„Взгляд“: Руската армия се готви да форсира европейските реки
Москва. Министерството на защитата на Русия възнамерява да възвърне понтонно-мостовите полкове и обособените ремонтно-възстановителни бригади, които бяха разпуснати при Горбачов и Сердюков. По-рано с ремонт на бронетехниката се занимаваха обособени частни компании по контракт, само че напролет военният министър Сергей Шойгу изрази своето отчаяние от тяхната работа. Що се касае до понтонните полкове, то тяхното разформироване при Горбачов бе очевиден жест на дружелюбие към НАТО, написа съветското издание „ Взгляд “ в материал, показан без редакторска интервенция.
В понеделник стана известно за решението на Министерството на защитата за възобновление на типовете съединения, премахнати през последните 30 години. Това заяви в понеделник командирът на 2-ра гвардейска общовойскова войска генерал-майор Андрей Колотовкин.
„ През тази година в армията бе образуван личен ремонтен батальон, което безспорно ще усили техническите благоприятни условия на обединяването при осъществяване на учебно-боеви задания в полеви условия. В бойна конюнктура е доста значимо да имаме на разположение подразделения, способни, да вземем за пример, бързо да вкарат в строя танк, който е изгубил гъсенична лента на мина “, съобщи Колотовкин пред „ Красная звезда “.
По неговите думи, неотдавна в армията се е появил собствен инженерен полк, екипиран с нов модел понтонен парк ПП-91. който разрешава за един час да бъде положен 250-метров мост над река. Като цяло, ремонтно-възстановителните батальони са разформирани през 2008 година по разпореждане на министъра на защитата Анатолий Сердюков, само че множеството понтонно-мостови съединения приключват съществуването си още в края на 80-те години при ръководството на Михаил Горбачов.
Главният редактор на списание „ Арсенал Отечества “ Виктор Мураховский съобщи, че решението за разпускане на ремонтно-възстановителните батальони и понтонно-мостовите съединения са взето по простъпка и това е било подбудено от съответната политическа конюнктура. По неговите думи, в вероятност могат да бъдат възобновени и други елементи и подразделения, които по-рано са влизали в „ армейските комплекти “.
„ Преди всичко имам поради десантно-щурмовите батальони и обособените вертолетни полкове. Говори се за това, само че към този момент не сме дорасли до там. Появи се първата вертолетна бригада, само че не се случи завръщането на десантно-щурмовите подразделения в състава на общовойсковите формирования “, цитира думите му РИА Новости.
Може да наподобява, че възраждането на понтонно-мостовите полкове и ремонтно-възстановителните батальони се е наложило поради зачестилите повреди на бронетехниката в границите на все по-честите маневри, отбелязва редакторът на списание „ Арсенал Отечества “ Алексей Леонков.
„ Всъщност, това е обвързвано с концепциите за мобилизационна подготвеност и логистиката. На танковете не им трябват пътища, на танковете им трябват направления. По тези направления може да има разнообразни трудности. За прехвърлянето на механизираните елементи, окомплектовани с тежка бронетехника, са нужни съединенията, за които става въпрос сега “, съобщи той пред вестник „ Взгляд “.
„ Действително, през последните години доста се усили броят на войсковите учения спрямо деветдесетте години. Появиха се комплицирани сюжети, да вземем за пример, огромни войскови интервенции с съперник, кадърен да унищожи връзките. Тук е включено и оперативното прекачване на войски, прекачване на доставяне за армията по необорудвани пътища, евакуиране на войските из-под удар и така нататък Но този боеприпас, с който през днешния ден разполага Русия, е безусловно непълен за оперативно прекачване на войски “, изяснява Леонков.
Сега доукомплектоването на инженерните войски може да отнеме от една до две години, установи събеседникът на изданието. Още една причина за възобновяване на тези елементи е остарялата техника. Обновяват се танковете, БМП и БТР, само че инженерните войски не би трябвало да изостават от тях.
„ Научно-изследователския институт за инженерна техника край Москва създава доста надеждни и модерни модели, при потреблението на които присъединяване на индивида е сведено до най-малко. Колкото по-мобилни са войските, толкоз по добра е логистиката и толкоз по-бързо се извършват бойните задания “, означи Алексей Леонков.
Решението на Сердюков във връзка с ремонтните батальони беше взето като част от общо прекачване на доста армейски функционалности на аутсорсинг, напомня военният специалист Александър Голц. Той смята, че в доста аспекти аутсорсингът се е оправдал.
„ Самите промени на Сердюков бяха с революционен темперамент. За първи път армията бе лишена от функционалностите на страна в страната, когато тя се хранеше сама, обличаше се и също по този начин изпълняваше други функционалности, които не са свойствени за нея в естествения живот. Например, с изключение на авиационните фабрики, изцяло удачно бе проведен ремонтът на бронетехниката. Т.е. там, където пораждат естествени пазарни връзки, всичко мина сполучливо. Друг въпрос е, че щом възникне такова нещо, като държавна поръчка в изискванията на Русия, незабавно се обяснява, че има монополисти “, смята специалистът.
Ако пазарната стопанска система се развива, тогава бъдещето, несъмнено, е аутсорсинг за армията, убеден е Голц.
Напомняме, че през март министърът на защитата Сергей Шойгу съобщи, че системата на аутсорсинг, въведена в армията през 2012 година, не се е оправдала. По неговите думи, дилемите за застраховане на армията в бойни условия не са решени. Конкретно, техниката не е била ремонтирана, а в регионите на полевите изходни точки не са доставяни горивни и смазочни материали.
„ Но за Горбачов ликвидацията на понтонните полкове беше политическа мярка. Ние към този момент не планирахме да форсираме европейските реки “, разясни Голц пред вестник „ Взгляд “. „ Изобщо, понтоните са нужни единствено за форсирането на реки. Ако в съветската военна тактика се слага акцент на танковите войски, ще се наложи да се форсират реки “.
Превод и редакция: Иван Христов
Още военни вести четете в профилираното издание на Фокус " Военни вести "
В понеделник стана известно за решението на Министерството на защитата за възобновление на типовете съединения, премахнати през последните 30 години. Това заяви в понеделник командирът на 2-ра гвардейска общовойскова войска генерал-майор Андрей Колотовкин.
„ През тази година в армията бе образуван личен ремонтен батальон, което безспорно ще усили техническите благоприятни условия на обединяването при осъществяване на учебно-боеви задания в полеви условия. В бойна конюнктура е доста значимо да имаме на разположение подразделения, способни, да вземем за пример, бързо да вкарат в строя танк, който е изгубил гъсенична лента на мина “, съобщи Колотовкин пред „ Красная звезда “.
По неговите думи, неотдавна в армията се е появил собствен инженерен полк, екипиран с нов модел понтонен парк ПП-91. който разрешава за един час да бъде положен 250-метров мост над река. Като цяло, ремонтно-възстановителните батальони са разформирани през 2008 година по разпореждане на министъра на защитата Анатолий Сердюков, само че множеството понтонно-мостови съединения приключват съществуването си още в края на 80-те години при ръководството на Михаил Горбачов.
Главният редактор на списание „ Арсенал Отечества “ Виктор Мураховский съобщи, че решението за разпускане на ремонтно-възстановителните батальони и понтонно-мостовите съединения са взето по простъпка и това е било подбудено от съответната политическа конюнктура. По неговите думи, в вероятност могат да бъдат възобновени и други елементи и подразделения, които по-рано са влизали в „ армейските комплекти “.
„ Преди всичко имам поради десантно-щурмовите батальони и обособените вертолетни полкове. Говори се за това, само че към този момент не сме дорасли до там. Появи се първата вертолетна бригада, само че не се случи завръщането на десантно-щурмовите подразделения в състава на общовойсковите формирования “, цитира думите му РИА Новости.
Може да наподобява, че възраждането на понтонно-мостовите полкове и ремонтно-възстановителните батальони се е наложило поради зачестилите повреди на бронетехниката в границите на все по-честите маневри, отбелязва редакторът на списание „ Арсенал Отечества “ Алексей Леонков.
„ Всъщност, това е обвързвано с концепциите за мобилизационна подготвеност и логистиката. На танковете не им трябват пътища, на танковете им трябват направления. По тези направления може да има разнообразни трудности. За прехвърлянето на механизираните елементи, окомплектовани с тежка бронетехника, са нужни съединенията, за които става въпрос сега “, съобщи той пред вестник „ Взгляд “.
„ Действително, през последните години доста се усили броят на войсковите учения спрямо деветдесетте години. Появиха се комплицирани сюжети, да вземем за пример, огромни войскови интервенции с съперник, кадърен да унищожи връзките. Тук е включено и оперативното прекачване на войски, прекачване на доставяне за армията по необорудвани пътища, евакуиране на войските из-под удар и така нататък Но този боеприпас, с който през днешния ден разполага Русия, е безусловно непълен за оперативно прекачване на войски “, изяснява Леонков.
Сега доукомплектоването на инженерните войски може да отнеме от една до две години, установи събеседникът на изданието. Още една причина за възобновяване на тези елементи е остарялата техника. Обновяват се танковете, БМП и БТР, само че инженерните войски не би трябвало да изостават от тях.
„ Научно-изследователския институт за инженерна техника край Москва създава доста надеждни и модерни модели, при потреблението на които присъединяване на индивида е сведено до най-малко. Колкото по-мобилни са войските, толкоз по добра е логистиката и толкоз по-бързо се извършват бойните задания “, означи Алексей Леонков.
Решението на Сердюков във връзка с ремонтните батальони беше взето като част от общо прекачване на доста армейски функционалности на аутсорсинг, напомня военният специалист Александър Голц. Той смята, че в доста аспекти аутсорсингът се е оправдал.
„ Самите промени на Сердюков бяха с революционен темперамент. За първи път армията бе лишена от функционалностите на страна в страната, когато тя се хранеше сама, обличаше се и също по този начин изпълняваше други функционалности, които не са свойствени за нея в естествения живот. Например, с изключение на авиационните фабрики, изцяло удачно бе проведен ремонтът на бронетехниката. Т.е. там, където пораждат естествени пазарни връзки, всичко мина сполучливо. Друг въпрос е, че щом възникне такова нещо, като държавна поръчка в изискванията на Русия, незабавно се обяснява, че има монополисти “, смята специалистът.
Ако пазарната стопанска система се развива, тогава бъдещето, несъмнено, е аутсорсинг за армията, убеден е Голц.
Напомняме, че през март министърът на защитата Сергей Шойгу съобщи, че системата на аутсорсинг, въведена в армията през 2012 година, не се е оправдала. По неговите думи, дилемите за застраховане на армията в бойни условия не са решени. Конкретно, техниката не е била ремонтирана, а в регионите на полевите изходни точки не са доставяни горивни и смазочни материали.
„ Но за Горбачов ликвидацията на понтонните полкове беше политическа мярка. Ние към този момент не планирахме да форсираме европейските реки “, разясни Голц пред вестник „ Взгляд “. „ Изобщо, понтоните са нужни единствено за форсирането на реки. Ако в съветската военна тактика се слага акцент на танковите войски, ще се наложи да се форсират реки “.
Превод и редакция: Иван Христов
Още военни вести четете в профилираното издание на Фокус " Военни вести "
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ