Момчил Караилиев дълги години беше водещият български състезател в тройния

...
Момчил Караилиев дълги години беше водещият български състезател в тройния
Коментари Харесай

Караилиев пред Sportal.bg: Цял живот мечтая за медал от голям форум, не искам да се откажа като неудачник

Момчил Караилиев дълги години беше водещият български играч в тройния скок. През 2009 година реализира и своя персонален връх от 17.41 м по врема на шампионата “Павел Павлов” в София. Различни травми обаче все му пречат да осъществя капацитета си на огромните конгреси. Финалист е на огромни шампионати, само че по този начин и не съумя да стигне до орден. Миналата година на Европейското състезание в Амстердам остана четвърти и още веднъж малко не му доближи да се качи на почетната стълбичка.

Преди броени дни 35-годишният сливналия реализира 17.05 м по време на националния шампионат за старша възраст, на който скача отвън класирането, като с този резултат покри норматива за присъединяване на Световното състезание в Лондон през август. Възпитаникът на Атанас Иванов се съгласи да приказва в извънредно изявление за Sportal.bg, откакто мина границата от 17 метра за първи път след 2010 година

- Момчил, седем години по-късно още веднъж съумя да реализираш резултат над 17 метра - какво е чувството да преминеш тази граница?
- Страхотно е, неописуемо - най-малко персонално за мен, защото знаеш през какъв брой доста травми минах. Лекувах аддуктори, мъчно е, когато те няма 2-3 години на пистата. Беше огромна битка да се върна. Но постоянно имам едно мислено с аддуктора.

За мен това е един огромен подарък - още веднъж да се върна на 17-те метра. На 17 май си набих петата на “Нови звезди” и трябваше да почивам, само че организирах лекуване и в този момент като цяло съм подготвен.

- Тройният скок е една от най-травмиращите дисциплини в атлетиката и ти от персонален опит си се убедил в това. Каква е тайната да останеш здрав на 35 и да скачаш мощно?
- Няма загадка. Колкото по-правилно скачаш, толкоз по-дълго ще си в бранша. Ако скачаш силово, ще имаш по-малко години в тройния скок.
 Държавно самостоятелно състезание по лека атлетика за мъже и дами 1ви ден
- Как се справяш с това да тренираш на високо равнище, да се грижиш за фамилията, индивида до теб и двете си деца?
- През зимата, когато се контузих (б.а. 16 януари), стопирах с работата като зидаромазач и се посветих единствено на тренировките и фамилията. Бях доста натрениран, правех си проекти да вървя да ги “убивам” на Европейското (б.а. Екологичен потенциал в зала в Белград), само че проектите ми се провалиха. Изглеждаше, че травмата ще се оправи бързо, само че ме повтори и всичко завърши.

А семейстовто ми непрекъснато ме поддържа. На този стадий ми угаждат на тази волност да упражнявам. За мен това е работа и аз доста си одобрявам работата, доста хора ме питат за какво към този момент не се откажа и да си виждам единствено фамилията. Не желая, тренира ми се, скача ми се и за момента се оправям добре, упражнявам двуразово.

- Съжаляваш ли, че през 2009 година, когато реализира 17.41 м, не съумя да стигнеш до орден на огромен конгрес, когато беше в най-хубавата форма в кариерата си?
- При мен постоянно сe случва тъй че не мога да отида здрав на огромен конгрес. През 2009 година след “Павел Павлов” направихме една неточност, поради която се контузих. Отидохме на стадион “Хаджи Димитър” в Сливен и взехме решение да използваме капака на 13 метрап вместо дъска - той мръдна, кракът ме преряза и 20 дни преди Световното в Берлин се контузих. От там всичко ми потегли наобратно.

Отидохме подготвени на Световното, само че и в същото време не. Преди шампионата един мой незрящ другар, който е терапевт, ми сподели, че не мога да изпитвам две болки по едно и също време и да се ощипя преди надпреварата. Преди квалификацията се ощипах толкоз мощно, че болката в действителност изчезна и съумях да покрия квалификационната норма. На финала се пробвах да повторя същото, само че не се получи.

След това през сезона продължих да имам проблеми, само че се закрепих и се завърнах още веднъж на 17-те метра. Успях да завърша трети на Световните атлетически финали в Солун. После ми се роди първото детенце, вървях в Съединени американски щати.
 Международен шампионат по лека атлетика
- Фабрицио Донато потвърди, че и в тройния скок можеш да си измежду призьорите и на 36, откакто на Олимпийските игри в Лондон през 2012 година завоюва бронзов медал…
- За мен Донато е същинско ентусиазъм. Показа на безусловно всички, че има можещи и неможещи. Той към момента продължава да скача на високо равнище - лидер е в европейската класация за сезона със 17.32 м и международен рекордьор за ветерани. Кристиан Олсон да вземем за пример имаше доста травми и реши, че не може повече и приключи кариерата си.

Не мога да кажа дали бих жънал триумфите на Донато. Цял живот бленувам за орден от огромен конгрес, само че не знам дали ще ми бъде даден от ориста.

- В момента тройният скок при мъжете е съществено окупиран от американците - какво е мнението ти за тези резултати от 18.09 м на Крисчън Тейлър и 18.05 м на Уил Клей още при започване на сезона?
- Показаха кои са водачите в света и кой е №1. Тези момчета подвигнаха летвата доста високо. Не знам какво да си мисля. Просто се появиха и окупираха тройния скок - млади, окуражени, имат и доста добра техника. Явно и ментално са на друго равнище. Имат възобновяване също на доста високо равнище.

Аз имах опцията да видя по какъв начин се възвръщат в трета дивизия в университетите в Съединени американски щати - видях инсталация, която в никакъв случай не бях виждал и не съм си представял, че съществува сходно нещо. А не ми се мисли какъв брой по-модерна е апаратурата при професионалните спортисти в Съединени американски щати.

Гледам в Инстаграм някои момчета си споделят, че се възвръщат в крио камери, а ние сме на светлинни години от тях.
 Международен шампионат по лека атлетика
- Защо съгласно теб има такава огромна разлика сред американците, кубинците и европейците?
- Там имат генетично обилие от скачачи.

- Може ли да се каже, че има известно оттегляне на европейците като резултати?
- Видимо е, че има някакво оттегляне, само че има няколко млади момчета, които ще се разскачат, сигурен съм. Тепърва ще стартират да излизат още европейски скачачи.

- Миналата година остана на крачка от бронзов орден на Европейското състезание в Амстердам - гняв ли те е, че не съумя да довършиш надпреварата до дъно?
- Така се случиха нещата - даже не съумях да си приключи и третия опит поради травмата. Сложих лед и догледах надпреварата в профил. Бях на 11 см от медала и съм сигурен, че щях да го скоча, в случай че не се бях контузил. Но точно това нещо ме държи към момента в атлетиката и ме стимулира - желая да печеля един орден от огромно състезание, а не да приключа като несретник.

- Какво си пожелаваш до края на сезона?
- Най-вече да съм здрав и да изпитам най-яките страсти. Едно влизане в осмицата на Световното за мен ще бъде като орден, тъй като в Лондон ще бъде доста мощно съревнование.

Снимки: Архив Sportal.bg
Източник: novini.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР