Молбата за помилване на "счетоводителя на Аушвиц" бе отхвърлена
Молбата за опрощаване на наказването на 96-годишния Оскар Грьонинг, прочут като " счетоводителя на Аушвиц " е била отхвърлена, заяви организация " Ройтерс ", базирайки се на немски медии.
Грьонинг бе първият човек, наказан за съучастничество в убийствата в концентрационния лагер, въпреки той самият да не е убивал. Миналия месец Конституционният съд удостовери, че той е физически кадърен да лежи в пандиза, въпреки отбраната му да се базира на неприятното му здраве и преклонна възраст, с цел да изиска анулацията на четиригодишната присъда. Конституционният съд обаче отхвърли тези доводи, заявявайки, че заради тежестта на закононарушенията му е изключително значимо да се види, че той е осъден.
Кой е Оскар Грьонинг
На 21 години Грьонинг се причислява като доброволец към " Вафен Секретен сътрудник ", а през 1942 година е трансфериран на работа в Аушвиц, където броял парите, открити измежду движимостите на пандизчиите и ги пращал в основната квартира на Секретен сътрудник в Берлин. В предвоенна Германия бил банков чиновник. Той в никакъв случай не е крил нацисткото си минало и в първите дни на процеса против себе си призна " морална отговорност " за Холокоста.
След войната, Грьонинг си основава видимо естествен живот и не разисква даже с най-близките си това, на което е ставал очевидец в лагера. 40 години по-късно обаче взема решение да проговори - откакто в инцидентен диалог схваща, че в Германия има хора, съгласно които Холокостът не се е случил. Негов прочут от локалния филателистки клуб споделя, че е извънредно, че отричането на тези събития е криминализирано, тъй като унищожаването на толкоз доста хора не било на практика допустимо. Грьонинг отвръща единствено: " Знам малко повече за това, би трябвало да си поговорим в миналото ", а мъжът му предлага листовка по мотива. Бившият счетоводител на Аушвиц прочита брошурата и я връща на създателя с коментара: " Видях всичко. Газовите камери, кремациите, процеса на асортимент. Милион и половина евреи бяха убити в Аушвиц. Бях там. " Заливат го телефонни позвънявания и писма от непознати, които упорстват, че това, което е видял със личните си очи, не се е случило - което единствено го убеждава, че би трябвало да продължи да приказва.
Грьонинг не се побоява да стои пред камерите на Би Би Си в продължение на 9 часа за снимането на документален филм и признанията му способстват за решението да бъде съден. В хладния си роман той демонстрира по какъв начин нацистката агитация го е убедила, че прави вярното нещо и че всеобщите изтребвания са " специфична задача ". " Бяхме уверени, че сме жертва на изменничество, че има голяма еврейска интрига против нас ".
Грьонинг бе първият човек, наказан за съучастничество в убийствата в концентрационния лагер, въпреки той самият да не е убивал. Миналия месец Конституционният съд удостовери, че той е физически кадърен да лежи в пандиза, въпреки отбраната му да се базира на неприятното му здраве и преклонна възраст, с цел да изиска анулацията на четиригодишната присъда. Конституционният съд обаче отхвърли тези доводи, заявявайки, че заради тежестта на закононарушенията му е изключително значимо да се види, че той е осъден.
Кой е Оскар Грьонинг
На 21 години Грьонинг се причислява като доброволец към " Вафен Секретен сътрудник ", а през 1942 година е трансфериран на работа в Аушвиц, където броял парите, открити измежду движимостите на пандизчиите и ги пращал в основната квартира на Секретен сътрудник в Берлин. В предвоенна Германия бил банков чиновник. Той в никакъв случай не е крил нацисткото си минало и в първите дни на процеса против себе си призна " морална отговорност " за Холокоста.
След войната, Грьонинг си основава видимо естествен живот и не разисква даже с най-близките си това, на което е ставал очевидец в лагера. 40 години по-късно обаче взема решение да проговори - откакто в инцидентен диалог схваща, че в Германия има хора, съгласно които Холокостът не се е случил. Негов прочут от локалния филателистки клуб споделя, че е извънредно, че отричането на тези събития е криминализирано, тъй като унищожаването на толкоз доста хора не било на практика допустимо. Грьонинг отвръща единствено: " Знам малко повече за това, би трябвало да си поговорим в миналото ", а мъжът му предлага листовка по мотива. Бившият счетоводител на Аушвиц прочита брошурата и я връща на създателя с коментара: " Видях всичко. Газовите камери, кремациите, процеса на асортимент. Милион и половина евреи бяха убити в Аушвиц. Бях там. " Заливат го телефонни позвънявания и писма от непознати, които упорстват, че това, което е видял със личните си очи, не се е случило - което единствено го убеждава, че би трябвало да продължи да приказва.
Грьонинг не се побоява да стои пред камерите на Би Би Си в продължение на 9 часа за снимането на документален филм и признанията му способстват за решението да бъде съден. В хладния си роман той демонстрира по какъв начин нацистката агитация го е убедила, че прави вярното нещо и че всеобщите изтребвания са " специфична задача ". " Бяхме уверени, че сме жертва на изменничество, че има голяма еврейска интрига против нас ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ