Москва бързо губи влиянието си на Балканите, а това са

Москва бързо губи въздействието си на Балканите, а това са признаците, че няма да се откаже от него по този начин елементарно, написа в разбор в белградския "Блиц ", представен от Българска телеграфна агенция.

Засилването на енергийната взаимозависимост на района от нейните източници, настояването за по-голяма роля в решаването на косовския въпрос, даже и усилването на проруските неофициални групи в Сърбия и Република Сръбска са някои от стъпките, които Русия може да предприеме, с цел да задържи въздействието си на Балканите.

Това не е толкоз недействителен сюжет, в случай че се има поради настоящата обстановка в района, изключително през последните няколко месеца, при която Съединени американски щати повече от всички останали ускоряват преобладаващата си роля. Разбира се, това не значи, че те не са имали въздействие и преди, единствено че този път то е явно.

Това апропо проличава и от нескривания интерес Белград и Прищина да намерят компромисно решение за "косовския възел ", за което от известно време приказват американските представители, в това число и президентът Доналд Тръмп.

Не би трябвало да се подценяват и все по-зачестилите визити на представители на Съединени американски щати в Сърбия, нито срещите на най-високо ниво, които сръбски политици имат в Съединени американски щати, като онази изключителна среща на президента Александър Вучич с държавния секретар на Съединени американски щати Майк Помпео, а малко преди този момент и на сръбския началник на дипломацията Ивица Дачич с досегашния консултант на американския президент за национална сигурност Джон Болтън.

Към всичко това може да се добави и назначението на Матю Палмър за специфичен делегат за Западните Балкани, а може би и най-важното, очевидната смяна на позицията на Съединени американски щати за решаването на косовския проблем, която не изключва даже и смяна на границите.

Нашата общност вижда всичко това, само че също толкоз добре го вижда и Русия, която последователно губи позициите си в района. Един от дребното козове, които са й останали, е южната сръбска област, тъй като, най-малко такова усещане се основава, решението на косовския проблем се доближава.

Затова се появяват реакции от Москва като тези, в които нейни дипломатически представители "се карат " в обществените мрежи със своите противници (руският и американският дипломат в Сърбия), разясняват търговски съглашения (Евроазиатския търговски съюз) и дори реагират на изказвания, които нямат нищо общо с тях.

Именно последното показва говорителката на съветското външно министерство Мария Захарова, която разяснява изказване на досегашния дипломат на Съединени американски щати за американско-сръбското другарство, в което Русия не бе упомената.

Така вижда нещата и ръководителят на европейската Тристранна комисия Йован Ковачич, който писа за това в авторски текст, оповестен в сп. "Ню Юръп ".

"Реакцията на Захарова демонстрира, че Москва няма да отстъпи последните останки от своето въздействие на Балканите без битка ", показва той и пояснява, че "Русия е осъзнала американското въздействие на Балканите ".

Той споделя още: "Ясно е посланието, че Москва деликатно следи усилването на връзките на Вашингтон и Белград ", само че и че "няма да гледа благосклонно на все по-голямото доближаване на Белия дом и сръбското държавно управление ".

"Руската поддръжка за Сърбия в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, която включваше блокиране на участието на Косово в Организация на обединените нации, даде на Москва доста въздействие в Белград. Същевременно сръбската дипломация предприе дейности и си издейства 15 страни да отдръпват или анулират своето признание на Косово. Когато Русия откри два медийни пункта в Белград, откакто Доналд Тръмп бе определен за президент, Америка дефинитивно се разсъни за настоящата действителност в Западните Балкани ", написа в текста със забележката, че "Вашингтон в този момент споделя, че ще одобри каквото и да е съглашение, което Белград и Прищина могат да реализират ".

Посочва се, че Сърбия с възторг приветства смяната в настроението на Съединени американски щати и тяхното възобновено присъединяване в мирния развой, "което включва концепцията за привикване на интернационална конференция за Косово с присъединяване на Съединени американски щати, Европейски Съюз, Русия, Китай и Турция, а всичко това понижава въздействието на Москва над Белград, който непрекъснато повтаря желанието си да стане член на Европейски Съюз ".

Директорката на Центъра за евроатлантически изследвания Йелена Милич също е съгласна, че Русия няма по този начин елементарно да се откаже от въздействието си. Тя показва, че Русия освен няма да се отдръпна, а ще продължи да се ангажира освен в този район, а и там, където е доста по-динамично - "на морските търговски пътища, където се прави най-голямото прегрупиране на силите ".

Въпросът за нас (Сърбия) е какво да вършим отсега нататък, като се има всичко това поради, споделя тя.

"Никой не е карал Сърбия, а тя сама е решила, че желае да влезе в Европейски Съюз, който е безспорно обвързван с НАТО. От друга страна, Европейски Съюз ускорява съдействието с НАТО, и то тъкмо в областите, които могат да бъдат преференциални за Сърбия ", показва Милич.

Тя споделя също, че усилването на връзките с Вишеградската група, както и с България, Румъния и Гърция, е "добър отговор на това, което е нелегитимно съветско въздействие ".

"Никой не споделя, че би трябвало да се прекратят връзките с Русия, само че това, което би трябвало да създадем, е да измислим по какъв начин да ги уравновесим, с цел да не затруднят, или още по-лошо - да "пресекат " пътя ни към Европейски Съюз ", споделя Милич.

Според нея един от методите да се понижи това въздействие е Косово, или намирането на решение колкото може по-скоро, което ще задържи Сърбия на европейския път благодарение на Съединени американски щати.

От друга страна, в такава обстановка не би трябвало да се подценяват нито натискът, нито въздействието на Русия, които биха могли да придобият някаква по-различна форма.

Както споделя Милич, една от опциите е въздействие в енергийния бранш на Сърбия в смисъл на доставка на енергоносители.

"Друг метод може да бъде опълчване на съглашението, което Сърбия реализира с Прищина и за което в действителност Белград договаря с Вашингтон ", показва тя.

Третото нещо, споделя тя, може да бъде "проникване в бранша на сигурността, само че и някакви параполицейски и паравоенни сдружения ", а един от методите е "противопоставяне, насъскване, даже и незаконно въоръжаване на обособени проруски организации в Сърбия и Република Сръбска ".

И Милич показва, че постъпката на Захарова е "безцеремонна интервенция във вътрешните работи на Сърбия като самостоятелна и суверенна страна ".

"Същото обръщение се чу при започване на тази година от Русия ", споделя Милич, имайки поради текст на Максим Саморуков, водещ графа в съветския анализаторски портал Карнеги, който приказва за съветската желязна прегръдка, която души Сърбия.