Консултанти определят България като „дигитален конкурент“
Можем да спечелим 8 милиарда евро спомагателен Брутният вътрешен продукт до 2025 година
България е в добра позиция да се възползва от увеличената цифровизация, сочи отчет на McKinsey (източник: CC0 Public Domain)
Дигитализацията може да бъде идващият огромен мотор на растежа в страната, сочи отчет на консултантската компания McKinsey. Макроикономическото изследване мери размера и темпа на напредък на цифровите стопански системи на районно равнище в 10 страни: България, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения, Унгария, Хърватия, Чехия.
С превъзмогването на цифровото закъснение със Западна и Северна Европа, България може да завоюва до 8 милиарда евро спомагателен Брутният вътрешен продукт до 2025 година, твърди отчетът, озаглавен „ Възходът на цифровите съперници: Как дигитализацията може да се трансформира в идващия мотор на икономическия напредък в Централна и Източна Европа “.
При тази оптимистична прогноза, дигитализацията може да прибавя по един % годишно спомагателен растеж на Брутният вътрешен продукт за България до 2025 година И да докара до растеж на каузи на цифровата стопанска система на страната от днешните 5,2% до 16% от Брутният вътрешен продукт през 2025 година
Днес цифровата стопанска система в България към този момент съставлява сравним дял в Брутният вътрешен продукт, както е в най-големите пет пазара на Европейски Съюз (6,7% против 6,9%). Тя обаче изостава от най-дигитализираните северноевропейски страни (дигитални лидери), като Швеция, където този дял доближава 9,0%.
Въпреки това, цифровата стопанска система в България нараства повече от два и половина пъти по-бързо, в сравнение с в 5-те огромни пазара на Европейски Съюз (8,2% по отношение на 3,1%) през последните пет години. Тези данни удостоверяват, че България може да претендира за купата „ цифров съперник “ .
Страната ни е в добра позиция да се възползва от увеличената цифровизация. Икономиката е относително дребна и отворена, сходно на другите цифрови съперници, както и цифровите водачи, като разчита на търговия (за разлика от огромните западни стопански системи в Европейски Съюз и техните огромни вътрешни пазари).
Съотношението на търговията към Брутният вътрешен продукт в България – 131% през 2017 година е сравнимо с 128% за цифровите водачи и 137% за района на ЦИЕ, което е доста по-високо от това на огромните 5 пазара в Европейски Съюз (67%).
още по тематиката
България, дружно с останалата част от района на Централна и Източна Европа, може да употребява дигитализацията като дейно средство за нахлуване в интернационалните вериги за основаване на стойност.
Комбинацията от отворен пазар и концентриране върху дигитализацията беше сполучлива тактика за напредък и при страните цифрови водачи. Общите им основни характерности (размер, значение на търговията и отвореност) демонстрират, че България е в доста добра позиция да построи сходен път към просперитета.
За да реализира тези проекти, България би трябвало да ангажира всички виновни фактори в цифровата промяна. Бизнесът би трябвало да форсира приемането на цифрови принадлежности, с цел да усили своите работливост и облага. Също по този начин да се възползва от цифровите решения за проучване на потребителските настройки и да стъпи на районни и международни пазари.
Публичният бранш може да играе значима роля в трансформацията посредством потребление на цифрови технологии за реализиране на по-бързи, по-плавни процеси и услуги както за фирмите, по този начин и за елементарните жители. Хората също би трябвало да са активни; вложението в учене през целия живот ще им разреши да се възползват от новите благоприятни условия на пазара на труда. Те би трябвало да са по-гъвкави в кариерата си.
Политиците могат да поддържат процеса на доста фронтове. Те могат да насърчат приемането на технологии както от обществения, по този начин и от частния бранш. Могат да подобрят екосистемата за започващи компании и опциите за цифрови нововъведения.
Политиците могат също по този начин да подкрепят служащите посредством основаване на стратегии за придвижване, ориентирани към „ преквалификация “ и „ повишение на квалификацията “ на служащите.
България е в добра позиция да се възползва от увеличената цифровизация, сочи отчет на McKinsey (източник: CC0 Public Domain)
Дигитализацията може да бъде идващият огромен мотор на растежа в страната, сочи отчет на консултантската компания McKinsey. Макроикономическото изследване мери размера и темпа на напредък на цифровите стопански системи на районно равнище в 10 страни: България, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения, Унгария, Хърватия, Чехия.
С превъзмогването на цифровото закъснение със Западна и Северна Европа, България може да завоюва до 8 милиарда евро спомагателен Брутният вътрешен продукт до 2025 година, твърди отчетът, озаглавен „ Възходът на цифровите съперници: Как дигитализацията може да се трансформира в идващия мотор на икономическия напредък в Централна и Източна Европа “.
При тази оптимистична прогноза, дигитализацията може да прибавя по един % годишно спомагателен растеж на Брутният вътрешен продукт за България до 2025 година И да докара до растеж на каузи на цифровата стопанска система на страната от днешните 5,2% до 16% от Брутният вътрешен продукт през 2025 година
Днес цифровата стопанска система в България към този момент съставлява сравним дял в Брутният вътрешен продукт, както е в най-големите пет пазара на Европейски Съюз (6,7% против 6,9%). Тя обаче изостава от най-дигитализираните северноевропейски страни (дигитални лидери), като Швеция, където този дял доближава 9,0%.
Въпреки това, цифровата стопанска система в България нараства повече от два и половина пъти по-бързо, в сравнение с в 5-те огромни пазара на Европейски Съюз (8,2% по отношение на 3,1%) през последните пет години. Тези данни удостоверяват, че България може да претендира за купата „ цифров съперник “ .
Страната ни е в добра позиция да се възползва от увеличената цифровизация. Икономиката е относително дребна и отворена, сходно на другите цифрови съперници, както и цифровите водачи, като разчита на търговия (за разлика от огромните западни стопански системи в Европейски Съюз и техните огромни вътрешни пазари).
Съотношението на търговията към Брутният вътрешен продукт в България – 131% през 2017 година е сравнимо с 128% за цифровите водачи и 137% за района на ЦИЕ, което е доста по-високо от това на огромните 5 пазара в Европейски Съюз (67%).
още по тематиката
България, дружно с останалата част от района на Централна и Източна Европа, може да употребява дигитализацията като дейно средство за нахлуване в интернационалните вериги за основаване на стойност.
Комбинацията от отворен пазар и концентриране върху дигитализацията беше сполучлива тактика за напредък и при страните цифрови водачи. Общите им основни характерности (размер, значение на търговията и отвореност) демонстрират, че България е в доста добра позиция да построи сходен път към просперитета.
За да реализира тези проекти, България би трябвало да ангажира всички виновни фактори в цифровата промяна. Бизнесът би трябвало да форсира приемането на цифрови принадлежности, с цел да усили своите работливост и облага. Също по този начин да се възползва от цифровите решения за проучване на потребителските настройки и да стъпи на районни и международни пазари.
Публичният бранш може да играе значима роля в трансформацията посредством потребление на цифрови технологии за реализиране на по-бързи, по-плавни процеси и услуги както за фирмите, по този начин и за елементарните жители. Хората също би трябвало да са активни; вложението в учене през целия живот ще им разреши да се възползват от новите благоприятни условия на пазара на труда. Те би трябвало да са по-гъвкави в кариерата си.
Политиците могат да поддържат процеса на доста фронтове. Те могат да насърчат приемането на технологии както от обществения, по този начин и от частния бранш. Могат да подобрят екосистемата за започващи компании и опциите за цифрови нововъведения.
Политиците могат също по този начин да подкрепят служащите посредством основаване на стратегии за придвижване, ориентирани към „ преквалификация “ и „ повишение на квалификацията “ на служащите.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ