Пазарна икономика – лъжата с добавената стойност
- Момче, като си учил толкоз доста, можеш ли да ми обясниш простичко какво е това налог върху добавената стойност, пита ме с лукава усмивка комшията бай Горан. С обръщението „ Момче!” си придава значимост – по-възрастен е от мен единствено с 15-ина години. Пада си зевзек и по въпроса чувствам, че ми е подготвил капан.
- Данъкът върху добавената стойност е един от главните финансови стълбове на страната, бай Горане. Чрез него се цялостни половината от държавния бюджет. Без него няма да има пари за...
- Остави тия лакърдии за политиците – те си приказват каквото им изнася. Ти ми изясни по какъв начин по този начин една стока без налог ДОБАВЕНА стойност коства 100 лева, а с 20 % Данък добавена стойност, цената ѝ става 120 лева? Излиза, че този налог е начислен върху цялата стойност, а освен върху добавената?
Млъкнах от изненада.
- Тая работа ми се коства една огромна неистина - продължава бай Горан. – Да речем, че съм фермер и създавам домати. За да ги отгледам, заплащам разноски за разсад, за аренда на земята, за поливане, за заплати на служащите и така нататък Като туря чертата, разбирам какъв брой ми е коствало развъждането на доматите. Начислявам си върху нея и една прилична облага, щото и аз съм човек, и аз би трябвало да карам нов джип. И най-после излиза, че на мен, производителя, доматите ми излизат левче килото. Идва търговецът на едро, купува ми стоката и с цел да я продаде, също прави разноски – за превоз, за наем на склад, за електрическа енергия, за заплати на служащите и така нататък И той най-после удря калема и си начислява облага. На процедура прибавя стойност към себестойността на доматите. Да речем, че на него килото му излиза лев и 10 стотинки. Добавената от него стойност в цената на доматите е 10 стотинки. Според естествената логичност върху нея той би трябвало да дължи на страната 20 % налог – т.е. две стотинки. Следващият в пазарната верига е търговецът на дребно – той също има разноски, които се прибавят към платената цена от 1,10 лева за кило домати. Така до щанда доматите ми стигат на цена 1,20 лева Търговецът на дребно е добавил още 10 стотинки върху цената и би трябвало да заплати 20 % налог върху тях – две стотинки. Така общата сума от Данък добавена стойност за това кило домати ще бъде 4 стотинки, а не 20 стотинки, както е по Закона за Данък добавена стойност. И няма да бъде заплатен от крайния покупател, а от всеки участник във веригата от производителя до потребителя. Така всичко ще бъде доста по-просто.
Бай Горан ме свари неопитен - нищо не съумях да му отговоря. Прибрах се у дома и незабавно седнах зад компютъра. Влязох в интернет и открих Закона за налог върху добавената стойност. Четох, четох – на никое място в него не прочетох що е то добавена стойност. А нали тъкмо тя е в основата на този закон.
Според речника на infograf.bg: " Брутната добавена стойност е измерител на цената на стоките и услугите, създадени на една територия за даден интервал от време. Тя съставлява разликата сред крайната стойност на създадената продукция и цената на изразходваните за нейното произвеждане артикули и услуги (наричани още междинното потребление). "
Излиза, че комшията ми е прав. Тогава за какво законотворците ни са нарекли по този начин отрочето си - ЗДДС? Според мен отговорът е елементарен. Защото не им пука по какъв начин ще го кръстят, стига хазната да се цялостни и да има пари за публични поръчки, извоювани от „ наши фирми”. Важно е и да има малки врати за спекулация – посредством укриване на данъчни отговорности по Данък добавена стойност и посредством източване на Данък добавена стойност с вериги от фиктивни покупко-продажби и търговци. Едва ли някой може да каже какъв брой са ромите, станали против 200-300 лева притежатели на компании с многомилионни задължения към Национална агенция за приходите от налог добавена стойност.
Според данни от медиите годишно страната ни губи сред 700 и 750 млн. лева – платени от крайния консуматор.
Ясно е, че подобен закон би трябвало да има – има го в съвсем всички развити страни. В Япония обаче името му е най-коректно – Закон за налог върху потреблението.
Автор: Ангел Атанасов
- Данъкът върху добавената стойност е един от главните финансови стълбове на страната, бай Горане. Чрез него се цялостни половината от държавния бюджет. Без него няма да има пари за...
- Остави тия лакърдии за политиците – те си приказват каквото им изнася. Ти ми изясни по какъв начин по този начин една стока без налог ДОБАВЕНА стойност коства 100 лева, а с 20 % Данък добавена стойност, цената ѝ става 120 лева? Излиза, че този налог е начислен върху цялата стойност, а освен върху добавената?
Млъкнах от изненада.
- Тая работа ми се коства една огромна неистина - продължава бай Горан. – Да речем, че съм фермер и създавам домати. За да ги отгледам, заплащам разноски за разсад, за аренда на земята, за поливане, за заплати на служащите и така нататък Като туря чертата, разбирам какъв брой ми е коствало развъждането на доматите. Начислявам си върху нея и една прилична облага, щото и аз съм човек, и аз би трябвало да карам нов джип. И най-после излиза, че на мен, производителя, доматите ми излизат левче килото. Идва търговецът на едро, купува ми стоката и с цел да я продаде, също прави разноски – за превоз, за наем на склад, за електрическа енергия, за заплати на служащите и така нататък И той най-после удря калема и си начислява облага. На процедура прибавя стойност към себестойността на доматите. Да речем, че на него килото му излиза лев и 10 стотинки. Добавената от него стойност в цената на доматите е 10 стотинки. Според естествената логичност върху нея той би трябвало да дължи на страната 20 % налог – т.е. две стотинки. Следващият в пазарната верига е търговецът на дребно – той също има разноски, които се прибавят към платената цена от 1,10 лева за кило домати. Така до щанда доматите ми стигат на цена 1,20 лева Търговецът на дребно е добавил още 10 стотинки върху цената и би трябвало да заплати 20 % налог върху тях – две стотинки. Така общата сума от Данък добавена стойност за това кило домати ще бъде 4 стотинки, а не 20 стотинки, както е по Закона за Данък добавена стойност. И няма да бъде заплатен от крайния покупател, а от всеки участник във веригата от производителя до потребителя. Така всичко ще бъде доста по-просто.
Бай Горан ме свари неопитен - нищо не съумях да му отговоря. Прибрах се у дома и незабавно седнах зад компютъра. Влязох в интернет и открих Закона за налог върху добавената стойност. Четох, четох – на никое място в него не прочетох що е то добавена стойност. А нали тъкмо тя е в основата на този закон.
Според речника на infograf.bg: " Брутната добавена стойност е измерител на цената на стоките и услугите, създадени на една територия за даден интервал от време. Тя съставлява разликата сред крайната стойност на създадената продукция и цената на изразходваните за нейното произвеждане артикули и услуги (наричани още междинното потребление). "
Излиза, че комшията ми е прав. Тогава за какво законотворците ни са нарекли по този начин отрочето си - ЗДДС? Според мен отговорът е елементарен. Защото не им пука по какъв начин ще го кръстят, стига хазната да се цялостни и да има пари за публични поръчки, извоювани от „ наши фирми”. Важно е и да има малки врати за спекулация – посредством укриване на данъчни отговорности по Данък добавена стойност и посредством източване на Данък добавена стойност с вериги от фиктивни покупко-продажби и търговци. Едва ли някой може да каже какъв брой са ромите, станали против 200-300 лева притежатели на компании с многомилионни задължения към Национална агенция за приходите от налог добавена стойност.
Според данни от медиите годишно страната ни губи сред 700 и 750 млн. лева – платени от крайния консуматор.
Ясно е, че подобен закон би трябвало да има – има го в съвсем всички развити страни. В Япония обаче името му е най-коректно – Закон за налог върху потреблението.
Автор: Ангел Атанасов
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ