Момчето от гетото на Монтана или момчето чудо - така

...
Момчето от гетото на Монтана или момчето чудо - така
Коментари Харесай

Живот като приказка за Марсело - от ромското гето на Монтана до колеж в Кеймбридж

Момчето от гетото на Монтана или момчето знамение - по този начин приказват за Марсело Илиев от ромската махала “Огоста” на северозападния български град, който учи в Cambridge School of Visual & Performing Arts, Англия.
Преди дни държавното управление утвърди изплащането посредством бюджета на министерството на образованието на 12 120 английски лири в левова равноценност за образованието на Марсело. Сумата съставлява две вноски от по 6060 английски лири за втория и третия учебен срок през академичната 2017/2018 година, оповестиха от държавната пресслужба.
Това е втора помощ на надареното момче - в интервала 2015-2017 година държавното управление утвърди няколко заплащания в размер на левовата равноценност на 32 030 английски лири като вноски за общежитието на Марсело Илиев за 6-те семестъра от двугодишното му образование в влиятелния CATS Cambridge College в Кеймбридж и за първия учебен срок на образованието му в Cambridge School of Visual & Performing Arts.
Срещу финансовата помощ от просветното министерство за още 2 университетски години Марсело Илиев поема ангажимент да взе участие в начинания на министерството. С персоналния си образец той ще предизвиква децата от ромските махали да вървят на учебно заведение.
Марсело е подготвен да се включи в семинари, конференции и кръгли маси - ще поддържа както деца с проблеми в личностното развиване, срещащи компликации в образованието, по този начин и възпитаници с изявени способности.
Историята на Марсело е като вълшебна приказка. За 15-годишното момче всичко почнало инцидентно от реклама в интернет за образование в чужбина. Виждайки я, той взема решение да тръгне напред и да се развива. Невероятно е по какъв начин от гетото стига до влиятелния британски лицей.
През 2015 година Марсело, който тогава приключил 8-и клас, устоя приемния изпит в Кеймбридж измежду огромна конкуренция. Получава и стипендията, само че сумата, нужна за възнаграждение на таксите и настаняването за двугодишния период на образование, се оказа непостижима за неговото семейство. Те са от ромски генезис и нямат опция да създадат подобен огромен разход. Но не се отхвърлят. Финансовата помощ на студента се отпуска по молба на майка му.
“Казвам едно голямо благодаря на българската страна, на министерството на образованието, на всички, които ми помогнаха. Аз, че съм се потрудил - направил съм го, само че тази поддръжка е неоценима. Мисля, че с всеки минал ден, с всеки образователен час оправдавaм доверието. Изключителна е благодарността ми, че имах общежитие”, споделя Марсело.
Преди 3 година момчето си извоюва място измежду стотици възпитаници от няколко разнообразни страни. След серия репортажи за триумфите му Камарата на строителите заплати таксата му за образование, а държавното управление се ангажира да оказва помощ на фамилията с парите за настаняване в общежитието. И в този момент макар компликациите и безпаричието той има вяра в своята щастлива звезда и се надява да приключи колежа по изкуствата. В него първата година се учат общи дисциплини, а идната фешън дизайн - интериорен и графичен, и снимка.
Подвластен на модата, тази година Марсело имал късмет. Приятели, на които гостувал през ваканцията, му обезпечили поръчка да декорира огромен салон за маникюр. Работата била непостижима - заран от 8 до 3-4 часа след среднощ, само че съумял за една седмица да приключи и тавана, и стените с изящни рисунки на цветя. Така спечелил свои пари и си купил шевна машина. Започнал да шие облекла за себе си.
Марсело мечтае да опитва самоуверено и с фикция в женското облекло. Там пространството е широко, споделя той. Дори един кашон да сложиш над косите на модела, ей по този начин, с финес - става. А той занапред има свои визии за линията и материята на дамските дрехи.
Модата ме влече, признавам, даже имам видения за подиума, споделя Марсело. Има и своите кумири - френския дизайнер Оливер, харесва като човек и като жанр направеното от Донатела Версаче. Прекланя се пред българката Миглена Каканашева.
Препятствия постоянно има - Марсело осъзнава, че е мъчно да поемеш към света на модата от нищото, само че “въпросът е да преодоляваш страха и съмнението, отчаянието и да вървиш напред”.
В колежа учениците приключват образованието си с фешън шоу. На събитието идват светила и дизайнери, търсещи свежи хрумвания. Могат да те харесат и да ти предложат работа. А дипломата, приета от учебните заведения в Обединеното кралство, ти отваря порти. С нея може да се завърне в София и да работи, а може и да продължи в университета “Сентрал Свети Мартин”, измежду чиито ученици са Александър Маккуин и певицата Мия.
Всичко е шанс - за мен да направя една стъпка напред, е изключително значимо. Дано ме осени и вдъхновението да имам собствен жанр, собствен почерк, споделя Марсело Илиев.
Засега съвсем нищо не е видял от Лондон.
“Ако някой си мисли, че мога да се разхождам като екскурзиант и да се любувам на красивия град, на река Темза и мостовете - доста се лъже. Времето, което извозвам на острова, е в колежа. Само уча”, споделя Марсело.
Режимът в колежа е непоколебим - вечерният час е до 19,30 ч, а петък, събота и неделя - до 20,30 ч. Бил е на концерт в Лондон, само че дошъл с другари до арената с кола и след това още веднъж се върнали. Признава, че единствено един път стъпили в бар, само че в по-ранен час и отпразнували така наречен вечер на българите.
Като човек на изкуството не му убягват и забавните моменти, които запечатва с фотообектива. Директорът на учебното заведение персонално изпраща негови фотоси на разнообразни състезания и печели награди. Допадат му изобразителното изкуство, малко по-трудно му е с физиката и химията, харесва му биологията.
С преподавателката Кейт, която е единствено на 26 година, търсели разнообразни създания в езера и това го впечатлило.
Учителите ни се държат като другари. Такива са Джоу по снимка, Давид по изкуствата, който ми помагаше и отвън учебно заведение, хвали се Марсело.
Носталгията по България обаче не го напуща. Понякога плаче. Радва се, че в този момент има смарт телефони и вижда приятелите си, баба си и по този начин бори тъгата по родния град Монтана.
Източник: bulnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР