Македонският референдум и бъдещето на Балканите
Москва съумява да покаже, че е способна да задава дневния ред на международната сцена
През зимата на 2008 година Косово разгласи едностранно своята самостоятелност от Сърбия, а Европейски Съюз побърза да признае този акт, в несъгласие с резолюция 1244 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Тези дейности провокираха началото на редица събития и процеси както в районен, по този начин и в световен проект. Бе позволен казус, усърдно употребен и отигран от Русия, отпред с Дмитрий Медведев и Владимир Путин. В Мюнхен Путин направи извънредно значимо изказване, което в своята същина (и в композиция с признатата теория на Медведев) промени профила на съветската външна политика. Русия стартира своята световна игра. Последваха Кавказката война, предизвикана от изключителната централизация на американско военно въздействие в Грузия, а единствено 6 години по-късно НАТО беше в изненада и стана очевидец на присъединението на Крим.
Тази ретроспекция е нужна, с цел да бъде вярно разчетен провелият се референдум в Македония и най-много вероятните последствия от него. Трябва да бъдат ясни два извода. Първо, референдумът не реализира мечтаната повсеместност, която да докара до единомислещо национално предпочитание за смяна на името и респективно – участие в НАТО и Европейски Съюз. Второ, това се случва макар апелите на македонския министър председател за всеобщо гласоподаване. Точно противоположното – с мълчанието си народът на Македония сподели безмълвно, че не е подготвен да заема последна позиция. И по този метод би трябвало да бъде разчитан резултатът от референдума: Македония все още не е подготвена да направи този цивлизационен избор, в случай че въобще може да бъде избран като подобен.
Сега, 10 години след Косово, виждаме същата припряност от страна на Европейски Съюз, в лицето на комисаря по разширението Йоханес Хан, който поддържа незабавно един доброволен и неоснователен референдум. Видимо е, че присъединението на Македония към НАТО и Европейски Съюз е извънреден приоритет освен за македонските ръководещи, само че и за Европейската комисия. Не би трябвало да се не помни, че през тази година на посещаване в нашата съседка бе генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, само че и той бе измежду първите, които приветстваха референдума, подтиквайки (както самичък написа в своя профил в Туитър) македонските управляващи “да уловят тази историческа опция ”. Ще бъде неточност в случай че българското държавно управление, или даже съпротива, заеме същата позиция, сходно на 2008 година, когато България първа призна Косово.
Целта е ясна – Македония да стане член на НАТО и по този метод да стартира началото на края при оформянето на Балканския кулоар. При все по-изострените връзки сред Съединени американски щати и Турция от една страна, и прагматичното доближаване на Анкара и Москва от друга, се подразбира чувството за припряност. Уместно е да се зададе въпроса за какво се прибързва? Ако бъде легитимиран един доброволен референдум и бъде употребен за основа на историческо решение, следствията могат да имат спорни районни последици. Една от субективните характерности на империите, оттатък класическото определение на термина, е че помнят. Империи като Русия имат дълга историческа памет. И в случай че през 90-те години на 20 век Руската федерация бе прекомерно слаба и сама направи по този начин, че да загуби витално въздействие както в Украйна, по този начин и на Балканите, то в днешно време Москва съумява да покаже, че е способна да задава дневния ред на международната сцена, наедно с други играчи. Въпреки това, вероятността европейските и натовски политици да тръгнат по пътя на македонското участие не е за подценяване. Това може да докара до основаване на горещи точки на други места. В последните години се сътвори стабилно чувство, че Москва замени интереса си на Балканите за сметка на Близкия изток. Евентуалното излизане на “Лукойл ” от българския енергиен пазар в интерес на подкрепяна от Вашингтон компания е мощен мотив в интерес на тази догадка. Можем да предположим, че се разиграва следващ рунд за елиминиране на Русия като въздействие в Югоизточна Европа.
Втората част от решаването на евроатлантическата орис на Македония е Гърция. Там няма единна позиция по въпроса за името на някогашната югославска република. Гърците са в изчаквателна позиция от идната стъпка, в случай че тя бъде подхваната, от македонския парламент. Атина е ключът за отваряне на вратата на дребната балканска страна към НАТО и Европейски Съюз. Независимо от позицията на държавното управление, изразена посредством външното министерство за спорния темперамент на референдума, не се понижава сложността на политическото решение на Гърция. Остава в бъдещето оставката на военния министър от държавното управление на Сириза, който разгласи, че ще напусне кабинета, в случай че Народното събрание гласоподава контракта сред Македония и Гърция. Там остава и епичната борба, която ще се организира в Народното събрание за утвърждението на този контракт. А това значи, че македонският референдум не взема решение, а единствено отсрочва казуса за евроинтеграцията на някогашната югославска република.
Македония е пленник на непознати ползи, а залогът за смяна в интернационалното ситуиране на държвата беше консултативният референдум. Позицията на българското Министерство на външните работи, че “не би трябвало да се губи време ”, демонстрира още веднъж слабата позиция на българската дипломация. Липсата на предвидливост може да изиграе неприятна смешка на България. За следващ път се ползва двоен стандарт от страна на Брюксел – преди година в Испания се организира различен референдум със сходни резултати, само че неговата орис бе оставена в ръцете на испанското държавно управление. Какво би се случило, в случай че някой реши да разиграе етническата карта, посредством организирането на локален референдум в някоя от граничните български области? Кой и по какъв начин ще резервира България, в случай че тя не се пази сама. Мисълта за националното единение не значи наложително шовинизъм или болен национализъм, значи далновидност и поредност.
Историческата памет, геополитическата игра, която включва взаимност на дейностите и методите, не са заигравки на въображението, а действителности. От друга страна доста коментатори пишат прекомерно прочувствено за европейските и атлантическите полезности, без да регистрират, че те са на първо място всемирен полезности и сходна заигравка е манипулативна и разделяща, а не сплотяваща. Референдумът в Македония е следващият тест за блянуваната самостоятелност на Европейски Съюз. Европейските водачи имат опцията да проявят мъдрост като работят с Македония без да я вършат страна-член, без да легитимират и трасират бъдещото участие на страната в НАТО. Крайно време е Европейски Съюз да разбере, че независимият път, със своите компликации и провокации, е по-добър от позицията на подвластен сътрудник.
През зимата на 2008 година Косово разгласи едностранно своята самостоятелност от Сърбия, а Европейски Съюз побърза да признае този акт, в несъгласие с резолюция 1244 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Тези дейности провокираха началото на редица събития и процеси както в районен, по този начин и в световен проект. Бе позволен казус, усърдно употребен и отигран от Русия, отпред с Дмитрий Медведев и Владимир Путин. В Мюнхен Путин направи извънредно значимо изказване, което в своята същина (и в композиция с признатата теория на Медведев) промени профила на съветската външна политика. Русия стартира своята световна игра. Последваха Кавказката война, предизвикана от изключителната централизация на американско военно въздействие в Грузия, а единствено 6 години по-късно НАТО беше в изненада и стана очевидец на присъединението на Крим.
Тази ретроспекция е нужна, с цел да бъде вярно разчетен провелият се референдум в Македония и най-много вероятните последствия от него. Трябва да бъдат ясни два извода. Първо, референдумът не реализира мечтаната повсеместност, която да докара до единомислещо национално предпочитание за смяна на името и респективно – участие в НАТО и Европейски Съюз. Второ, това се случва макар апелите на македонския министър председател за всеобщо гласоподаване. Точно противоположното – с мълчанието си народът на Македония сподели безмълвно, че не е подготвен да заема последна позиция. И по този метод би трябвало да бъде разчитан резултатът от референдума: Македония все още не е подготвена да направи този цивлизационен избор, в случай че въобще може да бъде избран като подобен.
Сега, 10 години след Косово, виждаме същата припряност от страна на Европейски Съюз, в лицето на комисаря по разширението Йоханес Хан, който поддържа незабавно един доброволен и неоснователен референдум. Видимо е, че присъединението на Македония към НАТО и Европейски Съюз е извънреден приоритет освен за македонските ръководещи, само че и за Европейската комисия. Не би трябвало да се не помни, че през тази година на посещаване в нашата съседка бе генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, само че и той бе измежду първите, които приветстваха референдума, подтиквайки (както самичък написа в своя профил в Туитър) македонските управляващи “да уловят тази историческа опция ”. Ще бъде неточност в случай че българското държавно управление, или даже съпротива, заеме същата позиция, сходно на 2008 година, когато България първа призна Косово.
Целта е ясна – Македония да стане член на НАТО и по този метод да стартира началото на края при оформянето на Балканския кулоар. При все по-изострените връзки сред Съединени американски щати и Турция от една страна, и прагматичното доближаване на Анкара и Москва от друга, се подразбира чувството за припряност. Уместно е да се зададе въпроса за какво се прибързва? Ако бъде легитимиран един доброволен референдум и бъде употребен за основа на историческо решение, следствията могат да имат спорни районни последици. Една от субективните характерности на империите, оттатък класическото определение на термина, е че помнят. Империи като Русия имат дълга историческа памет. И в случай че през 90-те години на 20 век Руската федерация бе прекомерно слаба и сама направи по този начин, че да загуби витално въздействие както в Украйна, по този начин и на Балканите, то в днешно време Москва съумява да покаже, че е способна да задава дневния ред на международната сцена, наедно с други играчи. Въпреки това, вероятността европейските и натовски политици да тръгнат по пътя на македонското участие не е за подценяване. Това може да докара до основаване на горещи точки на други места. В последните години се сътвори стабилно чувство, че Москва замени интереса си на Балканите за сметка на Близкия изток. Евентуалното излизане на “Лукойл ” от българския енергиен пазар в интерес на подкрепяна от Вашингтон компания е мощен мотив в интерес на тази догадка. Можем да предположим, че се разиграва следващ рунд за елиминиране на Русия като въздействие в Югоизточна Европа.
Втората част от решаването на евроатлантическата орис на Македония е Гърция. Там няма единна позиция по въпроса за името на някогашната югославска република. Гърците са в изчаквателна позиция от идната стъпка, в случай че тя бъде подхваната, от македонския парламент. Атина е ключът за отваряне на вратата на дребната балканска страна към НАТО и Европейски Съюз. Независимо от позицията на държавното управление, изразена посредством външното министерство за спорния темперамент на референдума, не се понижава сложността на политическото решение на Гърция. Остава в бъдещето оставката на военния министър от държавното управление на Сириза, който разгласи, че ще напусне кабинета, в случай че Народното събрание гласоподава контракта сред Македония и Гърция. Там остава и епичната борба, която ще се организира в Народното събрание за утвърждението на този контракт. А това значи, че македонският референдум не взема решение, а единствено отсрочва казуса за евроинтеграцията на някогашната югославска република.
Македония е пленник на непознати ползи, а залогът за смяна в интернационалното ситуиране на държвата беше консултативният референдум. Позицията на българското Министерство на външните работи, че “не би трябвало да се губи време ”, демонстрира още веднъж слабата позиция на българската дипломация. Липсата на предвидливост може да изиграе неприятна смешка на България. За следващ път се ползва двоен стандарт от страна на Брюксел – преди година в Испания се организира различен референдум със сходни резултати, само че неговата орис бе оставена в ръцете на испанското държавно управление. Какво би се случило, в случай че някой реши да разиграе етническата карта, посредством организирането на локален референдум в някоя от граничните български области? Кой и по какъв начин ще резервира България, в случай че тя не се пази сама. Мисълта за националното единение не значи наложително шовинизъм или болен национализъм, значи далновидност и поредност.
Историческата памет, геополитическата игра, която включва взаимност на дейностите и методите, не са заигравки на въображението, а действителности. От друга страна доста коментатори пишат прекомерно прочувствено за европейските и атлантическите полезности, без да регистрират, че те са на първо място всемирен полезности и сходна заигравка е манипулативна и разделяща, а не сплотяваща. Референдумът в Македония е следващият тест за блянуваната самостоятелност на Европейски Съюз. Европейските водачи имат опцията да проявят мъдрост като работят с Македония без да я вършат страна-член, без да легитимират и трасират бъдещото участие на страната в НАТО. Крайно време е Европейски Съюз да разбере, че независимият път, със своите компликации и провокации, е по-добър от позицията на подвластен сътрудник.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ