Св. Бенедикт Нурсийски
Монашеството се развило на Запад доста по-късно, в сравнение с Изток. Главен създател на монашеския живот на Запад се смята преподобни Бенедикт Нурсийски, който пръв въвел избран правилник, признат в съвсем всички обители.
Преподобни Бенедикт се родил към 480 година в гр. Нурсия, Италия, и в юношеска възраст бил изпратен в Рим да се учи и възпитава в учебно заведение. Развратният живот в столицата възбудил в Бенедикта такова възмущение и отвращение, че на 16 годишна възраст той решил да остави света и да се отдръпна в пустинно място близо до Рим. Той почнал да живее в пещера в цялостно уединение. Само един инок от прилежащия манастир знаел за неговото жилище и му донасял нищожна храна. Така прекарал момъкът три години в непрекъсната молитва, която едничка му пособия да смири вътрешните безредици и да понася трудовете и лишенията на отшелническия живот.
Случайно овчари разкрили жилището на пустинника. Започнали да идват при него люде от близките селища за директиви. Скоро се разчуло, че Бог му дарувал огромна духовна мъдрост и мощ да лекува заболявания. Славата на преподобни Бенедикт се популяризирала далече; посетителите се събирали на тълпи към неговата пещера. Иноците от прилежащия манастир го помолили да стане техен свещеник, само че преподобни Бенедикт не се съгласявал. Той не одобрявал разпуснатия живот на италианските иноци и предвиждал, че неговите строги правила няма да се понравят на братята. Така и се случило, когато той най-сетне се съгласил да одобри духовното управление. Щом изискал да вкара по-строг живот в манастира, иноците възнегодували и някои от тях желали да го отровят. Но злият план не сполучил: чашата с отровното пиво се счупила щом преподобни Бенедикт направил с ръка над нея кръстния знак. Бенедикт дал прошка на злосторниците, оставил манастира и още веднъж се отдръпнал в предходната пещера. Но усамотението станало за него в този момент невероятно. Множество люде се заселвали към него, като желаели да се употребяват от неговите директиви и от духовното му управление. Постепенно се образували манастири с по дванадесет иноци във всеки манастир. Всички признавали над себе си началството на Бенедикт, който ги ръководел с огромна мъдрост и с огромен нравствен опит.
Намерил се един завистливец на славата на преподобния, един неподобаващ духовник, на име Флоренций. Той възбудил част от братята срещу игумена и преподобни Бенедикт решил да се пресели на друго място. Той отпътувал за най-южната част на Италия, в Кампания. Там, в отдалечените и глухи местности, селското население още се покланяло на идоли и не знаело за християнската религия. На преподобни Бенедикт се понравила местността на планината Касино, заселил се в нея и скоро няколко братя се включили към него. На тая планина стояло още идолско капище, обкръжено от дъбрава, отдадено на римския господ Аполон, и народът още принасял жертви на идола. Преподобни Бенедикт изсякъл дървата, почнал да учи на същинската религия идващите селяни и скоро обърнал доста идолопоклонци към Христа. Капището било разрушено и на негово място преподобни Бенедикт построил черква в чест на св. Йоан Кръстител. Скоро се събрали толкоз доста подвижници, че се образувал огромен манастир, който станал средище и майка – манастир на цялото западно монашество. Бенедикт написал правилник за своите братя, които почнали да се назовават по неговото име – бенедиктинци.
Преподобни Бенедикт Нурсийски починал в Монте Касино при гр. Неапол в 543 година, като няколко дни по-рано разбрал за своята гибел. Житието на св. Бенедикт е написано от св. Григорий Велики, папа Римски.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Преподобни Бенедикт се родил към 480 година в гр. Нурсия, Италия, и в юношеска възраст бил изпратен в Рим да се учи и възпитава в учебно заведение. Развратният живот в столицата възбудил в Бенедикта такова възмущение и отвращение, че на 16 годишна възраст той решил да остави света и да се отдръпна в пустинно място близо до Рим. Той почнал да живее в пещера в цялостно уединение. Само един инок от прилежащия манастир знаел за неговото жилище и му донасял нищожна храна. Така прекарал момъкът три години в непрекъсната молитва, която едничка му пособия да смири вътрешните безредици и да понася трудовете и лишенията на отшелническия живот.
Случайно овчари разкрили жилището на пустинника. Започнали да идват при него люде от близките селища за директиви. Скоро се разчуло, че Бог му дарувал огромна духовна мъдрост и мощ да лекува заболявания. Славата на преподобни Бенедикт се популяризирала далече; посетителите се събирали на тълпи към неговата пещера. Иноците от прилежащия манастир го помолили да стане техен свещеник, само че преподобни Бенедикт не се съгласявал. Той не одобрявал разпуснатия живот на италианските иноци и предвиждал, че неговите строги правила няма да се понравят на братята. Така и се случило, когато той най-сетне се съгласил да одобри духовното управление. Щом изискал да вкара по-строг живот в манастира, иноците възнегодували и някои от тях желали да го отровят. Но злият план не сполучил: чашата с отровното пиво се счупила щом преподобни Бенедикт направил с ръка над нея кръстния знак. Бенедикт дал прошка на злосторниците, оставил манастира и още веднъж се отдръпнал в предходната пещера. Но усамотението станало за него в този момент невероятно. Множество люде се заселвали към него, като желаели да се употребяват от неговите директиви и от духовното му управление. Постепенно се образували манастири с по дванадесет иноци във всеки манастир. Всички признавали над себе си началството на Бенедикт, който ги ръководел с огромна мъдрост и с огромен нравствен опит.
Намерил се един завистливец на славата на преподобния, един неподобаващ духовник, на име Флоренций. Той възбудил част от братята срещу игумена и преподобни Бенедикт решил да се пресели на друго място. Той отпътувал за най-южната част на Италия, в Кампания. Там, в отдалечените и глухи местности, селското население още се покланяло на идоли и не знаело за християнската религия. На преподобни Бенедикт се понравила местността на планината Касино, заселил се в нея и скоро няколко братя се включили към него. На тая планина стояло още идолско капище, обкръжено от дъбрава, отдадено на римския господ Аполон, и народът още принасял жертви на идола. Преподобни Бенедикт изсякъл дървата, почнал да учи на същинската религия идващите селяни и скоро обърнал доста идолопоклонци към Христа. Капището било разрушено и на негово място преподобни Бенедикт построил черква в чест на св. Йоан Кръстител. Скоро се събрали толкоз доста подвижници, че се образувал огромен манастир, който станал средище и майка – манастир на цялото западно монашество. Бенедикт написал правилник за своите братя, които почнали да се назовават по неговото име – бенедиктинци.
Преподобни Бенедикт Нурсийски починал в Монте Касино при гр. Неапол в 543 година, като няколко дни по-рано разбрал за своята гибел. Житието на св. Бенедикт е написано от св. Григорий Велики, папа Римски.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ