Монолитен, упорит и горд характер – Майкъл Джексън винаги е

Монолитен, твърдоглав и горделив темперамент – Майкъл Джексън постоянно е бил тласкан от неизчерпаемо интелектуално любознание, от жадност за съвършенство, от строга техническа придирчивост и на първо място от незадоволеност.

При него тя се демонстрира в самокритичност, която постоянно е била качество, присъщо на креативната персона.

Знаете ли, постоянно съм желал да мога да съчинявам или да споделя това, което ми е в душата. Обичах да седнал съм край огъня и да описвам, да карам хората към мен да плачат и да се смеят, да ги повеждам прочувствено където и да е, с нещо толкоз просто и естествено, каквото са думите. Обичах да разправям приказки, с цел да разчувствам душите и да ги трансформирам. 

До известна степен написването на една ария изисква същите умения и води до същите прочувствени безредици, само че за разлика от песента разказът е като пейзаж. Той е живак. Има доста книги, написани с изкуството да се споделя. Как приковават слушателите, по какъв начин сближават хората и ги забавляват! Няма костюми, няма грим, нищо няма, единствено ти, гласът ти и твоята дарба да поведеш нанякъде тези, които те слушат, с цел да промениш живота им, пък въпреки и за минути.

Помня детството си основно като труд, макар че обичах да пея. Правех го от любов, а и то беше по този начин естествено за мен като дишането. Правех го, тъй като бях подтикван да го върша не от родителите и околните, а от моя личен вътрешен живот.

Винаги, още от дребен умеех да следя по какъв начин някой танцува и незабавно по-късно да повторя всичко тъкмо. Докато различен човек би трябвало да бъде въвеждан в придвижването малко по малко, да брои, пъкъл му споделят да сложи този крайник тук, а ханша надясно… или примерно нещо сходно на: „ Ако бедрото ти отива наляво, протегни врата си нататък. “ С мен обаче не е по този начин – видя ли нещо, аз мога незабавно да го подражавам.

Въображението на един актьор е най-славното му оръдие, най-необходимото му сечиво. То може да сътвори настроението или възприятието, което хората желаят да имат, само че също може напълно да ви придвижи на напълно друго място, в напълно друго време.

Вярвам в желанията и в умеенето на личността да претвори мечтаното в реалност. Наистина имам вяра! Всеки път, когато видя безоблачен залез, безмълвно насочвам съкровеното си предпочитание малко преди слънцето да се закъта в западния небосвод и да се изгуби. Струва ми се, че то е съумяло да вземе моето предпочитание със себе си тъкмо преди да изчезне и последната искрица светлина. Тогава желанието е повече от предпочитание, то е цел. То е нещо, което вашето схващане и подсъзнание може да направи действителност.

Щом се съмняваш в личните си сили, ти не си в положение да дадеш най-хубавото, на което си кадърен. Ако ти самичък не си вярваш, кой ще ти повярва? 

Не е задоволително да направиш нещо толкоз добре, колкото е било предишния път. Мисля, че по този начин се доближаваш до манталитета „ карай там, пък да става каквото си ще “. Ала сходна позиция не изисква от теб да се разгърнеш, да израснеш. Аз нямам доверие в нея. Напротив, уверен съм, че ние сме мощни, само че не използваме цялостния потенциал на нашата мисловност. Убеден съм, че вашият разсъдък е задоволително огромен, с цел да ви помогне пъкъл постигнете всичко, което пожелаете.

Някои се питаха какво имаме поради, когато приказваме за доближаване на всички раси посредством музика – в края на краищата ние бяхме чернокожи музиканти. Нашият отговор гласеше: „ Музиката е далтонист “. В тази истина се уверявахме всяка вечер, изключително в Европа, а и в другите кътчета на света, които сме посещавали. Хората, които срещнахме там, обичаха нашата музика. За тях нямаше значение какъв цвят е кожата ни и коя страна назоваваме собствен дом.

Винаги съм се нагърбвал с доста отговорности, вследствие на което се оказваше, че всеки желае нещо от мен, а не беше доста това, което можеше да задоволи моите персонални желания. Нуждаех се да бъда виновен самичък за себе си. Трябваше да огледам своя живот, да преценява това, което другите желаеха от мен, и да реша на кого би трябвало да дам всичко. За мен това напълно не беше лесна работа, само че трябваше да се науча да внимавам с някои хора към себе си.

Най-важното е да бъдеш правилен на себе си и на тези, които обичаш, и на първо място да работиш настойчиво. Под това разбирам да работиш по този начин, като че ли няма да има на следващия ден. Тренирай! Бори се! Имам поради същинска подготовка и обработване на твоя гений до оптималния му лимит. Бъди най-хубавият в това, което правиш. Заеми се да научиш повече за своята компетентност, повече от всеки различен! Възползвай се от изразните средства на своята специалност, в случай че това са книги – от книгите, в случай че това е танц – от подиума, в случай че е плуване – от водата и тялото си! Каквито и да са – те са твои.

Ако нещо не е наред – захвърли го и започни още веднъж! Работи над него, до момента в който стане добре! Когато то е толкоз изобретателно, колкото ти можеш да го направиш, чак тогава го изложи на показ! Фактически би трябвало да се добереш до оня етап, в който то ще бъде тъкмо каквото би трябвало – ето тайната. 

Не мога да отговоря до каква степен ми харесва, че съм прочут, но с категоричност обичам реализацията на поставените цели. Обичам освен достигането до открития лимит, който съм сложил пред себе си, а и прехвърлянето на тази граница. Да реализира повече, в сравнение с съм мислил, че бих могъл – това е едно велико прекарване. Нищо не може да се съпоставя с него! Мисля, че е доста значимо да поставяш цел пред себе си. Тя ти дава визия накъде искаш да вървиш и по какъв начин да стигнеш. Ако не се прицелиш в нещо, в никакъв случай не ще узнаеш дали би могъл да го улучиш.

Винаги съм се шегувал, че не съм „ поисквал “ да пея и танцувам, само че това е самата истина. Щом си отворя устата – излиза музика. За мен е чест, че имам тази дарба. Благодаря на Бога всеки ден поради нея. пробвам се да обработвам това, което той ми е дал, и усещам, че съм задължен да го върша.

Срамежлив човек съм. Това е истина! Не обичам да давам изявленията или да приказвам в шоу-програми. Всеки си има своите странности и аз не върша изключение. Често съм нерешителен и запазен, когато съм измежду хора. Далеч по-различно се усещам, когато се намирам пред блясъка на камерите и втренчените очи на публиката. Моите другари, моите близки сътрудници знаят, че съществува различен Майкъл, комуто според мен е прекомерно мъчно да се демонстрира в необикновените „ обществени “ обстановки, в каквито постоянно го слагат. Съвсем друго е обаче, когато съм на сцената. Тогава се избавям от себе си. Тогава съм в положение изцяло да се управлявам. Не мисля за нищо. От момента, в който изляза на сцената, зная какво желая да реализира и обичам всяка минута там. Фактически на сцената си почивам. Напълно се отпущам. Хубаво е!

Понякога ми е мъчно да виждам приятелките си в очите, даже и в случай че сме близки. Моите срещи и връзки с девойки нямат упования благополучен свършек. Винаги нещо се изпречва на пътя. По-лесно е да споделиш нещо с милиони хора, в сравнение с с един-единствен човек. 

Много девойки желаят да знаят от какво се обуславят моите пориви, за какво пребивавам по този начин или върша другояче – с една дума, просто се пробват да обхванат в мислите ми. Те желаят да ме избавят от самотата, само че го вършат по подобен метод, като че ли желаят да споделят моята самотност. А това не бих поискал никому и ми се коства, че аз съм един от най-самотните хора на света.

Понякога си представям, че моят витален опит е като отражение в едно от тези криви циркови огледала – пълен от едната страна и изтъняващ до точката на изгубването – от другата.

Толкова бях самичък, че излизах да се разхождам из картала с вярата, че ще налетя на някого, с който бих могъл да поговоря и евентуално да станем другари. Исках да срещна хора, които не знаеха кой съм аз. Исках да попадна на някого, който би станал мой другар освен поради известността ми, а тъй като ме е харесал и тъй като той също се е нуждаел от другар.

Успехът несъмнено носи самотност. Това е истина! Хората считат, че си благополучен. Тъй като имаш всичко, те си мислят, че и всичко можеш, само че това напълно не е по този начин. Човек жадува за главните неща от живота.

Посланието, че би трябвало да презираме насилието, е нещо, в което аз надълбоко имам вяра. Не желая да кажа, че в случай че някой те рита в зъбите, ти би трябвало да обърнеш и другата си буза, само че до момента в който гърбът ти не е опрян до стената и още не си в безнадеждно състояние – бягай! Бягай, махай се, преди яростта да се е развихрила. Ако се биеш и те убият, ти няма да спечелиш нищо. Ще бъдеш губещият, а също и хората, които те обичат. За мен същинската смелост се показва в готовността различията да се изглаждат без битка, да дадеш опция на благоразумието да победи.

Съкровеното предпочитание на индивида е да се добере до истината и да успее да я възпроизведе по този начин, че тя да му оказва помощ в изложение на възприятията и опита му, да му бъде източник на наслада, да добави нов смисъл в живота му и да допре с вяра останалите. Това е изкуство в неговата най-висша форма. 

Онова, което в действителност ме прави благополучен, това, което в действителност обичам, е да пея пред аудитория и да създавам. Обичам да влагам душата си в нещо и да усещам, че хората го одобряват и харесват. Това е превъзходно чувство. Именно затова високо оценявам изкуството. Голям поддръжник съм на Микеланджело и на метода, по който той излива душата си в своите произведения. Дълбоко в себе си той е знаел, че и след неговата гибел това, което е сътворил, ще продължи да живее. Може да се каже, че е рисувал тавана на Сикстинската капел с цялата си душа. Унищожавал всичко и започвал още веднъж, тъй като желал да се приближи до съвършенството. Негови са думите: „ Ако виното е кисело – излей го! “

из автобиографията „ Лунна разходка “