Копнеж, болка и вяра в изолация
„ Монолози – рисунки в изолираност “ се назовава новата галерия на Станислав Памукчиев в столичната изложба “Арте ”. Художникът описа, че рисунките са правени „ напълно по концепция и гледище на галеристката Гергана Борисова, отвън всякаква концепция и предпочитание да бъдат показвани “.
И през есента на предходната година професор Памукчиев подреди свои работи в същата изложба, само че тогава бяха единствено “Рисунки ”, а в този момент са „ … в изолираност “. Наименованието ѝ може да се чете по два метода: художникът е рисувал, изолиран от света - само че и светът, в който рисува, е изолиран от себе си. Принудително.
И все пак визуалният език, страстите и тематиките, които вълнуват актьора, си останат едни и същи. Самота и болката, възприятието за неизбежност, копнежът и изкуплението, вярата, вярата, любовта, спасението, съществуваха и преди обществената изолираност, също както потребността от досег, непосредственост и общение.
В настоящата галерия срещаме сходни тематики и близки сюжети. В рисунките, правени на листа от детско блокче, с боички от кварталната книжарница и на кухненската маса, виждаме двойките, лодката, пастирът и агнето, разпятието… Те се срещат и в първата галерия на създателя в Белгия, в арт центъра на Хуго Вутен през 2017-2018 година - като двуметрови монохромни композиции, изпълнени с въглен, пепел и смола върху платно, под името „ Завръщане “.
Темата за завръщането е продължена и в новите рисунки, като съм нея са добавени още два цикъла - “Свещеното ” и “Докосване “. Трите допълващи се цикъла сформират „ картина на живота, в диапазона от сетивно-чувственото до сакралното, като завладяваща мощ “, написа Станислав Памукчиев в текста си към изложбата.
Художникът продължава да търси отговорите на същите най-важни въпроси, само че като че ли по-яростно и с по-изострени сетива. Принудителната изолираност, извънредността на ситуацията и психическото напрежение са оказали въздействието си - рисунъкът е станал още по-експресивен, цветните петна - по-драматични, интензитетът ескалира. Но съществата в тези рисунки са все по този начин „ построени от мрачевина – и проядени от светлината “ (казва го Марин Бодаков на откриването на предходната галерия на С.Памукчиев в изложба “Арте ” през септември 2019 г.)
Рисунката е прекият резултат на първия креативен подтик. Тя е като рàнен акустичен демо вид, уловил концепцията непринудено, преди да бъде аранжирана, продуцирана и превърната в живопис или скулптурен обект. Затова към този момент чакаме идната галерия на създателя. Интересно е дали и какво ще поникне от семената, скрити в тези рисунки, когато Станислав Памукчиев се върне към по-мащабните форми.
Изложбата на „ Монолози – рисунки в изолираност “, ще остане в изложба „ Арте “ до 12 юни.
***
Станислав Памукчиев е роден в София през 1953 година Завършва Художествената гимназия и специалност стенна живопис в Художествената академия през 1979 година. Професор е в катедра „ Рисуване “ на НХА. Има над 40 независими изложения у нас и в чужбина. Носител е на националните награди за живопис „ Захари Зограф “ и „ Владимир Димитров – Майстора “, а през 2016 година бе почетен с медал „ Св. св. Кирил и Методий “ – първа степен.
И през есента на предходната година професор Памукчиев подреди свои работи в същата изложба, само че тогава бяха единствено “Рисунки ”, а в този момент са „ … в изолираност “. Наименованието ѝ може да се чете по два метода: художникът е рисувал, изолиран от света - само че и светът, в който рисува, е изолиран от себе си. Принудително.
И все пак визуалният език, страстите и тематиките, които вълнуват актьора, си останат едни и същи. Самота и болката, възприятието за неизбежност, копнежът и изкуплението, вярата, вярата, любовта, спасението, съществуваха и преди обществената изолираност, също както потребността от досег, непосредственост и общение.
В настоящата галерия срещаме сходни тематики и близки сюжети. В рисунките, правени на листа от детско блокче, с боички от кварталната книжарница и на кухненската маса, виждаме двойките, лодката, пастирът и агнето, разпятието… Те се срещат и в първата галерия на създателя в Белгия, в арт центъра на Хуго Вутен през 2017-2018 година - като двуметрови монохромни композиции, изпълнени с въглен, пепел и смола върху платно, под името „ Завръщане “.
Темата за завръщането е продължена и в новите рисунки, като съм нея са добавени още два цикъла - “Свещеното ” и “Докосване “. Трите допълващи се цикъла сформират „ картина на живота, в диапазона от сетивно-чувственото до сакралното, като завладяваща мощ “, написа Станислав Памукчиев в текста си към изложбата.
Художникът продължава да търси отговорите на същите най-важни въпроси, само че като че ли по-яростно и с по-изострени сетива. Принудителната изолираност, извънредността на ситуацията и психическото напрежение са оказали въздействието си - рисунъкът е станал още по-експресивен, цветните петна - по-драматични, интензитетът ескалира. Но съществата в тези рисунки са все по този начин „ построени от мрачевина – и проядени от светлината “ (казва го Марин Бодаков на откриването на предходната галерия на С.Памукчиев в изложба “Арте ” през септември 2019 г.)
Рисунката е прекият резултат на първия креативен подтик. Тя е като рàнен акустичен демо вид, уловил концепцията непринудено, преди да бъде аранжирана, продуцирана и превърната в живопис или скулптурен обект. Затова към този момент чакаме идната галерия на създателя. Интересно е дали и какво ще поникне от семената, скрити в тези рисунки, когато Станислав Памукчиев се върне към по-мащабните форми.
Изложбата на „ Монолози – рисунки в изолираност “, ще остане в изложба „ Арте “ до 12 юни.
***
Станислав Памукчиев е роден в София през 1953 година Завършва Художествената гимназия и специалност стенна живопис в Художествената академия през 1979 година. Професор е в катедра „ Рисуване “ на НХА. Има над 40 независими изложения у нас и в чужбина. Носител е на националните награди за живопис „ Захари Зограф “ и „ Владимир Димитров – Майстора “, а през 2016 година бе почетен с медал „ Св. св. Кирил и Методий “ – първа степен.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ