Можем само да благодарим на издателите, че на пазара сега

Можем единствено да благодарим на издателите, че на пазара в този момент се появи още веднъж един от най-блестящите записи на  монументалната творба на Верди „ Реквием “. Записът е сбъднат преди 37  години в Ню Йорк. Реквиемът е изпълнен на 22-и октомври 1980 година в Айвъри фишер хол под диригентството на Зубин Мета, а на 24, 25 и 27 същия месец е записан. Оттогава до през днешния ден този запис се счита за една от най-сполучливите  тълкования на великата творба.

С наслаждение слушах диска! Възхити ме на първо място визията на Зубин Мета върху творбата. Много прочувствено, само че и доста прецизно звучеше, без непотребна прочувственост, само че и с доста напрежение. За реализирането на записа той разполага с един приказен оркестър, каквато е Ню Йоркската филхармония, която откликва на всеки изискван колорит. Очарова ме хорът, чужд за мен - " Музика сакра хорус ", управителен от Ричард  Уестънбърг. Прекрасно пеене - спято и красиво, богато оцветено темброво, фино нюансирано. Разбира се, в Реквиема би трябвало доста да се приказва за солистите, а те са познати майстори в региона на вокалното изкуство. Започвам с блестящия Пласидо Доминго - в прелестна гласова форма, доста артистичен, доста постоянен, глас с неограничени благоприятни условия. Монсерат Кабайе употребява всички присъщи на нея средства - гласът й е благ, хубав, гальовен. Във финала „ Libera me “ е удивително нейното пианисимо! Всъщност нейната героиня е страдаща и примирена, спокойна, благ спокойна. Басовата партия с достолепие извършва дългогодишният солист на Метрополитън Паул Плишка, благородно и строго. Само мецосопранът Бианка Берини сякаш не е на висотата на това осъществяване, с тембъра си нейният глас се отделя, нарушава хармонията. Но все пак изцяло Реквиемът е прелестно изпълнен.

Остава да прибавя, че в приложената към диска брошура има цялостни детайлности за написването  на Реквиема от Верди. Някои обстоятелства са по-малко познати. Ето един от тях - след първото осъществяване на Реквиема в немски говорещите страни творбата се отхвърля. Критиците я намират за прекомерно оперна, с доста външни резултати. Даже огромният немски диригент Ханс декор Бюлов упреква Верди че е „ най-големият  унищожител на италианския усет “. Но единствено след няколко години Бюлов написа енергично писмо на Верди, цялостно с екстаз пред неговото творчество и извинения за недомислените рецензии против Реквиема.