Как тормозът в училище променя едно дете - разказ от първо лице
Момче от Съединените щати трогна света с описа си за издевателството, на който е подложен в учебно заведение. Видео, в което той споделя проблемите си, се трансформира в същинска сензация в интернет.
Как тормозът в учебно заведение трансформира душeвността на едно дете - роман от първо лице на българския артист Ивайло Захариев.
Когато е на 14 артистът Ивайло Захариев също става жертва на душевен тормоз от свои съученици.
„ Да ме карат да си класифицирам чантата по няколко пъти, тъй като ми е разхвърляна из цялата стая. Или пък метнати мои персонални движимости през прозореца. Всички обидни думи, които човек може да се сети. Спомням си, че нищо не предизвикваше тяхното отношение. Беше плод на тяхна волност, на предпочитание просто да тормозят някого”, споделя той.
Захариев си спомня, че в този интервал е бил по-затворен и не можел да показа. Приемал всичко като виновност и като, че това е ситуацията и няма отърване.
Тормозът продължава цяла година, а това прави Ивайло още по-затворено дете.
„ Успях да не разреша това да маркира личността ми. Осъзнах го може би няколко години по-късно, че това не съм аз. Вината, която изпитвах, унижението не са част от мен. Но е доста мъчно, тъй като са много мощни думи и послания за една детска психика”, безапелационен е той.
Ивайло си спомня за този интервал просто като стадий от израстването му. Случилото се не му е попречило да се трансформира в един от обичаните млади български артисти. Затова дава съвет на всяко дете, което е в сходна обстановка.
„ Действията на другите да не ги дефинират. Да бъдат уверени в това какво са те самите, какво могат и в случай че някой по-силен, по-властен от тях се възползва от тяхната уязвимост да потърсят в действителност помощ на момента. Защото аз се затворих и си споделих - няма кой да ми помогне. Не - постоянно има кой да ти помогне! Дори да е съученик - постоянно има някой, човек не е сам”, споделя той.
Как тормозът в учебно заведение трансформира душeвността на едно дете - роман от първо лице на българския артист Ивайло Захариев.
Когато е на 14 артистът Ивайло Захариев също става жертва на душевен тормоз от свои съученици.
„ Да ме карат да си класифицирам чантата по няколко пъти, тъй като ми е разхвърляна из цялата стая. Или пък метнати мои персонални движимости през прозореца. Всички обидни думи, които човек може да се сети. Спомням си, че нищо не предизвикваше тяхното отношение. Беше плод на тяхна волност, на предпочитание просто да тормозят някого”, споделя той.
Захариев си спомня, че в този интервал е бил по-затворен и не можел да показа. Приемал всичко като виновност и като, че това е ситуацията и няма отърване.
Тормозът продължава цяла година, а това прави Ивайло още по-затворено дете.
„ Успях да не разреша това да маркира личността ми. Осъзнах го може би няколко години по-късно, че това не съм аз. Вината, която изпитвах, унижението не са част от мен. Но е доста мъчно, тъй като са много мощни думи и послания за една детска психика”, безапелационен е той.
Ивайло си спомня за този интервал просто като стадий от израстването му. Случилото се не му е попречило да се трансформира в един от обичаните млади български артисти. Затова дава съвет на всяко дете, което е в сходна обстановка.
„ Действията на другите да не ги дефинират. Да бъдат уверени в това какво са те самите, какво могат и в случай че някой по-силен, по-властен от тях се възползва от тяхната уязвимост да потърсят в действителност помощ на момента. Защото аз се затворих и си споделих - няма кой да ми помогне. Не - постоянно има кой да ти помогне! Дори да е съученик - постоянно има някой, човек не е сам”, споделя той.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ