Моралът и Атанаска Дишева
Морал (на латински – moralitas) – пояснява се като разграничение на планове, решения и дейности сред такива, които са положителни и верни и такива, които обществото възприема като неприятни и неверни
Mалко повече от месец трябваше на Висшия правосъден съвет да поправи разпоредбите за отдаване против „ на ниска цена наем “ на жилища от ведомствения фонд на правосъдната власт, по този начин щото „ кадровиците на Темида “ да смъкват от себе си отговорността за „ невидимите “ привилегии, които малко на брой защити магистрати и правосъдни чиновници са употребили от години. Всичко стартира от обявата на вестник „ Труд “ от 31 май 2018 година „ Евтино и нашироко живее арбитър Дишева “, разкрила по какъв начин досегашен висш арбитър, а към този момент близо една година член на Висш съдебен съвет, получаващ 6-7000 лева заплата, заплаща 202,33 лева месечен наем за апартамент от 173 кв. м. в един от най-скъпите софийски региони „ Изток “. И всичко това – от далечната 2006 година Изчислихме, че „ спестеното “ от семейството на кадровика Атанаска Дишева от разликата сред „ евтиния наем “ и този на пазарни цени, възлиза на към четвърт милион. Разкрихме също по този начин, че до момента в който живеят „ на ниска цена и нашироко “, Атанаска и брачният партньор й Генади Дишев – юрист и провалил се претендент за народен представител от „ Да, България “, са търгували с жилища във Варна, печелили са от банкови лихви, изкупували са ниви в планината и на морето, само че все са пропущали да си купят личен апартамент в столицата, където трайно са се открили.
Умишлено оставихме тематиката дълго време без продължение и коментар, тъй като обстоятелствата посочваха крещящото разминаване сред прокламираните от Дишева правила за промяна на правораздаването и циничната реалност. Изобщо не бяха изненадващи опитите на самата кадровичка да оправдае неуместната обстановка, в която сама се е сложила – с Генади купили нивите на непосредствен родственик край морето, тъй като имал потребност от пари, само че не съумели да си купят апартамент в София, тъй като Атанаска мъчно избирала, липсвало й морето, а и толкоз доста била заета с работа, че за 12 години все не намирала време, с цел да си хареса личен дом. Щеше да е изненадващо, в случай че след всичко това, Дишева бе показала храброст и бе поела отговорността, вместо да се пробва да изяснява, че не била единствената, а комфортни медии да се втурнат да я пазят, като цинично се ровят да открият еднакъв проблем, само че по този начин и да не съумеят. Просто тъй като втори сходен образец, при който бездната сред моралните искания и арогантната реалност е толкоз огромна, няма.
Вероятно и поради това, въпреки в началото Дишева да влезе в ролята на жертва, на следващ стадий тя стартира да упреква и да атакува, с което единствено затвърди разочарованието у болшинството от тези 809-ма съдии, които през предходната година я избраха за техен представител в „ държавното управление на правосъдната власт “.
Битовият проблем с Дишева, в който всичко може и да законно, само че е надалеч от общовъзприетите морални правила, разкри същинското лице на един от най-агресивните членове на сегашния Висш съдебен съвет. Защото за множеството от общо десетте хиляди магистрати и правосъдни чиновници, определението „ морал “ и лицето „ Атанаска Дишева “ към този момент са несъвместими категории. А битовият въпрос на Дишева от частен, се трансформира в институционален проблем, при който бе обиден така и така ниският престиж на висшия кадрови орган на правораздаването. И тук Висш съдебен съвет безспорно се явява дебитор, тъй като смяната на разпоредбите въобще не е задоволително, в случай че кадровиците държат да показват нетърпимост към неуместни привилегии като тази, от която Дишева се е възползвала не година или две, а над дванадесет, а и както е видно – с ясното схващане, че това е преференциално за фамилния бюджет. Осезаема е неналичието на апел, пък бил той и на малцинство от членовете на Висш съдебен съвет към техния сътрудник, не просто да отговори на изнесените обстоятелства, само че и да се отдръпна от кадровия орган.
Като член на Висш съдебен съвет Дишева управлява една от основните му комисии – тази за дисциплинарната активност и взаимоотношението с Инспектората към Висш съдебен съвет. Същата, която преглежда настояванията за образуването на дисциплинарни производства евентуално против всеки един от над 2200 български съдии за позволени нарушавания, в това число и за интегритета на магистрата. Що за ценностна система би трябвало да имаш, с цел да претендираш да съдиш всеки различен от съдиите, когато ти самият си дал мотив за подозрение в съществуването на задоволителни морални качества и интегритет за заемания високо виновен пост. Освен това, държанието на Дишева по „ битовия проблем “ сподели тотално отделяне от действителността на една социална каста, което пък рефлектира върху цялостната липса на публично доверие към работата на държавните институции и в частност към правосъдната система.
Но вместо катарзис, с оставането на Дишева във Висш съдебен съвет, в това число и като началник на значима комисия, виновна за ориста на десетки съдии, се даде опция „ жертвата “ да се трансформира в обвиняващ. Това точно показва Атанаска Дишева на съвещанието на Пленума на Висш съдебен съвет на 5 юли 2018 година, когато бяха признати новите рестриктивни правила за отдаване на ведомствени жилища на магистрати и чиновници. „ Известно е на всички ви за какво се стигна до смяна на Правилата за отдаване чартърен на недвижими парцели. Това бяха изявления в медии във връзка на употребеното от мен ведомствено жилище. Убедено настоявам, че задачата на тези изявления беше да бъда обществено обругавана, унизена редовно и дълготрайно и да освободя заеманото от мен ведомствено жилище… “, разгласи още при започване на полемиката Дишева, която освен, че отхвърли да си направи отказ, ами от дългия набор от оферти, които внесе, стана ясно, че в случай че няма време за огледи по закупуването на личен апартамент, то такова постоянно ще се откри, когато се постанова да браниш привилегията си.
Защото тъкмо това прозира зад обструкциите и предложенията, които Дишева настоя да залегнат в обновените Правила за ведомствените жилища на правосъдната власт. Колко комфортно – да демонстрираш знания на Закона за държавната благосъстоятелност, когато се оказва, че ползата ти го изисква, само че да наречеш „ популизъм “ предложенията на члена на Висш съдебен съвет Боян Новански, които засягат и лимитират личните ти привилегии. В последна сметка Висш съдебен съвет одобри – срокът за прилагане на ведомствени жилища от магистрати и чиновници в правосъдната система да е най-много пет години, цените да се актуализират, както и да се усилят рестрикциите, при които използването на „ на ниска цена дом “ да бъде несъвместимо – да вземем за пример, при закупуването на недвижими парцели или първокласни артикули. „ Сумата от 10 000 лв. е приблизителната годишна наемна цена за двустаен апартамент чартърен в София. Дочувам приказки за коли, пушки, картини, техника и други движимости. Никои? не възразява, щом имате такива благоприятни условия. Да си купуват и самолети, и кораби, с опрощение, само че в случай че обичат, да не се употребява на ниска цена ведомствено жилище “, изясни Новански. Той стимулира нуждата от смяна с думите: „ Генералната цел на такова обществено подкрепяне, каквото е настаняването чартърен в на ниска цена ведомствено жилище, не е да толерираме един претендент за сметка на различен. Считаме, че не е редно да противопоставяме магистрати и чиновници от по-ниските равнища на магистрати и чиновници от висшите равнища, лишаваи?ки първите от всякаква опция за прилагане на такива жилища при явно по-висока и по-остра нужда. Върховните равнища нямат потребност от такива бонуси и привилегии “. Тези думи на Новански, съгласно Дишева, били „ популистки “.
Дали? Фактите, показани от Новански приказват за друго – нито едно от над 40 ведомствени жилища в столицата не е предоставено за период над пет години на арбитър от Софийския областен съд или на прокурор от Районната прокуратура, нито едно на арбитър от Софийския градски съд, Софийския областен съд, Софийския апелативен съд, както на прокурори от Апелативната и Окръжната прокуратура на София. За сметка на това – 15 висши съдии са с контракти над 5 години, а 8 висши магистрати употребяват ведомствени жилища над 10 години. Един от тях е Дишева. „ Е, в този момент ми кажете – за тези ли двадесетина индивида сътворяваме разпоредбите или за правосъдната система с над 10 000 индивида! “, обърна се към сътрудниците си Новански.
До използването на признатите от Висш съдебен съвет промени на Правилата на ведомствените жилища ще мине още много време. Първо, тъй като се даде гратисен интервал на актуалните наематели, които не дават отговор на новите условия, да освободят употребените парцели и второ, тъй като е съвсем несъмнено, че ще се откри „ обиден “, който да апелира решенията на правосъдния съвет пред Върховния административен съд.
Що се отнася до обвинително играещата роля на „ жертва “ Дишева, оставането й в кадровия орган до края на неговия мандат, ще е най-яркото доказателство, че даже и директният избор на магистратите не е предпазен от неуспех, освен това всеизвестен. Поне, в случай че се съди по (почти) отсъстващата реакция на близкия до Атанаска Дишева Съюз на съдиите в България. Ако не друго, най-малко се видя какъв брой кардинална и морално извисена е „ върхушката “ на грантовата организация със затихващи функционалности. Вместо да застанат на страната на болшинството от съдиите и да призоват за отказ от Висш съдебен съвет на някогашния висш магистрат, шепата политизиращи правораздаването съдии се впуснаха в следващите апели за решения „ на едро “. Със сигурност, обаче, историята ще се помни доста откакто фамилия Дишеви се раздели с гледката от 14-ия етаж в „ Изток “, изключително когато неналичието на смирение в този момент бъде осъдено с гласовете на съдиите, които ще оставят идващия състав на кадровия орган без толкоз „ морално извисени “ членове.
Mалко повече от месец трябваше на Висшия правосъден съвет да поправи разпоредбите за отдаване против „ на ниска цена наем “ на жилища от ведомствения фонд на правосъдната власт, по този начин щото „ кадровиците на Темида “ да смъкват от себе си отговорността за „ невидимите “ привилегии, които малко на брой защити магистрати и правосъдни чиновници са употребили от години. Всичко стартира от обявата на вестник „ Труд “ от 31 май 2018 година „ Евтино и нашироко живее арбитър Дишева “, разкрила по какъв начин досегашен висш арбитър, а към този момент близо една година член на Висш съдебен съвет, получаващ 6-7000 лева заплата, заплаща 202,33 лева месечен наем за апартамент от 173 кв. м. в един от най-скъпите софийски региони „ Изток “. И всичко това – от далечната 2006 година Изчислихме, че „ спестеното “ от семейството на кадровика Атанаска Дишева от разликата сред „ евтиния наем “ и този на пазарни цени, възлиза на към четвърт милион. Разкрихме също по този начин, че до момента в който живеят „ на ниска цена и нашироко “, Атанаска и брачният партньор й Генади Дишев – юрист и провалил се претендент за народен представител от „ Да, България “, са търгували с жилища във Варна, печелили са от банкови лихви, изкупували са ниви в планината и на морето, само че все са пропущали да си купят личен апартамент в столицата, където трайно са се открили.
Умишлено оставихме тематиката дълго време без продължение и коментар, тъй като обстоятелствата посочваха крещящото разминаване сред прокламираните от Дишева правила за промяна на правораздаването и циничната реалност. Изобщо не бяха изненадващи опитите на самата кадровичка да оправдае неуместната обстановка, в която сама се е сложила – с Генади купили нивите на непосредствен родственик край морето, тъй като имал потребност от пари, само че не съумели да си купят апартамент в София, тъй като Атанаска мъчно избирала, липсвало й морето, а и толкоз доста била заета с работа, че за 12 години все не намирала време, с цел да си хареса личен дом. Щеше да е изненадващо, в случай че след всичко това, Дишева бе показала храброст и бе поела отговорността, вместо да се пробва да изяснява, че не била единствената, а комфортни медии да се втурнат да я пазят, като цинично се ровят да открият еднакъв проблем, само че по този начин и да не съумеят. Просто тъй като втори сходен образец, при който бездната сред моралните искания и арогантната реалност е толкоз огромна, няма.
Вероятно и поради това, въпреки в началото Дишева да влезе в ролята на жертва, на следващ стадий тя стартира да упреква и да атакува, с което единствено затвърди разочарованието у болшинството от тези 809-ма съдии, които през предходната година я избраха за техен представител в „ държавното управление на правосъдната власт “.
Битовият проблем с Дишева, в който всичко може и да законно, само че е надалеч от общовъзприетите морални правила, разкри същинското лице на един от най-агресивните членове на сегашния Висш съдебен съвет. Защото за множеството от общо десетте хиляди магистрати и правосъдни чиновници, определението „ морал “ и лицето „ Атанаска Дишева “ към този момент са несъвместими категории. А битовият въпрос на Дишева от частен, се трансформира в институционален проблем, при който бе обиден така и така ниският престиж на висшия кадрови орган на правораздаването. И тук Висш съдебен съвет безспорно се явява дебитор, тъй като смяната на разпоредбите въобще не е задоволително, в случай че кадровиците държат да показват нетърпимост към неуместни привилегии като тази, от която Дишева се е възползвала не година или две, а над дванадесет, а и както е видно – с ясното схващане, че това е преференциално за фамилния бюджет. Осезаема е неналичието на апел, пък бил той и на малцинство от членовете на Висш съдебен съвет към техния сътрудник, не просто да отговори на изнесените обстоятелства, само че и да се отдръпна от кадровия орган.
Като член на Висш съдебен съвет Дишева управлява една от основните му комисии – тази за дисциплинарната активност и взаимоотношението с Инспектората към Висш съдебен съвет. Същата, която преглежда настояванията за образуването на дисциплинарни производства евентуално против всеки един от над 2200 български съдии за позволени нарушавания, в това число и за интегритета на магистрата. Що за ценностна система би трябвало да имаш, с цел да претендираш да съдиш всеки различен от съдиите, когато ти самият си дал мотив за подозрение в съществуването на задоволителни морални качества и интегритет за заемания високо виновен пост. Освен това, държанието на Дишева по „ битовия проблем “ сподели тотално отделяне от действителността на една социална каста, което пък рефлектира върху цялостната липса на публично доверие към работата на държавните институции и в частност към правосъдната система.
Но вместо катарзис, с оставането на Дишева във Висш съдебен съвет, в това число и като началник на значима комисия, виновна за ориста на десетки съдии, се даде опция „ жертвата “ да се трансформира в обвиняващ. Това точно показва Атанаска Дишева на съвещанието на Пленума на Висш съдебен съвет на 5 юли 2018 година, когато бяха признати новите рестриктивни правила за отдаване на ведомствени жилища на магистрати и чиновници. „ Известно е на всички ви за какво се стигна до смяна на Правилата за отдаване чартърен на недвижими парцели. Това бяха изявления в медии във връзка на употребеното от мен ведомствено жилище. Убедено настоявам, че задачата на тези изявления беше да бъда обществено обругавана, унизена редовно и дълготрайно и да освободя заеманото от мен ведомствено жилище… “, разгласи още при започване на полемиката Дишева, която освен, че отхвърли да си направи отказ, ами от дългия набор от оферти, които внесе, стана ясно, че в случай че няма време за огледи по закупуването на личен апартамент, то такова постоянно ще се откри, когато се постанова да браниш привилегията си.
Защото тъкмо това прозира зад обструкциите и предложенията, които Дишева настоя да залегнат в обновените Правила за ведомствените жилища на правосъдната власт. Колко комфортно – да демонстрираш знания на Закона за държавната благосъстоятелност, когато се оказва, че ползата ти го изисква, само че да наречеш „ популизъм “ предложенията на члена на Висш съдебен съвет Боян Новански, които засягат и лимитират личните ти привилегии. В последна сметка Висш съдебен съвет одобри – срокът за прилагане на ведомствени жилища от магистрати и чиновници в правосъдната система да е най-много пет години, цените да се актуализират, както и да се усилят рестрикциите, при които използването на „ на ниска цена дом “ да бъде несъвместимо – да вземем за пример, при закупуването на недвижими парцели или първокласни артикули. „ Сумата от 10 000 лв. е приблизителната годишна наемна цена за двустаен апартамент чартърен в София. Дочувам приказки за коли, пушки, картини, техника и други движимости. Никои? не възразява, щом имате такива благоприятни условия. Да си купуват и самолети, и кораби, с опрощение, само че в случай че обичат, да не се употребява на ниска цена ведомствено жилище “, изясни Новански. Той стимулира нуждата от смяна с думите: „ Генералната цел на такова обществено подкрепяне, каквото е настаняването чартърен в на ниска цена ведомствено жилище, не е да толерираме един претендент за сметка на различен. Считаме, че не е редно да противопоставяме магистрати и чиновници от по-ниските равнища на магистрати и чиновници от висшите равнища, лишаваи?ки първите от всякаква опция за прилагане на такива жилища при явно по-висока и по-остра нужда. Върховните равнища нямат потребност от такива бонуси и привилегии “. Тези думи на Новански, съгласно Дишева, били „ популистки “.
Дали? Фактите, показани от Новански приказват за друго – нито едно от над 40 ведомствени жилища в столицата не е предоставено за период над пет години на арбитър от Софийския областен съд или на прокурор от Районната прокуратура, нито едно на арбитър от Софийския градски съд, Софийския областен съд, Софийския апелативен съд, както на прокурори от Апелативната и Окръжната прокуратура на София. За сметка на това – 15 висши съдии са с контракти над 5 години, а 8 висши магистрати употребяват ведомствени жилища над 10 години. Един от тях е Дишева. „ Е, в този момент ми кажете – за тези ли двадесетина индивида сътворяваме разпоредбите или за правосъдната система с над 10 000 индивида! “, обърна се към сътрудниците си Новански.
До използването на признатите от Висш съдебен съвет промени на Правилата на ведомствените жилища ще мине още много време. Първо, тъй като се даде гратисен интервал на актуалните наематели, които не дават отговор на новите условия, да освободят употребените парцели и второ, тъй като е съвсем несъмнено, че ще се откри „ обиден “, който да апелира решенията на правосъдния съвет пред Върховния административен съд.
Що се отнася до обвинително играещата роля на „ жертва “ Дишева, оставането й в кадровия орган до края на неговия мандат, ще е най-яркото доказателство, че даже и директният избор на магистратите не е предпазен от неуспех, освен това всеизвестен. Поне, в случай че се съди по (почти) отсъстващата реакция на близкия до Атанаска Дишева Съюз на съдиите в България. Ако не друго, най-малко се видя какъв брой кардинална и морално извисена е „ върхушката “ на грантовата организация със затихващи функционалности. Вместо да застанат на страната на болшинството от съдиите и да призоват за отказ от Висш съдебен съвет на някогашния висш магистрат, шепата политизиращи правораздаването съдии се впуснаха в следващите апели за решения „ на едро “. Със сигурност, обаче, историята ще се помни доста откакто фамилия Дишеви се раздели с гледката от 14-ия етаж в „ Изток “, изключително когато неналичието на смирение в този момент бъде осъдено с гласовете на съдиите, които ще оставят идващия състав на кадровия орган без толкоз „ морално извисени “ членове.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ