Военно обозрение: Защо България предава Русия
Москва. България предава личната си история. Официална София не желае да помни за освобождението на страната от окупацията на Турция и Третия Райх. Тези дни Министерството на външните работи на България съобщи, че Русия не трябва да поддържа „ съмнителната историческа теза “, че битката на Съюз на съветските социалистически републики с Нацистка Германия е била избавление за Европа. От българското ведомство означават също, че Червената войска „ донесе на народите от Централна и Източна Европа половин век репресии “, написа Александър Самсонов в материал за известният съветски профилиран портал „ Военное обозрение “ , показан без редакторска интервенция.
Как Русия освободи България от турско иго
Руснаците и българите имат остарели национални, културно-езикови и духовни връзки. Сега малко на брой помнят, че по времето на съветския княз Святослав Игоревич (велик княз киевски 945-972 гг.) русите и българите-славяни са били на практика един народ. Когато воините на Святослав водят война в България, те съвсем с нищо не се разграничават от локалното население. Българите неотдавна са приели християнството и в селските местности към момента са свежи езическите култове (включително култа към Перун), а езикът, духовните и материалните обичаи са били общи. Руснаците и българите са принадлежали към една етнокултурна и езикова общественост. Не е учудващо, че самият Святослав има намерение да придвижи столицата на Рус на Дунав, в България.
Това надълбоко възприятие на принадлежност към един-единствен народ може да се наблюдава и по-късно. Обикновените българи постоянно са се чувствали като братя на руснаците. В края на XIV век настава дългият интервал на османската окупация. Османските турци окупират огромна част от Балканския полуостров, в това число отслабената от предходни войни и раздробена България. За славяните и християните на Балканите настава тежко време – турското иго. Правата и свободите на християните са мощно орязани и са им наложени тежки налози. Включително „ кръвният налог “, когато турците са взимали деца за работа в корпуса на еничарите. Юношите са възпитавани като мюсюлмани, забравяли са своите национални и религиозни корени и са ставали жестоки врагове на своите сънародници. При това на славяните е било неразрешено да живеят на избрани територии и се е провеждала политика на ислямизация и потурчване.
Не е изненадващо, че славяните, в това число и българите, неведнъж се бунтуват и се пробват да се опълчват. Местните партизани се бият против турците - хайдути, четници. Всички въстания обаче са удавени в кръв. Без външна поддръжка локалното националноосвободително придвижване нямаше късмет. Истинската вяра за избавление измежду балканските славяни и християни се появи единствено с повишаването на силата на Русия. Руската империя води сложна битка с Турция за превъзходство в Черно море, Кавказ и на Балканите. Стъпка по стъпка руснаците изтласкват мощния съперник и донасят избавление на балканските нации. Десетки хиляди съветски бойци поставиха глави, с цел да освободят Балканите от турската власт.
Свободата на по-голямата част от България е донесена от Руско-турската война от 1877-1878 година. През 1875 година въстават сърбите в Босна. В годините 1875-1876г. в България стартира антитурското въстание. То е потушено по най-жесток метод от османците. Десетки хиляди българи са убити, ограбени и изнасилени от турците и техните нередовни формирования (албанци, кюрди и т.н.). Руското общество, което постоянно е възприемало мъчително потисничеството на балканските славяни и християни, е надълбоко възмутено. Руски доброволци потеглят към Балканите, с цел да водят война с турците, публични организации, църкви и редакции на вестници събират средства в помощ за бежанците. През 1876 година Сърбия и Черна гора стартират война срещу Турция. Сърбия претърпява тежко проваляне и е избавена единствено от твърдата позиция на Русия.
Официален Петербург, който по традиция е бил внимателен, опасявайки се от реакция от страна на Запада (освен това още не е приключена военната промяна, а и стопанската система не е в най-хубавото си състояние), известно време се пробва да оказва дипломатически напън на Константинопол. Под натиска на европейската общност, шокирана от кланетата в България, Англия и Франция също упорстват пред Турция да организира промени. През декември 1876 година Русия изиска Турция да признае автономията на България и Босна под контрола на международните страни. Турците подценяват това искане.
През 1977 година Русия афишира война на Турция. Конфликтът е тежък. Руската войска не съумява да форсира незабавно Балкана и засяда в обсадата на Плевен. Въпреки това, съветската войска с поддръжката на доброволци от България, румънци и сърби съумява да освободи от турците Румъния и България. Авангарда на съветската войска отпред със Скобелев излизат при Адрианопол и са на подстъпите към Истанбул. Фактически съветската войска е можела да вземе Константинопол и да реши напълно въпроса с освобождението на Балканите от турско господство. Но Петербург още веднъж (както и през 1829 година: „ Адрианопол е наш! Защо съветската войска не взе Константинопол “) не се взема решение да вземе Константинопол и да постави точка на многовековното историческо опълчване с Турция. Ключова роля изиграва страхът от Запада. Петербург се притеснява, че срещу Русия ще се разгласят Австрия, Франция и Англия, както по време на Кримската война. Макар Германската империя, където ръководи Бисмарк, в този миг да загатва, че ще поддържа Русия в подмяна на опцията за решаването на френския въпрос. Това е рационален продан.
На 3 март 1878 година (19 февруари по остарял стил) е подписан Санстефанският кротичък контракт. Турците признават независимостта на Сърбия, Румъния и Черна гора. Сърбия и Румъния са разширени значително. Босна и Херцеговина става автономност. България става самостоятелно княжество, в началото под съветско ръководство и единствено официално подвластна от Турция. В България са включени етнически българските територии в Мизия, Тракия и Македония. В резултат България се простира от Дунав до Егейско море, от Черно море до Охридското езеро. Турция заплаща на Тусия контрибуция и отстъпва редица територии в Кавказ и Европа. 3 март става народен празник в България – Денят на освобождението на България от османско робство. По-късно в чест на съветските освободители в България са издигнати стотици монументи. Включително Паметникът на Свободата в прохода Шипка в памет на падналите за освобождението на братския български народ съветски воини.
Откраднатата победа
Но срещу това съглашение се публикация „ просветеният Запад “ и изключително Англия, която изпраща флота си към Дарданелите, и Австро-Унгария. Лондон и Виена не желаят Русия да укрепи позициите си на Балканите, където Москва може да получи мощен стратегически плацдарм и излаз на Средиземно море посредством своя съдружник България. Под натиска на Запада Петербург отстъпва и плодовете на съветската победа са отчасти откраднати. На 1 (14) юли е подписан Берлинският етюд, който е резултат от работата на Берлинския конгрес, извършен по самодейност на западните страни за преразглеждане на изискванията на Санстефанския кротичък контракт в ущърб на Русия и славянските нации на Балканския полуостров.
България е разграничена на три елементи: самостоятелно княжество от Дунав до Балкана с център София (формално васал на Турция); българските земи на юг от Стара планина образуват самостоятелната провинция на Турската империя – Източна Румелия с център Пловдив; Македония – земите до Адриатика и Егейско море са върнати на турците без каквито и да е промени в статута им. Независимостта на Сърбия, Черна гора и Румъния е приета, само че териториалните придобивки на сърбите и черногорците са орязани. Австро-Унгария получава правото да окупира Босна и Херцеговина. Русия би трябвало да се откаже от част от придобивките си в Кавказ. Многото несъгласия, заложени в Берлин, стават причина за бъдещите Балкански войни и Първата международна война.
България на страната на германците
Впоследствие България, по предложение на съветския император Александър II, е управлявана от племенника на брачната половинка на съветския суверен Мария Александровна Александър Батенберг (1879–1886) от немската династия Батенберг, по-късно Фердинанд I (1887–1818) от династията Сакскобурггота. България със единодушието на Русия, Германия и Австро-Унгария през 1885 година се слива с южната си част(Източна Румелия), през 1908 година се афишира за изцяло самостоятелна и става царство.
Русия освободи България, само че не можа да я привърже политически, стопански и даже културно. София последователно отива на страната на Виена, Берлин и Париж. Германците и французите финансират икономическото развиване на страната и по-специално строителството на железници. Отношенията със Санкт Петербург се утежняват, чак до скъсването на дипломатическите връзки, които са възобновени едвам през 1896г.
С поддръжката на Австро-Унгария, Германия и Франция България се готви за война с Турция за Македония. Освен това Македония става противоречива територия сред България, Сърбия и Гърция. В хода на Първата Балканска война 1912-1913 година балканските страни разгромяват Турция и ѝ лишават европейските владения, само че по-късно борят за плячката. Сърбия и Гърция подписват съюз срещу България. Германия и Австро-Унгария насъскват България против сърбите. През лятото на 1913 година България стартира война срещу Сърбия. Война на България афишират Черна гора и Гърция, а по-късно Румъния и Турция, с цел да се разширят за сметка на българите. София губи войната, орязана е териториално и е унижена. Този срам и жадност за отплата дефинитивно тласкат България в обятията на немския блок. Сърбия става зложелател номер едно за София. България е на страната на немския блок в Първата международна война. Нейното влизане през 1915 година води до разгрома и окупацията на Сърбия.
България претърпява проваляне дружно с Германия. Ньоският контракт от 27 ноември 1919 година става тежко задължение за страната. Тя е разпокъсана в интерес на Сърбия, Гърция и Румъния и е лишена от изход на Егейско море, а също така би трябвало да заплаща контрибуции. Българските въоръжени сили са съкратени до най-малко, анулирана е военната работа, неразрешено ѝ е да има авиация и тежко въоръжение. Не е учудващо, че през 20-те години в България се открива крайно-десен (фашистки) режим на Цанков, който организира репресии против комунистите и социалистите. Тогава София съумява да построи положителни връзки единствено с фашистка Италия. През втората половина на 30-те години София стартира да клони към съюз с Третия райх. Развива се икономическо и военно съдействие с Германия. От началото на Втората международна война София става съдружник на Райха. Под натиска на Берлин Румъния връща на българите Южна Добруджа.
През 1941 година България подписва Тройния пакт (съюзът на Германия, Италия и Япония), само че не взе участие във военни дейности. Българската територия е употребена от нацистите за навлизане в Югославия. Български войски окупират Западна Тракия, Македония и Западните околности. През декември 1941 година София афишира война на Съединени американски щати и Англия, само че до края на войната тя се пробва да поддържа мир със Съюз на съветските социалистически републики. В същото време германците използвалат транспортната инфраструктура на България (летища, морски пристанища, железници и магистрали) за военни цели, а българските войски са били употребявани за окупиране на териториите на Югославия и Гърция.
Българската интервенция
През пролетта и лятото на 1944 година Москва неведнъж изисква от София да скапе съюза си с Германия. След съкрушителните победи на Червената Армия през 1944 година – разгромът на немците в Молдова, освобождението на Румъния и излизането на III Украински фронт на румънско-българската граница, на България ѝ се постанова да направи избор. На 26 август 1944 година София афишира неутралитет във войната сред Германия и Съюз на съветските социалистически републики и желае евакуиране на немската войска от българска територия. Но немците не престават да употребяват територията на България за напредване на войските си, в българските пристанища идват немски кораби, а на българска територия има немски сили. Затова на 5 септември Съюз на съветските социалистически републики афишира война на българия, след което българските управляващи скъсват връзките си с Хитлер. На 8 септември войските на III Украински фронт стартират Българската интервенция. Те не срещат опозиция от българската войска. В нощта на 8 против 9 септември стартира въстание в София. На 9 септември в страната е открита властта на Отечествения фронт отпред с Кимон Георгиев. Водещи позиции в Отечествения фронт заемат комунистите и техните последователи.
Правителството на Отечествения фронт афишира война на Германия и Унгария, разпуска Народното събрание, полицията (създава се национална милиция), подхваща чиста в държавния уред и промяна в армията, не разрешава нацистките организации. Военните нарушители са предадени на съд. В резултат от референдум в България е анулирана монархията. Преминаването на страната на антифашистката коалиция разрешава на България да резервира Южна Добруджа. През 1946 година страната е управлявана от „ българския Ленин “ – Георги Димитров и България става част от социалистическия лагер.
16-та Съюзна република и българско икономическо знамение за сметка на руснаците
След Втората международна война България претърпява дълбока икономическа рецесия. Страната е изтощена и забележителна част от популацията гладува. Въпреки това, благодарение на Съветския съюз, България от бедна селскостопанска страна се трансформира във високоразвита стопанска система, обществено проспериращо общество. Това беше същинско „ българско знамение “.
Общият български Брутен вътрешен артикул (БВП) за 40-те следвоенни години нараства с 14 пъти, на глава от популацията – съвсем 30 пъти. В интервала от 1946 до 1986 година в България са основани към 80% от индустриалните мощности, повече от една трета от селскостопанските, до 90% от енергетиката, 70% от транспортната мрежа, 80% от пристанищната инфраструктура, повече от 80% от цялата жилищна повърхност, обекти на опазването на здравето, образованието, науката и културата. Всичко това е направено за сметка извънредно на материално-техническата и финансовата помощ на Съюз на съветските социалистически републики, за сметка на руски фрагменти. И то безплатно! Сметнато по модерни цени, Съюз на съветските социалистически републики влага в България стотици милиарди долари! Също по този начин би трябвало да се отчетат обезщетенията за доставката на български артикули в Съюза: за евтините български артикули Москва заплаща на София по цени, близки до международните. За България са занижени цените на доставяните руски артикули.
Заслужава да се означи, че престижът на руското държавно управление в България беше доста висок. От 1949 година София неведнъж предлага да влезе в състава на Съюз на съветските социалистически републики като 16-та република. За страдание Москва, където процесите на разложение започнаха последователно след гибелта на Сталин (което в последна сметка докара до отменяне на социализма и бедствието през 1991 г.), не се осмели да го направи. Съветското управление се опасяваше от нови затруднения със Запада, от възможен спор с Турция и от остра реакция измежду другите балкански страни, в частност Югославия.
В България е построено развито социалистическо общество. Доходите на популацията са нарастнали доста. Около 40% от структурата на Брутният вътрешен продукт при започване на 80-те години е заета от машиностроенето, производството на принадлежности и строителството на машини, черната металургия, химическата индустрия и нефтохимията, електрониката и електротехниката. Земеделието стана мощно механизирано, което даде опция на България да се трансформира в един от най-големите експортьори на плодове и зеленчуци в Европа (пресни и консерви) още през 60-те години. Страната доближи високо равнище на обучение, просвета и просвета: за 8,9 милиона души (през 1986 г.) имаше 27 университета, 185 държавни музея, 10,4 хиляди обществени библиотеки, 55 театри и други основан е отличен курортен и туристически бранш (също основно с помощта на дотациите от СССР).
Генералният секретар на Българска комунистическа партия Тодор Живков (1954-1989) ловко организира вътрешната и външната политика. Той организира честа ротация на партийни и държавни водачи, при него няма гонене на православието, частният бранш в селското стопанство не беше стеснен, имаше бързо повишение на виталния стандарт. Оказва се всестранна поддръжка на служащите в културата, науката и изкуството. Това разрешава да се резервира вътрешната непоклатимост доникъде на 80-те години. Практически няма вътрешна съпротива. На външната сцена София поддържа Москва в борбата с Пекин.
През втората половина на 80-те, когато стартира подготовката за разпада на Съюз на съветските социалистически републики и социалистическия лагер, ръководителят на Румъния Чаушеску предложи Живков да сътвори румъно-български съюз с присъединяване на Германска демократична република и Албания, където сталинистите към момента държаха властта. Новият съюз трябваше да се опълчи на горбачовското управление, което поредно разваляше социалистическия лагер и Съюз на съветските социалистически републики. Но България не посмя да предприеме такава внезапна мярка. След оставката на Живков през 1989 година, готова от предателската политика на кликата Горбачов и отслабването на икономическите връзки на Съюз на съветските социалистически републики с България, българският социализъм падна.
България няма бъдеще в границите на „ европейския райх “
След това събитията в България се развиват по отработената скица: либерализация, обезценка на валутата, приватизация (разграбване и заличаване на националната икономика). Значително намаление на качеството на живот на главната част от популацията, поява на неголяма група от „ сполучливи “. Аграрна промяна (предаване на земята на някогашните притежатели и техните наследници) довежда до накъсване на поземлените площи на дребни сектори и внезапен спад на селскостопанското произвеждане. Цените се усилват, равнището на живот на народа пада внезапно, българските артикули (промишлени и аграрни) се оказват ненужни на международния пазар, производството внезапно понижа. До 70% от индустриалните мощности на България, основани благодарение на Съюза, стоят празни или са закрити и оргабени. Българските плодове и зеленчуци се оказват ненужни на Западна Европа.
България в действителност се трансформира в полуколония на Запада, под ръководството на „ експерти “ по заличаването на съперници от МВФ и Световната банка. Тя влиза в НАТО и Европейски Съюз. При това нивото на живота пада двойно в съпоставяне със средата на 80-те, а индустриалният капацитет на страната на практика е погубен. Сега България е елементарен консуматор в състава на Европейски Съюз. А София пълзи пред Брюксел и моли за финансиране. Има малко работа, единствено в туристическия бранш, само че и тя е сезонна. Не е учудващо, че народът измира стремглаво, а младежите бягат в развитите страни от Европейски Съюз, заемайки ситуацията на хора от втори-трети клас, плебеи в „ европейския райх “. На този декор за последните три десетилетия популацията на България спада с близо една четвърт до 7 милиона души. Освен това понижава броят на българите, а турците и ромите стават повече.
Водещите позиции във властта, стопанската система и печата принадлежат на дребна прозападна група (само няколко % от населението), само че точно тя дефинира политическия курс на страната и повишаването на русофобските и антисъветските настроения в обществото. Повечето българи към момента считат руснаците за братя, само че не те дефинират политиките на София. Оттук и желанието на публична София да не помни всички големи добрини, които Русия е направила за България и да показа бялото за черно. Историците и журналистите извършват държавната поръчка: по всевъзможен метод занижават, зачертават и омаловажават ролята на Русия в историята на България.
Очевидно е, че днешната прозападна България няма бъдеще. Полуколониална външна страна на развитите страни от Запада, пазар за тях и евтина работна мощ, плацдарм за НАТО на Балканите срещу Русия, незначителни нападки против руснаците във външната политика и бързо измиране, остаряване и бягство на коренното славянско население. В резултат на това – цялостно изгасване и крах на националното съзнание, на славянския народ.
Превод и редакция: Иван Христов
Източник: " Фокус "
Как Русия освободи България от турско иго
Руснаците и българите имат остарели национални, културно-езикови и духовни връзки. Сега малко на брой помнят, че по времето на съветския княз Святослав Игоревич (велик княз киевски 945-972 гг.) русите и българите-славяни са били на практика един народ. Когато воините на Святослав водят война в България, те съвсем с нищо не се разграничават от локалното население. Българите неотдавна са приели християнството и в селските местности към момента са свежи езическите култове (включително култа към Перун), а езикът, духовните и материалните обичаи са били общи. Руснаците и българите са принадлежали към една етнокултурна и езикова общественост. Не е учудващо, че самият Святослав има намерение да придвижи столицата на Рус на Дунав, в България.
Това надълбоко възприятие на принадлежност към един-единствен народ може да се наблюдава и по-късно. Обикновените българи постоянно са се чувствали като братя на руснаците. В края на XIV век настава дългият интервал на османската окупация. Османските турци окупират огромна част от Балканския полуостров, в това число отслабената от предходни войни и раздробена България. За славяните и християните на Балканите настава тежко време – турското иго. Правата и свободите на християните са мощно орязани и са им наложени тежки налози. Включително „ кръвният налог “, когато турците са взимали деца за работа в корпуса на еничарите. Юношите са възпитавани като мюсюлмани, забравяли са своите национални и религиозни корени и са ставали жестоки врагове на своите сънародници. При това на славяните е било неразрешено да живеят на избрани територии и се е провеждала политика на ислямизация и потурчване.
Не е изненадващо, че славяните, в това число и българите, неведнъж се бунтуват и се пробват да се опълчват. Местните партизани се бият против турците - хайдути, четници. Всички въстания обаче са удавени в кръв. Без външна поддръжка локалното националноосвободително придвижване нямаше късмет. Истинската вяра за избавление измежду балканските славяни и християни се появи единствено с повишаването на силата на Русия. Руската империя води сложна битка с Турция за превъзходство в Черно море, Кавказ и на Балканите. Стъпка по стъпка руснаците изтласкват мощния съперник и донасят избавление на балканските нации. Десетки хиляди съветски бойци поставиха глави, с цел да освободят Балканите от турската власт.
Свободата на по-голямата част от България е донесена от Руско-турската война от 1877-1878 година. През 1875 година въстават сърбите в Босна. В годините 1875-1876г. в България стартира антитурското въстание. То е потушено по най-жесток метод от османците. Десетки хиляди българи са убити, ограбени и изнасилени от турците и техните нередовни формирования (албанци, кюрди и т.н.). Руското общество, което постоянно е възприемало мъчително потисничеството на балканските славяни и християни, е надълбоко възмутено. Руски доброволци потеглят към Балканите, с цел да водят война с турците, публични организации, църкви и редакции на вестници събират средства в помощ за бежанците. През 1876 година Сърбия и Черна гора стартират война срещу Турция. Сърбия претърпява тежко проваляне и е избавена единствено от твърдата позиция на Русия.
Официален Петербург, който по традиция е бил внимателен, опасявайки се от реакция от страна на Запада (освен това още не е приключена военната промяна, а и стопанската система не е в най-хубавото си състояние), известно време се пробва да оказва дипломатически напън на Константинопол. Под натиска на европейската общност, шокирана от кланетата в България, Англия и Франция също упорстват пред Турция да организира промени. През декември 1876 година Русия изиска Турция да признае автономията на България и Босна под контрола на международните страни. Турците подценяват това искане.
През 1977 година Русия афишира война на Турция. Конфликтът е тежък. Руската войска не съумява да форсира незабавно Балкана и засяда в обсадата на Плевен. Въпреки това, съветската войска с поддръжката на доброволци от България, румънци и сърби съумява да освободи от турците Румъния и България. Авангарда на съветската войска отпред със Скобелев излизат при Адрианопол и са на подстъпите към Истанбул. Фактически съветската войска е можела да вземе Константинопол и да реши напълно въпроса с освобождението на Балканите от турско господство. Но Петербург още веднъж (както и през 1829 година: „ Адрианопол е наш! Защо съветската войска не взе Константинопол “) не се взема решение да вземе Константинопол и да постави точка на многовековното историческо опълчване с Турция. Ключова роля изиграва страхът от Запада. Петербург се притеснява, че срещу Русия ще се разгласят Австрия, Франция и Англия, както по време на Кримската война. Макар Германската империя, където ръководи Бисмарк, в този миг да загатва, че ще поддържа Русия в подмяна на опцията за решаването на френския въпрос. Това е рационален продан.
На 3 март 1878 година (19 февруари по остарял стил) е подписан Санстефанският кротичък контракт. Турците признават независимостта на Сърбия, Румъния и Черна гора. Сърбия и Румъния са разширени значително. Босна и Херцеговина става автономност. България става самостоятелно княжество, в началото под съветско ръководство и единствено официално подвластна от Турция. В България са включени етнически българските територии в Мизия, Тракия и Македония. В резултат България се простира от Дунав до Егейско море, от Черно море до Охридското езеро. Турция заплаща на Тусия контрибуция и отстъпва редица територии в Кавказ и Европа. 3 март става народен празник в България – Денят на освобождението на България от османско робство. По-късно в чест на съветските освободители в България са издигнати стотици монументи. Включително Паметникът на Свободата в прохода Шипка в памет на падналите за освобождението на братския български народ съветски воини.
Откраднатата победа
Но срещу това съглашение се публикация „ просветеният Запад “ и изключително Англия, която изпраща флота си към Дарданелите, и Австро-Унгария. Лондон и Виена не желаят Русия да укрепи позициите си на Балканите, където Москва може да получи мощен стратегически плацдарм и излаз на Средиземно море посредством своя съдружник България. Под натиска на Запада Петербург отстъпва и плодовете на съветската победа са отчасти откраднати. На 1 (14) юли е подписан Берлинският етюд, който е резултат от работата на Берлинския конгрес, извършен по самодейност на западните страни за преразглеждане на изискванията на Санстефанския кротичък контракт в ущърб на Русия и славянските нации на Балканския полуостров.
България е разграничена на три елементи: самостоятелно княжество от Дунав до Балкана с център София (формално васал на Турция); българските земи на юг от Стара планина образуват самостоятелната провинция на Турската империя – Източна Румелия с център Пловдив; Македония – земите до Адриатика и Егейско море са върнати на турците без каквито и да е промени в статута им. Независимостта на Сърбия, Черна гора и Румъния е приета, само че териториалните придобивки на сърбите и черногорците са орязани. Австро-Унгария получава правото да окупира Босна и Херцеговина. Русия би трябвало да се откаже от част от придобивките си в Кавказ. Многото несъгласия, заложени в Берлин, стават причина за бъдещите Балкански войни и Първата международна война.
България на страната на германците
Впоследствие България, по предложение на съветския император Александър II, е управлявана от племенника на брачната половинка на съветския суверен Мария Александровна Александър Батенберг (1879–1886) от немската династия Батенберг, по-късно Фердинанд I (1887–1818) от династията Сакскобурггота. България със единодушието на Русия, Германия и Австро-Унгария през 1885 година се слива с южната си част(Източна Румелия), през 1908 година се афишира за изцяло самостоятелна и става царство.
Русия освободи България, само че не можа да я привърже политически, стопански и даже културно. София последователно отива на страната на Виена, Берлин и Париж. Германците и французите финансират икономическото развиване на страната и по-специално строителството на железници. Отношенията със Санкт Петербург се утежняват, чак до скъсването на дипломатическите връзки, които са възобновени едвам през 1896г.
С поддръжката на Австро-Унгария, Германия и Франция България се готви за война с Турция за Македония. Освен това Македония става противоречива територия сред България, Сърбия и Гърция. В хода на Първата Балканска война 1912-1913 година балканските страни разгромяват Турция и ѝ лишават европейските владения, само че по-късно борят за плячката. Сърбия и Гърция подписват съюз срещу България. Германия и Австро-Унгария насъскват България против сърбите. През лятото на 1913 година България стартира война срещу Сърбия. Война на България афишират Черна гора и Гърция, а по-късно Румъния и Турция, с цел да се разширят за сметка на българите. София губи войната, орязана е териториално и е унижена. Този срам и жадност за отплата дефинитивно тласкат България в обятията на немския блок. Сърбия става зложелател номер едно за София. България е на страната на немския блок в Първата международна война. Нейното влизане през 1915 година води до разгрома и окупацията на Сърбия.
България претърпява проваляне дружно с Германия. Ньоският контракт от 27 ноември 1919 година става тежко задължение за страната. Тя е разпокъсана в интерес на Сърбия, Гърция и Румъния и е лишена от изход на Егейско море, а също така би трябвало да заплаща контрибуции. Българските въоръжени сили са съкратени до най-малко, анулирана е военната работа, неразрешено ѝ е да има авиация и тежко въоръжение. Не е учудващо, че през 20-те години в България се открива крайно-десен (фашистки) режим на Цанков, който организира репресии против комунистите и социалистите. Тогава София съумява да построи положителни връзки единствено с фашистка Италия. През втората половина на 30-те години София стартира да клони към съюз с Третия райх. Развива се икономическо и военно съдействие с Германия. От началото на Втората международна война София става съдружник на Райха. Под натиска на Берлин Румъния връща на българите Южна Добруджа.
През 1941 година България подписва Тройния пакт (съюзът на Германия, Италия и Япония), само че не взе участие във военни дейности. Българската територия е употребена от нацистите за навлизане в Югославия. Български войски окупират Западна Тракия, Македония и Западните околности. През декември 1941 година София афишира война на Съединени американски щати и Англия, само че до края на войната тя се пробва да поддържа мир със Съюз на съветските социалистически републики. В същото време германците използвалат транспортната инфраструктура на България (летища, морски пристанища, железници и магистрали) за военни цели, а българските войски са били употребявани за окупиране на териториите на Югославия и Гърция.
Българската интервенция
През пролетта и лятото на 1944 година Москва неведнъж изисква от София да скапе съюза си с Германия. След съкрушителните победи на Червената Армия през 1944 година – разгромът на немците в Молдова, освобождението на Румъния и излизането на III Украински фронт на румънско-българската граница, на България ѝ се постанова да направи избор. На 26 август 1944 година София афишира неутралитет във войната сред Германия и Съюз на съветските социалистически републики и желае евакуиране на немската войска от българска територия. Но немците не престават да употребяват територията на България за напредване на войските си, в българските пристанища идват немски кораби, а на българска територия има немски сили. Затова на 5 септември Съюз на съветските социалистически републики афишира война на българия, след което българските управляващи скъсват връзките си с Хитлер. На 8 септември войските на III Украински фронт стартират Българската интервенция. Те не срещат опозиция от българската войска. В нощта на 8 против 9 септември стартира въстание в София. На 9 септември в страната е открита властта на Отечествения фронт отпред с Кимон Георгиев. Водещи позиции в Отечествения фронт заемат комунистите и техните последователи.
Правителството на Отечествения фронт афишира война на Германия и Унгария, разпуска Народното събрание, полицията (създава се национална милиция), подхваща чиста в държавния уред и промяна в армията, не разрешава нацистките организации. Военните нарушители са предадени на съд. В резултат от референдум в България е анулирана монархията. Преминаването на страната на антифашистката коалиция разрешава на България да резервира Южна Добруджа. През 1946 година страната е управлявана от „ българския Ленин “ – Георги Димитров и България става част от социалистическия лагер.
16-та Съюзна република и българско икономическо знамение за сметка на руснаците
След Втората международна война България претърпява дълбока икономическа рецесия. Страната е изтощена и забележителна част от популацията гладува. Въпреки това, благодарение на Съветския съюз, България от бедна селскостопанска страна се трансформира във високоразвита стопанска система, обществено проспериращо общество. Това беше същинско „ българско знамение “.
Общият български Брутен вътрешен артикул (БВП) за 40-те следвоенни години нараства с 14 пъти, на глава от популацията – съвсем 30 пъти. В интервала от 1946 до 1986 година в България са основани към 80% от индустриалните мощности, повече от една трета от селскостопанските, до 90% от енергетиката, 70% от транспортната мрежа, 80% от пристанищната инфраструктура, повече от 80% от цялата жилищна повърхност, обекти на опазването на здравето, образованието, науката и културата. Всичко това е направено за сметка извънредно на материално-техническата и финансовата помощ на Съюз на съветските социалистически републики, за сметка на руски фрагменти. И то безплатно! Сметнато по модерни цени, Съюз на съветските социалистически републики влага в България стотици милиарди долари! Също по този начин би трябвало да се отчетат обезщетенията за доставката на български артикули в Съюза: за евтините български артикули Москва заплаща на София по цени, близки до международните. За България са занижени цените на доставяните руски артикули.
Заслужава да се означи, че престижът на руското държавно управление в България беше доста висок. От 1949 година София неведнъж предлага да влезе в състава на Съюз на съветските социалистически републики като 16-та република. За страдание Москва, където процесите на разложение започнаха последователно след гибелта на Сталин (което в последна сметка докара до отменяне на социализма и бедствието през 1991 г.), не се осмели да го направи. Съветското управление се опасяваше от нови затруднения със Запада, от възможен спор с Турция и от остра реакция измежду другите балкански страни, в частност Югославия.
В България е построено развито социалистическо общество. Доходите на популацията са нарастнали доста. Около 40% от структурата на Брутният вътрешен продукт при започване на 80-те години е заета от машиностроенето, производството на принадлежности и строителството на машини, черната металургия, химическата индустрия и нефтохимията, електрониката и електротехниката. Земеделието стана мощно механизирано, което даде опция на България да се трансформира в един от най-големите експортьори на плодове и зеленчуци в Европа (пресни и консерви) още през 60-те години. Страната доближи високо равнище на обучение, просвета и просвета: за 8,9 милиона души (през 1986 г.) имаше 27 университета, 185 държавни музея, 10,4 хиляди обществени библиотеки, 55 театри и други основан е отличен курортен и туристически бранш (също основно с помощта на дотациите от СССР).
Генералният секретар на Българска комунистическа партия Тодор Живков (1954-1989) ловко организира вътрешната и външната политика. Той организира честа ротация на партийни и държавни водачи, при него няма гонене на православието, частният бранш в селското стопанство не беше стеснен, имаше бързо повишение на виталния стандарт. Оказва се всестранна поддръжка на служащите в културата, науката и изкуството. Това разрешава да се резервира вътрешната непоклатимост доникъде на 80-те години. Практически няма вътрешна съпротива. На външната сцена София поддържа Москва в борбата с Пекин.
През втората половина на 80-те, когато стартира подготовката за разпада на Съюз на съветските социалистически републики и социалистическия лагер, ръководителят на Румъния Чаушеску предложи Живков да сътвори румъно-български съюз с присъединяване на Германска демократична република и Албания, където сталинистите към момента държаха властта. Новият съюз трябваше да се опълчи на горбачовското управление, което поредно разваляше социалистическия лагер и Съюз на съветските социалистически републики. Но България не посмя да предприеме такава внезапна мярка. След оставката на Живков през 1989 година, готова от предателската политика на кликата Горбачов и отслабването на икономическите връзки на Съюз на съветските социалистически републики с България, българският социализъм падна.
България няма бъдеще в границите на „ европейския райх “
След това събитията в България се развиват по отработената скица: либерализация, обезценка на валутата, приватизация (разграбване и заличаване на националната икономика). Значително намаление на качеството на живот на главната част от популацията, поява на неголяма група от „ сполучливи “. Аграрна промяна (предаване на земята на някогашните притежатели и техните наследници) довежда до накъсване на поземлените площи на дребни сектори и внезапен спад на селскостопанското произвеждане. Цените се усилват, равнището на живот на народа пада внезапно, българските артикули (промишлени и аграрни) се оказват ненужни на международния пазар, производството внезапно понижа. До 70% от индустриалните мощности на България, основани благодарение на Съюза, стоят празни или са закрити и оргабени. Българските плодове и зеленчуци се оказват ненужни на Западна Европа.
България в действителност се трансформира в полуколония на Запада, под ръководството на „ експерти “ по заличаването на съперници от МВФ и Световната банка. Тя влиза в НАТО и Европейски Съюз. При това нивото на живота пада двойно в съпоставяне със средата на 80-те, а индустриалният капацитет на страната на практика е погубен. Сега България е елементарен консуматор в състава на Европейски Съюз. А София пълзи пред Брюксел и моли за финансиране. Има малко работа, единствено в туристическия бранш, само че и тя е сезонна. Не е учудващо, че народът измира стремглаво, а младежите бягат в развитите страни от Европейски Съюз, заемайки ситуацията на хора от втори-трети клас, плебеи в „ европейския райх “. На този декор за последните три десетилетия популацията на България спада с близо една четвърт до 7 милиона души. Освен това понижава броят на българите, а турците и ромите стават повече.
Водещите позиции във властта, стопанската система и печата принадлежат на дребна прозападна група (само няколко % от населението), само че точно тя дефинира политическия курс на страната и повишаването на русофобските и антисъветските настроения в обществото. Повечето българи към момента считат руснаците за братя, само че не те дефинират политиките на София. Оттук и желанието на публична София да не помни всички големи добрини, които Русия е направила за България и да показа бялото за черно. Историците и журналистите извършват държавната поръчка: по всевъзможен метод занижават, зачертават и омаловажават ролята на Русия в историята на България.
Очевидно е, че днешната прозападна България няма бъдеще. Полуколониална външна страна на развитите страни от Запада, пазар за тях и евтина работна мощ, плацдарм за НАТО на Балканите срещу Русия, незначителни нападки против руснаците във външната политика и бързо измиране, остаряване и бягство на коренното славянско население. В резултат на това – цялостно изгасване и крах на националното съзнание, на славянския народ.
Превод и редакция: Иван Христов
Източник: " Фокус "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ