На 10 декември е последния бой за Плевен до стария мост на Вит
Моста на река Вит, рисунка Пол Филипото
В хода на Руско-турската война 1877-1878 година Плевен е пресечна точка в единоборството на двете воюващи империи и на процедура тук се взема решение понататъшния ход и излаз на войната. Пет месеца не престават бойните дейности за града, три щурма бележат развиването на Плевенската епопея, а краят й се взема решение в долината на река Вит към моста на Уста Генчо.
Паметникът на успеха
След третия несполучлив взлом на града на 30 август/11 септември 1877 година съветското военно командване взема решение за блокада. Блокадният пръстен е дълъг към 50 км и е разграничен на 6 сектора. През шестия сектор, поверен на Гренадирския корпус, минава основната снабдителна и съобщителна артерия на армията на Осман паша – шосето за София с каменния мост. След сраженията при селата Горни Дъбник и Телиш през месец октомври съветската армия прекъсва изцяло тази стратегическа връзка. Остава една решителна борба за града, която се разиграва при започване на декември в долината на река Вит.
Моста на река Вит, рисунка Пол Филипото
На 28 ноември/10 декември 1877 година турската войска прави обезверен опит да раздра блокадния обръч и напусне града в посока към София. Осман паша стартира багра с последна и единствена вяра за триумф, той няма какво да губи. Настъплението на турците е стремглаво и сполучливо, те пробиват и двете линии на съветската защита. Но ситуацията бързо се трансформира, частите на Осман паша, който е ранен в крайници, са спрени и отблъснати към реката от гренадирите. Около моста се разиграва финалът на петмесечната борба за Плевен, той се загатва във всички документи, където се приказва за рухването на града и участва на всички изображения на съдбоносното стълкновение. По него минават парламентьорите, пред моста командирът на Гренадирския корпус военачалник И. С. Ганецки чака уведомление за оповестяване на цялостна и безусловна капитулация. В 14 ч. Осман паша се предава на ген. И. С. Ганецки с 40 000 войска и 77 оръдия.
Заедно с доста други обекти от времето на Руско-турската война 1877-1878 година в Плевенския район мостът на р. Вит е разгласен за монумент на културата с национално значение в бр. 93 на „ Държавен вестник ” от 1969 година
През 2013 година със средства по европейска стратегия се извърши реституция на моста, като се използваха остарели фотоси, рисунки и описания, с цел да може оптимално тъкмо да се върне първичния му образ, основан от майстора Генчо Кънев.
Д. Оренбургский Последният пердах за Плевен на 28 ноември 1877 година, 1889 година
На хълма над моста се намира и Паметникът на успеха. Той е един от 11-те еднотипни монументи, построени в интервала 1878-1880 година по самодейност на Руското военно министерство и с личното предписание на император Александър ІІ, по план на проектант Вокар. Мраморните медальони, Георгиевските кръстове и надписите са направени в град Карара, Италия, в работилницата на занаятчия Фиаски. Паметниците са сложени на местата на най-големите борби и най-значимите победи на съветската войска по време на Руско-турската война 1877-78 година: Свищов, Никопол, Ловеч, Добрич, околност Бели брег край р. Вит при Плевен, под връх „ Столетов ” на Шипченския проход, Стара Загора, Пловдив, село Мечка и село Лом Черковна, област Русе и прохода Арабаконак. Паметниците имат формата на пресечена пирамида, височината е 11 м. На лицевата им страна е сложена мраморна плоча с съветския държавен герб и военни орнаменти. Върху друга плоча е маркирано времето и мястото на водените сражения и името на командира на отряда. На противоположната страна на паметника, също върху мраморна плоча, са изброени полковете, батареите, сотните и специфичните поделения, взели присъединяване в боевете. Върху паметника край р. Вит е маркирано, че е повдигнат в чест на трите офанзиви за Плевен, сраженията при Г. Дъбник и Телиш, последния пердах за града и капитулацията на Осман паша.
Богомил Стоев,
Регионален военноисторически музей – Плевен
В хода на Руско-турската война 1877-1878 година Плевен е пресечна точка в единоборството на двете воюващи империи и на процедура тук се взема решение понататъшния ход и излаз на войната. Пет месеца не престават бойните дейности за града, три щурма бележат развиването на Плевенската епопея, а краят й се взема решение в долината на река Вит към моста на Уста Генчо.
Паметникът на успеха
След третия несполучлив взлом на града на 30 август/11 септември 1877 година съветското военно командване взема решение за блокада. Блокадният пръстен е дълъг към 50 км и е разграничен на 6 сектора. През шестия сектор, поверен на Гренадирския корпус, минава основната снабдителна и съобщителна артерия на армията на Осман паша – шосето за София с каменния мост. След сраженията при селата Горни Дъбник и Телиш през месец октомври съветската армия прекъсва изцяло тази стратегическа връзка. Остава една решителна борба за града, която се разиграва при започване на декември в долината на река Вит.
Моста на река Вит, рисунка Пол Филипото
На 28 ноември/10 декември 1877 година турската войска прави обезверен опит да раздра блокадния обръч и напусне града в посока към София. Осман паша стартира багра с последна и единствена вяра за триумф, той няма какво да губи. Настъплението на турците е стремглаво и сполучливо, те пробиват и двете линии на съветската защита. Но ситуацията бързо се трансформира, частите на Осман паша, който е ранен в крайници, са спрени и отблъснати към реката от гренадирите. Около моста се разиграва финалът на петмесечната борба за Плевен, той се загатва във всички документи, където се приказва за рухването на града и участва на всички изображения на съдбоносното стълкновение. По него минават парламентьорите, пред моста командирът на Гренадирския корпус военачалник И. С. Ганецки чака уведомление за оповестяване на цялостна и безусловна капитулация. В 14 ч. Осман паша се предава на ген. И. С. Ганецки с 40 000 войска и 77 оръдия.
Заедно с доста други обекти от времето на Руско-турската война 1877-1878 година в Плевенския район мостът на р. Вит е разгласен за монумент на културата с национално значение в бр. 93 на „ Държавен вестник ” от 1969 година
През 2013 година със средства по европейска стратегия се извърши реституция на моста, като се използваха остарели фотоси, рисунки и описания, с цел да може оптимално тъкмо да се върне първичния му образ, основан от майстора Генчо Кънев.
Д. Оренбургский Последният пердах за Плевен на 28 ноември 1877 година, 1889 година
На хълма над моста се намира и Паметникът на успеха. Той е един от 11-те еднотипни монументи, построени в интервала 1878-1880 година по самодейност на Руското военно министерство и с личното предписание на император Александър ІІ, по план на проектант Вокар. Мраморните медальони, Георгиевските кръстове и надписите са направени в град Карара, Италия, в работилницата на занаятчия Фиаски. Паметниците са сложени на местата на най-големите борби и най-значимите победи на съветската войска по време на Руско-турската война 1877-78 година: Свищов, Никопол, Ловеч, Добрич, околност Бели брег край р. Вит при Плевен, под връх „ Столетов ” на Шипченския проход, Стара Загора, Пловдив, село Мечка и село Лом Черковна, област Русе и прохода Арабаконак. Паметниците имат формата на пресечена пирамида, височината е 11 м. На лицевата им страна е сложена мраморна плоча с съветския държавен герб и военни орнаменти. Върху друга плоча е маркирано времето и мястото на водените сражения и името на командира на отряда. На противоположната страна на паметника, също върху мраморна плоча, са изброени полковете, батареите, сотните и специфичните поделения, взели присъединяване в боевете. Върху паметника край р. Вит е маркирано, че е повдигнат в чест на трите офанзиви за Плевен, сраженията при Г. Дъбник и Телиш, последния пердах за града и капитулацията на Осман паша.
Богомил Стоев,
Регионален военноисторически музей – Плевен
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ