Колко опасни са пластмасовите чаши, чинии и сламки?
Можем ли да живеем без без пластмасови торбички и кутийки - посетители по тематиката в Сутрешния блок на Българска национална телевизия Цветанка Тодорова от Асоциация " Полимери " и Деница Петрова от " Грийнпийс " България.
Черно море, за жалост, не е пропуснато от тази рецесия на отпадъците, която имаме в целия свят, изясни Деница Петрова от " Грийнпийс " България. Проблемът е, че пластмасата, един път попаднала в морето, се разгражда на все по-малки и по-малки частици и става микропластмаса, разяснява Петрова и добави, че проби са посочили, че и в Черно море има микропластмаса. Деница Петрова добави, че плажовете у нас са задръстени с чаши, торбички и фасове - " от варненския плаж за два часа успяхме да съберем 4500 фаса ".
Тя приветства ограниченията на Европейска комисия, тъй като пластмасата за еднократна приложимост има други възможности, може да се понижим потреблението й и да не се замърсява околкната среда по толкоз фрапантен метод.
Според Цветанка Тодорова от Асоциация " Полимери " обаче за част от продуктите, включени в директивата, към момента не съществуват други възможности, с цел да бъде лимитирана тяхната приложимост или напълно неразрешени. Все още е рано да се приказва кои артикули ще бъдат неразрешени, изясни тя.
За какъв брой време пластмасата се разгражда в природата и какво е отражението на потреблението на пластмасови опаковки върху продуктите, които съхраняваме в тях - гледайте в директното включване на Боряна Черганова с химиците от И нститута по полимери към Българска академия на науките.
Може ли човек да живее без пластмасови артикули и какви са опциите да се понижи използването им в всекидневието? Отговорът ни дава Ирена Събева, която от години живее без пластмасови боклуци.
Ирена Събева е позната в квартала си в София като индивидът направил първата квартална компостираща система за органични боклуци. От години се пробва да понижи използването на пластмасови артикули в всекидневието си и признава, че е допустимо. Така и тялото, и душата са чисти.
Ирена Събева - Всичко, което може да бъде събрано в пластмасовото пликче, може с лекост да бъде събрано в пликче за многократна приложимост.
С този пазар Ирена спести на природата най-малко две найлонови пликчета и една чантичка, която другояче даже неумишлено взимаме със себе си от магазина. Кваси сама млякото си у дома, а с цел да избегне боклук от покупка на сирене да вземем за пример, си носи стъклена кутия.
Ирена Събева: В работния ми ден огромен асистент ми е бутилката от стъкло, в която си нося вода или чай или каквото си избера и избирам да нося домашно приготвената храна в един съд за многократна приложимост.
Лъжичката за храна отвън дома е от бамбук, а четката за зъби от дърво. В офиса и намираме и рециклирани бутилки, които употребява за чаши.
Това са бутилки от вино, които по специфичен метод са просто отрязани и те са подобаващи за водичка, тъй че мога да предложа да ви налея. В кутията ви за храна какво има в действителност за през днешния ден? В кутията ми за обяд са едни овесени ядки с елда и сушени плодове и ядки.Пластмасовите сламки за пиянство на течности по какъв начин се заместват? Вече има модерни решения, които съставляват ето това. Метална сламка, това е единият вид, в който изцяло се заобикаля използването на еднократната, а това е другият вид, в който даже си е с четчица и е прелестно решение за хората, които по някакъв метод хем обичат да пият със сламка, само че се тормозят за хигиеничните условия.
Дори четката за миене на чаши в офиса и е от дървесина.
В случая тази за чаши е с нишки от конски косъм, само че би трябвало да уточним, че не са убивани коне за това нещо. Аз считам, че това е най-правилният път при толкоз международни аларми замърсяванията, които се откриват на дъното на океана, в животни умрели, считам, че нашата самостоятелна отговорност е групов дълг също.
За образуването на нов табиет са нужни единствено три минути дневно, споделя Ирена и е уверена, че всеки може да реализира всичкo, стига да го избере умишлено.
Черно море, за жалост, не е пропуснато от тази рецесия на отпадъците, която имаме в целия свят, изясни Деница Петрова от " Грийнпийс " България. Проблемът е, че пластмасата, един път попаднала в морето, се разгражда на все по-малки и по-малки частици и става микропластмаса, разяснява Петрова и добави, че проби са посочили, че и в Черно море има микропластмаса. Деница Петрова добави, че плажовете у нас са задръстени с чаши, торбички и фасове - " от варненския плаж за два часа успяхме да съберем 4500 фаса ".
Тя приветства ограниченията на Европейска комисия, тъй като пластмасата за еднократна приложимост има други възможности, може да се понижим потреблението й и да не се замърсява околкната среда по толкоз фрапантен метод.
Според Цветанка Тодорова от Асоциация " Полимери " обаче за част от продуктите, включени в директивата, към момента не съществуват други възможности, с цел да бъде лимитирана тяхната приложимост или напълно неразрешени. Все още е рано да се приказва кои артикули ще бъдат неразрешени, изясни тя.
За какъв брой време пластмасата се разгражда в природата и какво е отражението на потреблението на пластмасови опаковки върху продуктите, които съхраняваме в тях - гледайте в директното включване на Боряна Черганова с химиците от И нститута по полимери към Българска академия на науките.
Може ли човек да живее без пластмасови артикули и какви са опциите да се понижи използването им в всекидневието? Отговорът ни дава Ирена Събева, която от години живее без пластмасови боклуци.
Ирена Събева е позната в квартала си в София като индивидът направил първата квартална компостираща система за органични боклуци. От години се пробва да понижи използването на пластмасови артикули в всекидневието си и признава, че е допустимо. Така и тялото, и душата са чисти.
Ирена Събева - Всичко, което може да бъде събрано в пластмасовото пликче, може с лекост да бъде събрано в пликче за многократна приложимост.
С този пазар Ирена спести на природата най-малко две найлонови пликчета и една чантичка, която другояче даже неумишлено взимаме със себе си от магазина. Кваси сама млякото си у дома, а с цел да избегне боклук от покупка на сирене да вземем за пример, си носи стъклена кутия.
Ирена Събева: В работния ми ден огромен асистент ми е бутилката от стъкло, в която си нося вода или чай или каквото си избера и избирам да нося домашно приготвената храна в един съд за многократна приложимост.
Лъжичката за храна отвън дома е от бамбук, а четката за зъби от дърво. В офиса и намираме и рециклирани бутилки, които употребява за чаши.
Това са бутилки от вино, които по специфичен метод са просто отрязани и те са подобаващи за водичка, тъй че мога да предложа да ви налея. В кутията ви за храна какво има в действителност за през днешния ден? В кутията ми за обяд са едни овесени ядки с елда и сушени плодове и ядки.Пластмасовите сламки за пиянство на течности по какъв начин се заместват? Вече има модерни решения, които съставляват ето това. Метална сламка, това е единият вид, в който изцяло се заобикаля използването на еднократната, а това е другият вид, в който даже си е с четчица и е прелестно решение за хората, които по някакъв метод хем обичат да пият със сламка, само че се тормозят за хигиеничните условия.
Дори четката за миене на чаши в офиса и е от дървесина.
В случая тази за чаши е с нишки от конски косъм, само че би трябвало да уточним, че не са убивани коне за това нещо. Аз считам, че това е най-правилният път при толкоз международни аларми замърсяванията, които се откриват на дъното на океана, в животни умрели, считам, че нашата самостоятелна отговорност е групов дълг също.
За образуването на нов табиет са нужни единствено три минути дневно, споделя Ирена и е уверена, че всеки може да реализира всичкo, стига да го избере умишлено.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ