Морски етюди през зимата: Само стъпките на рибари стоят по пясъка
Морето се изправи пред очите ми.
Водата му със гъвкаво придвижване
се чупеше в кристалите на пясъка.
Дълбоко утаени, цветовете му
чакаха нетърпеливо слънцето.
Вечно влюбеният в морето Христо Фотев приказва за това, което единствено съзерцаващият с душата си може да види, с цел да ни отговори на въпроса: Какво прави необятната водна буря, когато никой не гледа?
Питали ли сте се в миналото по какъв начин би изглеждало красивото ни Черноморие без туристите, уединено с локалните риболовци?
Тишина, успокоение и единство, само че надмощие, господство и безкрайност.
Така откриваме крайбрежията ни, които другояче виждаме препълнени, робуващи на хората. Пред тази панорама няма по какъв начин да останеш безучастен. Може би тъй като когато е самотно, морето внимателно изтръгва невротичното ни човешко предпочитание да се усещаме величествени. И ни кара да се усещаме огромни колкото песъчинка.
Плажовете пустеят, а единствените им гости са неколцина локални, пристигнали да се разходят. Кейовете също са самотни, риболовците идват тук по пладне. Уловът в този момент е по-беден от нормално, само че пък по тази причина рибата е по-вкусна. Мрежите им висят неизплетени, а лодките се клатушкат безшумно дружно с вълните.
В базите за туристи ни посреща по едно куче-пазач, приело задачата си на съществено.
Работят една аптека, едно кафене и единствено няколко хранителни магазинчета - всичките се посочват с имената на стопаните си, които са и единственият личен състав. Търговските обекти са с катинари и пуснати щори.
Улиците, кръстени „ Бряг “, „ Бриз “, „ Чайка “, „ Крайморска “, „ Рибарска “ и „ Нептун “, са потънали в тишина. Местните са единствените, които може да срещнете там, само че и те са необичайност.
Тази обезлюдена картина на спокойствието обаче си отива с лятото. И идва отново, когато си отиде лятото.
Казват, че морето взима с всеки отлив нещо малко от теб, само че в никакъв случай не не помни да ти даде част от себе си? Дали е по този начин, е въпрос на персонални прекарвания, само че едно е несъмнено – „ не е небивалица морето и щастието съществува “.
Морето се отдръпна пред очите ми.
На дъното му се усмихва лятото.
Случайното допиране на хората
отекваше надълбоко във сърцето ми.
Галерия:
Водата му със гъвкаво придвижване
се чупеше в кристалите на пясъка.
Дълбоко утаени, цветовете му
чакаха нетърпеливо слънцето.
Вечно влюбеният в морето Христо Фотев приказва за това, което единствено съзерцаващият с душата си може да види, с цел да ни отговори на въпроса: Какво прави необятната водна буря, когато никой не гледа?
Питали ли сте се в миналото по какъв начин би изглеждало красивото ни Черноморие без туристите, уединено с локалните риболовци?
Тишина, успокоение и единство, само че надмощие, господство и безкрайност.
Така откриваме крайбрежията ни, които другояче виждаме препълнени, робуващи на хората. Пред тази панорама няма по какъв начин да останеш безучастен. Може би тъй като когато е самотно, морето внимателно изтръгва невротичното ни човешко предпочитание да се усещаме величествени. И ни кара да се усещаме огромни колкото песъчинка.
Плажовете пустеят, а единствените им гости са неколцина локални, пристигнали да се разходят. Кейовете също са самотни, риболовците идват тук по пладне. Уловът в този момент е по-беден от нормално, само че пък по тази причина рибата е по-вкусна. Мрежите им висят неизплетени, а лодките се клатушкат безшумно дружно с вълните.
В базите за туристи ни посреща по едно куче-пазач, приело задачата си на съществено.
Работят една аптека, едно кафене и единствено няколко хранителни магазинчета - всичките се посочват с имената на стопаните си, които са и единственият личен състав. Търговските обекти са с катинари и пуснати щори.
Улиците, кръстени „ Бряг “, „ Бриз “, „ Чайка “, „ Крайморска “, „ Рибарска “ и „ Нептун “, са потънали в тишина. Местните са единствените, които може да срещнете там, само че и те са необичайност.
Тази обезлюдена картина на спокойствието обаче си отива с лятото. И идва отново, когато си отиде лятото.
Казват, че морето взима с всеки отлив нещо малко от теб, само че в никакъв случай не не помни да ти даде част от себе си? Дали е по този начин, е въпрос на персонални прекарвания, само че едно е несъмнено – „ не е небивалица морето и щастието съществува “.
Морето се отдръпна пред очите ми.
На дъното му се усмихва лятото.
Случайното допиране на хората
отекваше надълбоко във сърцето ми.
Галерия:
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ