„Експерт“ : Офанзивата срещу Триполи
Москва. Осемте години, минали след рухването на либийската Джамахирия и варварската кавга с Муамар Кадафи, не донесоха на тази разпаднала се северноафриканска страна даже и сходство на непоклатимост. Напротив, хаосът не свършва, бандите на „ демократите “, ислямистите и престъпните детайли не престават битката за запаси и надзор над най-важните залежи и логистическите възели, написа съветското официозно списание „ Експерт “ в материал, показан без редакторска интервенция.
В столицата на Либия Триполи заседава интернационално приетото Правителство на националното единодушие (ПНС), ръководено от премиера Файез Сарадж. Впрочем, тази организация може да се назовава държавно управление единствено условно, тъй като управлява неголяма част от страната. Тук се намира също и Новият Всеобщ народен конгрес, който извършва ролята на парламент. В него влизат главните ислямистки партии, които изгубиха изборите през 2014 година, проведоха въстание и изгониха своите всемирски сътрудници от законодателния орган, а и изобщо от града. Тези „ парламентаристи “ са близки до прокатарските „ Братя мюсюлмани “.
Избягалите спечелили от изборите през 2014 година се откриха в Тобрук, нарекоха се Палата на представителите и през днешния ден поддържат командващия Либийската национална войска (ЛНА) фелдмаршал Халифа Хафтар. Това е третата страна в спора. Именно Хафтар през днешния ден има самодейността на фронта и организира огромно нахлуване против Триполи.
Настъплението се развива по едно и също време по няколко посоки. Вече са взети редица градове наоколо до столицата, съответно Гарян и Сурман, както и интернационалното летище Митига. В отговор ПНС нанесе въздушни удари по армията на Хафтар, а от град Мисрата (бившият Мисурата) на помощ на ПНС се притекоха бойни формирования. В хода на настъплението ЛНА употребява и бойна авиация. Жертвите от двете страни се мерят с десетки. Бежанците започнаха да се избавят от столицата във всички направления.
На този декор американското командване организира незабавна евакуация на своя контингент от Триполи. Призивите на Организация на обединените нации за въздържаност бяха ингорирани, което се трансформира в традиция през последните години. Предложената от британците резолюция за привикване на незабавно заседание на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации бе блокирана от Русия, която настоя, че апелът за преустановяване на военните дейности към този момент е изпратен до всички страни в спора.
Пътят на фелдмаршала
Личността Халифа Хафтар е вписана в историята на Либия с кърваво мастило и без настоящето нахлуване против Триполи. През 1969 година той взе участие в свалянето на краля на Либия Мохамед Идрис ас Сануси и в продължение на дълги години се смята за един от доближените на полковник Муамар Кадафи. Но през 1987 година, в хода на либийско-чадската война за стратегически сектор от границата, либийската войска претърпя проваляне (Чад бе подсилен от Франция), а самият Хафтар, който тогава командва силите на Либия, попада в плен.
Кадафи, не желаейки да признае, че има отношение към спора, се отхвърля от Хафтар. Смята се, че точно този случай довежда до това, фелдмаршалът да тръгне против своя водач. По-късно той се пробва да нападна позициите на Кадафи, употребявайки като плацдарм Чад. Но след преврата в тази страна през 1990 година Хафтар е заставен да бяга първо в Заир, а по-късно в Кения. Разбира се, подобен скъп кадър не може да не попадне в полезрението на управленията и спецслужбите на западните страни. Хафтар е спретнат в Съединени американски щати. Именно в Лангли (щаб-квартирата на ЦРУ) се занимават с такова опекунство, употребявайки подопечните в нужното време. Дори и след 20 години.
Когато при започване на 2010-те години груповият Запад участваше интензивно в серията държавни преврати от „ арабската пролет “, Либия стана една от първите й жертви и понесе най-големите опустошения. Западните разследващи служби съумяха да подкупят част от военните от обкръжението на водача на Джамахирията, което значително им разреши да съкрушат либийската войска. Кадафи бе погубен, а върху отломките на страната се организираха „ демократични избори “, приключили с война всеки против всеки. След свалянето на някогашния либийски държател Хафтар не съумя да оглави процеса и да стане водач, кадърен да сплоти страната. Реалните му триумфи на либийското политическо поле пристигнаха чак през 2014 година и, несъмнено, не без поддръжка извън. На първо място би трябвало да се означи помощта от страна на Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Египет. Фелдмаршалът получи поддръжката и на Франция.
На кръстопътя на несъгласията
ПНС се опира на „ Братя мюсюлмани “ и други организации от рода на Специалните сили за въздържане (състоят се от салафити-мадхалити), Бригадата на революционерите на Триполи, Централните сили за сигурност „ Абу Салим “ и бригадата „ Наваси “. В градовете-държави, като Мисрата и Зинтан, властта главно е децентрализирана и включва голям брой бригади. Част от тези партии и групировки са инструмент на външната политика на Катар и до някаква степен на Турция.
Навсякъде, където участват ползите и въздействието на Катар, в това число в Либия, има „ Братя мюсюлмани “ или свързани с тях структури. По предписание в тези страни се следи непосредствено опълчване сред Катар и неговия най-заклет зложелател – Саудитска Арабия, както и околните й режими, като ОАЕ. В момента нещо сходно се случва в Йемен и Сирия.
От друга страна, Палатата на представителите в Тобрук, както и самият Хафтар, са подкрепяни от Египет, Саудитска Арабия и ОАЕ. По този метод, всеки от стопаните се стреми посредством своите прокси-сили в Либия да получи оптимален, а в идеалния случай – цялостен надзор над либийските земи.
Разбира се, нещата не се лимитират до противоборството по оста Катар – Саудитска арабия. Между редица групировки и ПНС съществуват лични несъгласия и една от аргументите за различията е в това, че Сарадж няма задоволително огромен бюджет, с цел да купува лоялността на командирите на формированията.
Наистина, на страната на Сарадж е и Рим. Италианските спецподразделения оказват помощ интензивно на ПНС. Италия също взе участие във образуването на системата за сигурност в Триполи. Всъщност, върви недиректен спор сред нея и Франция, която е на страната на Хафтар. Интересите им се пресичат по редица посоки, в това число миграционната преграда. Поради географското си състояние италианците би трябвало да работят изключително ревниво, с цел да предотвратят още по-голяма дестабилизация в Либия. В противоположен случай е обезпечена нова порция от мигранти.
Освен това, Рим е кръвно заинтригуван в контрола над Триполи, защото от там стартира газопроводът Greenstream, по който природният газ отива в Сицилия. Между другото, точно в сицилийският град Палермо през ноември предходната година се състоя конференцията, където бе уречен да отиде и Хафтар (както се счита, с цел да се види с египетския президент Абдел Фатах ас Сиси). Само че на конференцията не бяха взети никакви значими решения.
За Франция усилването на въздействието в Либия има както външнополитически, по този начин и вътрешнополитически смисъл. При президента Еманюел Макрон Париж се засилва в Северна Африка. Но за Италия нейната някогашна колония Либия е обичайната сфера на въздействие и по тази причина усилването на Париж на това направление се възприема враждебно. Също по този начин, сред европейските страни непрекъснато се води битка за нефт. Ненапразно през 2016 година силите на ПНС с поддръжката на италианците и американците изтласкаха терористите от „ Ислямска страна “ от Сирт и така наречен Нефтен полумесец в Северна Либия. На собствен ред, през 2018 година Хафтар завладя от обвързваните с „ Ал Кайда “ детайли стратегически значимия пристанищен град Дерна. Получавайки контрола над неговите терминали, Хафтар първо ги блокира, само че по-късно Либийската национална компания (NOC) съумя да се приказва за повдигането на блокадата. Западът работи единствено с NOC и контролът над тези уреди даде на фелдмаршала опция да въздейства още повече на обстановката в Либия, като дружно с това получи част от нефта. Освен това Хафтар съумя да вземе под собствен надзор най-голямото петролно находище Ел Шарара в Южна Либия, от което ислямистите добиваха по 315 хиляди барела дневно.
Геополитическите ползи
Разбира се, и други районни играчи имат ползи в Либия. Египет, който е в тесни връзки с Рияд и Абу Даби, залага на Хафтар под диктовката на личните си ползи, с цел да сътвори единоначалие в Либия и по този метод да спомогне за относителната й стабилизация. След свалянето на Хосни Мубарак на власт в Египет до 2013 година беше Мохамед Морси, отпред на „ Партията на свободата и справедливостта “, израснала от поддържаните от Катар „ Мюсюлмански братя “. След контрапреврата, не без поддръжката на саудитите, египетските военни съумяха да вземат контрола от Морси и да върнат властта в свои ръце. По този метод Саудитска Арабия съумя да отстрани хората на Катар от Египет, през който минава стратегически значимият Суецки канал. Но проблемите не изчезнаха: в Триполи не престават да са дейни следените от Доха „ Братя мюсюлмани “ и терористите от групировката „ Ансар Бейт ал-Макдис “, която работи и на Синайския полуостров.
Голяма роля играе и битката за въздействие в Себхе, съединяващ Либия с Алжир, Чад и Нигер логистически възел. Там постоянно има конфликти сред неподконтролните на нито една страна племена тубу и клана Авлад Сюлейман. Сарадж, с поддръжката на италианците, се пробва да построи връзки с тях, към този момент безрезултатно. Освен това през града се реализира търговия с хора (съобщава се за продажба в иго по цена 800 $ на човек), контрабанда на оръжие и опиати. Веднага щом „ арабската пролет “ мина през Магреб, наркотрафикът се ускори внезапно. Потокът на кокаин през Западна Африка към Европа се съпоставя с този към Северна Америка. Съответно, който управлява Либия, той управлява значимите директни направления и колосалните потоци от опиати.
Не може да не се означи и ролята на Алжир, който си взаимодейства интензивно с племената както в Южна Либия, по този начин и в Чад, пробвайки се да въздейства на процесите в личните си ползи. Наличието на терористически конгломерати и банди край границата тревожи алжирското управление, изключително на фона на разгръщащата се вътрешна рецесия. Ненапразно началникът на Генералния щаб на Алжир Ахмед Гаид Салах обръща особено внимание на обстановката на границите: рискът от инфилтрация на бойци-радикали от Либия остава висок. Фактът, че през последните години тази опасност се е нараснала се удостоверява от предаването на контрола върху границите на въоръжените сили през 2014 година. По-рано това бе прерогатив на Министерството на вътрешните работи. Разгарящата се битка за столицата на Либия, без значение от нейния излаз, заплашва да докара до увеличение на потока на терористи през алжиро-либийската граница.
Неясните вероятности на Хафтар
Получилият сериозна военно-политическа поддръжка фелдмаршал Хафтар разгласи, че би трябвало да вземе контрола столицата и да сплоти Либия под свое шефство. Има обаче подозрения, че той ще може да реализира подобен стратегически резултат. През последните осем години нито една от страните в либийския безпорядък не съумя да получи решаващо преимущество. В лагера на Хафтар има несъгласия, той има проблем с привличането на своя страна на редица племена и кланове. Като цяло, фелдмаршалът няма стопроцентови шансове да нанесе проваляне на силите в Триполи, Мисрата и другите неподконтролни градове.
Нормализирането на обстановката в страната би било допустимо, в случай че всички външни сили бъдат консолидирани и поддържат един от участниците във войната. В реалност такова обединяване е възпрепятствано от непреодолимите разлики сред всички страни в спора и техните спонсори. Трябва да се означи, че настъплението против Триполи стартира малко преди националната конференция, планувана за 14-16 април под егидата на Организация на обединените нации в Гадамес, където трябваше да се реши въпросът за всеобщите избори.
Русия и спорът
От съветска страна, основните ползи в Либия са забележими в нефтегазовата сфера. През 2018 година в коридорите на форума „ Руска енергийна седмица “, шефът на Либийската национална компания NOC Мустафа Санала разиска с представителите на дъщерна компания на „ Газпром “ възобновяване на съдействието в областта на добиването на нефт и газ. Руските компании са заинтригувани да се завърнат в Либия, откъдето се наложи да си тръгнат при свалянето на Кадафи.
Освен това в западната преса доста години се популяризират клюки за наличието на представители на съветските частни военни структури в Либия. Например, през 2017 година се обсъждаше информация, че на страната на Хафтар се бие RSB-Group, въпреки че, съгласно заявките на неин представител, нейните бойци не са вземали директно присъединяване във военните дейности. Тяхната активност е била съсредоточена в разминирането, а в боевете те са взели участие единствено в качеството на самоотбрана. В края на 2018 година се появиха непотвърдени данни за наличието в Либия на така наречен ЧВК „ Вагнер “, която съгласно изказванията се е била на страната на Хафтар и е била ситуирана в бази в Тобрук и Бенгази. Предполага се, че наличието на такива частни военни организации, чиято активност публично е неразрешена от съветското законодателство, разрешава да бъдат решавани характерни задания, съпроводени с риск.
За Русия най-логично в този момент е да играе на несъгласията сред участниците във войната, които преди осем години единомислещо смъкнаха водача на Либия и в този момент се сблъскаха в битка за нейните осколки. Признавайки ПНС, Москва продължава да контактува с Хафтар, който е минал образование в Съюз на съветските социалистически републики и е добре прочут на съветските способени структури. След свалянето на Кадафи фелдмаршалът неведнъж е приказвал с съветски военни от най-голям сан. През май предходната година той е преговарял с министъра на защитата на Русия Сергей Шойгу и началника на Генералния щаб Валери Герасимов. През януари 2017 година фелдмаршалът е посетил съветският самолетоносач „ Адмирал Кузнецов “, където е бил посрещнат от вицеадмирал Виктор Соколов. Засега Русия продължава да се държи над битката, участвайки в нея единствено като медиатор.
Превод и редакция: Иван Христов
Още военни вести четете в профилираното издание на Фокус " Военни вести "
В столицата на Либия Триполи заседава интернационално приетото Правителство на националното единодушие (ПНС), ръководено от премиера Файез Сарадж. Впрочем, тази организация може да се назовава държавно управление единствено условно, тъй като управлява неголяма част от страната. Тук се намира също и Новият Всеобщ народен конгрес, който извършва ролята на парламент. В него влизат главните ислямистки партии, които изгубиха изборите през 2014 година, проведоха въстание и изгониха своите всемирски сътрудници от законодателния орган, а и изобщо от града. Тези „ парламентаристи “ са близки до прокатарските „ Братя мюсюлмани “.
Избягалите спечелили от изборите през 2014 година се откриха в Тобрук, нарекоха се Палата на представителите и през днешния ден поддържат командващия Либийската национална войска (ЛНА) фелдмаршал Халифа Хафтар. Това е третата страна в спора. Именно Хафтар през днешния ден има самодейността на фронта и организира огромно нахлуване против Триполи.
Настъплението се развива по едно и също време по няколко посоки. Вече са взети редица градове наоколо до столицата, съответно Гарян и Сурман, както и интернационалното летище Митига. В отговор ПНС нанесе въздушни удари по армията на Хафтар, а от град Мисрата (бившият Мисурата) на помощ на ПНС се притекоха бойни формирования. В хода на настъплението ЛНА употребява и бойна авиация. Жертвите от двете страни се мерят с десетки. Бежанците започнаха да се избавят от столицата във всички направления.
На този декор американското командване организира незабавна евакуация на своя контингент от Триполи. Призивите на Организация на обединените нации за въздържаност бяха ингорирани, което се трансформира в традиция през последните години. Предложената от британците резолюция за привикване на незабавно заседание на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации бе блокирана от Русия, която настоя, че апелът за преустановяване на военните дейности към този момент е изпратен до всички страни в спора.
Пътят на фелдмаршала
Личността Халифа Хафтар е вписана в историята на Либия с кърваво мастило и без настоящето нахлуване против Триполи. През 1969 година той взе участие в свалянето на краля на Либия Мохамед Идрис ас Сануси и в продължение на дълги години се смята за един от доближените на полковник Муамар Кадафи. Но през 1987 година, в хода на либийско-чадската война за стратегически сектор от границата, либийската войска претърпя проваляне (Чад бе подсилен от Франция), а самият Хафтар, който тогава командва силите на Либия, попада в плен.
Кадафи, не желаейки да признае, че има отношение към спора, се отхвърля от Хафтар. Смята се, че точно този случай довежда до това, фелдмаршалът да тръгне против своя водач. По-късно той се пробва да нападна позициите на Кадафи, употребявайки като плацдарм Чад. Но след преврата в тази страна през 1990 година Хафтар е заставен да бяга първо в Заир, а по-късно в Кения. Разбира се, подобен скъп кадър не може да не попадне в полезрението на управленията и спецслужбите на западните страни. Хафтар е спретнат в Съединени американски щати. Именно в Лангли (щаб-квартирата на ЦРУ) се занимават с такова опекунство, употребявайки подопечните в нужното време. Дори и след 20 години.
Когато при започване на 2010-те години груповият Запад участваше интензивно в серията държавни преврати от „ арабската пролет “, Либия стана една от първите й жертви и понесе най-големите опустошения. Западните разследващи служби съумяха да подкупят част от военните от обкръжението на водача на Джамахирията, което значително им разреши да съкрушат либийската войска. Кадафи бе погубен, а върху отломките на страната се организираха „ демократични избори “, приключили с война всеки против всеки. След свалянето на някогашния либийски държател Хафтар не съумя да оглави процеса и да стане водач, кадърен да сплоти страната. Реалните му триумфи на либийското политическо поле пристигнаха чак през 2014 година и, несъмнено, не без поддръжка извън. На първо място би трябвало да се означи помощта от страна на Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Египет. Фелдмаршалът получи поддръжката и на Франция.
На кръстопътя на несъгласията
ПНС се опира на „ Братя мюсюлмани “ и други организации от рода на Специалните сили за въздържане (състоят се от салафити-мадхалити), Бригадата на революционерите на Триполи, Централните сили за сигурност „ Абу Салим “ и бригадата „ Наваси “. В градовете-държави, като Мисрата и Зинтан, властта главно е децентрализирана и включва голям брой бригади. Част от тези партии и групировки са инструмент на външната политика на Катар и до някаква степен на Турция.
Навсякъде, където участват ползите и въздействието на Катар, в това число в Либия, има „ Братя мюсюлмани “ или свързани с тях структури. По предписание в тези страни се следи непосредствено опълчване сред Катар и неговия най-заклет зложелател – Саудитска Арабия, както и околните й режими, като ОАЕ. В момента нещо сходно се случва в Йемен и Сирия.
От друга страна, Палатата на представителите в Тобрук, както и самият Хафтар, са подкрепяни от Египет, Саудитска Арабия и ОАЕ. По този метод, всеки от стопаните се стреми посредством своите прокси-сили в Либия да получи оптимален, а в идеалния случай – цялостен надзор над либийските земи.
Разбира се, нещата не се лимитират до противоборството по оста Катар – Саудитска арабия. Между редица групировки и ПНС съществуват лични несъгласия и една от аргументите за различията е в това, че Сарадж няма задоволително огромен бюджет, с цел да купува лоялността на командирите на формированията.
Наистина, на страната на Сарадж е и Рим. Италианските спецподразделения оказват помощ интензивно на ПНС. Италия също взе участие във образуването на системата за сигурност в Триполи. Всъщност, върви недиректен спор сред нея и Франция, която е на страната на Хафтар. Интересите им се пресичат по редица посоки, в това число миграционната преграда. Поради географското си състояние италианците би трябвало да работят изключително ревниво, с цел да предотвратят още по-голяма дестабилизация в Либия. В противоположен случай е обезпечена нова порция от мигранти.
Освен това, Рим е кръвно заинтригуван в контрола над Триполи, защото от там стартира газопроводът Greenstream, по който природният газ отива в Сицилия. Между другото, точно в сицилийският град Палермо през ноември предходната година се състоя конференцията, където бе уречен да отиде и Хафтар (както се счита, с цел да се види с египетския президент Абдел Фатах ас Сиси). Само че на конференцията не бяха взети никакви значими решения.
За Франция усилването на въздействието в Либия има както външнополитически, по този начин и вътрешнополитически смисъл. При президента Еманюел Макрон Париж се засилва в Северна Африка. Но за Италия нейната някогашна колония Либия е обичайната сфера на въздействие и по тази причина усилването на Париж на това направление се възприема враждебно. Също по този начин, сред европейските страни непрекъснато се води битка за нефт. Ненапразно през 2016 година силите на ПНС с поддръжката на италианците и американците изтласкаха терористите от „ Ислямска страна “ от Сирт и така наречен Нефтен полумесец в Северна Либия. На собствен ред, през 2018 година Хафтар завладя от обвързваните с „ Ал Кайда “ детайли стратегически значимия пристанищен град Дерна. Получавайки контрола над неговите терминали, Хафтар първо ги блокира, само че по-късно Либийската национална компания (NOC) съумя да се приказва за повдигането на блокадата. Западът работи единствено с NOC и контролът над тези уреди даде на фелдмаршала опция да въздейства още повече на обстановката в Либия, като дружно с това получи част от нефта. Освен това Хафтар съумя да вземе под собствен надзор най-голямото петролно находище Ел Шарара в Южна Либия, от което ислямистите добиваха по 315 хиляди барела дневно.
Геополитическите ползи
Разбира се, и други районни играчи имат ползи в Либия. Египет, който е в тесни връзки с Рияд и Абу Даби, залага на Хафтар под диктовката на личните си ползи, с цел да сътвори единоначалие в Либия и по този метод да спомогне за относителната й стабилизация. След свалянето на Хосни Мубарак на власт в Египет до 2013 година беше Мохамед Морси, отпред на „ Партията на свободата и справедливостта “, израснала от поддържаните от Катар „ Мюсюлмански братя “. След контрапреврата, не без поддръжката на саудитите, египетските военни съумяха да вземат контрола от Морси и да върнат властта в свои ръце. По този метод Саудитска Арабия съумя да отстрани хората на Катар от Египет, през който минава стратегически значимият Суецки канал. Но проблемите не изчезнаха: в Триполи не престават да са дейни следените от Доха „ Братя мюсюлмани “ и терористите от групировката „ Ансар Бейт ал-Макдис “, която работи и на Синайския полуостров.
Голяма роля играе и битката за въздействие в Себхе, съединяващ Либия с Алжир, Чад и Нигер логистически възел. Там постоянно има конфликти сред неподконтролните на нито една страна племена тубу и клана Авлад Сюлейман. Сарадж, с поддръжката на италианците, се пробва да построи връзки с тях, към този момент безрезултатно. Освен това през града се реализира търговия с хора (съобщава се за продажба в иго по цена 800 $ на човек), контрабанда на оръжие и опиати. Веднага щом „ арабската пролет “ мина през Магреб, наркотрафикът се ускори внезапно. Потокът на кокаин през Западна Африка към Европа се съпоставя с този към Северна Америка. Съответно, който управлява Либия, той управлява значимите директни направления и колосалните потоци от опиати.
Не може да не се означи и ролята на Алжир, който си взаимодейства интензивно с племената както в Южна Либия, по този начин и в Чад, пробвайки се да въздейства на процесите в личните си ползи. Наличието на терористически конгломерати и банди край границата тревожи алжирското управление, изключително на фона на разгръщащата се вътрешна рецесия. Ненапразно началникът на Генералния щаб на Алжир Ахмед Гаид Салах обръща особено внимание на обстановката на границите: рискът от инфилтрация на бойци-радикали от Либия остава висок. Фактът, че през последните години тази опасност се е нараснала се удостоверява от предаването на контрола върху границите на въоръжените сили през 2014 година. По-рано това бе прерогатив на Министерството на вътрешните работи. Разгарящата се битка за столицата на Либия, без значение от нейния излаз, заплашва да докара до увеличение на потока на терористи през алжиро-либийската граница.
Неясните вероятности на Хафтар
Получилият сериозна военно-политическа поддръжка фелдмаршал Хафтар разгласи, че би трябвало да вземе контрола столицата и да сплоти Либия под свое шефство. Има обаче подозрения, че той ще може да реализира подобен стратегически резултат. През последните осем години нито една от страните в либийския безпорядък не съумя да получи решаващо преимущество. В лагера на Хафтар има несъгласия, той има проблем с привличането на своя страна на редица племена и кланове. Като цяло, фелдмаршалът няма стопроцентови шансове да нанесе проваляне на силите в Триполи, Мисрата и другите неподконтролни градове.
Нормализирането на обстановката в страната би било допустимо, в случай че всички външни сили бъдат консолидирани и поддържат един от участниците във войната. В реалност такова обединяване е възпрепятствано от непреодолимите разлики сред всички страни в спора и техните спонсори. Трябва да се означи, че настъплението против Триполи стартира малко преди националната конференция, планувана за 14-16 април под егидата на Организация на обединените нации в Гадамес, където трябваше да се реши въпросът за всеобщите избори.
Русия и спорът
От съветска страна, основните ползи в Либия са забележими в нефтегазовата сфера. През 2018 година в коридорите на форума „ Руска енергийна седмица “, шефът на Либийската национална компания NOC Мустафа Санала разиска с представителите на дъщерна компания на „ Газпром “ възобновяване на съдействието в областта на добиването на нефт и газ. Руските компании са заинтригувани да се завърнат в Либия, откъдето се наложи да си тръгнат при свалянето на Кадафи.
Освен това в западната преса доста години се популяризират клюки за наличието на представители на съветските частни военни структури в Либия. Например, през 2017 година се обсъждаше информация, че на страната на Хафтар се бие RSB-Group, въпреки че, съгласно заявките на неин представител, нейните бойци не са вземали директно присъединяване във военните дейности. Тяхната активност е била съсредоточена в разминирането, а в боевете те са взели участие единствено в качеството на самоотбрана. В края на 2018 година се появиха непотвърдени данни за наличието в Либия на така наречен ЧВК „ Вагнер “, която съгласно изказванията се е била на страната на Хафтар и е била ситуирана в бази в Тобрук и Бенгази. Предполага се, че наличието на такива частни военни организации, чиято активност публично е неразрешена от съветското законодателство, разрешава да бъдат решавани характерни задания, съпроводени с риск.
За Русия най-логично в този момент е да играе на несъгласията сред участниците във войната, които преди осем години единомислещо смъкнаха водача на Либия и в този момент се сблъскаха в битка за нейните осколки. Признавайки ПНС, Москва продължава да контактува с Хафтар, който е минал образование в Съюз на съветските социалистически републики и е добре прочут на съветските способени структури. След свалянето на Кадафи фелдмаршалът неведнъж е приказвал с съветски военни от най-голям сан. През май предходната година той е преговарял с министъра на защитата на Русия Сергей Шойгу и началника на Генералния щаб Валери Герасимов. През януари 2017 година фелдмаршалът е посетил съветският самолетоносач „ Адмирал Кузнецов “, където е бил посрещнат от вицеадмирал Виктор Соколов. Засега Русия продължава да се държи над битката, участвайки в нея единствено като медиатор.
Превод и редакция: Иван Христов
Още военни вести четете в профилираното издание на Фокус " Военни вести "
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ