Ще има ли държава след ИДИЛ
Мосул бе погубен в довоенния му тип. Ирак - също
- Разделенията са по всички линии и страната е надалеч от национално помиряване.
- Ирак би трябвало да реши по какъв начин ще продължи своето битие – в положение на полуразпад на институциите, в изискванията на нов федерален ред или като единна страна. Още по тематиката
Лидерите на страната ще би трябвало да се оправят със сектантското напрежение в града и другаде
Не наподобява Вашингтон да има явен проект какво да прави след удара
Пропагандната машина на ИДИЛ доближава до хиляди деца в Европа и Близкия изток и ги приготвя за " мъченици "
Дори ИДИЛ да бъдат изтласкани от града, заплахата е раздялите и борбите в Ирак да продължат
Сценарият за излизане на Ирак от рецесията минава през съчетаване на два метода - боен и политически
В ранните часове на 9 юни 2014 година новината за рухването на Мосул – вторият максимален град в Ирак и щабквартира на втората най-голяма военна база на иракските въоръжени сили, обиколи страната, предизвиквайки вълна от напрежение и прям боязън. Липсата на съответна информация по отношение на силите на съперника и скоростта на напредване по посока на Багдад сътвориха чувство за неизбежна крах на страната. В рамките на месец една трета от територията й беше завзета от " Ислямска страна в Ирак и Леванта " (ИДИЛ).
Три години по-късно Мосул бе разгласен за освободен. Но в случай че се одобри, че етническият и набожен баланс е в основата на имунната система на страната, то 9 юни 2014 година бележи началото на тежка и продължителна битка за оцеляване, чийто край не е успеха над ИДИЛ в Мосул. (как стартира всичко вижте в текста )
Битката за Мосул завършва...
Настъплението на ИДИЛ заварва страната след осем години недалновидно ръководство на някогашния министър председател Нури ал Малики и на процедура тежко повредена институционална система, съчетана с политика, основана на етно-конфесионален принцип и тежка корупция. В навечерието на рухването на Мосул Ирак се намира на ръба на това да продължи да действа като естествена страна.
Идването на власт на новия министър-председател Хайдер ал Абади през август 2014 година се случи с условен консенсус и с благословията на висшето шиитско духовенство. Това беляза началото на интервал на промени, комбиниран с тежка военна акция за отвоюване на завзетите от терористите територии и възобновяване на държавността в конюнктура, в която съществуването на Ирак бе сложено на карта. По думите на Хади ал Амери, една от авторитетните фигури в иракския политически живот и водач на най-голямата паравоенна конструкция в страната – " Бадр ", с напредването на времето въпросът бе не дали ще успеем на удържим ИДИЛ, а дали ще запазим Багдад.
В тази напрегната обстановка издадената фетва от Великия аятолах Али ал Систани, призоваваща иракския народ да застане паралелно до своята войска и да отбрани Ирак, изигра изключително значима роля. Въз основа на тази фетва в границите на седмици под шапката на новосъздадената институция на националното опълчение се събраха хиляди доброволци. Наред с тях на повърхността излязоха още веднъж като че ли позабравени от интервала на гражданската война след 2006 година структури – на шиитските милиции. Тези сили отпред с функционалните все още останали подразделения на иракската войска и с поддръжката на авиацията на Съединени американски щати, на Международната коалиция против ИДИЛ и в немалка степен на Иран започнаха дългия поход на Ирак за възобновяване на територията и сигурността.
Битката за Мосул, траяла съвсем година и на процедура довела до заличаването на града в довоенния му тип, бе публично оповестена за завършила от премиера Абади при започване на юли. На величествен за размерите на Ирак боен церемониал (първи по рода си от 2003 г.) иракската войска, специфичните й елементи и силите на доброволческите отряди (сред които намерено личат инсигниите на главните шиитски паравоенни структури) означиха края на ерата ИДИЛ в страната. Но успеха при Мосул надали ще постави началото на интервал на непоклатимост.
Докато течаха военните дейности, редица политически събития се случиха в Багдад и столицата на Кюрдската автономност – Ербил. Преди всичко на напред във времето излязоха още веднъж последствията от разрушения етно-конфесионален баланс. Докато ИДИЛ завземаше територии в северните провинции на страната, иракските кюрди заемаха позиции в региони със смесено население, заявявайки твърдо претенциите си да ги задържат.
Най-чувствителен за Багдад остава разногласието за град Киркук, който е стратегически освен поради внушителните си находища на нефт, само че и поради географското си разположение сред Иран, Ербил и Багдад. Военните триумфи на кюрдските сили за защита (пешмерга) и съдействието на самостоятелното държавно управление със Съединени американски щати, Турция, Иран и съществени европейски страни сътвори убеденост измежду кюрдския политически хайлайф, че е настъпил моментът да се съобщи желанието за самостоятелност. Под претекст за задълбочаващи се разлики с Багдад Ербил насрочи дата за референдум и въпреки да побърза да означи, че неговият излаз няма наложителен темперамент, никой не се съмнява, че болшинството кюрди ще изискат да се отделят от Ирак.
Срещу кюрдите твърда позиция заема Багдад, като преди дни Хайдер ал Абади още веднъж уточни, че референдумът е противоконституционен. Проблемите на Абади не се лимитират с Кюрдистан. С встъпването си в служба иракският министър председател разгласи стратегия за промени, предвиждаща няколко съществени законови акта. До момента само този, касаещ националното опълчение (Popular Mobilization Forces), бе гласуван от Народното събрание, като по този метод откри пътя за ограничението на шиитските милиции. Тяхното официално битие също опонира на конституцията, само че под натиска на събитията и районното разположение на силите Абади бе заставен да одобри обстоятелствата – все още държавното управление няма нито запас, нито опция да се опълчи на въздействието на шиитските милиции. Основните водачи на тези паравоенни структури се употребяват с емфатичен престиж измежду шиитското население и даже аятолах Ал Систани бе заставен да означи ролята им за спасяването на Ирак.
И в случай че във връзка с координацията сред Багдад и милициите е налице условен паритет, то в границите на шиитския политически хайлайф нещата наподобяват много сложни. Преди дни водачът на Висшия ислямски съвет в Ирак Аммар ал Хаким, духовно лице и политик с голямо въздействие в страната, сътвори своя политическа мощ. Основният съперник на Абади, предходният министър председател Нури ал Малики, който през 2014 година бе безусловно свален от власт след настоятелни маневри на съществени интернационалните фактори и вътрешнополитически и религиозни фигури, още веднъж излиза на сцената. В изказване Ал Малики изиска следствие, което да разкрие нарушаванията на човешките права в Мосул и непремерената приложимост на военна мощ от страна на армията. С това той направи опит да дискредитира Абади на фона на множеството сведения за съществени нарушавания на правата, изключително на сунитското население, в освободените от ИДИЛ провинции, като подсети на премиера, че не е в положение да управлява милициите.
Отношенията сред Абади и Ал Систани също не са в най-хубавото си положение. Най-влиятелният шиитски нравствен лидер, който през 2014 година произнесе думите " Време е за смяна " и постави точка на претенциите на Ал Малики за нов мандат, отхвърли да разяснява и поддържа в петъчните си проповеди държавното управление, като показва своето отчаяние от прекомерно бавните дейности и промени на Хайдер ал Абади. Така Абади се оказа в релативно слаба позиция във вътрешнополитически проект, която кара някои негови критици да считат, че той " ръководи посредством Фейсбук ".
Наред с тези събития иракският министър председател не съумя да убеди и сунитския политически хайлайф в нуждата от национално помиряване. Законопроектът в тази тенденция чака разискване в Народното събрание, до момента в който разделянето измежду сунитското общество продължава да подкопава всеки опит за консолидация. На фона на сериозните районни разлики главните политически фигури са по-скоро загрижени да се нареждат по отношение на Турция, Саудитска Арабия или даже Иран, до момента в който ориста на така наречен сунитски провинции остава в ръцете на интернационалните филантропични организации. Сунитският хайлайф по този начин и не откри формулата за компромис сред своите членове, което компрометира и опитите на медиатори да насочат напъните в посока на нормализиране на връзките с шиитското болшинство и иракските кюрди.
...битката за Ирак едвам в този момент стартира
През 2014 година някои представители на сунитите твърдяха, че ИДИЛ е маската, зад която се крие недоволството на иракския народ против Нури ал Малики и иранската окупация, като даже демонстрираха удовлетворение от протичащото се. Днес тези лозунги нямат отношение към всекидневието на стотиците хиляди разселени сунити, нито пък са в положение да минимализират вредите от разрушенията в провинциите Анбар, Дияла или Салах пъкъл Дин. Само че при всеки опит да се прекратят множеството откровени нарушавания на човешките права в хода на военните интервенции в Северен Ирак, в отговор постоянно звучеше обвиняването, че сунитите са отговорни за актуалното положение на Ирак.
Победата при Мосул вдъхна убеденост в Ирак, че заплахата от ИДИЛ е преодоляна. Но в случай че не бъде употребена инерцията от случилото се, това няма да реши проблемите в Ирак. Битката за Мосул е в някакъв смисъл борба за Ирак. Иракският политически и набожен хайлайф следва да реши по каква формула страната ще продължи своето битие – в положение на полуразпад на институциите, в изискванията на нов федерален ред или като единна страна според конституцията. И в случай че борбата за Мосул към този момент е към края си, тази за страната Ирак, която преди малко направи крачка обратно от ръба на пропастта, изкопана от ИДИЛ, едвам в този момент стартира.
* Мирослав Зафиров е политически консултант в интернационална организация, основан в Близкия изток
- Разделенията са по всички линии и страната е надалеч от национално помиряване.
- Ирак би трябвало да реши по какъв начин ще продължи своето битие – в положение на полуразпад на институциите, в изискванията на нов федерален ред или като единна страна. Още по тематиката
Лидерите на страната ще би трябвало да се оправят със сектантското напрежение в града и другаде
Не наподобява Вашингтон да има явен проект какво да прави след удара
Пропагандната машина на ИДИЛ доближава до хиляди деца в Европа и Близкия изток и ги приготвя за " мъченици "
Дори ИДИЛ да бъдат изтласкани от града, заплахата е раздялите и борбите в Ирак да продължат
Сценарият за излизане на Ирак от рецесията минава през съчетаване на два метода - боен и политически
В ранните часове на 9 юни 2014 година новината за рухването на Мосул – вторият максимален град в Ирак и щабквартира на втората най-голяма военна база на иракските въоръжени сили, обиколи страната, предизвиквайки вълна от напрежение и прям боязън. Липсата на съответна информация по отношение на силите на съперника и скоростта на напредване по посока на Багдад сътвориха чувство за неизбежна крах на страната. В рамките на месец една трета от територията й беше завзета от " Ислямска страна в Ирак и Леванта " (ИДИЛ).
Три години по-късно Мосул бе разгласен за освободен. Но в случай че се одобри, че етническият и набожен баланс е в основата на имунната система на страната, то 9 юни 2014 година бележи началото на тежка и продължителна битка за оцеляване, чийто край не е успеха над ИДИЛ в Мосул. (как стартира всичко вижте в текста )
Битката за Мосул завършва...
Настъплението на ИДИЛ заварва страната след осем години недалновидно ръководство на някогашния министър председател Нури ал Малики и на процедура тежко повредена институционална система, съчетана с политика, основана на етно-конфесионален принцип и тежка корупция. В навечерието на рухването на Мосул Ирак се намира на ръба на това да продължи да действа като естествена страна.
Идването на власт на новия министър-председател Хайдер ал Абади през август 2014 година се случи с условен консенсус и с благословията на висшето шиитско духовенство. Това беляза началото на интервал на промени, комбиниран с тежка военна акция за отвоюване на завзетите от терористите територии и възобновяване на държавността в конюнктура, в която съществуването на Ирак бе сложено на карта. По думите на Хади ал Амери, една от авторитетните фигури в иракския политически живот и водач на най-голямата паравоенна конструкция в страната – " Бадр ", с напредването на времето въпросът бе не дали ще успеем на удържим ИДИЛ, а дали ще запазим Багдад.
В тази напрегната обстановка издадената фетва от Великия аятолах Али ал Систани, призоваваща иракския народ да застане паралелно до своята войска и да отбрани Ирак, изигра изключително значима роля. Въз основа на тази фетва в границите на седмици под шапката на новосъздадената институция на националното опълчение се събраха хиляди доброволци. Наред с тях на повърхността излязоха още веднъж като че ли позабравени от интервала на гражданската война след 2006 година структури – на шиитските милиции. Тези сили отпред с функционалните все още останали подразделения на иракската войска и с поддръжката на авиацията на Съединени американски щати, на Международната коалиция против ИДИЛ и в немалка степен на Иран започнаха дългия поход на Ирак за възобновяване на територията и сигурността.
Битката за Мосул, траяла съвсем година и на процедура довела до заличаването на града в довоенния му тип, бе публично оповестена за завършила от премиера Абади при започване на юли. На величествен за размерите на Ирак боен церемониал (първи по рода си от 2003 г.) иракската войска, специфичните й елементи и силите на доброволческите отряди (сред които намерено личат инсигниите на главните шиитски паравоенни структури) означиха края на ерата ИДИЛ в страната. Но успеха при Мосул надали ще постави началото на интервал на непоклатимост.
Докато течаха военните дейности, редица политически събития се случиха в Багдад и столицата на Кюрдската автономност – Ербил. Преди всичко на напред във времето излязоха още веднъж последствията от разрушения етно-конфесионален баланс. Докато ИДИЛ завземаше територии в северните провинции на страната, иракските кюрди заемаха позиции в региони със смесено население, заявявайки твърдо претенциите си да ги задържат.
Най-чувствителен за Багдад остава разногласието за град Киркук, който е стратегически освен поради внушителните си находища на нефт, само че и поради географското си разположение сред Иран, Ербил и Багдад. Военните триумфи на кюрдските сили за защита (пешмерга) и съдействието на самостоятелното държавно управление със Съединени американски щати, Турция, Иран и съществени европейски страни сътвори убеденост измежду кюрдския политически хайлайф, че е настъпил моментът да се съобщи желанието за самостоятелност. Под претекст за задълбочаващи се разлики с Багдад Ербил насрочи дата за референдум и въпреки да побърза да означи, че неговият излаз няма наложителен темперамент, никой не се съмнява, че болшинството кюрди ще изискат да се отделят от Ирак.
Срещу кюрдите твърда позиция заема Багдад, като преди дни Хайдер ал Абади още веднъж уточни, че референдумът е противоконституционен. Проблемите на Абади не се лимитират с Кюрдистан. С встъпването си в служба иракският министър председател разгласи стратегия за промени, предвиждаща няколко съществени законови акта. До момента само този, касаещ националното опълчение (Popular Mobilization Forces), бе гласуван от Народното събрание, като по този метод откри пътя за ограничението на шиитските милиции. Тяхното официално битие също опонира на конституцията, само че под натиска на събитията и районното разположение на силите Абади бе заставен да одобри обстоятелствата – все още държавното управление няма нито запас, нито опция да се опълчи на въздействието на шиитските милиции. Основните водачи на тези паравоенни структури се употребяват с емфатичен престиж измежду шиитското население и даже аятолах Ал Систани бе заставен да означи ролята им за спасяването на Ирак.
И в случай че във връзка с координацията сред Багдад и милициите е налице условен паритет, то в границите на шиитския политически хайлайф нещата наподобяват много сложни. Преди дни водачът на Висшия ислямски съвет в Ирак Аммар ал Хаким, духовно лице и политик с голямо въздействие в страната, сътвори своя политическа мощ. Основният съперник на Абади, предходният министър председател Нури ал Малики, който през 2014 година бе безусловно свален от власт след настоятелни маневри на съществени интернационалните фактори и вътрешнополитически и религиозни фигури, още веднъж излиза на сцената. В изказване Ал Малики изиска следствие, което да разкрие нарушаванията на човешките права в Мосул и непремерената приложимост на военна мощ от страна на армията. С това той направи опит да дискредитира Абади на фона на множеството сведения за съществени нарушавания на правата, изключително на сунитското население, в освободените от ИДИЛ провинции, като подсети на премиера, че не е в положение да управлява милициите.
Отношенията сред Абади и Ал Систани също не са в най-хубавото си положение. Най-влиятелният шиитски нравствен лидер, който през 2014 година произнесе думите " Време е за смяна " и постави точка на претенциите на Ал Малики за нов мандат, отхвърли да разяснява и поддържа в петъчните си проповеди държавното управление, като показва своето отчаяние от прекомерно бавните дейности и промени на Хайдер ал Абади. Така Абади се оказа в релативно слаба позиция във вътрешнополитически проект, която кара някои негови критици да считат, че той " ръководи посредством Фейсбук ".
Наред с тези събития иракският министър председател не съумя да убеди и сунитския политически хайлайф в нуждата от национално помиряване. Законопроектът в тази тенденция чака разискване в Народното събрание, до момента в който разделянето измежду сунитското общество продължава да подкопава всеки опит за консолидация. На фона на сериозните районни разлики главните политически фигури са по-скоро загрижени да се нареждат по отношение на Турция, Саудитска Арабия или даже Иран, до момента в който ориста на така наречен сунитски провинции остава в ръцете на интернационалните филантропични организации. Сунитският хайлайф по този начин и не откри формулата за компромис сред своите членове, което компрометира и опитите на медиатори да насочат напъните в посока на нормализиране на връзките с шиитското болшинство и иракските кюрди.
...битката за Ирак едвам в този момент стартира
През 2014 година някои представители на сунитите твърдяха, че ИДИЛ е маската, зад която се крие недоволството на иракския народ против Нури ал Малики и иранската окупация, като даже демонстрираха удовлетворение от протичащото се. Днес тези лозунги нямат отношение към всекидневието на стотиците хиляди разселени сунити, нито пък са в положение да минимализират вредите от разрушенията в провинциите Анбар, Дияла или Салах пъкъл Дин. Само че при всеки опит да се прекратят множеството откровени нарушавания на човешките права в хода на военните интервенции в Северен Ирак, в отговор постоянно звучеше обвиняването, че сунитите са отговорни за актуалното положение на Ирак.
Победата при Мосул вдъхна убеденост в Ирак, че заплахата от ИДИЛ е преодоляна. Но в случай че не бъде употребена инерцията от случилото се, това няма да реши проблемите в Ирак. Битката за Мосул е в някакъв смисъл борба за Ирак. Иракският политически и набожен хайлайф следва да реши по каква формула страната ще продължи своето битие – в положение на полуразпад на институциите, в изискванията на нов федерален ред или като единна страна според конституцията. И в случай че борбата за Мосул към този момент е към края си, тази за страната Ирак, която преди малко направи крачка обратно от ръба на пропастта, изкопана от ИДИЛ, едвам в този момент стартира.
* Мирослав Зафиров е политически консултант в интернационална организация, основан в Близкия изток
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ