НАТО пред съда на историята: Военните престъпления на Северноатлантическия алианс
Москва беше хазаин на конференция на Експертния институт за обществени проучвания (ЕИСИ) „ НАТО пред съда на историята. Военни закононарушения на Северноатлантическия алианс (1949-2022) ”, в границите на която беше показан отчетът на Центъра за политически разбори и обществени проучвания за нападателните дейности на Алианса от момента на неговото основаване до наши дни.
Докладът беше показан от Павел Данилин, шеф на Центъра за политически разбори и обществени проучвания. „ Наскоро Северноатлантическият алианс отпразнува следващия си рожден ден. Подготвихме документ, в който анализирахме протичащото се през всичките тези години”, сподели той.
Говорителят напомни, че НАТО поражда на 4 април 1949 година по самодейност на Съединени американски щати. Целта на този военно-политически блок е да ограничи Съюз на съветските социалистически републики, а по-късно (от 1955 г.) и Варшавския контракт. Първоначалният състав на НАТО се състои от 12 страни съоснователи: Канада, Исландия, Англия, Франция, Белгия, Холандия, Люксембург, Норвегия, Дания, Италия, Португалия и самите Съединени щати.
Както означи Данилин, официално от момента на основаването на блока до разпадането на двуполюсната система на интернационалните връзки не е осъществена нито една военна интервенция под флага на Алианса. Ако обаче проучваме в детайли хода на главните военни спорове от втората половина на ХХ век, ще стане явно, че споровете, в които Съединените щати са работили като водеща военна мощ, де факто могат да бъдат отнесени към тези, в които Силите на НАТО бяха забъркани по един или различен метод. До разпадането на Съюз на съветските социалистически републики потреблението на силите на Алианса е директно лимитирано от наличието на мощна противникова мощ на интернационалната сцена. Но след разпадането на Съветския съюз системата за надзор и баланс престава да работи и от последното десетилетие на ХХ век целият свят може да следи по какъв начин съюзът, който претендира, че е защитителен, от ден на ден употребява мощ за решение на въпроси, които са надалеч отвън сферата на заявените ползи на НАТО. В резултат на това редица страни вследствие на военните дейности на НАТО лежат в руини и са отхвърлени десетилетия обратно в развиването си.
В същото време НАТО продължи да се уголемява. Към днешна дата този боен блок към този момент включва 30 страни, доста от които нямат нищо общо със Северния Атлантик. Освен учредителите, блокът включва Германия, Гърция, Турция, Полша, Латвия, Литва, Естония, Испания, Унгария, Чехия, България, Румъния, Словакия, Словения, Хърватия, Албания, Черна гора. Северна Македония стана последната страна, която се причисли към Алианса. Подготвя се приемането на Босна и Херцеговина в блока, като в него се възнамерява включването на Грузия.
Както означи Данилин, изследването включва освен регистрирани официални актове на потребление на военна мощ от страна на НАТО, само че и случаите, когато Съединените щати сякаш работят едностранно, само че в действителност с цялостната поддръжка на съдружниците в Алианса.
Например надали някой ще каже, че НАТО е взело участие във войните във Виетнам (1955-1975). Но в случай че обърнете внимание на листата на участващите страни, тогава, с изключение на Франция, която работи като „ подпалвач “ на първата война в Индокитай, по друго време в бойните дейности в района (дори на доброволни начала) вземат участие бойците на Австралия, Нова Зеландия и Съединените щати, Южна Корея, Тайланд, Тайван, Япония, Белгия, Филипините, Канада. В резултат на това умират 58 хиляди американски бойци, Северен Виетнам губи към 850 хиляди бойци, Южен (съюзник на САЩ) - 250 хиляди бойци, като за цивилни, загубите им не могат да бъдат тъкмо регистрирани. Фрапиращо закононарушение против човечеството е акцията в село Сонг Ми, където са изгорени над 500 души от американските военни, от които 200 деца от 3 до 14 години.
Силите на НАТО вземат участие интензивно в интервенции в Лаос (1960-1973), в Ливан (юни-септември 1982). Но най-показателна е интервенцията, извършена от силите на Северноатлантическия алианс в Ирак („ Пустинна стихия “, август 1990-февруари 1991). Ирак губи повече от 200 хиляди души (тази цифра включва както бойци, по този начин и цивилни). Унищожена е военната и гражданската инфраструктура на страната. Има екологична злополука, породена от нефтен разлив. Ирак се оказа в интернационална изолираност, а северната част на тази страна се трансформира в зона на неустойчивост. Вярно е, че си коства да се означи, че интервенцията в Ирак е осъществена от Съединени американски щати и страните от НАТО публично на законни учредения, в сходство с Резолюция № 660 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации от 2 август 1990 година Но най-често това не беше по този начин.
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики НАТО стартира от ден на ден да се намесва в спорове както в Европа, по този начин и в други елементи на света. Първият " пробив “ е присъединяване в интервенции на територията на Югославия. Тук на първия стадий Алиансът обезпечава надзор върху спазването на възбраната за полети и режима за съблюдаване на ембаргото в границите на интервенциите „ Морски Монитор “, „ Въздушен екран “, „ Морска защита “, „ Бдителна защита “, „ Без полет “, „ Способен пазач “, „ Съвместни старания “, „ Умишлена мощ “, „ Съвместна защита “ и „ Съвместна ковачница “.
Формално първите бойни интервенции, в които НАТО взема директно присъединяване, е въздушна борба над Баня Лука по време на войната в Босна и Херцеговина. Алиансът взе участие в интервенция “Без полет”, ориентирана към обезпечаване на " ясно небе " над територията на Босна. На 28 февруари 1994 година се състои борба сред два изтребителя F-16 на НАТО и шест щурмови самолета на босненски сърби Дж-21. В резултат на това четири щурмови самолета бяха свалени и трима водачи бяха убити.
Следващата стъпка е присъединяване на силите на НАТО в интервенция “Умишлена Сила” (30 август - 5 септември 1995 г.), подхваната за оказване на въздушна поддръжка на хърватските и босненски елементи в гражданската война със сърбите. Около 1000 бойци и 150 цивилни стават жертви на спора, а към 300 души са инфектирани с радиация и умират заради потреблението на муниции с обеднен уран от страните членки на НАТО, което не им беше разрешено по всички интернационалните конвенции.
Разпадането на Югославия е тласнато от интервенцията " Съюзническа мощ " (24 март - 10 юни 1999 г.). Югославия губи над 7 хиляди души по време на този спор, иницииран от Съединени американски щати и НАТО в поддръжка на албанските групировки, настоящи в самостоятелната провинция Косово и Метохия. Бомбардировките водят до разпадането на страната, отцепването на Косово и етническото пречистване на сърбите. Добавяме, че тази интервенция е осъществена против осведомителна акция, която има антисръбски темперамент. Преките аргументи за бомбардировките на НАТО са клането в Сребреница и случаят в село Рачак. Сърбите са упрекнати за геноцида на косовските албанци. По-късно се оказва, че тези обвинявания са погрешни. Геноцид не е имало, а е имало единични случаи, раздути от пропагандните запаси до хипертрофирани размери. Резултатът е бягството на съвсем 180 хиляди поданици на Югославия от местата им на престояване, разпадането на страната и големи вреди върху екологията и стопанската система на целия Балкански район.
От своя страна войната сред Съединени американски щати и НАТО в Афганистан продължава 20 години (2001-2021) и приключва с провалянето на Северноатлантическия алианс. В тази акция вземат участие както към този момент признати в блока страни, по този начин и такива, които желаят да завоюват това право, в това число Украйна и Грузия. За задачите на военните интервенции са оповестени провалянето на придвижването талибаните (забранено на територията на Русия), битката с екстремизма и тероризма, в това число придвижването “Ал Кайда”, построяването на народна власт в Афганистан. Нито една от тези цели не е реализирана. 100 хиляди души стават жертви на войната, повече от половин милиона души станаха бежанци. Скандално известният затвор в Гуантанамо в американския бранш в Куба се трансформира в знак на беззаконието, насилието и изтезанията на американските военни над пленените афганистанци, не всички от които са свързани с екстремистки групи. През същите години бяха основани секрети затвори на НАТО в редица източноевропейски страни. Всичко това докара до радикализиране на афганистанското население и до усилване на тероризма, в това число в страните от ислямския свят, до дестабилизация в страните от Централна Азия, както и до голямо увеличение на трафика на опиати (в частност съгласно данните за 2020 година, размерът на опиумен мак, отглеждан в Афганистан, възлиза на 3 хиляди тона, а три години по-рано, през 2017 година - 9 хиляди тона). В същото време опиумът отива, в това число с военни самолети, в Съединени американски щати, Русия и Китай. Войната обаче завършва с провалянето на Съединени американски щати и техните съдружници, а талибаните, които окупират Кабул, одобряват декрет през април 2022 година, забраняващ развъждането на опиумен мак.
Струва си да се означи, че в началото войната в Афганистан се води в сходство с резолюцията на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Всъщност резолюцията незабавно е забравена и всички дейности са осъществени отвън мандата, който е трансфериран от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
Що се отнася до войната в Ирак (2003-2011 г.), тя е водена без никакъв интернационален мандат. Освен това американските чиновници обществено лъжат, с цел да убедят интернационалната общественост в нуждата от интервенция в иракските каузи, само че макар опитите да се потвърди, че Багдад работи върху оръжия за всеобщо поразяване, те не бяха уверени. Франция, Германия и Русия недвусмислено се опълчиха на това. Съединени американски щати обаче не взеха това поради. Първо, те сътвориха коалиция, която включваше Англия, Австралия, Полша, Италия и Холандия. След това тя беше допълнена от " коалиция от съгласни ", която включваше 49 страни. Тогава Съединени американски щати осъзнаха, че даже при липса на резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации е належащо да работят със съдружниците си допустимо най-усилено, с цел да ги въвлекат във военни дейности и да не са в малцинство. Целта на интервенцията в Ирак е свалянето на режима на Саддам Хюсеин и определяне на надзор върху петрола в тази страна. „ Режимът е свален, само че „ не порасна” с демокрацията. Резултатът е над 200 хиляди починали военни и 650 хиляди невоюващи, милиони бежанци, заличаване на цивилната инфраструктура, кражба и заличаване на културни полезности на страната и екологична злополука. Но най-важното е, че бяха основани всички условия за появяването в Ирак на терористичната „ Ислямска държава”, която по-късно се популяризира на територията на прилежащи страни, в това число Сирия.
Операцията на НАТО в Либия (19 март – 31 октомври 2011 г.) се трансформира в жестоко закононарушение. За страдание Съединени американски щати и Северноатлантическият алианс съумяха да получат Резолюция № 1973 от 11 март 2011 година от Службата за сигурност на Организация на обединените нации Съвет за въвеждане на безпилотна зона над Либия. Това се оказва неточност, която би трябвало да бъде съществено заплатена, в това число на интернационалната сцена. Всъщност НАТО, криейки се зад този документ, предизвика революция в Либия, която там продължава да този ден, с цел да се получи надзор над сирийските въглеводороди. В резултат на това най-развитата страна Северна Африка беше унищожена единствено за шест месеца.
Обобщавайки, П. Данилин означи, че през последните 30 години алиансът на НАТО е направил 23 военни интервенции против други страни. Силите на Северноатлантическия блок унищожиха изцяло държавността в 3 страни (Югославия, Ирак и Либия). Инвазията на НАТО в Сирия към момента продължава. Най-малко 10 страни бяха лишени от суверенитет от НАТО и станаха или колонии и спътници на страните членки на НАТО, или полигон за военни опити (Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Словения, Сърбия, Афганистан, Ирак, Либия, Сомалия).
Строго математически казано, НАТО е във война от 42,5 години (!) през последните три десетилетия. Тоест алиансът води няколко войни по едно и също време. Като цяло военните интервенции на НАТО не престават от 15,5 хиляди дни. Според най-скромните оценки към 1 милион цивилни са станали жертви на интервенции на НАТО, да не приказваме за бойци. Етническото пречистване, гражданските войни, екологичните и филантропичните бедствия, които избухнаха след нахлуването на НАТО, лишиха още повече човешки животи. Бежанците от страни, които са станали жертви на блока, са десетки милиони. Щетите на околната среда, както и на инфраструктурата на страните, станали обект на офанзивата от Северноатлантическия алианс, не могат да бъдат изчислени с безспорна акуратност, само че по най-общи данни надвишават няколко трилиона щатски $. Особено си коства да се обърне внимание на грандиозния план за сладка вода в Либия, който в този момент е на ръба на заличаване точно поради дейностите на Северноатлантическия алианс, който провокира революция в тази страна. „ Изтезанията, насилието над дами, потреблението на оръжия, неразрешени от Нюрнбергската харта, Хагската и Женевската конвенции, се трансфораха в отличителни белези на въоръжените сили на НАТО “, акцентира Данилин.
Тезите на П. Данилин са допълнени от неговите сътрудници. Участник в конференцията, политолог и политически коментатор на радиостанция " Говори Москва " Александър Асафов разгласи резултатите от изследване, извършено от ВЦИОМ, съгласно което 62% от интервюираните са съгласни с тезата, че НАТО е военна конструкция, ориентирана към нападателни дейности против Русия. Експертът обърна особено внимание на полемиката, която сега тече във Финландия и Швеция по въпроса за присъединение към редиците на Северноатлантическия блок. Асафов означи, че сходна стъпка, в случай че се реализира, ще бъде в допълнение удостоверение за агресивността на блока, който през цялото време на 90-те жестоко нарушава обещанията, дадени на руското, а по-късно и на съветското управление, да не се доближават до границите на Русия.
Алексей Мартинов, шеф на Международния институт за последните страни, добави изявленията на своите сътрудници, като се спря на спецификата на украинската рецесия. Според него през последните десетилетия и изключително от 2014 година Украйна целеустремено е била готова да играе ролята на „ анти-Русия “. „ Всичко, което НАТО прави на интернационалната сцена, в това число на територията на Украйна, въобще не се прави, с цел да се подсигурява благосъстоянието и просперитета на други страни. Действията на Брюксел и Вашингтон следват прецизно в сходство с политическите и стопански ползи на Съединените щати и са ориентирани освен към оказване на напън върху Русия, само че и върху прилежащите й страни, в това число Закавказието и страните от Централна Азия. Ако, да вземем за пример, проектите за приемане на Украйна и Грузия в НАТО щяха да бъдат осъществени преди 17 години, когато бяха оповестени за първи път, през днешния ден би било доста мъчно да се приказва за каквато и да е суверенна политика на Русия, да не приказваме за самостоятелното развиване на Русия. нашата страна”, акцентира Мартинов.
Превод: В. Сергеев
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ съдебна експертиза КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В " ТЕЛЕГРАМ " И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
Докладът беше показан от Павел Данилин, шеф на Центъра за политически разбори и обществени проучвания. „ Наскоро Северноатлантическият алианс отпразнува следващия си рожден ден. Подготвихме документ, в който анализирахме протичащото се през всичките тези години”, сподели той.
Говорителят напомни, че НАТО поражда на 4 април 1949 година по самодейност на Съединени американски щати. Целта на този военно-политически блок е да ограничи Съюз на съветските социалистически републики, а по-късно (от 1955 г.) и Варшавския контракт. Първоначалният състав на НАТО се състои от 12 страни съоснователи: Канада, Исландия, Англия, Франция, Белгия, Холандия, Люксембург, Норвегия, Дания, Италия, Португалия и самите Съединени щати.
Както означи Данилин, официално от момента на основаването на блока до разпадането на двуполюсната система на интернационалните връзки не е осъществена нито една военна интервенция под флага на Алианса. Ако обаче проучваме в детайли хода на главните военни спорове от втората половина на ХХ век, ще стане явно, че споровете, в които Съединените щати са работили като водеща военна мощ, де факто могат да бъдат отнесени към тези, в които Силите на НАТО бяха забъркани по един или различен метод. До разпадането на Съюз на съветските социалистически републики потреблението на силите на Алианса е директно лимитирано от наличието на мощна противникова мощ на интернационалната сцена. Но след разпадането на Съветския съюз системата за надзор и баланс престава да работи и от последното десетилетие на ХХ век целият свят може да следи по какъв начин съюзът, който претендира, че е защитителен, от ден на ден употребява мощ за решение на въпроси, които са надалеч отвън сферата на заявените ползи на НАТО. В резултат на това редица страни вследствие на военните дейности на НАТО лежат в руини и са отхвърлени десетилетия обратно в развиването си.
В същото време НАТО продължи да се уголемява. Към днешна дата този боен блок към този момент включва 30 страни, доста от които нямат нищо общо със Северния Атлантик. Освен учредителите, блокът включва Германия, Гърция, Турция, Полша, Латвия, Литва, Естония, Испания, Унгария, Чехия, България, Румъния, Словакия, Словения, Хърватия, Албания, Черна гора. Северна Македония стана последната страна, която се причисли към Алианса. Подготвя се приемането на Босна и Херцеговина в блока, като в него се възнамерява включването на Грузия.
Както означи Данилин, изследването включва освен регистрирани официални актове на потребление на военна мощ от страна на НАТО, само че и случаите, когато Съединените щати сякаш работят едностранно, само че в действителност с цялостната поддръжка на съдружниците в Алианса.
Например надали някой ще каже, че НАТО е взело участие във войните във Виетнам (1955-1975). Но в случай че обърнете внимание на листата на участващите страни, тогава, с изключение на Франция, която работи като „ подпалвач “ на първата война в Индокитай, по друго време в бойните дейности в района (дори на доброволни начала) вземат участие бойците на Австралия, Нова Зеландия и Съединените щати, Южна Корея, Тайланд, Тайван, Япония, Белгия, Филипините, Канада. В резултат на това умират 58 хиляди американски бойци, Северен Виетнам губи към 850 хиляди бойци, Южен (съюзник на САЩ) - 250 хиляди бойци, като за цивилни, загубите им не могат да бъдат тъкмо регистрирани. Фрапиращо закононарушение против човечеството е акцията в село Сонг Ми, където са изгорени над 500 души от американските военни, от които 200 деца от 3 до 14 години.
Силите на НАТО вземат участие интензивно в интервенции в Лаос (1960-1973), в Ливан (юни-септември 1982). Но най-показателна е интервенцията, извършена от силите на Северноатлантическия алианс в Ирак („ Пустинна стихия “, август 1990-февруари 1991). Ирак губи повече от 200 хиляди души (тази цифра включва както бойци, по този начин и цивилни). Унищожена е военната и гражданската инфраструктура на страната. Има екологична злополука, породена от нефтен разлив. Ирак се оказа в интернационална изолираност, а северната част на тази страна се трансформира в зона на неустойчивост. Вярно е, че си коства да се означи, че интервенцията в Ирак е осъществена от Съединени американски щати и страните от НАТО публично на законни учредения, в сходство с Резолюция № 660 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации от 2 август 1990 година Но най-често това не беше по този начин.
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики НАТО стартира от ден на ден да се намесва в спорове както в Европа, по този начин и в други елементи на света. Първият " пробив “ е присъединяване в интервенции на територията на Югославия. Тук на първия стадий Алиансът обезпечава надзор върху спазването на възбраната за полети и режима за съблюдаване на ембаргото в границите на интервенциите „ Морски Монитор “, „ Въздушен екран “, „ Морска защита “, „ Бдителна защита “, „ Без полет “, „ Способен пазач “, „ Съвместни старания “, „ Умишлена мощ “, „ Съвместна защита “ и „ Съвместна ковачница “.
Формално първите бойни интервенции, в които НАТО взема директно присъединяване, е въздушна борба над Баня Лука по време на войната в Босна и Херцеговина. Алиансът взе участие в интервенция “Без полет”, ориентирана към обезпечаване на " ясно небе " над територията на Босна. На 28 февруари 1994 година се състои борба сред два изтребителя F-16 на НАТО и шест щурмови самолета на босненски сърби Дж-21. В резултат на това четири щурмови самолета бяха свалени и трима водачи бяха убити.
Следващата стъпка е присъединяване на силите на НАТО в интервенция “Умишлена Сила” (30 август - 5 септември 1995 г.), подхваната за оказване на въздушна поддръжка на хърватските и босненски елементи в гражданската война със сърбите. Около 1000 бойци и 150 цивилни стават жертви на спора, а към 300 души са инфектирани с радиация и умират заради потреблението на муниции с обеднен уран от страните членки на НАТО, което не им беше разрешено по всички интернационалните конвенции.
Разпадането на Югославия е тласнато от интервенцията " Съюзническа мощ " (24 март - 10 юни 1999 г.). Югославия губи над 7 хиляди души по време на този спор, иницииран от Съединени американски щати и НАТО в поддръжка на албанските групировки, настоящи в самостоятелната провинция Косово и Метохия. Бомбардировките водят до разпадането на страната, отцепването на Косово и етническото пречистване на сърбите. Добавяме, че тази интервенция е осъществена против осведомителна акция, която има антисръбски темперамент. Преките аргументи за бомбардировките на НАТО са клането в Сребреница и случаят в село Рачак. Сърбите са упрекнати за геноцида на косовските албанци. По-късно се оказва, че тези обвинявания са погрешни. Геноцид не е имало, а е имало единични случаи, раздути от пропагандните запаси до хипертрофирани размери. Резултатът е бягството на съвсем 180 хиляди поданици на Югославия от местата им на престояване, разпадането на страната и големи вреди върху екологията и стопанската система на целия Балкански район.
От своя страна войната сред Съединени американски щати и НАТО в Афганистан продължава 20 години (2001-2021) и приключва с провалянето на Северноатлантическия алианс. В тази акция вземат участие както към този момент признати в блока страни, по този начин и такива, които желаят да завоюват това право, в това число Украйна и Грузия. За задачите на военните интервенции са оповестени провалянето на придвижването талибаните (забранено на територията на Русия), битката с екстремизма и тероризма, в това число придвижването “Ал Кайда”, построяването на народна власт в Афганистан. Нито една от тези цели не е реализирана. 100 хиляди души стават жертви на войната, повече от половин милиона души станаха бежанци. Скандално известният затвор в Гуантанамо в американския бранш в Куба се трансформира в знак на беззаконието, насилието и изтезанията на американските военни над пленените афганистанци, не всички от които са свързани с екстремистки групи. През същите години бяха основани секрети затвори на НАТО в редица източноевропейски страни. Всичко това докара до радикализиране на афганистанското население и до усилване на тероризма, в това число в страните от ислямския свят, до дестабилизация в страните от Централна Азия, както и до голямо увеличение на трафика на опиати (в частност съгласно данните за 2020 година, размерът на опиумен мак, отглеждан в Афганистан, възлиза на 3 хиляди тона, а три години по-рано, през 2017 година - 9 хиляди тона). В същото време опиумът отива, в това число с военни самолети, в Съединени американски щати, Русия и Китай. Войната обаче завършва с провалянето на Съединени американски щати и техните съдружници, а талибаните, които окупират Кабул, одобряват декрет през април 2022 година, забраняващ развъждането на опиумен мак.
Струва си да се означи, че в началото войната в Афганистан се води в сходство с резолюцията на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Всъщност резолюцията незабавно е забравена и всички дейности са осъществени отвън мандата, който е трансфериран от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
Що се отнася до войната в Ирак (2003-2011 г.), тя е водена без никакъв интернационален мандат. Освен това американските чиновници обществено лъжат, с цел да убедят интернационалната общественост в нуждата от интервенция в иракските каузи, само че макар опитите да се потвърди, че Багдад работи върху оръжия за всеобщо поразяване, те не бяха уверени. Франция, Германия и Русия недвусмислено се опълчиха на това. Съединени американски щати обаче не взеха това поради. Първо, те сътвориха коалиция, която включваше Англия, Австралия, Полша, Италия и Холандия. След това тя беше допълнена от " коалиция от съгласни ", която включваше 49 страни. Тогава Съединени американски щати осъзнаха, че даже при липса на резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации е належащо да работят със съдружниците си допустимо най-усилено, с цел да ги въвлекат във военни дейности и да не са в малцинство. Целта на интервенцията в Ирак е свалянето на режима на Саддам Хюсеин и определяне на надзор върху петрола в тази страна. „ Режимът е свален, само че „ не порасна” с демокрацията. Резултатът е над 200 хиляди починали военни и 650 хиляди невоюващи, милиони бежанци, заличаване на цивилната инфраструктура, кражба и заличаване на културни полезности на страната и екологична злополука. Но най-важното е, че бяха основани всички условия за появяването в Ирак на терористичната „ Ислямска държава”, която по-късно се популяризира на територията на прилежащи страни, в това число Сирия.
Операцията на НАТО в Либия (19 март – 31 октомври 2011 г.) се трансформира в жестоко закононарушение. За страдание Съединени американски щати и Северноатлантическият алианс съумяха да получат Резолюция № 1973 от 11 март 2011 година от Службата за сигурност на Организация на обединените нации Съвет за въвеждане на безпилотна зона над Либия. Това се оказва неточност, която би трябвало да бъде съществено заплатена, в това число на интернационалната сцена. Всъщност НАТО, криейки се зад този документ, предизвика революция в Либия, която там продължава да този ден, с цел да се получи надзор над сирийските въглеводороди. В резултат на това най-развитата страна Северна Африка беше унищожена единствено за шест месеца.
Обобщавайки, П. Данилин означи, че през последните 30 години алиансът на НАТО е направил 23 военни интервенции против други страни. Силите на Северноатлантическия блок унищожиха изцяло държавността в 3 страни (Югославия, Ирак и Либия). Инвазията на НАТО в Сирия към момента продължава. Най-малко 10 страни бяха лишени от суверенитет от НАТО и станаха или колонии и спътници на страните членки на НАТО, или полигон за военни опити (Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Словения, Сърбия, Афганистан, Ирак, Либия, Сомалия).
Строго математически казано, НАТО е във война от 42,5 години (!) през последните три десетилетия. Тоест алиансът води няколко войни по едно и също време. Като цяло военните интервенции на НАТО не престават от 15,5 хиляди дни. Според най-скромните оценки към 1 милион цивилни са станали жертви на интервенции на НАТО, да не приказваме за бойци. Етническото пречистване, гражданските войни, екологичните и филантропичните бедствия, които избухнаха след нахлуването на НАТО, лишиха още повече човешки животи. Бежанците от страни, които са станали жертви на блока, са десетки милиони. Щетите на околната среда, както и на инфраструктурата на страните, станали обект на офанзивата от Северноатлантическия алианс, не могат да бъдат изчислени с безспорна акуратност, само че по най-общи данни надвишават няколко трилиона щатски $. Особено си коства да се обърне внимание на грандиозния план за сладка вода в Либия, който в този момент е на ръба на заличаване точно поради дейностите на Северноатлантическия алианс, който провокира революция в тази страна. „ Изтезанията, насилието над дами, потреблението на оръжия, неразрешени от Нюрнбергската харта, Хагската и Женевската конвенции, се трансфораха в отличителни белези на въоръжените сили на НАТО “, акцентира Данилин.
Тезите на П. Данилин са допълнени от неговите сътрудници. Участник в конференцията, политолог и политически коментатор на радиостанция " Говори Москва " Александър Асафов разгласи резултатите от изследване, извършено от ВЦИОМ, съгласно което 62% от интервюираните са съгласни с тезата, че НАТО е военна конструкция, ориентирана към нападателни дейности против Русия. Експертът обърна особено внимание на полемиката, която сега тече във Финландия и Швеция по въпроса за присъединение към редиците на Северноатлантическия блок. Асафов означи, че сходна стъпка, в случай че се реализира, ще бъде в допълнение удостоверение за агресивността на блока, който през цялото време на 90-те жестоко нарушава обещанията, дадени на руското, а по-късно и на съветското управление, да не се доближават до границите на Русия.
Алексей Мартинов, шеф на Международния институт за последните страни, добави изявленията на своите сътрудници, като се спря на спецификата на украинската рецесия. Според него през последните десетилетия и изключително от 2014 година Украйна целеустремено е била готова да играе ролята на „ анти-Русия “. „ Всичко, което НАТО прави на интернационалната сцена, в това число на територията на Украйна, въобще не се прави, с цел да се подсигурява благосъстоянието и просперитета на други страни. Действията на Брюксел и Вашингтон следват прецизно в сходство с политическите и стопански ползи на Съединените щати и са ориентирани освен към оказване на напън върху Русия, само че и върху прилежащите й страни, в това число Закавказието и страните от Централна Азия. Ако, да вземем за пример, проектите за приемане на Украйна и Грузия в НАТО щяха да бъдат осъществени преди 17 години, когато бяха оповестени за първи път, през днешния ден би било доста мъчно да се приказва за каквато и да е суверенна политика на Русия, да не приказваме за самостоятелното развиване на Русия. нашата страна”, акцентира Мартинов.
Превод: В. Сергеев
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ съдебна експертиза КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В " ТЕЛЕГРАМ " И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ