Аркади Шарков: Тези 17.3% средна инфлация далеч не изразяват реалното поскъпване на стоките
Можем да кажем, че тези 17.3% междинна инфлация надалеч не показват действителното повишаване на стоките. Цените на електрическата енергия са нараснали с сред 30-40%, на питателните артикули сред 20-30%. Диспропорционално е повишаването в разнообразни направления.
Това сподели пред Euronews Bulgaria Аркадий Шарков, финансист от Експертния клуб по стопанска система и политика.
При някои артикули има инфлация, при други има задържане на цените. Не е единствено в България този проблем. Преди няколко дни излезе инфлацията за Европейски Съюз, за 27-те страни-членки, която е към 9.8%. Средната инфлация за Еврозоната пък е към 8.9% и е нещо, което евентуално ще се задълбочава до края на годината, изключително предвид на идващите студени есенни и зимни месеци. Зимата за България евентуално ще доближи до 20%, плюс-минус един % – за пръв път от 1997 година, добави Шарков.
Проблемът идва от понижените доставки на газ. Трябва да се готвим както за студена и скъпа зима, по този начин и за риск от евентуално повишение на безработицата, защото огромна част от фирмите няма да могат да си разрешат да си задържат чиновниците поради понижено произвеждане. В дълготраен проект упованията на МВФ, Световната банка и другите централни банки са за дълготрайна стагфлация, сходна на тази от 70-те години.
Мерките за противопоставяне на Европейската централна банка са „ прекомерно малко и прекомерно късно “
Септември се чака още едно покачване на лихвения % от ЕЦБ с 0.5%, а не с 0.25%, тъй като съгласно данните от Евростат, инфлацията не демонстрира закъснение в резултат на първото повишение с 0.5%, сподели Шарков. Казусът е, че с всяко покачване на лихвения % от централните банки има риск от банкрут на цели страни. Рискът е от растеж на цените, макар покачването на лихвените проценти. Това е заплахата за стопанските системи с дребна конвергентност като българската. Друг огромен проблем е дълготрайната политика, която в България липсва във връзка с париране на възможните спешни моменти през тази година. В момента всичко се прави на парче и не виждаме стратегическо насочване на страната към това отчасти да понижи вътрешното ползване, с цел да възпре възходящата вълна на инфлацията.
По отношение на актуализацията на бюджета, финансистът сподели, че тя ще се реши от газа. Колкото по-малко газ получим, толкоз по-голяма ще е нуждата от актуализация. Не единствено на централния бюджет, а даже и на този на Столична община, тъй като всички подвластен от „ Топлофикация “.
Стоките от първа нужда имат най-голямо повишаване на цените, което приказва, че ще бъдат наранени най-бедните
Правителството има концепция за годишно нарастване на минималната работна заплата, което обаче води до други опасности. За София минимална заплата от 750 лева не е проблем, само че за Видин, Враца, Монтана и други е сериозен проблем. В идващите години ще се види, че има оттегляне от заплащане на вноски – пенсионни, здравни, тъй като огромна част от хората има риск да отидат да работят в сивия бранш, сподели още Шарков. Той посъветва хората да пестят колкото могат повече в идващите месеци.
Това сподели пред Euronews Bulgaria Аркадий Шарков, финансист от Експертния клуб по стопанска система и политика.
При някои артикули има инфлация, при други има задържане на цените. Не е единствено в България този проблем. Преди няколко дни излезе инфлацията за Европейски Съюз, за 27-те страни-членки, която е към 9.8%. Средната инфлация за Еврозоната пък е към 8.9% и е нещо, което евентуално ще се задълбочава до края на годината, изключително предвид на идващите студени есенни и зимни месеци. Зимата за България евентуално ще доближи до 20%, плюс-минус един % – за пръв път от 1997 година, добави Шарков.
Проблемът идва от понижените доставки на газ. Трябва да се готвим както за студена и скъпа зима, по този начин и за риск от евентуално повишение на безработицата, защото огромна част от фирмите няма да могат да си разрешат да си задържат чиновниците поради понижено произвеждане. В дълготраен проект упованията на МВФ, Световната банка и другите централни банки са за дълготрайна стагфлация, сходна на тази от 70-те години.
Мерките за противопоставяне на Европейската централна банка са „ прекомерно малко и прекомерно късно “
Септември се чака още едно покачване на лихвения % от ЕЦБ с 0.5%, а не с 0.25%, тъй като съгласно данните от Евростат, инфлацията не демонстрира закъснение в резултат на първото повишение с 0.5%, сподели Шарков. Казусът е, че с всяко покачване на лихвения % от централните банки има риск от банкрут на цели страни. Рискът е от растеж на цените, макар покачването на лихвените проценти. Това е заплахата за стопанските системи с дребна конвергентност като българската. Друг огромен проблем е дълготрайната политика, която в България липсва във връзка с париране на възможните спешни моменти през тази година. В момента всичко се прави на парче и не виждаме стратегическо насочване на страната към това отчасти да понижи вътрешното ползване, с цел да възпре възходящата вълна на инфлацията.
По отношение на актуализацията на бюджета, финансистът сподели, че тя ще се реши от газа. Колкото по-малко газ получим, толкоз по-голяма ще е нуждата от актуализация. Не единствено на централния бюджет, а даже и на този на Столична община, тъй като всички подвластен от „ Топлофикация “.
Стоките от първа нужда имат най-голямо повишаване на цените, което приказва, че ще бъдат наранени най-бедните
Правителството има концепция за годишно нарастване на минималната работна заплата, което обаче води до други опасности. За София минимална заплата от 750 лева не е проблем, само че за Видин, Враца, Монтана и други е сериозен проблем. В идващите години ще се види, че има оттегляне от заплащане на вноски – пенсионни, здравни, тъй като огромна част от хората има риск да отидат да работят в сивия бранш, сподели още Шарков. Той посъветва хората да пестят колкото могат повече в идващите месеци.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ