Важни послания към родители на „трудни” деца
Може единствено да се съжалява, че няма ново издание на „ Трудните деца “, излязла преди 5 година у нас от „ Хермес “, тъй като книгата на Андрю Фулър е скъп справочник за всички родители със своеволни и инатливи деца - с тежък темперамент и свободомислещ дух, или просто наричани „ сложни “.
Тяхното образование е необикновено комплицирана задача, само че няма за какво да ви убеждаваме в това какъв брой е проблематично да излезем наглава с тях, без да прибягваме до крайности...
Да си родител на такова дете може да се окаже съществено предизвикателство , счита психотерапевтът Андрю Фулър, а той знае това добре, защото през кабинета му са минали хиляди вироглави дребни пациенти.
За да се оправят сполучливо с тяхното развъждане и образование, на родителите им са нужни специфични умения, подготовка и стратегическо обмисляне като за околосветско странствуване. Трябва авансово да са наясно по кое време да свият платната, по кое време да хвърлят избавителния пояс, по кое време да потърсят помощ и по кое време да дадат цялостен напред към „ окото на бурята “.
Често обаче точно днешните сложни деца са утрешните водачи , счита Фулър. Те знаят какво желаят и имат решимостта да го реализиран. Вярно, че са мъчно управляеми, своенравни и основават главоболия, само че също по този начин е правилно, че посредством тях родителите могат да научат доста неща за живота и за самите себе си.
Да си напомним препоръките му от книгата " Трудните деца " за това как да развием капацитета на децата и да канализираме голямата им сила в градивни действия.
Наръчник за различаване
Един от най-големите парадокси в живота е, че доста от децата, които като дребни са подлудявали родителите си, в последна сметка стават високопоставени и авторитетни персони, когато пораснат. Те имат невероятна сила и лидерски капацитет. През 25-те си години опит с родители и техните деца научих, че в общи линии има две категории деца:
1. Обичливи, благи, отзивчиви, послушни деца. Нали се сещате? Казваш им примерно да си оправят стаята – и след има-няма и седмица, ето ти детската чиста и подредена.
2. Палавите и вироглавите, които навият ли си нещо на пръста – край. Ето тези деца в действителност са сложни за развъждане... Те могат безусловно да докарат родителите си до полуда. Но пък точно те са обилно надарени с качества на пионери и водачи.
Златни правила при развъждане на сложни деца
Много от концепциите в тази книга са почерпени от сполучливи тактики, които някои родители към този момент са тествали върху своите младежи. Има обаче и много „ хитринки ”, които са подобаващи за по-малки деца. Сигурен съм, че до момента в който се запознавате с тях, могат да ви хрумнат още по-гениални хрумвания за справяне с всякакви обстановки: 1. „ Луд отмалялост няма! “
Енергията на сложните деца в никакъв случай не свършва. Може да сте сигурни, че всяко дете или младеж разполага с доста повече сила, която да вложи в избухналия спор, в сравнение с възрастният – против него. При това е готово да изразходва силата си до капка, с цел да завоюва борбата. Затова мъдрите родители би трябвало да лимитират областите, в които считат да реализират позитивни резултати. Не се изсилвайте!
Като цяло е добре да определите вида държание, който желаете да насърчите, и вида държание, който желаете да ограничите. След това се заемете единствено с тези два целта и работете върху тях минимум шест седмици. Ако се нагърбите с прекомерно доста задания, освен че няма да получите орден, само че и ще стигнете до цялостно безсилие.
2. Два остри камъка брашно не мелят
Изследванията на мозъчната интензивност на деца и младежи по време на спор, направени по метода на позитронно-емисионна томография (ПЕТ), откриват някои забавни особености. Най-активните елементи на мозъка при конфликтна обстановка са продълговатият мозък, който задейства реакциите, и амигдалата – мозъчният център, където се оформя решението „ бий се или бягай ”. И почти това е всичко!
Това значи, че в разгара на абсурда детето е рационално съвсем колкото крокодил. Да обяснявате, обсъждате, привеждате доводи и да вразумявате е цялостна загуба на време. Колкото и да ви се костват значими личните ви скъпи препоръки, просто си хабите думите. Децата не могат да чуят мъдрите ви слова и да научат каквото и да било, защото мозъчните области, които са „ виновни ” за слушането и ученето, сега не са дейни.
Когато избухвате, вашата дарба да мислите рационално също се приближава до тази на крокодила. Какъв диалог могат да водят два разярени крокодила? Те могат единствено да се хапят взаимно. Както споделя поговорката, два остри камъка брашно не мелят. Затова, в случай че е допустимо, първо се отдалечете, „ успокойте топката ”, вземете се в ръце – и едвам тогава действайте.
3. Не се търкаляйте в калта за наслада на прасето!
Трудните деца обожават високите обороти. Те обичат драмата, непредвидените обрати като в сапунен сериал, обичат от екрана да се лее кръв, ужасите и екшъна. Не единствено това, те имат голям гений да основават драма, ужаси и екшън. Тъй като трагичното ги залива отвред, те са привикнали с него. Дайте им драма – и те са в свои води.
Винаги споделям на родителите, че да водиш спор с проблематично дете, е почти като да се бориш с прасе в калта: най-после и двамата сте се оцапали до ушите, само че единствено прасето е предостатъчно. Така че в случай че желаете да доставите наслада на хлапето с някой скандал или кавга – апелирам, само че в случай че в действителност желаете да му помогнете да промени държанието си, ще би трябвало да потърсите различен метод.
Това не значи да вдигнете ръце. Означава, че ще би трябвало да методите към казуса доста по-мъдро. Ако не ви се взе участие в кален свински дуел, който ще достави развлечение на чедото ви, ще ви се наложи да се откажете от един табиет, който родителите съвсем наложително получават:
Не се надявайте, че децата просто ще израстат сложния си темперамент. Възможностите са две: или ще се научат да се приспособяват и ще се трансформират, или ще не престават с години да тероризират цялото семейство. Характерът на детето се резервира релативно неизменен – разликата е в метода, по който то го демонстрира и ръководи. Тук е ролята на родителя да ограничи деструктивните модели на държание и да построи здравословни привички у своето дете.
Опасното изкуство на провокиращия въпрос
Да, изкуството на провокиращия въпрос е способ, употребен от доста родители. Той носи стопроцентова гаранция за величествен домакински скандал!
Ето няколко образеца за провокиращи въпроси:
Научи ли си към този момент?Почисти ли си стаята? (след като сте видели, че не е)Нали не мислиш да излезеш, облечена с тези облекла?Колко пъти би трябвало да ти споделям?Къде ти беше главата?Предполагам, можеш да ми обясниш за какво бележникът ти наподобява по този метод?
Ако желаете сложното дете да превключи на скандалджийска вълна, просто му задайте дразнещ въпрос. Калпазанинът безпределно ще се забавлява, а вие ще я докарате до сълзи. Ще стартират офанзиви и контраатаки, които не престават с часове.
Затова превърнете провокиращите въпроси в ясни известия. Ето някои образци:
Така, време е за уроците.Стаята да е чиста преди вечеря.Искам да ти припомня какво се бяхме разбрали.Дай да забележим по какъв начин да ти оказа помощ за учебно заведение.
И по този начин стигаме до идващото златно предписание, открито от родителите на сложни деца: поредните дейности са по-силни от думите.
Целият текст можете да прочетете ТУК!
Тяхното образование е необикновено комплицирана задача, само че няма за какво да ви убеждаваме в това какъв брой е проблематично да излезем наглава с тях, без да прибягваме до крайности...
Да си родител на такова дете може да се окаже съществено предизвикателство , счита психотерапевтът Андрю Фулър, а той знае това добре, защото през кабинета му са минали хиляди вироглави дребни пациенти.
За да се оправят сполучливо с тяхното развъждане и образование, на родителите им са нужни специфични умения, подготовка и стратегическо обмисляне като за околосветско странствуване. Трябва авансово да са наясно по кое време да свият платната, по кое време да хвърлят избавителния пояс, по кое време да потърсят помощ и по кое време да дадат цялостен напред към „ окото на бурята “.
Често обаче точно днешните сложни деца са утрешните водачи , счита Фулър. Те знаят какво желаят и имат решимостта да го реализиран. Вярно, че са мъчно управляеми, своенравни и основават главоболия, само че също по този начин е правилно, че посредством тях родителите могат да научат доста неща за живота и за самите себе си.
Да си напомним препоръките му от книгата " Трудните деца " за това как да развием капацитета на децата и да канализираме голямата им сила в градивни действия.
Наръчник за различаване
Един от най-големите парадокси в живота е, че доста от децата, които като дребни са подлудявали родителите си, в последна сметка стават високопоставени и авторитетни персони, когато пораснат. Те имат невероятна сила и лидерски капацитет. През 25-те си години опит с родители и техните деца научих, че в общи линии има две категории деца:
1. Обичливи, благи, отзивчиви, послушни деца. Нали се сещате? Казваш им примерно да си оправят стаята – и след има-няма и седмица, ето ти детската чиста и подредена.
2. Палавите и вироглавите, които навият ли си нещо на пръста – край. Ето тези деца в действителност са сложни за развъждане... Те могат безусловно да докарат родителите си до полуда. Но пък точно те са обилно надарени с качества на пионери и водачи.
Златни правила при развъждане на сложни деца
Много от концепциите в тази книга са почерпени от сполучливи тактики, които някои родители към този момент са тествали върху своите младежи. Има обаче и много „ хитринки ”, които са подобаващи за по-малки деца. Сигурен съм, че до момента в който се запознавате с тях, могат да ви хрумнат още по-гениални хрумвания за справяне с всякакви обстановки: 1. „ Луд отмалялост няма! “
Енергията на сложните деца в никакъв случай не свършва. Може да сте сигурни, че всяко дете или младеж разполага с доста повече сила, която да вложи в избухналия спор, в сравнение с възрастният – против него. При това е готово да изразходва силата си до капка, с цел да завоюва борбата. Затова мъдрите родители би трябвало да лимитират областите, в които считат да реализират позитивни резултати. Не се изсилвайте!
Като цяло е добре да определите вида държание, който желаете да насърчите, и вида държание, който желаете да ограничите. След това се заемете единствено с тези два целта и работете върху тях минимум шест седмици. Ако се нагърбите с прекомерно доста задания, освен че няма да получите орден, само че и ще стигнете до цялостно безсилие.
2. Два остри камъка брашно не мелят
Изследванията на мозъчната интензивност на деца и младежи по време на спор, направени по метода на позитронно-емисионна томография (ПЕТ), откриват някои забавни особености. Най-активните елементи на мозъка при конфликтна обстановка са продълговатият мозък, който задейства реакциите, и амигдалата – мозъчният център, където се оформя решението „ бий се или бягай ”. И почти това е всичко!
Това значи, че в разгара на абсурда детето е рационално съвсем колкото крокодил. Да обяснявате, обсъждате, привеждате доводи и да вразумявате е цялостна загуба на време. Колкото и да ви се костват значими личните ви скъпи препоръки, просто си хабите думите. Децата не могат да чуят мъдрите ви слова и да научат каквото и да било, защото мозъчните области, които са „ виновни ” за слушането и ученето, сега не са дейни.
Когато избухвате, вашата дарба да мислите рационално също се приближава до тази на крокодила. Какъв диалог могат да водят два разярени крокодила? Те могат единствено да се хапят взаимно. Както споделя поговорката, два остри камъка брашно не мелят. Затова, в случай че е допустимо, първо се отдалечете, „ успокойте топката ”, вземете се в ръце – и едвам тогава действайте.
3. Не се търкаляйте в калта за наслада на прасето!
Трудните деца обожават високите обороти. Те обичат драмата, непредвидените обрати като в сапунен сериал, обичат от екрана да се лее кръв, ужасите и екшъна. Не единствено това, те имат голям гений да основават драма, ужаси и екшън. Тъй като трагичното ги залива отвред, те са привикнали с него. Дайте им драма – и те са в свои води.
Винаги споделям на родителите, че да водиш спор с проблематично дете, е почти като да се бориш с прасе в калта: най-после и двамата сте се оцапали до ушите, само че единствено прасето е предостатъчно. Така че в случай че желаете да доставите наслада на хлапето с някой скандал или кавга – апелирам, само че в случай че в действителност желаете да му помогнете да промени държанието си, ще би трябвало да потърсите различен метод.
Това не значи да вдигнете ръце. Означава, че ще би трябвало да методите към казуса доста по-мъдро. Ако не ви се взе участие в кален свински дуел, който ще достави развлечение на чедото ви, ще ви се наложи да се откажете от един табиет, който родителите съвсем наложително получават:
Не се надявайте, че децата просто ще израстат сложния си темперамент. Възможностите са две: или ще се научат да се приспособяват и ще се трансформират, или ще не престават с години да тероризират цялото семейство. Характерът на детето се резервира релативно неизменен – разликата е в метода, по който то го демонстрира и ръководи. Тук е ролята на родителя да ограничи деструктивните модели на държание и да построи здравословни привички у своето дете.
Опасното изкуство на провокиращия въпрос
Да, изкуството на провокиращия въпрос е способ, употребен от доста родители. Той носи стопроцентова гаранция за величествен домакински скандал!
Ето няколко образеца за провокиращи въпроси:
Научи ли си към този момент?Почисти ли си стаята? (след като сте видели, че не е)Нали не мислиш да излезеш, облечена с тези облекла?Колко пъти би трябвало да ти споделям?Къде ти беше главата?Предполагам, можеш да ми обясниш за какво бележникът ти наподобява по този метод?
Ако желаете сложното дете да превключи на скандалджийска вълна, просто му задайте дразнещ въпрос. Калпазанинът безпределно ще се забавлява, а вие ще я докарате до сълзи. Ще стартират офанзиви и контраатаки, които не престават с часове.
Затова превърнете провокиращите въпроси в ясни известия. Ето някои образци:
Така, време е за уроците.Стаята да е чиста преди вечеря.Искам да ти припомня какво се бяхме разбрали.Дай да забележим по какъв начин да ти оказа помощ за учебно заведение.
И по този начин стигаме до идващото златно предписание, открито от родителите на сложни деца: поредните дейности са по-силни от думите.
Целият текст можете да прочетете ТУК!
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ