The Times: Частната армия на Путин води война без правила
Москва. Частната войска на Путин води война без правила, написа английският вестник The Times
Любимит готвач на Путин Евгений Пригожин приготвя доста извънредно меню. В менюто на Кремъл попадат: заводи за тролове, операция на избори и подготвена наемна войска, която демонстрира мускулите си на три континента. Това са съставките на хибридната война на 21 век и наподобява, че Пригожин е нещо като занаятчия готвач.
Въпреки че съветската военна теория постоянно е оставяла пространство за свободни съдружници, каквито са чеченските бойци и казаците, те се преглеждат като маргинали в борбата. Тя трябваше да се реши по обичайния метод от бронираните машини и артилерията.Ударните групи се смятаха за потребни, само че прекомерно забележими. Специалните сили в Спецназ под командването на ГРУ бяха незадоволително финансирани. Това остави ниша в новото военно мислене за „ дребни зелени мъже “, бойци в униформи без идентификация. Целта е отказване. Русия не може към този момент просто да влезе в прилежаща страна, като че ли смазва Пражката пролет.
В южна Русия беше основана образователна база. Новобранците на частната военна компания „ Вагнер “ прииждаха: парите бяха положителни и новобранците, получаваха по 1000 $ на седмица по време на образование, бяха уверени, че фамилиите им ще получат до 60 000 $, в случай че загинат в борба. На претендентите беше казано, че се дава желание на „ някогашни офицери или офицери, които са служили в елементи на специфични елементи (ГРУ), във въздушните сили, във военноморската пехота и които са служили в най-малко две интервенции в чужбина “. Мобилните телефони и други електронни устройства, както и паспортите им бяха арестувани. Всеки новобранец е публикуван с идентификация и е длъжен да подпише съглашение за неразгласяване.
Първата задача на „ вагнерците “ беше да съветват образованието на елитните сили на Асад.. Силите на групата Вагнер бяха на терен, когато сирийската войска съобщи, че е освободила Палмира от „ Ислямска страна “ през март 2016 година „ Вагнер “ загуби 32 бойци. Явно те се биеха вместо постоянни съветски бойци. Руснаците им предоставиха бойни танкове Т-72, гаубици и голям брой ракетни установки. Тяхната работа беше да покачат морала и успеваемостта на бойците на Асад и да заобикалят постоянното връщане на бойци ковчези. След войните в Чечения съветското управление стана сензитивно към гнева на потърпевшите майки, смутени от техните момчета, които се връщат в цинкови ковчези.
Сирийската експедиция приключи с каша за „ вагнерците “ през февруари предходната година. Група от към 30 американски бойци от „ Делта форс “ - каймакът на американските специфични сили, осигуряваха гръбнака на Сирийските демократични сили (кюрди и малко араби) в отбрана на газов цех в източна Сирия. За тяхна изненада те бяха нападнати от към 500 съветски наемници, доста от тях от „ Вагнер “, подкрепени от танкове Т-72. Американските командоси, съвсем затиснати от съветската огнева мощност, извикаха на помощ американски дронове, реактивни изтребители F-22, F-15, бомбардировачи B-52 и вертолети „ Апачи “. Вълна след вълна те отблъскваха руснаците, само че не можаха да ги отклонят. Битката продължи четири часа и нямаше убити американци. Това беше първата борба сред двете сили в Сирия и макар че руснаците се отдръпнаха, това не беше огромна победа. „ На най-елитните американски войски и съвременни самолети бяха нужни да победят 500 наемници “, споделя Шон Макфайт, професор по тактика в Джорджтаун и някогашен десантник. „ Какво се случва, когато би трябвало да се изправят пред хиляда? Пет хиляди? Повече? "
Това беше отрезвяващо прекарване и за съветския президент Владимир Путин. Целият смисъл на разполагането на „ Вагнер “ беше да усили съветската власт и да стимулира своите сирийски съдружници, а не да рискува Трета международна война. Предполага се, че хибридната война би трябвало да обърка врага и да остане тъкмо под прага на същинската война.. Други наемни компании започнаха да навлизат в борбата, само че оста Путин-Пригожин остава непокътната. Така „ Вагнер “ беше изпратен в нова посока: Африка. Според съветския проверяващ уеб страница The Bell, над 100 чиновници на „ Вагнер “ започнаха да образоват суданските държавни сили предходната година. В подмяна, настояват репортерите, Пригожин получи права за рандеман на златни залежи. Изглежда, че това е част от бизнес модела. Защитете кладенеца на сирийски нефт и получете една четвърт от приходите. “Вагнерската “ военна помощ за Централноафриканската република донесе обещания за диаманти. Други експедиции включват Либия, където Русия е на страната на маршал Хафтар и Бурунди. Интересът на Москва към Африка е освен в минералното й благосъстояние, само че и в продажбата на оръжие, сигурността и апарата за обществени медии, които могат да изведат политик на върха.
Това не тормози Пригожин, който отхвърля да е обвързван с „ Вагнер “, че той и част от неговата бизнес империя попадат в американските санкционни описи. Ако има придвижване по Украйна, в случай че Западът може да одобри действителността на контрола на Асад над Сирия, тогава логиката на глобите ще се разпадне. И Доналд Тръмп, и Еманюел Макрон като че ли се насочват в тази посока. Всичко, което би трябвало да се прави е да се чака още една година.
Превод и редакция: Юлиян Марков
Още военни вести четете в профилираното издание на Фокус " Военни вести "
Любимит готвач на Путин Евгений Пригожин приготвя доста извънредно меню. В менюто на Кремъл попадат: заводи за тролове, операция на избори и подготвена наемна войска, която демонстрира мускулите си на три континента. Това са съставките на хибридната война на 21 век и наподобява, че Пригожин е нещо като занаятчия готвач.
Въпреки че съветската военна теория постоянно е оставяла пространство за свободни съдружници, каквито са чеченските бойци и казаците, те се преглеждат като маргинали в борбата. Тя трябваше да се реши по обичайния метод от бронираните машини и артилерията.Ударните групи се смятаха за потребни, само че прекомерно забележими. Специалните сили в Спецназ под командването на ГРУ бяха незадоволително финансирани. Това остави ниша в новото военно мислене за „ дребни зелени мъже “, бойци в униформи без идентификация. Целта е отказване. Русия не може към този момент просто да влезе в прилежаща страна, като че ли смазва Пражката пролет.
В южна Русия беше основана образователна база. Новобранците на частната военна компания „ Вагнер “ прииждаха: парите бяха положителни и новобранците, получаваха по 1000 $ на седмица по време на образование, бяха уверени, че фамилиите им ще получат до 60 000 $, в случай че загинат в борба. На претендентите беше казано, че се дава желание на „ някогашни офицери или офицери, които са служили в елементи на специфични елементи (ГРУ), във въздушните сили, във военноморската пехота и които са служили в най-малко две интервенции в чужбина “. Мобилните телефони и други електронни устройства, както и паспортите им бяха арестувани. Всеки новобранец е публикуван с идентификация и е длъжен да подпише съглашение за неразгласяване.
Първата задача на „ вагнерците “ беше да съветват образованието на елитните сили на Асад.. Силите на групата Вагнер бяха на терен, когато сирийската войска съобщи, че е освободила Палмира от „ Ислямска страна “ през март 2016 година „ Вагнер “ загуби 32 бойци. Явно те се биеха вместо постоянни съветски бойци. Руснаците им предоставиха бойни танкове Т-72, гаубици и голям брой ракетни установки. Тяхната работа беше да покачат морала и успеваемостта на бойците на Асад и да заобикалят постоянното връщане на бойци ковчези. След войните в Чечения съветското управление стана сензитивно към гнева на потърпевшите майки, смутени от техните момчета, които се връщат в цинкови ковчези.
Сирийската експедиция приключи с каша за „ вагнерците “ през февруари предходната година. Група от към 30 американски бойци от „ Делта форс “ - каймакът на американските специфични сили, осигуряваха гръбнака на Сирийските демократични сили (кюрди и малко араби) в отбрана на газов цех в източна Сирия. За тяхна изненада те бяха нападнати от към 500 съветски наемници, доста от тях от „ Вагнер “, подкрепени от танкове Т-72. Американските командоси, съвсем затиснати от съветската огнева мощност, извикаха на помощ американски дронове, реактивни изтребители F-22, F-15, бомбардировачи B-52 и вертолети „ Апачи “. Вълна след вълна те отблъскваха руснаците, само че не можаха да ги отклонят. Битката продължи четири часа и нямаше убити американци. Това беше първата борба сред двете сили в Сирия и макар че руснаците се отдръпнаха, това не беше огромна победа. „ На най-елитните американски войски и съвременни самолети бяха нужни да победят 500 наемници “, споделя Шон Макфайт, професор по тактика в Джорджтаун и някогашен десантник. „ Какво се случва, когато би трябвало да се изправят пред хиляда? Пет хиляди? Повече? "
Това беше отрезвяващо прекарване и за съветския президент Владимир Путин. Целият смисъл на разполагането на „ Вагнер “ беше да усили съветската власт и да стимулира своите сирийски съдружници, а не да рискува Трета международна война. Предполага се, че хибридната война би трябвало да обърка врага и да остане тъкмо под прага на същинската война.. Други наемни компании започнаха да навлизат в борбата, само че оста Путин-Пригожин остава непокътната. Така „ Вагнер “ беше изпратен в нова посока: Африка. Според съветския проверяващ уеб страница The Bell, над 100 чиновници на „ Вагнер “ започнаха да образоват суданските държавни сили предходната година. В подмяна, настояват репортерите, Пригожин получи права за рандеман на златни залежи. Изглежда, че това е част от бизнес модела. Защитете кладенеца на сирийски нефт и получете една четвърт от приходите. “Вагнерската “ военна помощ за Централноафриканската република донесе обещания за диаманти. Други експедиции включват Либия, където Русия е на страната на маршал Хафтар и Бурунди. Интересът на Москва към Африка е освен в минералното й благосъстояние, само че и в продажбата на оръжие, сигурността и апарата за обществени медии, които могат да изведат политик на върха.
Това не тормози Пригожин, който отхвърля да е обвързван с „ Вагнер “, че той и част от неговата бизнес империя попадат в американските санкционни описи. Ако има придвижване по Украйна, в случай че Западът може да одобри действителността на контрола на Асад над Сирия, тогава логиката на глобите ще се разпадне. И Доналд Тръмп, и Еманюел Макрон като че ли се насочват в тази посока. Всичко, което би трябвало да се прави е да се чака още една година.
Превод и редакция: Юлиян Марков
Още военни вести четете в профилираното издание на Фокус " Военни вести "
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ