Мотивацията е незаличима част от всяко действие, тя е скритата

...
Мотивацията е незаличима част от всяко действие, тя е скритата
Коментари Харесай

Пак ли Георги Димитров

" Мотивацията е незаличима част от всяко деяние, тя е скритата пружина на политическото ", упорства Хана Аренд в проницателните си " Политически фрагменти " (1955 г.). Приемам го като работна догадка, най-малко в опит да съзра логичност зад юнския политически безпорядък, удавен в дъждове и футбол. Затуй и размислите ми неизбежно имат фрагментарен темперамент.

Констатация първа: властта към този момент се разделя с председателството си и опозицията внася избор на съмнение. Това са обстоятелствата. Ала изхождайки от аргумента за скритата пружина (на мотивацията) е редно да се питаме за какво и по какъв начин.

Да стартираме от по какъв начин: пристрастен от ролята си на геополитик, Бойко Борисов оголи значимо обществено поле в страната, проблеми, дето са му " все на главата ", където пък ловко се вмести омбудсманът Мая Манолова, а не Българска социалистическа партия. И това е сериозен проблем на тази партия. Било тъй като (с дискретната поддръжка на ГЕРБ) по този начин Мая Манолова рейтингово конкурира Румен Радев, било тъй като не е ясно няма ли (на един по-късен етап) да прояви апетити за " Позитано " 20, от което на Корнелия Нинова очевидно ѝ призлява.

Констатация втора: Българска социалистическа партия внесе най-дежурния избор на съмнение по най-традиционната тематика: неуспех в обезпечаването на националната сигурност (към който са добавени и телефонните измамници). Още преди да сме чули аргументацията на вота, можем да предположим – и то с огромна акуратност – какви приказки ще се изприказват. Както и какви ще бъдат отговорите от страна на ръководещата коалиция или на министъра на вътрешните работи.

Накратко: " държавното управление на Борисов е нездравословно за всеки български жител. То е рисково за България и би трябвало да си върви " (Елена Йончева, претекстове за вота). Добре, по този начин да е. Ала кое потвърждава антитезата – че Българска социалистическа партия е по-малко нездравословна за България и би трябвало да пристигна на власт? Дали историята или съвременността (правителството на Орешарски например)? Пък и да би имал някой и сянка от подозрение в тази връзка, то следващото връщане към " делото на Георги Димитров ", за което Българска социалистическа партия пледира през уикенда, е повече от скандално.

Констатация трета:

в мигове на нерешителност, Българска социалистическа партия постоянно се вкопчва в тоталитарното си минало

Не единствено като тактика за сближение на редиците, само че и заради дълбинен политически инстикт – за черпене на мощ от основанията (от Тодор Живков към Георги Димитров).

А пък съмнения Българска социалистическа партия има, изключително поради забележимия флирт на съперника (Бойко Борисов) с Путин и защото други в този момент ще нагазят в гьола на несбъднатата горделивост на социндустрията – АЕЦ " Белене ". Колко и какво ще костват на ГЕРБ всички тези политически пируети, ще стане ясно наесен, при следващото броене на политическите пилци.

Което отново не изяснява за какво – връщането към " незаличимото дело " на Георги Димитров таман в този миг. Поне от рационална позиция:

1. Да тръгнеш да славословиш " вожда и учителя на българския народ " във време, когато за първи път стопляме комплицираните си връзки с Македония, е цялостна нелепост. Защото делото му по " македонизацията " на Пиринския край е в действителност " незаличимо ". Само че като национално изменничество. И зад тази теза ще застане голяма част от българското общество.

2. Връщанията към тоталитарното минало, в което " имаше ред ", също престават да работят. И в случай че цялата парламентарна сила на Българска социалистическа партия още веднъж ще се насочи натам, става дума за кокоша слепота. Архивите от дълго време са отворени, сходни изказвания елементарно се опровергават с обстоятелства, които скоро ще влязат и в учебниците.

Така да вземем за пример историкът Даниел Вачков в новата си книга " Аварии и произшествия. Хроника на социалистическата индустриализация " (2018 г.) привежда зашеметяващи данни за престъпните убийства в Народна република България. Те са от годишните сводки на Министерство на вътрешните работи и Главна прокуратура: през 60-те години броят на тежките убийства варира сред 180 и 200. През 80-те години има внезапно завишаване на престъпността: 1981 година – 208; 1982 година – 235, 1983 година – 218; 1986 година – 218. Ето същата информация за убийствата от последните години: 2007 година – 160; 2008 година – 142; 2009 година – 150, 2014 година – 212. Нека вярно разчетем обстоятелствата – никой не твърди какъв брой умерено живеем през днешния ден, най-много в това ръководство, а единствено се търси отправната точка, с цел да разберем върху какви преносими пясъци почива днешната сигурност на страната. Без доста хора да си дават сметка за това.

И още една информация на Министерство на вътрешните работи за интервала 1980-1984 година, отдадена на извънредно слабия надзор над оръжията и боеприпасите в Народна република България: В цитирания интервал " способените органи " са иззели 9098 броя оръжия от разнообразни системи, десетки хиляди бойни патрони, над 3 000 гранати, мини и снаряди, близо 600 типа разнообразни взривни субстанции, 2000 детонатора и така нататък Обърнете внимание за кой интервал става дума и за кои събития, сетне си представете какъв брой елементарно е било да пламне всичко. Ясно личи сигурността на действителния социализъм. Както е повече от ясно и че за изчистването на тези " Авгиеви обори " са нужни хора, необвързани със системата.

Констатация четвърта:

не може да има настояща народна власт,
когато непрекъснато се приканва за връщане към тоталитаризма


В това отношение Бойко Борисов – със закачките си по какъв начин Живков е построил две България – идеално си партнира с Българска социалистическа партия.

И въпреки всичко: кому е нужно това непрекъснато челобитие пред паметниците на Тодор Живков и Георги Димитров, та последният да бъде величан и като " огромен български политик, парламентарист и международен деятел на придвижването на служащите " (Корнелия Нинова, послание, публикувано от пресцентъра на БСП)?

Простете, само че за кого приказваме в действителност? Нима не за една от " най-патетичните и злокобни фигури на интернационалния комунизъм от това време "? (виж Цветан Тодоров, " Тоталитарният опит ", 2015). За човек с " двойна еднаквост ", в която руското поданство постоянно е надделявало над българското и чийто парламентарен опит главно се показва в премазването и разправата с цялата българска демократична опозиция; освен за " лъва от Лайпциг ", само че и за локалния сатрап на Сталин, чинно съветизирал България.

Проблемът на Българска социалистическа партия е, че все не може да излезе от сянката на " вожда и учителя ", защото за тази партия всичко друго от Георги Димитров е фашизъм. В сходство с неговия политически речник: " фашистката реакция надига глава във връзка със законодателните избори ". За Димитров фашисти са всички, даже старите социалдемократи (Кръстьо Пастухов, Коста Лулчев) – факт, който продължава да екзалтира негови млади следовници, продължаващи да вменяват виновност на социалдемокрацията, задето колаборирала с капитала в опит да реализира привилегии за служащите.

И не на последно място: дори гибелта на Георги Димитров се развихря като покруса за значително фамилии, хиляди хора са задържани, защото не са проявявали задоволителна тъга при вестта за кончината на сатрапа (знаменитото съображение " знаел, само че не плакал " ). Една част от тях са пратени и по лагерите, познавам потомци на такива хора.

За Българска социалистическа партия обаче Георги Димитров е постоянно жив, постоянно еднакъв:
Другар, лидер, ментор и консултант,
ти стана настойник наш в Москва,
и слушаме словата ти заветни,
маркс-ленинските-сталински слова!
(Димитър Полянов, " На другаря Георги Димитров " )

Единственото успокоение в тази ситуация още веднъж е единствено поетическо:
Когато нощ тъмна покрие
земята със черен покров,
тогава от свойта килия,
излиза без боязън Димитров.
И утро настъпи ли – светват
зениците с чудна обич,
приятел на другаря нашепва:
аз нощес видях Димитров.
(Л. Компанеец и Л. Кронфелд, " Балада за Георги Димитров " ).

Тук спирам, че леко ме хваща боязън. В душата ми изникват детски страхове от мириса на формалин при наложителните срещи с мумията, които даже патетиката на бардове като Александър Симов не е в положение да разсее изцяло.

В умозаключение:

не съм уверен, че обществените спиритически сеанси по викането на духа на Георги Димитров ще са от особена изгода за Българска социалистическа партия

Ала от опит знаем, че апелите към авторитаризъм в никакъв случай не остават безнаказани. Тъй че на мястото на Корнелия Нинова съществено бих се замислил дали по този начин няма да се циментира на власт друга плещеста фигура, която има шансове да сбъдне писаното от Младен Исаев за Димитров: " каквито мълнии над нашата земя да светкат, народът ни с него ще върви към нови петилетки ".

Текстът е оповестен в портала " Култура "
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР