Моя приятелка, касиерка в Народния – енергична, стегната, белокоса, късо

Моя другарка, касиерка в Народния – енергична, стегната, белокоса, късо подстригана харизматична дама, с бърз диалект и безапелационни оценки, любопитна и ерудирана, – с която от време на време се прибираме дружно с градския превоз (ако е задоволително рано, с цел да го употребявам, да вземем за пример при мач от Шампионска лига), ме закле енергично: " Непременно гледай в " Сълзата " " За теб "! (и то в случай, че в класациите и на двама ни това е най-посредствената столична сцена)! Тъй като проследявам творчеството на Яна Борисова, по този начин и по този начин щях да отида, само че този нетърпящ възражения апел ускори още повече любознанието ми...

На огромната, полупразна сцена (добра сценография на Никола Тороманов, а режисурата на Петър Кауков е незабележима, което е комплимент) са двама: единият е Големия брат (Христо Мутафчиев, в роля, доста близка до неговия темперамент и натюрел), недодялан, експлозивен, раздразним, конфликтен, хапливо проницателен, обидно ядовит, елементарно повишаващ звук, непрекъснато наставляващ, претърпял инсулт прочут юрист в инвалидна количка (движи единствено дясната си ръка), богат, процъфтяващ, материално удовлетворен, с триумф измежду дамите от дребен. Толкова пламенно и пълноценно живял човек (бивш безконечен оптимист и жаден за завършения и нови преживявания авантюрист) обикновено е в меланхолия и мисли за самоубийство (по-добре бърз край, в сравнение с дълго вегетиране).Другият е Малкия брат (Станимир Гъмов, обратно на повърхностния му обществен облик вид " комиците ", доста добър експерт, " куклар " ) е артист, мек, радушен и примирителен човек, постоянно в сянката на брат си, добър до доверчивост, даже слабоволев, толерантен суеверен, едвам свързващ двата края. Братята не са си били доста близки, само че в този момент Малкия упорства да оказва помощ на изпадналия в неволя Голям, непрекъснато кисне в жилището му и по този начин незабелязано се сближават, като процесът минава през нецензурни закачки, остри конфликти и спорове, сред мощни викове, нечут шепот и неохотни откровения. Малката детайлност е, че артистът живее с " някогашната " на юриста... И защото ситуацията е бедствено, диалозите са с едри, безконечни, съществени и общовалидни тематики – обич ( " любовта е ужасът да не я загубиш " ), благополучие (циничното " не очакваш нищо и свикваш ", което в действителност – знам го – е рецепта за доволство, не за щастие; постоянно се бъркат), смисълът на живота ( " хубавите, безличните, те съумяват, основават фамилии и са щастливи, само че са безинтересни и елементарни, при грозните и красивите е друго " )...

Текстът на Яна Борисова е ослепителен и автентичен (единственият актуален български драматург, който уважавам), искри от духовитост, добрина и мъдрост (но няма да изтъквам повече, всеки самичък би трябвало да се допре до него и да се остави на скритите му течения), като театралната реализация е на нужната висота. Не ми хареса само, че за повторно (след " Приятнострашно " ), брат се жертва, с цел да получи другия обич и реципрочност. Но писмото " За теб " (такава е и извънредно истинската стратегия на спектакъла), пъхнато под вратата ( " пази сърцето си, то ми би трябвало " ), е прелестна сюжетна находка, където в действителност трябваше да свърши представлението – цитирането на Шекспир и чудотворното изпитание на волята ( " задоволителен е куражът да се осмелиш " ) са малко непотребни.

Иначе в паметта остава едно превъзходно " хвърчене " в възторг на Големия (заедно с количката), символизиращо безграничния полет на човешкия дух. И доста безредици, страсти и сълзи.

Повече от Боян Атанасов можете да откриете в персоналния му блог, публикации от който публикуваме с неговото единодушие.