Проф. Едуар Бар: За 100 години морското равнище се е повишило с 20 см
Монитор ерно море играе ролята на модератор, само че няма да избави България от световното стопляне, сподели в изявление пред " Монитор " проф. Едуар Бар, знаменит климатолог и началник на катедра " Климат и еволюция на океаните " в Collège de France
- Проф. Бар, мит или действителност е световното стопляне?
- За страдание, е истина. Разбира се, има доста скептици, които настояват противоположното, само че това се дължи на обстоятелството, че климатичните промени се случват доста постепенно. Човек в естествения си живот не може да си даде сметка за тях, тъй че би трябвало да се гласоподава цялостно доверие на статистиката, която се дава от метеоролозите. Въпреки общите трендове, всяка страна и всяко географско място си има своите особености, т.е. ние не може да чакаме нещо хомогенно като смяна на всякъде – това е и една от главните аргументи на скептицизма. Аз също бих предпочел да не споделям неприятни вести, само че за жалост това е действителността. Посланието през последните 30г. е едно и също – световно стопляне има.
- Казахте, че измененията са муден развой, само че въпреки всичко по кое време тъкмо е почнал?
- Промените в международен проект са почнали преди век. Възможно е част от тях да се дължат на естествени явления, само че през последните 50 година огромна част от световното стопляне е разследване на въглеродния диоксид.
- Глобалното стопляне не е еднообразно интензивно във всички елементи на света. Къде измененията са най-осезаеми?
- Най-осезаеми са в Антрактичните зони. Освен това стоплянето се усеща доста повече на континентите, в сравнение с над океаните. Всички страни, които са заобиколени от океани усещат по-малко повишението на температурите, в сравнение с останалите. Въпреки това процесът се следи по всички елементи на земята.
- Защо стоплянето се усеща повече на континентите, в сравнение с над океаните?
- Причината е, че огромна част от топлината се всмуква от океана и по този метод изчезва. Това обаче не значи, че няма последствия от климатичното стопляне върху дълбочините на океана, в противен случай. Голяма част от топлината се концентрира точно на дълбокото. Същевременно световното стопляне в полярните области, най-много в Антрактида, се ускорява. Това се дължи на зоните, в които към момента има океански лед. След като морето един път е замръзнало, повърхността му отразява светлинните лъчи и работи като огледало, в резултат на което ледът се стопява. Когато към този момент водата към този момент не е замръзнала, се форсира и резултатът на стопляне на самия океан. Същото е и със снегът, когато той изчезне от континентите и резултатът на огледалото ще изчезне. Това е и повода в безусловно всички прогнози като най-засегнати от климатичните промени да се показват полярните области.
- Последните няколко зими се оказаха измежду най-топлите, а тази есен беше измежду най-сухите за последните години. На какво се дължи това?
- Двете елементи на вашия въпрос са в същото време свързани и доста разнообразни. С българските сътрудници, метеоролози, дискутирахме, че честотата на извънредно студените зими към този момент понижава, само че това е следствие от климатичното стопляне в световен аспект. Същевременно в целия средиземноморски район – Испания, Южна Франция, Италия, Гърция, Турция и част от Северна Африка една от характерностите е понижаване на дъждовете. Парниковият резултат е основата причина за тези явления, които са свързани с въглеродния диоксид, които влияят върху топлината, йдваща от слънцето. Голяма част от тази топлота се задържа точно в атмосферата – какво количество от нея ще се допусне в земята и какъв брой ще остане в атмосферата зависи от химията на въздуха, т.е. колкото повече е въглеродният диоксид, толкоз повече топлината ще слиза на долу.
- Как можем да ограничим парниковия резултат?
- Парниковият резултат се дължи на първо място на метана, на въглеродния диоксид и на други химически съединения. Ако аргументите за тези химически съединения намалеят ще се намали и парниковият резултат, само че това е прекомерно мъчно, защото ние непрекъснато консумираме въглища и бензин. Всъщност има и други решения на казуса, само че все още те не са реалистични. Част от учените се пробват да изсмучат въглеродния диоксид от атмосферата, само че той е прекомерно разводнен и опитите за улавянето му са стопански скъпи. Има и други разновидности, свързани с геоинжинерството. Съществуват оферти обособени частици от безцветния газ да се вкарат от атмосферата в стратосферата. Проблемът обаче е, че не знае какви ще са следствията, допустимо е даже да бъде катастрофично за някои райони на страната, тъй че това е невъзможна задача. Да, на доктрина съществуват някакви благоприятни условия, само че все още няма елементарно решение на казуса.
- Казвате, че учените се пробват да изсмучат въглеродния диоксид. Как се случва самият развой?
- Въглероднят диоксид е на първо място молекула, по тази причина може да бъде уловен химично. Всъщност той е в основата на образуването на варокика по скалите и на процедура въглеродният диоксид се трансформира в камък. Химическият развой е доста елементарен, само че и муден в това време, тъй че би трябвало да се откри механизъм, който да забърза разтварянето му. По чисто натурален път той може да се разложи и в океана, само че и този развой е нескончаем. Затова главният въпрос, които занимава учените е каква технология да се измисли, с цел да се забърза.
- Колко дълго може да продължи процесът на естественото му разложение?
- Векове, и тъкмо в това е казусът.
- Повишава ли се равнището на морското ниво, откакто учените регистрират размразяване на ледовете?
- Да, морското ниво се повишава. През последните 100 години се е повишило с 20 см. Все отново не можем да приказваме общо, защото всяка брегова линия е друга. Годишно покачването е по към 3 мм., а една трета от аргументите е, че океанът, който се затопля уголемява размера си. Другите две трети се дължат на топенето на ледовете на континенатално равнище по високите планински места -Гренландия, Антарктика и също по този начин глетчерите в Алпите.
- Как се промени Черно море? Кои са най-притеснителните неща?
- Съпоставяйки скорошни проучвания с такива от хиляди години обратно, се вижда, че всички климатични промени, които се случват в Северно море и в частност във Франция, се срещат безусловно идентични в България и в Черно море. Несъмнено Черно море оказва въздействие върху локалния климат, само че то няма да избави България от световното стопляне.
- Как въздейства Черно море на климата в района на България?
- Черно море играе ролята на модератор, т.е. модерира тъй че процесът на стопляне да не се случи прекомерно бързо. Всички континенти, които са близо до океана усещат по-слабо климатичните промени.
- Има ли нови типове, изчезват ли други или просто се следи миграция в океаните?
- В средиземноморието има доста типове, които прииждат, поради стоплянето. Има обаче и такива, които идват от Черно море през Суерския канал. Преди няколко години имаше риби, за които даже не бяхме чували в Средиземно море, само че към този момент нахлуха. Знаете ли, забавен факт е, че преди 10 хиляди години Черно море е било езеро и по много бърз метод се е разрастнало и свързало със средиземноморието. Това значи преди 10 хиляди години не може да се приказва за климатични промени, които се дължат на индивида, било е изцяло естествено и има проучвания, които дават доста ясна визия за развиването на другите типове, които са последвали транформацията му от езеро в море. Подробности за тях не мога да дам, сътрудниците от Варна са по-запознати, само че да, там можем да твърдим, че има миграция на типове.
- Казахте, че в Средиземно море има нови типове, кои са тези типове?
-Рибата заек да вземем за пример е един от " преселниците “. Най-красивата риба на средиземноморието - лъчеперката, също не е типична за региона. Пнеже пребивавам в Марсилия и се гмуркам постоянно самоуверено мога да заявя, че преди няколко години тя съвсем не можеше да се забележи. Тя е тропическа риба, живее единствено на доста топли места и близо до повърхността, по тази причина множеството хора от средиземноморието я назовават турската лъчеперка.
- Очаква ли се да има изчезващи типове?
- Трябва да се обърнете към биолози, само че към този момент има типове, които мигрират към по-високи места и на север – най-често това са инсекти и птици. Не можем да отречем, че ще има промени. Сигурен съм, че в България този развой също е почнал.
- Можем ли да стопираме измененията в климата или е прекомерно късно?
- Нямам право да съм черноглед, само че е прекомерно мъчно да се вземе общо решение. Трябва да се постараем да намерим алтернатични източници на сила и да продължим с проучванията за улавянето на въглеродния диоксид преди той да е навлязъл в атмосферата, още при самото му възникване.
- До какво може да докара всичко това? Какви ще са загубите в стопанската система?
- Трудно човек може да има изцяло мнение за климата. Ясно е, че в случай че понижим потреблението на сила, такава каквато ние я знаем, ще има последици върху стопанската система, само че да се откри излаз от обстановката към този момент не зависи от климатолозите, и нещата стават все по-сериозни, тъй като това не са единствено стопански или климатологични въпроси, само че са и политически, и интернационалните. Борбата с климатичното стопляне коства скъпо, само че неналичието на противодействие ще коства още по-скъпо, тъй като част от цената ще са нашите наследници.
- Учените създават разнообразни сюжети при битката с измененията. Как наподобява най-песимистичният и най-оптимистичният?
При най-оптимистичният температурите ще се повишат единствено с градус, а светът ще наподобява на сегашния. Докато при най-песимистичният температурите ще скочат с 3 до 4 градуса и тук към този момент ще има съществени последици. Например в България ще бъде доста по-сухо и топло, ще има последствия и върху моркото ниво. Освен това горските пожари ще зачестят. Песимистите приказват за доста изсъхнал средиземноморски свят и доста високи температури – главно в Южна Европа.
- Какво може да създадем в всекидневието си, с цел да минимизираме провалите?
- Няма толкоз лесни неща, които да стопират процеса. Все отново по-рядкото прилагане на кола, по-малкото полети и ограничение яденето на месо са част от нещата, които можем да създадем. За страдание, доста от нещата, които обичаме да вършим са нездравословни.
Визитка:
Роден през 1962г. във Франция
Ръководител на катедра " Климат и еволюция на океаните " в Collège de France
Носител на премията Рицар на Почетния легион на Френската република
Носител на премията Големият орден на Принц Алберт Първи от Океанографския институт на Монако
Почетен член на Кралската академия на Белгия
- Проф. Бар, мит или действителност е световното стопляне?
- За страдание, е истина. Разбира се, има доста скептици, които настояват противоположното, само че това се дължи на обстоятелството, че климатичните промени се случват доста постепенно. Човек в естествения си живот не може да си даде сметка за тях, тъй че би трябвало да се гласоподава цялостно доверие на статистиката, която се дава от метеоролозите. Въпреки общите трендове, всяка страна и всяко географско място си има своите особености, т.е. ние не може да чакаме нещо хомогенно като смяна на всякъде – това е и една от главните аргументи на скептицизма. Аз също бих предпочел да не споделям неприятни вести, само че за жалост това е действителността. Посланието през последните 30г. е едно и също – световно стопляне има.
- Казахте, че измененията са муден развой, само че въпреки всичко по кое време тъкмо е почнал?
- Промените в международен проект са почнали преди век. Възможно е част от тях да се дължат на естествени явления, само че през последните 50 година огромна част от световното стопляне е разследване на въглеродния диоксид.
- Глобалното стопляне не е еднообразно интензивно във всички елементи на света. Къде измененията са най-осезаеми?
- Най-осезаеми са в Антрактичните зони. Освен това стоплянето се усеща доста повече на континентите, в сравнение с над океаните. Всички страни, които са заобиколени от океани усещат по-малко повишението на температурите, в сравнение с останалите. Въпреки това процесът се следи по всички елементи на земята.
- Защо стоплянето се усеща повече на континентите, в сравнение с над океаните?
- Причината е, че огромна част от топлината се всмуква от океана и по този метод изчезва. Това обаче не значи, че няма последствия от климатичното стопляне върху дълбочините на океана, в противен случай. Голяма част от топлината се концентрира точно на дълбокото. Същевременно световното стопляне в полярните области, най-много в Антрактида, се ускорява. Това се дължи на зоните, в които към момента има океански лед. След като морето един път е замръзнало, повърхността му отразява светлинните лъчи и работи като огледало, в резултат на което ледът се стопява. Когато към този момент водата към този момент не е замръзнала, се форсира и резултатът на стопляне на самия океан. Същото е и със снегът, когато той изчезне от континентите и резултатът на огледалото ще изчезне. Това е и повода в безусловно всички прогнози като най-засегнати от климатичните промени да се показват полярните области.
- Последните няколко зими се оказаха измежду най-топлите, а тази есен беше измежду най-сухите за последните години. На какво се дължи това?
- Двете елементи на вашия въпрос са в същото време свързани и доста разнообразни. С българските сътрудници, метеоролози, дискутирахме, че честотата на извънредно студените зими към този момент понижава, само че това е следствие от климатичното стопляне в световен аспект. Същевременно в целия средиземноморски район – Испания, Южна Франция, Италия, Гърция, Турция и част от Северна Африка една от характерностите е понижаване на дъждовете. Парниковият резултат е основата причина за тези явления, които са свързани с въглеродния диоксид, които влияят върху топлината, йдваща от слънцето. Голяма част от тази топлота се задържа точно в атмосферата – какво количество от нея ще се допусне в земята и какъв брой ще остане в атмосферата зависи от химията на въздуха, т.е. колкото повече е въглеродният диоксид, толкоз повече топлината ще слиза на долу.
- Как можем да ограничим парниковия резултат?
- Парниковият резултат се дължи на първо място на метана, на въглеродния диоксид и на други химически съединения. Ако аргументите за тези химически съединения намалеят ще се намали и парниковият резултат, само че това е прекомерно мъчно, защото ние непрекъснато консумираме въглища и бензин. Всъщност има и други решения на казуса, само че все още те не са реалистични. Част от учените се пробват да изсмучат въглеродния диоксид от атмосферата, само че той е прекомерно разводнен и опитите за улавянето му са стопански скъпи. Има и други разновидности, свързани с геоинжинерството. Съществуват оферти обособени частици от безцветния газ да се вкарат от атмосферата в стратосферата. Проблемът обаче е, че не знае какви ще са следствията, допустимо е даже да бъде катастрофично за някои райони на страната, тъй че това е невъзможна задача. Да, на доктрина съществуват някакви благоприятни условия, само че все още няма елементарно решение на казуса.
- Казвате, че учените се пробват да изсмучат въглеродния диоксид. Как се случва самият развой?
- Въглероднят диоксид е на първо място молекула, по тази причина може да бъде уловен химично. Всъщност той е в основата на образуването на варокика по скалите и на процедура въглеродният диоксид се трансформира в камък. Химическият развой е доста елементарен, само че и муден в това време, тъй че би трябвало да се откри механизъм, който да забърза разтварянето му. По чисто натурален път той може да се разложи и в океана, само че и този развой е нескончаем. Затова главният въпрос, които занимава учените е каква технология да се измисли, с цел да се забърза.
- Колко дълго може да продължи процесът на естественото му разложение?
- Векове, и тъкмо в това е казусът.
- Повишава ли се равнището на морското ниво, откакто учените регистрират размразяване на ледовете?
- Да, морското ниво се повишава. През последните 100 години се е повишило с 20 см. Все отново не можем да приказваме общо, защото всяка брегова линия е друга. Годишно покачването е по към 3 мм., а една трета от аргументите е, че океанът, който се затопля уголемява размера си. Другите две трети се дължат на топенето на ледовете на континенатално равнище по високите планински места -Гренландия, Антарктика и също по този начин глетчерите в Алпите.
- Как се промени Черно море? Кои са най-притеснителните неща?
- Съпоставяйки скорошни проучвания с такива от хиляди години обратно, се вижда, че всички климатични промени, които се случват в Северно море и в частност във Франция, се срещат безусловно идентични в България и в Черно море. Несъмнено Черно море оказва въздействие върху локалния климат, само че то няма да избави България от световното стопляне.
- Как въздейства Черно море на климата в района на България?
- Черно море играе ролята на модератор, т.е. модерира тъй че процесът на стопляне да не се случи прекомерно бързо. Всички континенти, които са близо до океана усещат по-слабо климатичните промени.
- Има ли нови типове, изчезват ли други или просто се следи миграция в океаните?
- В средиземноморието има доста типове, които прииждат, поради стоплянето. Има обаче и такива, които идват от Черно море през Суерския канал. Преди няколко години имаше риби, за които даже не бяхме чували в Средиземно море, само че към този момент нахлуха. Знаете ли, забавен факт е, че преди 10 хиляди години Черно море е било езеро и по много бърз метод се е разрастнало и свързало със средиземноморието. Това значи преди 10 хиляди години не може да се приказва за климатични промени, които се дължат на индивида, било е изцяло естествено и има проучвания, които дават доста ясна визия за развиването на другите типове, които са последвали транформацията му от езеро в море. Подробности за тях не мога да дам, сътрудниците от Варна са по-запознати, само че да, там можем да твърдим, че има миграция на типове.
- Казахте, че в Средиземно море има нови типове, кои са тези типове?
-Рибата заек да вземем за пример е един от " преселниците “. Най-красивата риба на средиземноморието - лъчеперката, също не е типична за региона. Пнеже пребивавам в Марсилия и се гмуркам постоянно самоуверено мога да заявя, че преди няколко години тя съвсем не можеше да се забележи. Тя е тропическа риба, живее единствено на доста топли места и близо до повърхността, по тази причина множеството хора от средиземноморието я назовават турската лъчеперка.
- Очаква ли се да има изчезващи типове?
- Трябва да се обърнете към биолози, само че към този момент има типове, които мигрират към по-високи места и на север – най-често това са инсекти и птици. Не можем да отречем, че ще има промени. Сигурен съм, че в България този развой също е почнал.
- Можем ли да стопираме измененията в климата или е прекомерно късно?
- Нямам право да съм черноглед, само че е прекомерно мъчно да се вземе общо решение. Трябва да се постараем да намерим алтернатични източници на сила и да продължим с проучванията за улавянето на въглеродния диоксид преди той да е навлязъл в атмосферата, още при самото му възникване.
- До какво може да докара всичко това? Какви ще са загубите в стопанската система?
- Трудно човек може да има изцяло мнение за климата. Ясно е, че в случай че понижим потреблението на сила, такава каквато ние я знаем, ще има последици върху стопанската система, само че да се откри излаз от обстановката към този момент не зависи от климатолозите, и нещата стават все по-сериозни, тъй като това не са единствено стопански или климатологични въпроси, само че са и политически, и интернационалните. Борбата с климатичното стопляне коства скъпо, само че неналичието на противодействие ще коства още по-скъпо, тъй като част от цената ще са нашите наследници.
- Учените създават разнообразни сюжети при битката с измененията. Как наподобява най-песимистичният и най-оптимистичният?
При най-оптимистичният температурите ще се повишат единствено с градус, а светът ще наподобява на сегашния. Докато при най-песимистичният температурите ще скочат с 3 до 4 градуса и тук към този момент ще има съществени последици. Например в България ще бъде доста по-сухо и топло, ще има последствия и върху моркото ниво. Освен това горските пожари ще зачестят. Песимистите приказват за доста изсъхнал средиземноморски свят и доста високи температури – главно в Южна Европа.
- Какво може да създадем в всекидневието си, с цел да минимизираме провалите?
- Няма толкоз лесни неща, които да стопират процеса. Все отново по-рядкото прилагане на кола, по-малкото полети и ограничение яденето на месо са част от нещата, които можем да създадем. За страдание, доста от нещата, които обичаме да вършим са нездравословни.
Визитка:
Роден през 1962г. във Франция
Ръководител на катедра " Климат и еволюция на океаните " в Collège de France
Носител на премията Рицар на Почетния легион на Френската република
Носител на премията Големият орден на Принц Алберт Първи от Океанографския институт на Монако
Почетен член на Кралската академия на Белгия
Източник: blagoevgrad24.bg
КОМЕНТАРИ