Защо жените не обичат други жени
Можем да си бъдем приятелки и да си имаме цялостно доверие, само че това не трансформира този факт – дамите просто не обичаме изключително другите дами. Екатерина Чумерина се пробва да разбере на какво се дължи това.
„ На красивите дами като мен не им е елементарно – другите дами ни ненавиждат, просто тъй като изглеждаме ужасно “. Това е главната мисъл в публикацията на Саманта Брик „ Защо дамите ме ненавиждат поради хубостта ми “, оповестена в английския Daily Mail. По адрес на журналистката, декларирала в публикацията си какъв брой е красива, се посипаха закани и обиди в Туитър, Facebook и по имейл. Имаше някои съчувстващи й читатели, само че не бяха доста. Аз четох публикацията и се пробвах да си изясня какво изпитвам. Стана ми жалост за Саманта. Шефката й я тормози, единствено тъй като Брик е с 10 години по-млада и умее да се облича добре. Нито една от приятелките й, даже и най-хубавата, не я е поканила да й стане шаферка. Рядко някой я кани на посетители, тъй като дамите се тормозят мъжете им да не им изневерят. От друга страна ми е неприятно, че Брик е написала „ Аз не съм Ел Макферсън. Аз съм висока стройна русокоска и всички ми споделят, че съм красива “. Обидените й читателки бяха писали „ Теб не те ненавиждат поради хубостта ти, а тъй като си самонадеяна егоистка, която се мисли за огромната работа “.
Дочетох публикацията. Външният тип на авторката й няма кой знае какво значение, защото… ами всеки с усета си. Но нито аз, нито моите приятелки в миналото сме казвали за себе си „ Аз съм доста красива жена “. Дали сме си го мислили? Да. Но дамите не споделят такова нещо на глас.
Научили сме се да прикриваме изцяло страстите си във връзка с другите дами. Никога няма да си признаем, че ни нервира съвършенството на друга жена. Но ще си признаем, че може да ни вбесят общочовешките й дефекти. Аз да вземем за пример не мога да претърпявам безделнички, които висят на разноските на своите татковци, съпрузи и любовници. Същия градус на злост изпитвам към девойките, които се опияняват от хубостта си. Женският егоизъм е просто ужасяващ! Глупачки също не одобрявам, за тях Фаина Раневская е споделила „ Цял живот доста се опасявам от глупави хора. Особено от глупави дами. Никога не знаеш по какъв начин да приказваш с тях, без да паднеш до тяхното равнище “. Неприятни са ми и прекомерно верните дами със синдром на отличничката, както и безличните дами, безотговорните дами, тези, които приказват единствено за себе си, тези, които съдят за хората единствено по статута им. Но да кажеш, че не обичам дамите като цяло?! Как може да си го помислите!
Откъде тогава са се пръкнали всичките страшни истории за женската злоба, за съперничеството, което ни е в кръвта, от кое място идват изказванията „ Добрата другарка е грозната другарка. Ако си нямате грозна другарка, замислете се – може би вие сте грозната другарка “. Защо се обличаме и контим не за мъжете, а за дамите? Защо компанията на ослепителни хубавици за нас е гаранция за непоносимо въодушевление и ужасна вечер? Защо толкоз ни нервира да чуем по адрес на друга „ Колко е красива! “ – изключително казано от мъж? Помните ли описа на Катрин Мансфийлд „ Чаша чай “? Богатата Розмари прибрала от улицата и приютила бедната мис Смит. Съпругът на Розмари не бил във екстаз от тази концепция и когато не съумял да я убеди да се откаже, нанесъл един удар, убиващ всевъзможни пориви за щедрост. Той споделил „ Скъпа, мис Смит е необикновено красива, не мислиш ли? “. След няма и половин час беднячката била изгонена от вкъщи им персонално от самата Розмари.
При това мъжете не понасят в тяхно наличие жена да каже за друга жена „ Ама че тлъста крава “ или още някое такова „ хвалебствие “.
Като цяло завистта е нещо постоянно срещано измежду девойките. Дори фамозната феминистка Джермейн Гриър е съгласна с това: „ Женската злоба е естествена реакция на нашия групов опит. Цели генерации дами са се грижили за другите, забравяйки за себе си – вследствие на това страдат от прочувствен апетит. Тежко им е да виждат дами, които са имали шанса да получат нужното им внимание. Оттам идва желанието им да подлагат на критика, да принизяват и да злословят “.
Въпросът за хубостта е изключително проблематичен. Психоложката Мариса Пиър, създател на доста книги за дами, е направила от дългогодишните си наблюдения извода, че дамите се правят оценка една друга най-много по външни данни, а не по професионалните си триумфи (при мъжете е обратното). Което прави живота на красивите по-труден. Израелски социолози са забелязали, че на хубавиците им е по-трудно да си намерят работа, даже в случай че имат няколко дипломи и идеална професионална известност. В опита взели участие 5 хиляди израелки, които си търсели работа. Всяка съставила CV в три върианта – на първото поставила фотография на хубавица, на второто – фотография на неугледна жена, а третото оставила без фотография. Най-много оферти за работа получили CV-тата без фотография. На второ място се оказали непривлекателните. А на хубавиците съвсем никой не им се обадил. Психолозите от отделите за човешки запаси обяснили държанието си по следния метод: „ Когато дамата прибавя към CV-то си фотография, тя основава усещането, че желае да употребява като коз външния си тип. Ако същото направи мъж, при него е противоположното, той акцентира своята убеденост в силите си и това му дава повече точки “.
В Съединени американски щати от банка в Чикаго била уволнена служителка с обяснението, че „ нейните внушителни форми разсейват чиновниците от работата “ – и освен това никой не се съмнявал в професионалните качества на въпросната дама.
И аз като всички обичам истории от живота на звездите, само че нищо не ми доставя толкоз наслаждение, едвам преглеждам папарашките фотоси, на които се вижда действителното положение на лицата и телата на тези богини. Оказва се, че Дженифър Лопес и Ким Кардашиян имат къси крайници. Хали Бери си е пуснала дълга коса, която никак не й отива. Онези, които са имали шанса да видят Моника Белучи онлайн, настояват, че тя несъмнено е прелестна, само че малко нисичка, с много видимо коремче и тежичко дупе, а и като цяло й проличава, че е на много над 40… За София Лорен и Катрин Деньов нямам забележки. Аз съм блага и снизходителна към дамите, които са на над 60 години. Те имат други ползи, не са ми канкуренция. Същото загатва и Саманта Брик в своята публикация – в този момент, когато към този момент е на над 40 години, животът й е станал по-лесен, тъй като дамите обръщат повече внимание на възрастта й, а не на външния й тип.
На мен несъмнено ми е неловко да съзнавам, че не обичам другите дами – на практика всички други дами. Но въпреки това, в случай че я нямаше женската неприязън посред ни, какъв брой ли велики филми и книги нямаше да видят бял свят! Според мен тази наша ненавист е доста по-интересна и вълнуваща от любовта сред нас и мъжете. “ /woman.bg
„ На красивите дами като мен не им е елементарно – другите дами ни ненавиждат, просто тъй като изглеждаме ужасно “. Това е главната мисъл в публикацията на Саманта Брик „ Защо дамите ме ненавиждат поради хубостта ми “, оповестена в английския Daily Mail. По адрес на журналистката, декларирала в публикацията си какъв брой е красива, се посипаха закани и обиди в Туитър, Facebook и по имейл. Имаше някои съчувстващи й читатели, само че не бяха доста. Аз четох публикацията и се пробвах да си изясня какво изпитвам. Стана ми жалост за Саманта. Шефката й я тормози, единствено тъй като Брик е с 10 години по-млада и умее да се облича добре. Нито една от приятелките й, даже и най-хубавата, не я е поканила да й стане шаферка. Рядко някой я кани на посетители, тъй като дамите се тормозят мъжете им да не им изневерят. От друга страна ми е неприятно, че Брик е написала „ Аз не съм Ел Макферсън. Аз съм висока стройна русокоска и всички ми споделят, че съм красива “. Обидените й читателки бяха писали „ Теб не те ненавиждат поради хубостта ти, а тъй като си самонадеяна егоистка, която се мисли за огромната работа “.
Дочетох публикацията. Външният тип на авторката й няма кой знае какво значение, защото… ами всеки с усета си. Но нито аз, нито моите приятелки в миналото сме казвали за себе си „ Аз съм доста красива жена “. Дали сме си го мислили? Да. Но дамите не споделят такова нещо на глас.
Научили сме се да прикриваме изцяло страстите си във връзка с другите дами. Никога няма да си признаем, че ни нервира съвършенството на друга жена. Но ще си признаем, че може да ни вбесят общочовешките й дефекти. Аз да вземем за пример не мога да претърпявам безделнички, които висят на разноските на своите татковци, съпрузи и любовници. Същия градус на злост изпитвам към девойките, които се опияняват от хубостта си. Женският егоизъм е просто ужасяващ! Глупачки също не одобрявам, за тях Фаина Раневская е споделила „ Цял живот доста се опасявам от глупави хора. Особено от глупави дами. Никога не знаеш по какъв начин да приказваш с тях, без да паднеш до тяхното равнище “. Неприятни са ми и прекомерно верните дами със синдром на отличничката, както и безличните дами, безотговорните дами, тези, които приказват единствено за себе си, тези, които съдят за хората единствено по статута им. Но да кажеш, че не обичам дамите като цяло?! Как може да си го помислите!
Откъде тогава са се пръкнали всичките страшни истории за женската злоба, за съперничеството, което ни е в кръвта, от кое място идват изказванията „ Добрата другарка е грозната другарка. Ако си нямате грозна другарка, замислете се – може би вие сте грозната другарка “. Защо се обличаме и контим не за мъжете, а за дамите? Защо компанията на ослепителни хубавици за нас е гаранция за непоносимо въодушевление и ужасна вечер? Защо толкоз ни нервира да чуем по адрес на друга „ Колко е красива! “ – изключително казано от мъж? Помните ли описа на Катрин Мансфийлд „ Чаша чай “? Богатата Розмари прибрала от улицата и приютила бедната мис Смит. Съпругът на Розмари не бил във екстаз от тази концепция и когато не съумял да я убеди да се откаже, нанесъл един удар, убиващ всевъзможни пориви за щедрост. Той споделил „ Скъпа, мис Смит е необикновено красива, не мислиш ли? “. След няма и половин час беднячката била изгонена от вкъщи им персонално от самата Розмари.
При това мъжете не понасят в тяхно наличие жена да каже за друга жена „ Ама че тлъста крава “ или още някое такова „ хвалебствие “.
Като цяло завистта е нещо постоянно срещано измежду девойките. Дори фамозната феминистка Джермейн Гриър е съгласна с това: „ Женската злоба е естествена реакция на нашия групов опит. Цели генерации дами са се грижили за другите, забравяйки за себе си – вследствие на това страдат от прочувствен апетит. Тежко им е да виждат дами, които са имали шанса да получат нужното им внимание. Оттам идва желанието им да подлагат на критика, да принизяват и да злословят “.
Въпросът за хубостта е изключително проблематичен. Психоложката Мариса Пиър, създател на доста книги за дами, е направила от дългогодишните си наблюдения извода, че дамите се правят оценка една друга най-много по външни данни, а не по професионалните си триумфи (при мъжете е обратното). Което прави живота на красивите по-труден. Израелски социолози са забелязали, че на хубавиците им е по-трудно да си намерят работа, даже в случай че имат няколко дипломи и идеална професионална известност. В опита взели участие 5 хиляди израелки, които си търсели работа. Всяка съставила CV в три върианта – на първото поставила фотография на хубавица, на второто – фотография на неугледна жена, а третото оставила без фотография. Най-много оферти за работа получили CV-тата без фотография. На второ място се оказали непривлекателните. А на хубавиците съвсем никой не им се обадил. Психолозите от отделите за човешки запаси обяснили държанието си по следния метод: „ Когато дамата прибавя към CV-то си фотография, тя основава усещането, че желае да употребява като коз външния си тип. Ако същото направи мъж, при него е противоположното, той акцентира своята убеденост в силите си и това му дава повече точки “.
В Съединени американски щати от банка в Чикаго била уволнена служителка с обяснението, че „ нейните внушителни форми разсейват чиновниците от работата “ – и освен това никой не се съмнявал в професионалните качества на въпросната дама.
И аз като всички обичам истории от живота на звездите, само че нищо не ми доставя толкоз наслаждение, едвам преглеждам папарашките фотоси, на които се вижда действителното положение на лицата и телата на тези богини. Оказва се, че Дженифър Лопес и Ким Кардашиян имат къси крайници. Хали Бери си е пуснала дълга коса, която никак не й отива. Онези, които са имали шанса да видят Моника Белучи онлайн, настояват, че тя несъмнено е прелестна, само че малко нисичка, с много видимо коремче и тежичко дупе, а и като цяло й проличава, че е на много над 40… За София Лорен и Катрин Деньов нямам забележки. Аз съм блага и снизходителна към дамите, които са на над 60 години. Те имат други ползи, не са ми канкуренция. Същото загатва и Саманта Брик в своята публикация – в този момент, когато към този момент е на над 40 години, животът й е станал по-лесен, тъй като дамите обръщат повече внимание на възрастта й, а не на външния й тип.
На мен несъмнено ми е неловко да съзнавам, че не обичам другите дами – на практика всички други дами. Но въпреки това, в случай че я нямаше женската неприязън посред ни, какъв брой ли велики филми и книги нямаше да видят бял свят! Според мен тази наша ненавист е доста по-интересна и вълнуваща от любовта сред нас и мъжете. “ /woman.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ