Преглед на някои от основните теми в руския печат
Москва. Русия може умерено и гладко „ да разстреля “ Полша от където и както изиска. Цялата територия на тази страна е доста уязвима. Това съобщи пред вестник „ Взгляд “ военният специалист Константин Сивков. По-рано в Полша оповестиха, че могат да победят Русия и без помощта на НАТО, стига Москва да не употребява нуклеарните си оръжия.
„ Русия има голямо преимущество пред Полша. Макар и единствено тъй като я превъзхожда обикновено по бройка на въоръжените сили, и то няколко пъти “, изясни доктор на военните науки Константин Сивков.
Според него полската войска е оборудвана с остарели танкове – Leopard 2, трансформация А4. „ В случай на директен военен конфликт те даже няма да могат да се конкурират с нашия осъвременен Т-72Б3. А „ седмата “ версия на Leopard от поляците към момента не са получили от западните сътрудници “, напомня събеседникът на изданието.
Експертът прибавя, че полските сили за противовъздушна защита се състоят от американските системи за противовъздушна защита Patriot, само че във всички връзки те са по-лоши от съветските системи за противовъздушна защита. „ Освен това в Полша има малко от тях. Така че те няма да защитят територията на Полша от съветски ракетни удари “, изяснява анализаторът.
„ Няма какво да приказваме за нашето предимство в авиацията – както механически, по този начин и количествено, Въздушно-космическите сили на Русия даже не могат да се съпоставят с военновъздушните сили на Полша “, акцентира той. Сивков означи, че Вашингтон може да е трансферирал оперативно-тактически ракетни системи ATACMS във Варшава, само че няма информация за това.
„ Вероятно единственото нещо, в което Полша превъзхожда Русия, е петото потомство противотанкови ракетни системи Javelin, още веднъж предоставени от американците. Нашите „ Корнети “ са ПТУР от второ потомство. Но е смешно даже да се каже, че това преимущество може да реши изхода допълнително или по-малко значим боен спор “, сподели специалистът.
Сивков сподели още, че когато се съпоставя военната мощност на въоръжените сили на Русия и Полша, даже не си коства да се загатва флота и съществуването на хиперзвуково оръжие у Москва. „ Като цяло можем умерено и свободно да разстреляме Полша, както желаеме и откъдето желаеме. Цялата територия на Полша е безусловно уязвима от съветските тактически ракетни комплекси „ Искандер “, хиперзвукови ракети „ Кинжал “, крилати ракети „ Калибър “, акцентира събеседникът на „ Взгляд “.
Освен това, съгласно него, от огромно значение е и дълбочината на оперативно-стратегическото образуване на групировките войски. „ За Русия тази дълбочина е до хиляда километра, Полша няма такава територия. Между другото, в директен боен конфликт Полша ще бъде „ разкатана “ и от Беларус, който има преимущество в танковете, авиацията и системите за противовъздушна защита “, заключи Сивков.
По-рано полският специалист по геополитика Яцек Бартосяк сподели в изявление за wPolityce, че Полша е в положение да завоюва военна победа над Русия, в случай че Москва откаже да употребява нуклеарно оръжие и полската войска бъде реформирана.
Той добави, че при предполагаем спор със актуалните въоръжени сили на Полша съветската войска доста бързо ще вземе превес. В същото време Бартосяк изрази опасения, че Русия е в положение да се намеси в проектите на Варшава за основаване на боеспособни войски.
„ Може би това към този момент се случва, тъй като те желаеха Съединени американски щати да се съгласят на взаимни гаранции в Европа, което в действителност ще блокира развиването на полската войска в посоката, в която бихме желали. Това в действителност допускат съветските условия към американците “, акцентира специалистът.
Миналата седмица съветският президент Владимир Путин на конференция, отговаряйки на въпрос на публицист от Skynews за „ опцията за офанзива “ от страна на Русия против Украйна, сподели, че Москва не заплашва никого, за разлика от западните страни. Той напомни продължаващото разширение на НАТО на изток, до съветските граници, и прикани за гарантиране на „ безусловна “ сигурност за страната.
Малко по-рано полският президент Анджей Дуда сподели, че страните от НАТО никога не би трябвало да се поддават на „ шантаж “ от Русия Алиансът да спре да поддържа някогашните руски републики. Той е сигурен, че отговорът на това може да бъде единствено контра ултиматум.
***
Москва. Върховният съд на Русия поддържа настояването на Генералната прокуратура на страната за разпродажба на интернационалното общество „ Мемориал “, което преди този момент бе включено в листата на „ задграничните сътрудници “. Официалната причина са „ систематични нарушавания “ на закона за задграничните сътрудници. Сега всички районни отделения и структурни подразделения на организацията би трябвало да бъдат закрити, написа вестник „ Коммерсанть “ .
„ Мемориал “ има намерение да апелира решението за разпродажба, а също по този начин ще апелира пред Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ), сподели ръководителят на борда на организацията Ян Рачински.
Няколко десетки души се събраха, с цел да стачкуват против решението наоколо до постройката на съда. След произнасянето на присъдата те започнаха да скандират: „ Срам! “ По време на срещата бяха арестувани няколко деятели, които стояха пред съда с плакати в поддръжка на „ Мемориал “. Точният брой на арестуваните не е прочут, медиите оповестяват за най-малко двама.
На 28 декември съдът организира спор сред страните, по време на който прокурорът упрекна „ Мемориал “ в основаване на „ подправен облик на Съюз на съветските социалистически републики като терористична страна “. Министерството на правораздаването и Роскомнадзор също се застъпиха за ликвидирането на Мемориал. Защитата на организацията назова желае безпочвен.
Главната прокуратура изпрати иск до Водоснабдителна система на 8 ноември. В същия ден московската прокуратура заведе дело в Московския градски съд с искане за разпродажба на Мемориалния център за човешки права (също приет за задграничен агент). Столичната прокуратура откри „ признаци на опрощение “ на екстремизъм и тероризъм в активността на организацията. Ветерани на Русия желаеха да изправят Мемориал пред правораздаването за реабилитация на нацизма. Президентът Владимир Путин се надяваше, че процесът за ликвидацията на Мемориал ще бъде справедлив.
***
Москва. „ На Запад не стихва възмущението към съветските оферти в областта на сигурността, които бяха предадени на американците под формата на два проектодокумента (споразумение с НАТО и контракт със САЩ). Те към този момент бяха наказани като ултиматуми - и то такива, които сигурно ще бъдат отхвърлени от Запада, което сякаш ще развърже ръцете на Владимир Путин за навлизане в Украйна “, написа водещият външнополитически анализатор на съветското офизиозно издание „ Експерт “ Геворг Мирзаян в материал, показан без редакторска интервенция.
В реалност обаче съветските планове не са някакви ултиматуми. Всъщност това не са планове в чист тип, а по-скоро лист с тематики, по които Русия желае да приказва със Запада, както и позициите на Москва по тези тематики. Неслучайно документите, препоръчани от Владимир Путин, съдържат изречения, започващи със „ САЩ/НАТО би трябвало ”, „ Русия и САЩ/НАТО би трябвало ”, само че нито един детайл от поредицата „ Русия би трябвало ”. Очаква се Съединени американски щати да прибавят последните точки, когато приготвят своя лист по препоръчаните от Русия тематики. И даже по-нататък в процеса на договарянията страните могат да стигнат до общи знаменатели.
От тази позиция думите на заместник-министъра на външните работи на Русия Сергей Рябков, че „ и двата текста не са формирани на правилото на меню, където можете да избирате едното или другото, само че те се допълват и би трябвало да се преглежда като комплекс ” би трябвало да се пояснява не безусловно – като условие към страните да одобряват всички съветски условия. По-скоро този принцип се отнася до тематики, по които би трябвало да се откри компромис. В последна сметка, в случай че някои съветски оферти са повече или по-малко допустими за Съединените щати, то за други нито Америка, нито НАТО по принцип са подготвени да се съгласят с редица претенции. Иронията на обстановката е, че множеството точки, по които Америка не е подготвена да направи отстъпки, не са сериозни за Русия.
Например Вашингтон кардинално не е подготвен да се откаже от разполагането на нуклеарни оръжия отвън националната територия и да върне към този момент разположените оръжия в Съединените щати. В последна сметка става дума освен за изоставянето на отбранителните системи в Източна Европа и Източна Азия, само че и за носители (включително тези, които не са междуконтинентални), които се намират по целия свят. Всъщност Москва също не се нуждае от това - Русия се нуждае единствено от неналичието на нуклеарни оръжия на Съединени американски щати в Европа. Въпреки че и тук има една специфичност – да вземем за пример в Германия има единствено американски нуклеарни бомби, които не съставляват стратегическа опасност за Руската федерация, само че в това време са източник на непрекъснато напрежение в германо-американските връзки.
Освен това американците няма да се съгласят да върнат бойците си вкъщи – т.е. да откажат „ да разположат своите въоръжени сили и оръжия, в това число в границите на интернационалните организации, военни съюзи или обединения, в области, където такова разполагане би било възприето въпреки това като опасност за нейната национална сигурност, като се изключи такова разполагане в границите на националните територии на страните. Това значи занемаряване на упоритостите за световно водачество, защото за Русия всяко разполагане на американски войски в Европа, Азия или Близкия изток може и ще бъде опасност. В най-хубавия случай тук е допустимо да се договорим за някакъв аналог на ДОВСЕ (Договор за елементарните въоръжени сили в Европа). При това точно в Европа, защото Америка има потребност от близкоизточните контингенти на Съединени американски щати, с цел да сдържа Иран и турските упоритости, а в Източна Азия - против Китай.
Изтеглянето на американските и западноевропейските членове на НАТО от територията на източноевропейските членове (т.е. включилите се към Алианса след 1997 г.) също се преглежда като безусловно нереалистично. Това искане подкопава самата основа на сигурността на Алианса – все едно американците желаят от Русия да не разполага войски в страните членки на ОДКБ или (ако гледаме на Запада като групова единица) в региона на Смоленск. Следователно тази уговорка в началото се употребява за продан или ще се трансформира в същия ДОВСЕ.
Колкото и да е необичайно, Алиансът не може да се откаже от правилото „ да не се преглеждат един различен като съперници “. НАТО се нуждае от Русия точно като съперник, защото в противоположен случай поражда обоснован въпрос: „ Защо ни е необходим НАТО в този момент? “ Не може да съществува съюз от подобен мащаб, с цел да се бори с интернет артисти като ислямските терористи. Той се нуждае от същински, осезателен зложелател. Държавите не желаят да разпускат НАТО - те употребяват структурата на Алианса, с цел да управляват външната и отбранителната политика на европейските страни.
И най-после, Алиансът не е подготвен да одобри „ отговорности, които изключват по-нататъшното разширение на НАТО, в това число присъединението на Украйна, както и на други страни “. В последна сметка тогава ще се окаже, че Русия напълно диктува дневния ред на НАТО. Факт е обаче, че Москва в действителност няма потребност това условие да бъде изпълнявано. Всъщност в същия проектодоговор с Вашингтон това условие звучи друго: „ Съединените американски щати се задължават да изключат по-нататъшно разширение на Организацията на Северноатлантическия контракт в източна посока, да откажат да одобряват страните, които преди този момент са били част от Съюза на руските социалистически републики в съюза “. Тоест, неразширяването на НАТО на Изток е значимо за Кремъл, а приемането на условната Босна и Херцеговина провокира митинг значително единствено тъй като разсънва апетита на Алианса към Изтока. И в случай че Вашингтон и Москва разработят такива формулировки на съглашението, които, от една страна, няма да унижат американците, акцентирайки обстоятелството на съветско въздействие върху външната политика на НАТО, а въпреки това, ще дадат на съветското управление гаранции за неекспанзия на изток, тогава Руската федерация като цяло ще бъде удовлетворена.
Ако приказваме за осъществими точки, това е да вземем за пример отводът за разполагане на „ ракети със междинен и дребен обхват с наземно базиране отвън националната територия, както и в тези региони на нейната национална територия, на които такива оръжия са в положение да поразяватцели на националната територия на другата страна “. Кремъл в действителност предлага да се върнем към правилата на ДРСМО, отдръпването на американците от което провокира рецензии освен от Русия, само че и от европейските сътрудници на Вашингтон.
Освен това е изпълнима точката за документираната подготвеност за разреждане на напрежението. „ Страните не подхващат дейности и не правят действия, засягащи сигурността на другата страна, не вземат участие в тях и не ги поддържат. Не ползва ограничения за сигурност, подхванати от всяка страна поотделно или в границите на интернационална организация, боен съюз или коалиция, които биха подкопали главните ползи на сигурността на другата страна “. Тук, несъмнено, главната спънка ще бъде дефинирането и координацията на тези доста фундаментални ползи на сигурността - всяка страна ще се опита да вдигне залога. Американците, да вземем за пример, могат да кажат, че обстановката в Грузия или Украйна визира фундаменталните ползи на Вашингтон - т.е. условно бъркат Грузия с щата Джорджия. Следователно Москва е изправена пред дълъг развой за понижаване на апетитите на Вашингтон.
Теоретично клаузата за ограничение на военните дейности на Съединени американски щати в постсъветското пространство също е постижима. Като част от съветските условия, Съединените щати не би трябвало да „ основават военни бази на територията на страни, които преди този момент са били членове на Съюза на руските социалистически републики и не са членове на Организацията на Северноатлантическия контракт, да употребяват тяхната инфраструктура за каквато и да е военна активност или развиват двустранно военно съдействие с тях “. Разбира се, в случай че изтрием от него „ двустранно военно съдействие “ и просто установим таван за това съдействие. Факт е, че постсъветското пространство не е предпочитан район за Съединените щати (с изключение на Централна Азия, където американците по този начин или другояче няма да бъдат позволени от Русия, Китай и Турция, които споделят въздействие върху страните там). Следователно американците могат да лимитират наличието си там и да изпълнят клаузата за отвод за основаване на бази. Но точно за ограничение - затова настояването на Русия към НАТО „ да се откаже от провеждането на всякаква военна активност на територията на Украйна, както и на други страни от Източна Европа, Закавказието и Централна Азия “ е неосъществимо и би трябвало да бъде поправено.
Освен това клаузата за понижаване на военната интензивност на границата на Руската федерация и Алианса е много реалистична. „ За да се изключи възникването на произшествия, Руската федерация и участниците, които са страни членки на Северноатлантическия контракт, не организират военни учения и други военни действия над равнището на бригада в линия с контрактувана широчина и настройка на всяка страна на граничната линия на Руската федерация и страните, които са във боен съюз с нея, както и участниците, които са държави-членки на Организацията на Северноатлантическия контракт “, се споделя в него. Това включва също и отхвърлянето на демонстративни военни полети и прекосяване на кораби наоколо до границата, както и отхвърлянето на потреблението на „ територия на други страни за задачите на подготовка или осъществяване на въоръжена офанзива против другата страна, или други дейности, засягащи главните ползи на сигурността на другата страна “.
В последна сметка рационални хора има и в Москва, и във Вашингтон. Които схващат, че конфликтните връзки сред страните не могат да бъдат неотложно изкоренени, само че могат да бъдат ръководени. Включително посредством създаване на компромисни решения. Алтернативата на съглашението е военна ескалация, в това число нуклеарна ескалация.
„ Русия има голямо преимущество пред Полша. Макар и единствено тъй като я превъзхожда обикновено по бройка на въоръжените сили, и то няколко пъти “, изясни доктор на военните науки Константин Сивков.
Според него полската войска е оборудвана с остарели танкове – Leopard 2, трансформация А4. „ В случай на директен военен конфликт те даже няма да могат да се конкурират с нашия осъвременен Т-72Б3. А „ седмата “ версия на Leopard от поляците към момента не са получили от западните сътрудници “, напомня събеседникът на изданието.
Експертът прибавя, че полските сили за противовъздушна защита се състоят от американските системи за противовъздушна защита Patriot, само че във всички връзки те са по-лоши от съветските системи за противовъздушна защита. „ Освен това в Полша има малко от тях. Така че те няма да защитят територията на Полша от съветски ракетни удари “, изяснява анализаторът.
„ Няма какво да приказваме за нашето предимство в авиацията – както механически, по този начин и количествено, Въздушно-космическите сили на Русия даже не могат да се съпоставят с военновъздушните сили на Полша “, акцентира той. Сивков означи, че Вашингтон може да е трансферирал оперативно-тактически ракетни системи ATACMS във Варшава, само че няма информация за това.
„ Вероятно единственото нещо, в което Полша превъзхожда Русия, е петото потомство противотанкови ракетни системи Javelin, още веднъж предоставени от американците. Нашите „ Корнети “ са ПТУР от второ потомство. Но е смешно даже да се каже, че това преимущество може да реши изхода допълнително или по-малко значим боен спор “, сподели специалистът.
Сивков сподели още, че когато се съпоставя военната мощност на въоръжените сили на Русия и Полша, даже не си коства да се загатва флота и съществуването на хиперзвуково оръжие у Москва. „ Като цяло можем умерено и свободно да разстреляме Полша, както желаеме и откъдето желаеме. Цялата територия на Полша е безусловно уязвима от съветските тактически ракетни комплекси „ Искандер “, хиперзвукови ракети „ Кинжал “, крилати ракети „ Калибър “, акцентира събеседникът на „ Взгляд “.
Освен това, съгласно него, от огромно значение е и дълбочината на оперативно-стратегическото образуване на групировките войски. „ За Русия тази дълбочина е до хиляда километра, Полша няма такава територия. Между другото, в директен боен конфликт Полша ще бъде „ разкатана “ и от Беларус, който има преимущество в танковете, авиацията и системите за противовъздушна защита “, заключи Сивков.
По-рано полският специалист по геополитика Яцек Бартосяк сподели в изявление за wPolityce, че Полша е в положение да завоюва военна победа над Русия, в случай че Москва откаже да употребява нуклеарно оръжие и полската войска бъде реформирана.
Той добави, че при предполагаем спор със актуалните въоръжени сили на Полша съветската войска доста бързо ще вземе превес. В същото време Бартосяк изрази опасения, че Русия е в положение да се намеси в проектите на Варшава за основаване на боеспособни войски.
„ Може би това към този момент се случва, тъй като те желаеха Съединени американски щати да се съгласят на взаимни гаранции в Европа, което в действителност ще блокира развиването на полската войска в посоката, в която бихме желали. Това в действителност допускат съветските условия към американците “, акцентира специалистът.
Миналата седмица съветският президент Владимир Путин на конференция, отговаряйки на въпрос на публицист от Skynews за „ опцията за офанзива “ от страна на Русия против Украйна, сподели, че Москва не заплашва никого, за разлика от западните страни. Той напомни продължаващото разширение на НАТО на изток, до съветските граници, и прикани за гарантиране на „ безусловна “ сигурност за страната.
Малко по-рано полският президент Анджей Дуда сподели, че страните от НАТО никога не би трябвало да се поддават на „ шантаж “ от Русия Алиансът да спре да поддържа някогашните руски републики. Той е сигурен, че отговорът на това може да бъде единствено контра ултиматум.
***
Москва. Върховният съд на Русия поддържа настояването на Генералната прокуратура на страната за разпродажба на интернационалното общество „ Мемориал “, което преди този момент бе включено в листата на „ задграничните сътрудници “. Официалната причина са „ систематични нарушавания “ на закона за задграничните сътрудници. Сега всички районни отделения и структурни подразделения на организацията би трябвало да бъдат закрити, написа вестник „ Коммерсанть “ .
„ Мемориал “ има намерение да апелира решението за разпродажба, а също по този начин ще апелира пред Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ), сподели ръководителят на борда на организацията Ян Рачински.
Няколко десетки души се събраха, с цел да стачкуват против решението наоколо до постройката на съда. След произнасянето на присъдата те започнаха да скандират: „ Срам! “ По време на срещата бяха арестувани няколко деятели, които стояха пред съда с плакати в поддръжка на „ Мемориал “. Точният брой на арестуваните не е прочут, медиите оповестяват за най-малко двама.
На 28 декември съдът организира спор сред страните, по време на който прокурорът упрекна „ Мемориал “ в основаване на „ подправен облик на Съюз на съветските социалистически републики като терористична страна “. Министерството на правораздаването и Роскомнадзор също се застъпиха за ликвидирането на Мемориал. Защитата на организацията назова желае безпочвен.
Главната прокуратура изпрати иск до Водоснабдителна система на 8 ноември. В същия ден московската прокуратура заведе дело в Московския градски съд с искане за разпродажба на Мемориалния център за човешки права (също приет за задграничен агент). Столичната прокуратура откри „ признаци на опрощение “ на екстремизъм и тероризъм в активността на организацията. Ветерани на Русия желаеха да изправят Мемориал пред правораздаването за реабилитация на нацизма. Президентът Владимир Путин се надяваше, че процесът за ликвидацията на Мемориал ще бъде справедлив.
***
Москва. „ На Запад не стихва възмущението към съветските оферти в областта на сигурността, които бяха предадени на американците под формата на два проектодокумента (споразумение с НАТО и контракт със САЩ). Те към този момент бяха наказани като ултиматуми - и то такива, които сигурно ще бъдат отхвърлени от Запада, което сякаш ще развърже ръцете на Владимир Путин за навлизане в Украйна “, написа водещият външнополитически анализатор на съветското офизиозно издание „ Експерт “ Геворг Мирзаян в материал, показан без редакторска интервенция.
В реалност обаче съветските планове не са някакви ултиматуми. Всъщност това не са планове в чист тип, а по-скоро лист с тематики, по които Русия желае да приказва със Запада, както и позициите на Москва по тези тематики. Неслучайно документите, препоръчани от Владимир Путин, съдържат изречения, започващи със „ САЩ/НАТО би трябвало ”, „ Русия и САЩ/НАТО би трябвало ”, само че нито един детайл от поредицата „ Русия би трябвало ”. Очаква се Съединени американски щати да прибавят последните точки, когато приготвят своя лист по препоръчаните от Русия тематики. И даже по-нататък в процеса на договарянията страните могат да стигнат до общи знаменатели.
От тази позиция думите на заместник-министъра на външните работи на Русия Сергей Рябков, че „ и двата текста не са формирани на правилото на меню, където можете да избирате едното или другото, само че те се допълват и би трябвало да се преглежда като комплекс ” би трябвало да се пояснява не безусловно – като условие към страните да одобряват всички съветски условия. По-скоро този принцип се отнася до тематики, по които би трябвало да се откри компромис. В последна сметка, в случай че някои съветски оферти са повече или по-малко допустими за Съединените щати, то за други нито Америка, нито НАТО по принцип са подготвени да се съгласят с редица претенции. Иронията на обстановката е, че множеството точки, по които Америка не е подготвена да направи отстъпки, не са сериозни за Русия.
Например Вашингтон кардинално не е подготвен да се откаже от разполагането на нуклеарни оръжия отвън националната територия и да върне към този момент разположените оръжия в Съединените щати. В последна сметка става дума освен за изоставянето на отбранителните системи в Източна Европа и Източна Азия, само че и за носители (включително тези, които не са междуконтинентални), които се намират по целия свят. Всъщност Москва също не се нуждае от това - Русия се нуждае единствено от неналичието на нуклеарни оръжия на Съединени американски щати в Европа. Въпреки че и тук има една специфичност – да вземем за пример в Германия има единствено американски нуклеарни бомби, които не съставляват стратегическа опасност за Руската федерация, само че в това време са източник на непрекъснато напрежение в германо-американските връзки.
Освен това американците няма да се съгласят да върнат бойците си вкъщи – т.е. да откажат „ да разположат своите въоръжени сили и оръжия, в това число в границите на интернационалните организации, военни съюзи или обединения, в области, където такова разполагане би било възприето въпреки това като опасност за нейната национална сигурност, като се изключи такова разполагане в границите на националните територии на страните. Това значи занемаряване на упоритостите за световно водачество, защото за Русия всяко разполагане на американски войски в Европа, Азия или Близкия изток може и ще бъде опасност. В най-хубавия случай тук е допустимо да се договорим за някакъв аналог на ДОВСЕ (Договор за елементарните въоръжени сили в Европа). При това точно в Европа, защото Америка има потребност от близкоизточните контингенти на Съединени американски щати, с цел да сдържа Иран и турските упоритости, а в Източна Азия - против Китай.
Изтеглянето на американските и западноевропейските членове на НАТО от територията на източноевропейските членове (т.е. включилите се към Алианса след 1997 г.) също се преглежда като безусловно нереалистично. Това искане подкопава самата основа на сигурността на Алианса – все едно американците желаят от Русия да не разполага войски в страните членки на ОДКБ или (ако гледаме на Запада като групова единица) в региона на Смоленск. Следователно тази уговорка в началото се употребява за продан или ще се трансформира в същия ДОВСЕ.
Колкото и да е необичайно, Алиансът не може да се откаже от правилото „ да не се преглеждат един различен като съперници “. НАТО се нуждае от Русия точно като съперник, защото в противоположен случай поражда обоснован въпрос: „ Защо ни е необходим НАТО в този момент? “ Не може да съществува съюз от подобен мащаб, с цел да се бори с интернет артисти като ислямските терористи. Той се нуждае от същински, осезателен зложелател. Държавите не желаят да разпускат НАТО - те употребяват структурата на Алианса, с цел да управляват външната и отбранителната политика на европейските страни.
И най-после, Алиансът не е подготвен да одобри „ отговорности, които изключват по-нататъшното разширение на НАТО, в това число присъединението на Украйна, както и на други страни “. В последна сметка тогава ще се окаже, че Русия напълно диктува дневния ред на НАТО. Факт е обаче, че Москва в действителност няма потребност това условие да бъде изпълнявано. Всъщност в същия проектодоговор с Вашингтон това условие звучи друго: „ Съединените американски щати се задължават да изключат по-нататъшно разширение на Организацията на Северноатлантическия контракт в източна посока, да откажат да одобряват страните, които преди този момент са били част от Съюза на руските социалистически републики в съюза “. Тоест, неразширяването на НАТО на Изток е значимо за Кремъл, а приемането на условната Босна и Херцеговина провокира митинг значително единствено тъй като разсънва апетита на Алианса към Изтока. И в случай че Вашингтон и Москва разработят такива формулировки на съглашението, които, от една страна, няма да унижат американците, акцентирайки обстоятелството на съветско въздействие върху външната политика на НАТО, а въпреки това, ще дадат на съветското управление гаранции за неекспанзия на изток, тогава Руската федерация като цяло ще бъде удовлетворена.
Ако приказваме за осъществими точки, това е да вземем за пример отводът за разполагане на „ ракети със междинен и дребен обхват с наземно базиране отвън националната територия, както и в тези региони на нейната национална територия, на които такива оръжия са в положение да поразяватцели на националната територия на другата страна “. Кремъл в действителност предлага да се върнем към правилата на ДРСМО, отдръпването на американците от което провокира рецензии освен от Русия, само че и от европейските сътрудници на Вашингтон.
Освен това е изпълнима точката за документираната подготвеност за разреждане на напрежението. „ Страните не подхващат дейности и не правят действия, засягащи сигурността на другата страна, не вземат участие в тях и не ги поддържат. Не ползва ограничения за сигурност, подхванати от всяка страна поотделно или в границите на интернационална организация, боен съюз или коалиция, които биха подкопали главните ползи на сигурността на другата страна “. Тук, несъмнено, главната спънка ще бъде дефинирането и координацията на тези доста фундаментални ползи на сигурността - всяка страна ще се опита да вдигне залога. Американците, да вземем за пример, могат да кажат, че обстановката в Грузия или Украйна визира фундаменталните ползи на Вашингтон - т.е. условно бъркат Грузия с щата Джорджия. Следователно Москва е изправена пред дълъг развой за понижаване на апетитите на Вашингтон.
Теоретично клаузата за ограничение на военните дейности на Съединени американски щати в постсъветското пространство също е постижима. Като част от съветските условия, Съединените щати не би трябвало да „ основават военни бази на територията на страни, които преди този момент са били членове на Съюза на руските социалистически републики и не са членове на Организацията на Северноатлантическия контракт, да употребяват тяхната инфраструктура за каквато и да е военна активност или развиват двустранно военно съдействие с тях “. Разбира се, в случай че изтрием от него „ двустранно военно съдействие “ и просто установим таван за това съдействие. Факт е, че постсъветското пространство не е предпочитан район за Съединените щати (с изключение на Централна Азия, където американците по този начин или другояче няма да бъдат позволени от Русия, Китай и Турция, които споделят въздействие върху страните там). Следователно американците могат да лимитират наличието си там и да изпълнят клаузата за отвод за основаване на бази. Но точно за ограничение - затова настояването на Русия към НАТО „ да се откаже от провеждането на всякаква военна активност на територията на Украйна, както и на други страни от Източна Европа, Закавказието и Централна Азия “ е неосъществимо и би трябвало да бъде поправено.
Освен това клаузата за понижаване на военната интензивност на границата на Руската федерация и Алианса е много реалистична. „ За да се изключи възникването на произшествия, Руската федерация и участниците, които са страни членки на Северноатлантическия контракт, не организират военни учения и други военни действия над равнището на бригада в линия с контрактувана широчина и настройка на всяка страна на граничната линия на Руската федерация и страните, които са във боен съюз с нея, както и участниците, които са държави-членки на Организацията на Северноатлантическия контракт “, се споделя в него. Това включва също и отхвърлянето на демонстративни военни полети и прекосяване на кораби наоколо до границата, както и отхвърлянето на потреблението на „ територия на други страни за задачите на подготовка или осъществяване на въоръжена офанзива против другата страна, или други дейности, засягащи главните ползи на сигурността на другата страна “.
В последна сметка рационални хора има и в Москва, и във Вашингтон. Които схващат, че конфликтните връзки сред страните не могат да бъдат неотложно изкоренени, само че могат да бъдат ръководени. Включително посредством създаване на компромисни решения. Алтернативата на съглашението е военна ескалация, в това число нуклеарна ескалация.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ