Моят подход към вникването в емоционалния живот е органичен. Аз

„ Моят метод към вникването в прочувствения живот е органически. Аз настоявам, че човешките същества са отворени системи, неразривна част от които са другите хора, а по този начин също и растенията, въздуха и водата. Ние се формираме под въздействието на другите, както и на това, което дишаме и ядем. И физиологичните, и психичните ни системи се развиват въз основа на взаимоотношенията ни с останалите хора, а това се случва с най-голяма мощ и оставя най-дълбок отпечатък в най-ранното ни детство. Живеем в обществен свят, в който, с цел да сложим храна на масата си, да имаме облекла на гърба си и покрив над главите си, подвластен от комплицирани вериги от обществени и културни взаимоотношения, които стимулират дейностите ни. Не можем да оцелеем поединично ”.

Да се върнем първоначално
Мъжкият и женският тигър си остават ни повече, ни по-малко тигри, без значение дали ще прекарат целия си живот в естествената си среда или ще се чифтосат с хиляди сътрудници. Но индивидът същински се трансформира, когато живее с други хора – той не може да развие качествата си сам-самичък. Затова човешката раса е на път да се трансформира в едно тяло и това не е дръзка метафора, а самата величествена действителност.
С. Т. Колридж, „ Писма “, 1806 година

Една тъмна зимна нощ звънът на телефона ме разсъни с новината, че домашното раждане, което планирах да екранизирам, е почнало. Бях се срещала с майката и преди, само че не я познавах добре. Пристигнах в дома ѝ и трябваше да изкача три етажа стълби до стаята ѝ на последния етаж на къщата, влачейки с мен озвучителната и осветителната си инсталация. Заварих майката и бащата да седят на ръба на единично легло в нищожно обзаведена и едва осветена стая, на чийто под бе застлан вестник. Вниманието бе концентрирано върху тялото на майката и всичко се случваше безшумно и оттренирано. Акушерката обикаляше в близост, до момента в който аз си стоях в единия ъгъл на стаята. Нещата се случваха бързо и напълно скоро майката към този момент беше приклекнала над вестника, подкрепяна от колегата си, до момента в който аз записвах удивителната гама от звуци, които тя издаваше, звуци, които подсказваха увеличаващия се напън и скоро, щом бебето стартира да излиза, се трансфораха в дълбоки стенания. Моята операторка не съумя да дойде в точния момент, с цел да снима раждането, само че на мен ми беше все едно, тъй като бях погълната да следя това висшо събитие. Когато бебето най-накрая излезе от тялото на майката, очите на всички ни бяха цялостни със сълзи, бяхме погълнати от страстта, благоговеещи пред началото на този нов живот и очаровани от мистерията на самия живот.

Сега бебето щеше да напусне дома си и да поеме към своето съзряване, към онази част от живота, за която се приказва в жалейките по вестниците – за четирите брака или единствената сватба, за публично ангажираното или по-уединено битие, за осъществявания с трагични събития живот, за историята на персоналния принос към обществото. Но тези истории пропущат толкоз доста неща. Те не описват за всичко това, което трансформира това бебе в младия мъж, който е то през днешния ден, и най-много не отдават дължимото на мощното въздействие на другите хора върху способността му да прояви своя естествен и генетичен капацитет.

Човек мъчно привиква с тази страна да действителността. Дори в биографиите се загатва само, че бебето е родено на съответна дата, на обещано място, с родители, чийто живот към този миг се е развил по избран метод, само че е на процедура невероятно да се пресъздаде динамичността на взаимоотношенията им с тяхното дете. Затова в никакъв случай не можем да разберем какво се е случило в личното ни най-ранно детство, задавайки директни въпроси, въпреки че от време на време разказите за разнообразни случки ни дават някаква визия. Твърденията на майка ми, че съм била мъчно за гледане дете, което всяка нощ в продължение на месеци е плачело поради стомашни колики и е проходило и проговорило доста рано, ми дават съображение да изпитвам горделивост и чувството, че съм отхвърлена, усеща, които в реалност са значима част от личния ми живот. Но има и други способи да изровим историята на своето ранно детство, тъй като го носим вътре в себе си и го изживяваме посредством взаимоотношенията с най-близките.

В основата си ранните ни прекарвания образуват присъщите за нас способи за другарство с другите и за справяне с приливите и отливите на усеща, които не са само душевен пристрастия, само че и психични модели. Те са костната конструкция на прочувствения живот, скрита и неосъзнавана – невидимата история на всеки субект. Подобно на Фройд, който се е считал за археолог на личността, и аз преглеждам хората с очи, които сканират в търсене на скрити структури. Но за разлика от Фройд, който търси под повърхността на личността първичните инстинкти, половите пориви и изблиците на експанзия, които счита за невидимите мотори на човешкия живот, аз диря непознатите модели на взаимоотношенията, които биват вплитани в тялото и мозъка ни през годините на най-ранното ни детство. Тези модели тласкат живота ни в избрана посока. Отношенията на самия Фройд със личната му майка основават у него чувството, че е специфичен, което той придвижва във взаимоотношенията си с другите хора, дружно с възприятието за виновност поради това, че е откраднал своята необикновеност, унищожавайки противника си – дребния си брат, на който пожелава да почине. Съревнованията играят огромна роля по-нататък в професионалния живот на Фройд. Има нещо доста мощно в най-ранните тематики, заложени в живота ни, факт, който може да бъде пояснен посредством теорията за хаоса. Според нея дребните разлики при започване на един развой могат най-после да се трансфорат в изключително огромни разлики. Но този интервал от човешкия живот неврологът Дъг Уот назовава „ нечуван и паметен “ (2001: 18). Не можем умишлено да си напомним нищо оттогава и в това време не можем да го забравим, тъй като е вградено в организма ни и провокира у нас упования и избран вид държание.

Съществува нещо под повърхността, има сили, които ни задвижват, само че те не са тъкмо такива, каквито ги разказва Фройд. Той ги дефинира като телесни пориви, скрити в хуманоидното биологическо животно. Фройд счита, че тези импулси влизат в спор със обществените правила или натиска на цивилизацията, които индивидът носи в съзнанието си под формата на вътрешен свръх Аз, предизвиквайки напрежение или спор сред разсъдъка и тялото, с който единствено Азът със непоколебим самоконтрол може да се оправи. Това пояснение става много известно и по този начин стартира да звучи съвсем свястно. Но макар че дава отговор на персоналната история на Фройд, то е неприложимо към актуалната сензитивност, която не е толкоз строго ограничавана под напора на обществения напън. Тезата на Фройд с категоричност не дава отговор на моето чувство за метода, по който се развиват мозъкът и тялото, тъй като тя допуска, че индивидът си е самодостатъчен и се построява независимо в доста по-голяма степен, в сравнение с ми се коства на мен. Ще се опитам да потвърдя и по-нататък да обясня по-подробно, че доста аспекти от действието на тялото и прочувственото държание се образуват с помощта на взаимоотношението със обществената среда. Например бебе, с което са се държали зле, развива доста по-негативни реакции по отношение на напрежението и разнообразни биохимични модели от такова, което е гледано с обич. Мозъкът самичък по себе си е „ обществен орган “, както го назовава изтъкнатият откривател на най-ранната обвързаност Питър Фонаги. Оформя се разсъдъкът ни и страстите ни стартират да се подреждат по отношение на взаимоотношението ни с разсъдъка на останалите, а не независимо. Това значи, че водещите невидими сили, които образуват прочувствените ни реакции, не са биологичните ни пориви, а моделите на прочувствените ни прекарвания с други хора, които най-дълбоко се отпечатват в нас в годините на най-ранното ни детство. Тези модели не са неотменими, само че сходно на всички останали човешки привички, откакто един път са се затвърдили, доста мъчно могат да бъдат изменени.

Откъс от „ Защо обичта е значима ”, Сю Герхард, Издателство Изток-Запад
Снимка: books.simonandschuster.com.au, momendeavors.com, themominmemd.com, listentoyourmothershow.com