Първата жена Лилит: Защо Библията мълчи за предшественичката на Ева
Можете да попитате всеки човек за името на първата жена и по какъв начин се е появила и евентуално ще чуете историята за Адам и Ева, както и за прословутото ребро. Но малко хора знаят, че в предхристиянски времена отговорът на този въпрос е бил двузначен, защото свещените текстове от онази ера разказвали за друга първа жена, на име Лилит.
Няма да намерите и намек за Лилит в каноничните текстове на която и да е Авраамова вяра, която съществува през днешния ден. Но в най-древните апокрифи се загатва тази жена и нейната персона заема изключително значимо място в шумерската и семитската митология.
Много внимание се обръща на Лилит в Кабала, където първата жена символизира тъмното женско начало, както старозаветния Каин – мъжкото. Но християнските теолози и редактори на Библията не съумяват да се отърват изцяло от Лилит, заради което в текста се появява разминаване:
И Бог сътвори индивида по собствен облик, основал го по облик на Бог; основал ги мъж и жена.
От този ред става пределно ясно, че Бог е основал мъжът и дамата по едно и също време. Но знаем, че Ева се е появила по-късно, тъй че тук явно не става дума за нея. Най-вероятно се приказва за Лилит, която християнските редактори на Стария Завет се пробвали да отстранен от всички текстове.
Но дали хората, които се занимавали с изкореняването на паметта на първата жена, са били невнимателни или преследвали някакви други цели, само че споменаването на тази дама от време на време се промъква в Библията. Например, книгата на Исай се приказва за някакво нощно творение, наречено Лилит. Предполага се, че това е някакво животно или птица, само че не тъкмо.
В Библията, оповестена в Англия през 1560 година, се загатва за кукумявка, нощна хищна птица. В доста езици от семитската група с думата „ лилит “ се посочват някои разновидности на совите. Интересно, само че в доста антични изображения Лилит е съпроводена точно от сова.
Преведено от шумерския език, думата „ лил “ значи неземно създание, дух или фантом. Митологията на народите, населяващи Месопотамия, била извънредно богата на разнообразни зли духове. Лилу, Лилиту, Улрит, Лилит – всички тези демони имат сходни имена, само че в това време са годни както за женски, по този начин и за мъжки жанр.
Древните асирийци вярвали, че духовете на хората, които приживе нямали деца, ставали зли духове. Те били нетърпеливи да продължат своята раса, съвкупявайки се с живите, само че от такива връзки се раждали демони или изроди. В най-известния шумерски епос за героя Гилгамеш има подмятане за Лилит. Жена-демон с това име, дружно с орел, с орлова глава, живеела във върбака.
В Средновековната еврейска книга „ Азбука на Бен Сира “ се разказва в детайли историята на Адам и Лилит. В него се споделя, че дамата се възгордяла, че и тя като мъжа е основана по облик на Бога и по тази причина отказвала да се подчини на Адам.
За да се измъкне от подчинението на брачна половинка си, Лилит изрекла тайното името на Бога и съумяла да отлети надалеч от Адам. Адам се оплакал на Създателя за дамата и той изпратил три ангела след бегълката. Те настигнали Лилит и поискали тя да се върне и да се покае, само че получили безапелационен отвод.
Лилит била строго осъдена за непокорство, само че античните текстове не са запазили точното изложение на наказването. Най-често срещаните версии са три: неплодородие, всекидневно раждане на 100 деца и неизбежната им гибел и непрекъснато раждане на демони, вместо на обикновено поколение.
Лилит се заклела да отмъсти за това и да убива човешките бебета на всички места, където и колкото може. В същото време тя дала обещание да не пипа децата, които носят амулети с нейното име или с имената на ангели. Оттогава жената-демон се специализирала в пострадването на бебета и родилки. Смятало се, че синдромът на неочакваната гибел, който се случва при кърмачета, е нейно дело.
Тя била способна и на други интриги, в това число предизвикателство на неплодородие при млади дами, изсмукване на кръв и новородени и провокиране на спонтанни аборти. Според една версия, точно Лилит се превъплътила в изкусителната змия, която подвела Ева да вкуси злополучната ябълка. Тя направила това от ревнивост, откакто видяла щастието на Адам и Ева. Интересното е, че Господ изгонил Ева от Рая, а Лилит останала.
Много поданици на Месопотамия смятали Лилит за привлекателен дявол, който нощем ходел при младите мъже, с цел да се чифтосва с тях. Резултатът от тази връзка е раждането на Инкуб или Сукуб – демони, чиято единствена цел на битие е изкушението на младите мъже и дами.
Една от най-уважаваните книги на Кабала – Зохар, твърди, че Лилит станала брачна половинка на самия Сатана и му родила деца. Ето за какво обликът на жената-демон бързо мигрирал към сатанизма, където е уважаван дружно с Кали, Хел и Ерешкигал, заимстван от други религии и митологии.
Автор: Десислава Михалева
