Козът на България да влезе в еврозоната - Русия
Можем да го приемем като нормално съвпадане. Можем обаче и да си помислим, че това е прекомерно явен сигнал: в понеделник и вторник (21 и 22 май) българският президент Румен Радев беше на държавно посещаване при съветския си сътрудник Владимир Путин. Официалната цел: двустранните връзки да бъдат сложени върху нова основа. И единствено ден по-късно - леден душ от Брюксел за София по една тематика, която е основен приоритет за българското държавно управление ", пишат създателите на " Ди Велт " Аня Етел и Франк Щокер, оповестява actualno.bg
По-нататък те изясняват защо тъкмо става дума: " В доклада си за конвергенцията, оповестен в сряда, Европейската централна банка (ЕЦБ) стига до извода, че всички членки на Европейски Съюз, които до момента не са в еврозоната, към момента не извършват критериите за това. Включително и България. Но влизането в еврозоната е цел на държавното управление в София, което сега държи и председателството на Европейски Съюз. " В дълготраен проект има " съществени подозрения "
" Ди Велт " напомня, че още при започване на българското европредседателство министър председателят Бойко Борисов ясно е дефинирал тази цел и цитира думите му: " Ние сме си написали домашните и сме подготвени за влизане в така наречен " чакалня за еврозоната ".
" Но таман за това България не е подготвена ", установи в този момент ЕЦБ. Вярно, че страната от дълго време и без изпитание извършва формалните критерии. Инфлацията и дълготрайните лихвени равнища възлизат на 1,4% и с това остават надалеч под целесъобразното ниво от 1,9% и 2,2%. Освен това и през 2018 година страната имаше бюджетен остатък, а общата ѝ задлъжнялост възлиза на 23,3% по отношение на Брутният вътрешен продукт, което е много по-добре от съотношението в съвсем всички членки на еврозоната. Но по така наречен " меки индикатори " България много изостава от условията ", показва " Ди Велт ". Авторите на публикацията изясняват, че това са факторите, които не се мерят в твърди стойности: независимостта на Централната банка, избуяващата корупция, положението на финансовия контрол .
По-нататък в публикацията четем: " Но даже и блестящите на пръв взор цифри на България от дълго време към този момент получават освен похвали. В дълготраен проект имало " съществени подозрения " до каква степен България в действителност ще съблюдава горната граница на инфлацията. Особено, когато цената на труда се качи след присъединението към еврото. С други думи: сега, когато България - през днешния ден на последно място по приходи в Европейски Съюз - стартира да наваксва това закъснение, блестящите цифри могат да изчезнат. "
По същата тематика " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг " прибавя: " Във връзка с България еврокомисарят по валутните въпроси Пиер Московиси сподели в Брюксел, че страните-кандидатки се нуждаят освен от номинална, само че и от действителна конвергенция по отношение на еврозоната. Това била една от най-важните поучения от последните десетилетия ", добави Московиси, намеквайки за преждевременното приемане на Гърция в еврозоната. " Страни, които желаят да вкарат еврото, би трябвало да положат интензивни старания за повишение на продуктивността, за повишаване на вложенията, възстановяване на заетостта и битка против неравенствата ", означи французинът.
Страхът от възходящото съветско въздействие
Вестник " Ди Велт " проучва по следния метод позицията на българското държавно управление: " София обаче явно не желае да одобри отхвърли. И държавното управление умело употребява страховете на Европейски Съюз от възходящото въздействие на Москва ". В началото на март в изявление за " Ди Велт " финансовият министър Владислав Горанов сподели: " При приемането на Балтийските страни в еврозоната беше регистриран и аргументът, че по този метод се притъпява съветското въздействие. " Горанов напомни още, че неговата страна не се е включила към Вишеградската четворка - неофициалния блок на Полша, Унгария, Чехия и Словакия, който в границите на Европейски Съюз постоянно заема общи, антилиберални позиции. С тези думи той загатна, че това състояние може да се промени.
В края на публикацията създателите означават, че на този декор в сряда в София е пристигнала делегация на ЕЦБ, която " явно желае да изясни персонално своите подозрения и в същото време да откри метод да ги прогони през идващите месеци ".
По-нататък те изясняват защо тъкмо става дума: " В доклада си за конвергенцията, оповестен в сряда, Европейската централна банка (ЕЦБ) стига до извода, че всички членки на Европейски Съюз, които до момента не са в еврозоната, към момента не извършват критериите за това. Включително и България. Но влизането в еврозоната е цел на държавното управление в София, което сега държи и председателството на Европейски Съюз. " В дълготраен проект има " съществени подозрения "
" Ди Велт " напомня, че още при започване на българското европредседателство министър председателят Бойко Борисов ясно е дефинирал тази цел и цитира думите му: " Ние сме си написали домашните и сме подготвени за влизане в така наречен " чакалня за еврозоната ".
" Но таман за това България не е подготвена ", установи в този момент ЕЦБ. Вярно, че страната от дълго време и без изпитание извършва формалните критерии. Инфлацията и дълготрайните лихвени равнища възлизат на 1,4% и с това остават надалеч под целесъобразното ниво от 1,9% и 2,2%. Освен това и през 2018 година страната имаше бюджетен остатък, а общата ѝ задлъжнялост възлиза на 23,3% по отношение на Брутният вътрешен продукт, което е много по-добре от съотношението в съвсем всички членки на еврозоната. Но по така наречен " меки индикатори " България много изостава от условията ", показва " Ди Велт ". Авторите на публикацията изясняват, че това са факторите, които не се мерят в твърди стойности: независимостта на Централната банка, избуяващата корупция, положението на финансовия контрол .
По-нататък в публикацията четем: " Но даже и блестящите на пръв взор цифри на България от дълго време към този момент получават освен похвали. В дълготраен проект имало " съществени подозрения " до каква степен България в действителност ще съблюдава горната граница на инфлацията. Особено, когато цената на труда се качи след присъединението към еврото. С други думи: сега, когато България - през днешния ден на последно място по приходи в Европейски Съюз - стартира да наваксва това закъснение, блестящите цифри могат да изчезнат. "
По същата тематика " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг " прибавя: " Във връзка с България еврокомисарят по валутните въпроси Пиер Московиси сподели в Брюксел, че страните-кандидатки се нуждаят освен от номинална, само че и от действителна конвергенция по отношение на еврозоната. Това била една от най-важните поучения от последните десетилетия ", добави Московиси, намеквайки за преждевременното приемане на Гърция в еврозоната. " Страни, които желаят да вкарат еврото, би трябвало да положат интензивни старания за повишение на продуктивността, за повишаване на вложенията, възстановяване на заетостта и битка против неравенствата ", означи французинът.
Страхът от възходящото съветско въздействие
Вестник " Ди Велт " проучва по следния метод позицията на българското държавно управление: " София обаче явно не желае да одобри отхвърли. И държавното управление умело употребява страховете на Европейски Съюз от възходящото въздействие на Москва ". В началото на март в изявление за " Ди Велт " финансовият министър Владислав Горанов сподели: " При приемането на Балтийските страни в еврозоната беше регистриран и аргументът, че по този метод се притъпява съветското въздействие. " Горанов напомни още, че неговата страна не се е включила към Вишеградската четворка - неофициалния блок на Полша, Унгария, Чехия и Словакия, който в границите на Европейски Съюз постоянно заема общи, антилиберални позиции. С тези думи той загатна, че това състояние може да се промени.
В края на публикацията създателите означават, че на този декор в сряда в София е пристигнала делегация на ЕЦБ, която " явно желае да изясни персонално своите подозрения и в същото време да откри метод да ги прогони през идващите месеци ".
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ