Половината млади висшисти у нас стават продавачи
Може умерено да се каже, че един от дребното безспорни триумфи в системата на висшето ни обучение в последните години е рейтинговата система на висшите учебни заведения у нас (https://rsvu.mon.bg). За 2019 година тя е осъвременена с нов дизайн и с разширени благоприятни условия за общоприети и лични съпоставки сред вузовете, за обособените висши учебни заведения, за професионалните посоки и вътре в тях, може да се вършат съпоставения даже по специалности. За момента рейтинговата система е единственото място, където може да се видят допустимо най-пълни данни за висшите учебни заведения и индикаторите им по другите знаци. В МОН през вчерашния ден основателите на рейтинговата система от консорциума " Отворено общество " - " Сирма Солюшънс ", показаха новостите в нея за тазгодишното й издание.
Студентите понижават
Броят на студентите в България фрапантно се свива в последните години - за една петилетка те са намалели с 45 000, а единствено за последната година - с 6000. Не е мъчно да се разбере, че повода е в демографския срив и в заминаващите да учат в чужбина, които съгласно МОН също намалявали. Според министър Красимир Вълчев, години наред е работил правилото за последна либерализация на приема - т.е. за приемането на колкото може повече младежи с концепцията, че по-късно пазарът ще контролира нещата. Това обаче за обществена система като висшето обучение не е съответно, оптималното засищане с новоприети студенти е било съгласно него през 2014 година, когато във висшите учебни заведения са влезнали над 80 на 100 от зрелостниците. През 1990 година студенти са ставали едвам 30% от приключилите гимназия, което значи асортимент на най-хубавите и по-висока конкуренция за едно място в другите специалности. Масовият банкет е довел до нерационално търсене на специалности, за чиито випускници по-късно няма работа, и до дефицит на студенти във значими за стопанската система и обществото посоки. Министърът признава, че методиката на финансиране на правилото " парите следват студента ", т.е. посредством дотация, зависеща от броя студенти, е предиздвикала вузовете да одобряват повече студенти и да разкриват нетипични за профила си специалности. От две години насам общият банкет се понижава и се преструктурира, като задачата е висшето обучение да се обвързва от ден на ден с потребностите на пазара на труда. Така бройките за банкет към този момент са понижени от 58 000 на 43 000, като в околните две години за държавните вузове приемът ще бъде сгънат с още 6-7000 бройки. Отделен проблем за разискване е това, че с промени в Закона за висшето обучение, които са в Народно събрание сега, властта се отхвърля да дефинира даже общия банкет в частните вузове, което слага под подозрение концепцията.
Най-трудно, с най-голям междинен триумф от дипломата за приблизително обучение се влиза в Медицина (5,63), Фармация (5,51) и Стоматология (5,51). В тези посоки има и най-вече задгранични студенти. Най-нежелана е Металургия, където междинният триумф на претендентите е 4,38.
Според Вълчев МОН тази година е издало единствено 3500 удостоверения за учене в чужбина, до момента в който съгласно данните на формите, организиращи образование за зрелостници отвън граница, заминаващите зрелостници са към 11 000 всяка година.
По-малко икономисти, повече медици и педагози
Вече има смяна в профила на студентите по професионални посоки - намалели са тези в всеобщите специалности като Икономика, Администрация и ръководство, Право, а са се нараснали подготвящите се за лекари, инженери, учители. Броят на студентите в към 15 посоки е понижен с над 30%, изключително в Икономика и Администрация и ръководство. Но пък има растеж в Медицината (със 76%), във Военно дело (65%), педагогика (36%), ветеринарна медицина (26%). Увеличават се студентите също в Информатика и компютърни науки (10%). Имаме по-добра централизация в тези професионални посоки, в които приключилите имат по-добра реализация на пазара на труда, регистрира Стойчев.
Въпреки това, Иконимиката към момента остава преди всичко по брой студенти (37 909), преподава се в 16 висши учебни заведения у нас, като преди всичко в това направление са СУ и Американският университет, трети е УНСС. На второ място по брой студенти е направлението Администрация и ръководство (16 584), а на трето място тази година към този момент излиза Педагогиката с 14 864 студенти. Най-малко са студентите в посоки Транспорт, мореплаване и авиация (5618) и Туризъм - едвам 4886.
Историци и археолози - най-безработни
Доста висока по отношение на междинната безработица измежду младите висшисти (2,2) е тази при приключилите Психология (3,4) и История и археология (3,06). Най-ниска безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на добитото висше обучение (над 90%) за поредна година има при приключилите Военно дело, Медицина, Фармация и Стоматология.
За съпоставяне през предходната година безработица от над 3% е регистрирана измежду приключилите в 9 посоки, а през 2014 година - в 38.
Не е отстранен обаче казусът с приложението на полученото обучение, т.е с това, че към 50% от випускниците на вузовете се хващат на работа на позиции, които не изискват висше обучение (продавачи). Най-ниско остава приложението на добитото висше обучение измежду приключилите Туризъм (20,41%). Зле се осъществят също абитуриентите на специалностите Хранителни технологии и Изобразително изкуство.
С най-високи приходи - информатиците от СУ
Най-високи приходи през 2019 година имат приключилите Информатика в СУ - 4193 лева, както и Администрация в Американския университет - 3531 лева
По принцип най-високи междинни приходи имат приключилите Информатика и компютърни науки, Математика и... Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми. Странното е, че в последната посочена компетентност се влиза с най-ниските оценки от дипломата за приблизително обучение, а приходите тук са измежду най-високите.
Средният застрахователен приход на приключилите също нараства през тази година до 1297 лева Най-ниският приход пък е на приключилите Администрация и ръководство в ХТМУ - 1757 лева
Какво да избират зрелостниците
Има три вида професионални посоки, изясни през вчерашния ден Георги Стойчев. В едните като да вземем за пример Икономика, Инженерни науки, Природни науки, Право има значение в кое висше учебно заведение са учили студентите. При випускниците от направление Икономика на СУ и УНСС да вземем за пример безработицата е 1,5 %, до момента в който при тези от стопанската академия в Свищов е два пъти по-висока (3%). Има посоки, в които разликата в приходите на випускниците сред първия в класацията и последния е 10 пъти!
В други посоки като Медицината да вземем за пример, няма огромно значение в кой университет се учи, тъй като всичките са като близнаци. Иначе в класацията по това направление първото място си разделят СУ и МУ -София. Но випускниците на всичките медицински вузове имат високи приходи и при тях безработицата е съвсем нулева.
При третия тип посоки не е толкоз значимо нито къде тъкмо се учи, нито какво е направлението, а е значимо каква е специалността. Така е да вземем за пример в направлението Архитектура, строителство и геодезия. Випускниците на УАСГ да вземем за пример се осъществят като архитекти и строителни инженери, а тези от академията на Министерство на вътрешните работи - в региона на пожарната и спешната сигурност.
Очаквани промени
По думите на министър Вълчев предстоят промени в разпореждане на Министерски съвет, съгласно които зрелостници с високи оценки от матурите по български език и литература, ще имат право на трета стипендия, в случай че изберат да станат студенти в региона на педагогиката или инженерните науки. Ще бъде променено и 64-то Постановление на Министерски съвет за приема във висшите учебни заведения по този начин, че бройките за първокурсници в държавните висши учебни заведения да може да се понижат още. Както ДУМА писа обаче, измененията в Закона за висшето обучение плануват Министерски съвет да не дефинира въобще каквито и да било правила, в това число приема, за частните висши учебни заведения.
Студентите понижават
Броят на студентите в България фрапантно се свива в последните години - за една петилетка те са намалели с 45 000, а единствено за последната година - с 6000. Не е мъчно да се разбере, че повода е в демографския срив и в заминаващите да учат в чужбина, които съгласно МОН също намалявали. Според министър Красимир Вълчев, години наред е работил правилото за последна либерализация на приема - т.е. за приемането на колкото може повече младежи с концепцията, че по-късно пазарът ще контролира нещата. Това обаче за обществена система като висшето обучение не е съответно, оптималното засищане с новоприети студенти е било съгласно него през 2014 година, когато във висшите учебни заведения са влезнали над 80 на 100 от зрелостниците. През 1990 година студенти са ставали едвам 30% от приключилите гимназия, което значи асортимент на най-хубавите и по-висока конкуренция за едно място в другите специалности. Масовият банкет е довел до нерационално търсене на специалности, за чиито випускници по-късно няма работа, и до дефицит на студенти във значими за стопанската система и обществото посоки. Министърът признава, че методиката на финансиране на правилото " парите следват студента ", т.е. посредством дотация, зависеща от броя студенти, е предиздвикала вузовете да одобряват повече студенти и да разкриват нетипични за профила си специалности. От две години насам общият банкет се понижава и се преструктурира, като задачата е висшето обучение да се обвързва от ден на ден с потребностите на пазара на труда. Така бройките за банкет към този момент са понижени от 58 000 на 43 000, като в околните две години за държавните вузове приемът ще бъде сгънат с още 6-7000 бройки. Отделен проблем за разискване е това, че с промени в Закона за висшето обучение, които са в Народно събрание сега, властта се отхвърля да дефинира даже общия банкет в частните вузове, което слага под подозрение концепцията.
Най-трудно, с най-голям междинен триумф от дипломата за приблизително обучение се влиза в Медицина (5,63), Фармация (5,51) и Стоматология (5,51). В тези посоки има и най-вече задгранични студенти. Най-нежелана е Металургия, където междинният триумф на претендентите е 4,38.
Според Вълчев МОН тази година е издало единствено 3500 удостоверения за учене в чужбина, до момента в който съгласно данните на формите, организиращи образование за зрелостници отвън граница, заминаващите зрелостници са към 11 000 всяка година.
По-малко икономисти, повече медици и педагози
Вече има смяна в профила на студентите по професионални посоки - намалели са тези в всеобщите специалности като Икономика, Администрация и ръководство, Право, а са се нараснали подготвящите се за лекари, инженери, учители. Броят на студентите в към 15 посоки е понижен с над 30%, изключително в Икономика и Администрация и ръководство. Но пък има растеж в Медицината (със 76%), във Военно дело (65%), педагогика (36%), ветеринарна медицина (26%). Увеличават се студентите също в Информатика и компютърни науки (10%). Имаме по-добра централизация в тези професионални посоки, в които приключилите имат по-добра реализация на пазара на труда, регистрира Стойчев.
Въпреки това, Иконимиката към момента остава преди всичко по брой студенти (37 909), преподава се в 16 висши учебни заведения у нас, като преди всичко в това направление са СУ и Американският университет, трети е УНСС. На второ място по брой студенти е направлението Администрация и ръководство (16 584), а на трето място тази година към този момент излиза Педагогиката с 14 864 студенти. Най-малко са студентите в посоки Транспорт, мореплаване и авиация (5618) и Туризъм - едвам 4886.
Историци и археолози - най-безработни
Доста висока по отношение на междинната безработица измежду младите висшисти (2,2) е тази при приключилите Психология (3,4) и История и археология (3,06). Най-ниска безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на добитото висше обучение (над 90%) за поредна година има при приключилите Военно дело, Медицина, Фармация и Стоматология.
За съпоставяне през предходната година безработица от над 3% е регистрирана измежду приключилите в 9 посоки, а през 2014 година - в 38.
Не е отстранен обаче казусът с приложението на полученото обучение, т.е с това, че към 50% от випускниците на вузовете се хващат на работа на позиции, които не изискват висше обучение (продавачи). Най-ниско остава приложението на добитото висше обучение измежду приключилите Туризъм (20,41%). Зле се осъществят също абитуриентите на специалностите Хранителни технологии и Изобразително изкуство.
С най-високи приходи - информатиците от СУ
Най-високи приходи през 2019 година имат приключилите Информатика в СУ - 4193 лева, както и Администрация в Американския университет - 3531 лева
По принцип най-високи междинни приходи имат приключилите Информатика и компютърни науки, Математика и... Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми. Странното е, че в последната посочена компетентност се влиза с най-ниските оценки от дипломата за приблизително обучение, а приходите тук са измежду най-високите.
Средният застрахователен приход на приключилите също нараства през тази година до 1297 лева Най-ниският приход пък е на приключилите Администрация и ръководство в ХТМУ - 1757 лева
Какво да избират зрелостниците
Има три вида професионални посоки, изясни през вчерашния ден Георги Стойчев. В едните като да вземем за пример Икономика, Инженерни науки, Природни науки, Право има значение в кое висше учебно заведение са учили студентите. При випускниците от направление Икономика на СУ и УНСС да вземем за пример безработицата е 1,5 %, до момента в който при тези от стопанската академия в Свищов е два пъти по-висока (3%). Има посоки, в които разликата в приходите на випускниците сред първия в класацията и последния е 10 пъти!
В други посоки като Медицината да вземем за пример, няма огромно значение в кой университет се учи, тъй като всичките са като близнаци. Иначе в класацията по това направление първото място си разделят СУ и МУ -София. Но випускниците на всичките медицински вузове имат високи приходи и при тях безработицата е съвсем нулева.
При третия тип посоки не е толкоз значимо нито къде тъкмо се учи, нито какво е направлението, а е значимо каква е специалността. Така е да вземем за пример в направлението Архитектура, строителство и геодезия. Випускниците на УАСГ да вземем за пример се осъществят като архитекти и строителни инженери, а тези от академията на Министерство на вътрешните работи - в региона на пожарната и спешната сигурност.
Очаквани промени
По думите на министър Вълчев предстоят промени в разпореждане на Министерски съвет, съгласно които зрелостници с високи оценки от матурите по български език и литература, ще имат право на трета стипендия, в случай че изберат да станат студенти в региона на педагогиката или инженерните науки. Ще бъде променено и 64-то Постановление на Министерски съвет за приема във висшите учебни заведения по този начин, че бройките за първокурсници в държавните висши учебни заведения да може да се понижат още. Както ДУМА писа обаче, измененията в Закона за висшето обучение плануват Министерски съвет да не дефинира въобще каквито и да било правила, в това число приема, за частните висши учебни заведения.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ