Българската духовна протодържава
Момчил Дойчев
На днешната дата преди 152 години бе публично приета основаната 10 години по-рано на " Българския Великден " самостоятелна Българска екзархия. Султанският ферман за признание на тази самостоятелна българска институция е разследване от нещо нечувано до тогава в Османската империя - извършен референдум за самоопределяне на християнското население в европейската част на Империята. Съгласно признатите разпореждания, в случай че две трети от популацията в европейските епархии се самоопределя като българско, тези епархии минават към Българската екзархия. По този метод към тази българска духовна страна се причислява популацията на цяла Добруджа, Мизия, Долна Мизия/Нишкия и Софийски санджак/, Тракия и Македония без техните най-южни и приморски епархии на Черно и Бяло море. По този метод се обрисуват най-справедливите и интернационално приети от всички Велики сили граници на Целокупна България.
Българската екзархия е първото велико наше лично национално историческо завладяване. Това е наше лично велико дело – нашата българска духовна страна – както я дефинира съветския учен българофил Дмитрий Лихачов. Тя е осъществена с доста труд и жертви. Българският нравствен хайлайф се опълчва както на Вселенската, на процедура гръцка патриаршия, по този начин и с подкрепящата я Руска империя. Границите на тази образувана по изцяло либерален метод България от Тулча до Охрид и от Ниш до Лозенград са толкоз неоспорими, че духовната автономност на българите в Мизия, българска Тракия и Македония са припознати на Цариградската посланическа конференция 1876/1877 година от всички Велики сили и като граници на двете български политически самостоятелни области, които султанът се задължава да сътвори.
Цариградската посланическа конференция от 1876/1877 година обрисува границите на двете самостоятелни български области с преобладаващо българско население.
Границите на Цариградска България обгръщат всички приети чисто български територии. В Цариградска България влизат Северна Добруджа и цялата Нишко-Моравската област /които в Сан Стефано граф Игнатиев харизва на Сърбия и Румъния/. Следователно решенията, взети в Цариград са доста по-справедливи и доста повече в български интерес, в сравнение с решенията на прелиминарния кротичък протокол, подписан единствено сред двете воюващи империи в Сан Стефано (по случай рождения ден на съветския император)!
Малко предистория.
Границите на разпространяване на българската националност
не са нещо един път и вечно обещано. Те не са единствено политически или държавни граници, които ясно разделят народите. В границите на империите, още повече в рамките на Османската империя, живеят десетки нации. В европейската част на империята те са по този начин размесени, че народите и етносите доста мъчно може да бъдат отграничени и разграничени. Процесът на образуване на българска нация се натъква и на тази компликация. Все отново е несъмнено, че българите живеят главно най-много в трите исторически области – Мизия, Тракия и Македония. Само че популацията в тези области, изключително в Североизточна Мизия и Добруджа, по Черноморското и Беломорско крайбрежие, в Южна Тракия, в Родопите, в Южна и Западна Македония, както и в Нишко-Моравската област е смесено. Българите са размесени и живеят дружно с турци, гърци, албанци, власи, евреи, сърби, роми, арменци, цинцари, власи, татари и други заселени в нашите земи етноси. Освен това процесът на национално създаване и осъзнаване на българите като обособена нация спрямо други нации, най-много гърци, сърби и румънци е просрочен, а и доста по-сложен и сложен. И тъкмо в граничните зони със смесено население този развой е застрашен да не се реализира. Точно там българите най-късно се отделят от рум-миллета, тяхното национално самоосъзнаване за дълго остава флуидно, нерешително и неразбираемо. Българското население също така е разграничено и по верски принцип. Всъщност основаването на Българската екзархия посредством референдум е първата причина за същинско отграничаване на българите от гърците, които дружно са били под духовната власт на Вселенската патриаршия. И тъкмо по това време Вселенската патриаршия към този момент е подвластна на гръцкия етнофилетизъм и прикрито организира политика и на елинизация на българите, изключително на тези, живеещи в зоните със смесено българско, турско и гръцко население – в Тракия и Македония.
За страдание през 2020 година нямаше никакво публично и тържествено държавно честване на век и половина Българска екзархия.! И за жалост това не бе по никакъв начин инцидентно... В националната памет това събитие се засенчва от друго честване – датата на рождения ден на Руския император, на която в Сан Стефано се подписва третия подред прелиминарен протокол за помирение сред Руската и Османската империя – документ без никаква международно-правна стойност, който в действителност зачертава тези интернационално приети граници на България. В този документ, граф Игнатиев като представител на Руската империя лишава от България Северна Добруджа и Нишкия санджак. Северна Добруджа взема за Руската империя, с цел да я замени по-късно с Румънска Бесарабия, а българите в Нишко предава на Сърбия.
За сметка на това ни се дават територии обитаеми най-вече с гърци, турци и албанци, обратно на контрактуваното преди този момент в Цариград, а Смолянско и Родопите на юг от Арда остават в Османската империя.
За страдание
сляпото русофилско коленопреклонение
на водещия хайлайф на България изтрива от националната памет по време на съветско-комунистическата тирания тези забележителни събития, без които просто България нямаше да я има на картата. Трябва да честваме за народен празник датата на един предварителен протокол за мир сред две империи, оспорващи си владеенето на българските земи и не би трябвало да имаме нещо чисто българско, реализирано със лични старания. Всичко реализирано със личните ни старания и битки би трябвало да е с " братска " съветска помощ!
Колко прав е митрополит Методий Кусев: "...И през днешния ден, след погрома, от овчедушието на сляпо русофилство, като пияни пострадахме, страдаме и още доста има да страдаме.... "
Цариградската конференция 1876/1877 година дефинира границите на двете бъдещи български самостоятелни области в границите на Османската империя.
Решенията на Цариградската конференция са взети от всички велики сили, а освен от Англия. Русия /българомразецът Игнатиев/ даже повече от Англия желае отвесно разделяне на българските земи, тъй като преглежда Източна България, която е на пътя към Проливите, като бъдеща обезбългарена зона на съветско въздействие. И в това тя има поддръжката на Австро-Унгария, която пък желае за своя зона на въздействие цялата Западна България. Тези граници са в действителност приети граници на България вследствие на плебисцита в Османската империя за обрисуване на границите на Българската екзархия. Като освен това към България са прибавени неприетите още епархии черноморските градове от Кюстенджа до Китен /населени най-вече с гърци/, Източно Косово и Северозападна Македония /населени най-вече с албанци/ За български са приети и териториите в Делиормана и Източните Родопи, обитаеми най-вече с турци и помаци. Няма по какъв начин да се осъществя извънредно нездравословния Сан-Стефански идеал България да получи незабавно изход на Средиземно море, още повече, че в Кавала и Серес има нищожно българско малцинство и голямо гръцко болшинство, в случай че изключим преобладаващия тогава турски детайл. За сметка на това Лозенград в Източна Тракия и Ниш в Моравия влизат в България. С други думи това са най-благоприятните български граници, без значение, че по империалистически аргументи Българските области са две. След неуспеха на посланическата конференция в 1877 година, Русия е натоварена от останалите велики сили да извърши нейните решения по боен път. Само че Русия авансово се договаря и с Англия, и с Австро-Унгария за проверка на решенията, признати в Цариград. Решават, че е по-изгодно да няма огромна Българска страна, а княжество от Дунав до Стара планина /даже без Варна и София, апропо те влизат в княжеството с помощта на Дизраели!/.
Вместо да предложи в предварителното помирение в Сан-Стефано една раздута на Юг и осакатена на Североизток и северозапад България, с което да провокира всички велики сили - които схващат, че този предварителен контракт трансформира България в съветска провинция - в случай че Русия в Сан-Стефано беше показала границите, признати от всички на конференцията в Константинопол, никой в Европа не би имал морално право да възрази, без да провокира публичното мнение. Всичко останало са детайлности. Но в историята няма в случай че.
Методий Кусев е един от малцината, в случай че не единствен, който разказва паниката си като вижда какво " ни дава " на Юг и Югозапад картата на Сан-Стефано. Един от малцината, който схваща защо става дума, изключително когато руснаците не разрешават на българска делегация да участва на договарянията за същинския мир в Берлин.
Без великото дело на българските духовни водачи, основали и възродили независима българска черква, не биха били вероятни по-късно и битката за политическа независимост, отпред с Левски, нито Априлско въстание, нито Цариградската конференция, на която в действителност Великите сили вземат решение да възстановят самостоятелна България в нейните действителни и към този момент интернационално приети етнически граници.
На днешната дата преди 152 години бе публично приета основаната 10 години по-рано на " Българския Великден " самостоятелна Българска екзархия. Султанският ферман за признание на тази самостоятелна българска институция е разследване от нещо нечувано до тогава в Османската империя - извършен референдум за самоопределяне на християнското население в европейската част на Империята. Съгласно признатите разпореждания, в случай че две трети от популацията в европейските епархии се самоопределя като българско, тези епархии минават към Българската екзархия. По този метод към тази българска духовна страна се причислява популацията на цяла Добруджа, Мизия, Долна Мизия/Нишкия и Софийски санджак/, Тракия и Македония без техните най-южни и приморски епархии на Черно и Бяло море. По този метод се обрисуват най-справедливите и интернационално приети от всички Велики сили граници на Целокупна България.
Българската екзархия е първото велико наше лично национално историческо завладяване. Това е наше лично велико дело – нашата българска духовна страна – както я дефинира съветския учен българофил Дмитрий Лихачов. Тя е осъществена с доста труд и жертви. Българският нравствен хайлайф се опълчва както на Вселенската, на процедура гръцка патриаршия, по този начин и с подкрепящата я Руска империя. Границите на тази образувана по изцяло либерален метод България от Тулча до Охрид и от Ниш до Лозенград са толкоз неоспорими, че духовната автономност на българите в Мизия, българска Тракия и Македония са припознати на Цариградската посланическа конференция 1876/1877 година от всички Велики сили и като граници на двете български политически самостоятелни области, които султанът се задължава да сътвори.
Цариградската посланическа конференция от 1876/1877 година обрисува границите на двете самостоятелни български области с преобладаващо българско население.
Границите на Цариградска България обгръщат всички приети чисто български територии. В Цариградска България влизат Северна Добруджа и цялата Нишко-Моравската област /които в Сан Стефано граф Игнатиев харизва на Сърбия и Румъния/. Следователно решенията, взети в Цариград са доста по-справедливи и доста повече в български интерес, в сравнение с решенията на прелиминарния кротичък протокол, подписан единствено сред двете воюващи империи в Сан Стефано (по случай рождения ден на съветския император)!
Малко предистория.
Границите на разпространяване на българската националност
не са нещо един път и вечно обещано. Те не са единствено политически или държавни граници, които ясно разделят народите. В границите на империите, още повече в рамките на Османската империя, живеят десетки нации. В европейската част на империята те са по този начин размесени, че народите и етносите доста мъчно може да бъдат отграничени и разграничени. Процесът на образуване на българска нация се натъква и на тази компликация. Все отново е несъмнено, че българите живеят главно най-много в трите исторически области – Мизия, Тракия и Македония. Само че популацията в тези области, изключително в Североизточна Мизия и Добруджа, по Черноморското и Беломорско крайбрежие, в Южна Тракия, в Родопите, в Южна и Западна Македония, както и в Нишко-Моравската област е смесено. Българите са размесени и живеят дружно с турци, гърци, албанци, власи, евреи, сърби, роми, арменци, цинцари, власи, татари и други заселени в нашите земи етноси. Освен това процесът на национално създаване и осъзнаване на българите като обособена нация спрямо други нации, най-много гърци, сърби и румънци е просрочен, а и доста по-сложен и сложен. И тъкмо в граничните зони със смесено население този развой е застрашен да не се реализира. Точно там българите най-късно се отделят от рум-миллета, тяхното национално самоосъзнаване за дълго остава флуидно, нерешително и неразбираемо. Българското население също така е разграничено и по верски принцип. Всъщност основаването на Българската екзархия посредством референдум е първата причина за същинско отграничаване на българите от гърците, които дружно са били под духовната власт на Вселенската патриаршия. И тъкмо по това време Вселенската патриаршия към този момент е подвластна на гръцкия етнофилетизъм и прикрито организира политика и на елинизация на българите, изключително на тези, живеещи в зоните със смесено българско, турско и гръцко население – в Тракия и Македония.
За страдание през 2020 година нямаше никакво публично и тържествено държавно честване на век и половина Българска екзархия.! И за жалост това не бе по никакъв начин инцидентно... В националната памет това събитие се засенчва от друго честване – датата на рождения ден на Руския император, на която в Сан Стефано се подписва третия подред прелиминарен протокол за помирение сред Руската и Османската империя – документ без никаква международно-правна стойност, който в действителност зачертава тези интернационално приети граници на България. В този документ, граф Игнатиев като представител на Руската империя лишава от България Северна Добруджа и Нишкия санджак. Северна Добруджа взема за Руската империя, с цел да я замени по-късно с Румънска Бесарабия, а българите в Нишко предава на Сърбия.
За сметка на това ни се дават територии обитаеми най-вече с гърци, турци и албанци, обратно на контрактуваното преди този момент в Цариград, а Смолянско и Родопите на юг от Арда остават в Османската империя.
За страдание
сляпото русофилско коленопреклонение
на водещия хайлайф на България изтрива от националната памет по време на съветско-комунистическата тирания тези забележителни събития, без които просто България нямаше да я има на картата. Трябва да честваме за народен празник датата на един предварителен протокол за мир сред две империи, оспорващи си владеенето на българските земи и не би трябвало да имаме нещо чисто българско, реализирано със лични старания. Всичко реализирано със личните ни старания и битки би трябвало да е с " братска " съветска помощ!
Колко прав е митрополит Методий Кусев: "...И през днешния ден, след погрома, от овчедушието на сляпо русофилство, като пияни пострадахме, страдаме и още доста има да страдаме.... "
Цариградската конференция 1876/1877 година дефинира границите на двете бъдещи български самостоятелни области в границите на Османската империя.
Решенията на Цариградската конференция са взети от всички велики сили, а освен от Англия. Русия /българомразецът Игнатиев/ даже повече от Англия желае отвесно разделяне на българските земи, тъй като преглежда Източна България, която е на пътя към Проливите, като бъдеща обезбългарена зона на съветско въздействие. И в това тя има поддръжката на Австро-Унгария, която пък желае за своя зона на въздействие цялата Западна България. Тези граници са в действителност приети граници на България вследствие на плебисцита в Османската империя за обрисуване на границите на Българската екзархия. Като освен това към България са прибавени неприетите още епархии черноморските градове от Кюстенджа до Китен /населени най-вече с гърци/, Източно Косово и Северозападна Македония /населени най-вече с албанци/ За български са приети и териториите в Делиормана и Източните Родопи, обитаеми най-вече с турци и помаци. Няма по какъв начин да се осъществя извънредно нездравословния Сан-Стефански идеал България да получи незабавно изход на Средиземно море, още повече, че в Кавала и Серес има нищожно българско малцинство и голямо гръцко болшинство, в случай че изключим преобладаващия тогава турски детайл. За сметка на това Лозенград в Източна Тракия и Ниш в Моравия влизат в България. С други думи това са най-благоприятните български граници, без значение, че по империалистически аргументи Българските области са две. След неуспеха на посланическата конференция в 1877 година, Русия е натоварена от останалите велики сили да извърши нейните решения по боен път. Само че Русия авансово се договаря и с Англия, и с Австро-Унгария за проверка на решенията, признати в Цариград. Решават, че е по-изгодно да няма огромна Българска страна, а княжество от Дунав до Стара планина /даже без Варна и София, апропо те влизат в княжеството с помощта на Дизраели!/.
Вместо да предложи в предварителното помирение в Сан-Стефано една раздута на Юг и осакатена на Североизток и северозапад България, с което да провокира всички велики сили - които схващат, че този предварителен контракт трансформира България в съветска провинция - в случай че Русия в Сан-Стефано беше показала границите, признати от всички на конференцията в Константинопол, никой в Европа не би имал морално право да възрази, без да провокира публичното мнение. Всичко останало са детайлности. Но в историята няма в случай че.
Методий Кусев е един от малцината, в случай че не единствен, който разказва паниката си като вижда какво " ни дава " на Юг и Югозапад картата на Сан-Стефано. Един от малцината, който схваща защо става дума, изключително когато руснаците не разрешават на българска делегация да участва на договарянията за същинския мир в Берлин.
Без великото дело на българските духовни водачи, основали и възродили независима българска черква, не биха били вероятни по-късно и битката за политическа независимост, отпред с Левски, нито Априлско въстание, нито Цариградската конференция, на която в действителност Великите сили вземат решение да възстановят самостоятелна България в нейните действителни и към този момент интернационално приети етнически граници.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ