Самотници влизат в списъка с донори на органи
Може ли умрял човек, който няма живи близки и родственици, да стане донор на органи, в случай че те са годни за трансплантация и в случай че приживе не е декларирал категорично противоречие за това?
Този въпрос години наред провокира необятни полемики измежду лекарите и в обществото, тъй като за него липсва ясно дефиниран и подсилен законово отговор. За първи път въпросът намира законодателно решение - той влиза в измененията в Закона за трансплантациите. Една от задачите на законопроекта е да се усилят донорите в България.
В плана е написано, че “при липса на родственици могат да се вземат органи, тъкани и кафези ”, с което категорично се прецизира, че умрялото лице може да бъде донор.
Ключовата редакция в Закона за трансплантациите пък се прави през промени в Закона за лечебните заведения, импортиран от Министерския съвет в Народното събрание. След старта на новата сесия идната седмица следва планът да се прегледа в отрасловата здравна комисия, а след това и да влезе на пъ рво четене в пленарната зала, където евентуално следва тежък спор.
“Към момента този въпрос не беше ясно организиран и предизвикваше полемики, вследствие на които не се стигаше до донорство. С смяната би могло да се чака увеличение на броя на донорските обстановки в лечебните заведения, което от своя страна би могло да помогне на повече нуждаещи се от трансплантация ”, написа в претекстовете към него.
С плана се вкарват и други промени, целящи възстановяване на донорската и трансплантационната активност у нас. Сред тях са
разширение на
кръга от родственици,
които могат да
дадат единодушие
умрял човек
да стане донор
В момента решение за донорство на органите на собствен непосредствен могат да вземат съпруг/а, родител, дете, брат или сестра. Сега се дава опция воля за донорство да могат да показват и други родственици по съребрена линия до четвърта степен, “включително при роднинство, зародило въз основа на осиновяване, само че не по-рано от 3 година от осиновяването ”. Сред тях са първи братовчеди, чичовци и лели. Изрично се разяснява, че всеки идващ ред родственици могат да образуват воля само при липса на по-близки такива.
Друг проблем, чието слагане се чака от години, е кръстосаното донорство. Във импортирания план се предлага разрешаването му, както и трансплантацията на матка. За първи път тези случаи са в детайли дефинирани с концепция да тръгне публичен спор по тематиката преди цялостното им приемане.
Кръстосано е донорство на правилото на взаимност - при съществуване на двама реципиенти и надлежно двама донори (техни роднини), които желаят да им дарят орган, само че са биологично несъвместими,
се позволява
трансплантация
на нуждаещите
се посредством замяна
на донорите,
в случай че те са съвместими със съответните реципиенти.
“Въпросът поражда доста полемики, заради което, преди да се вземе решение, е от изключително значимо значение да се реализира публичен, медицински и институционален консенсус по въпроса. Именно заради тази причина в законопроекта са включени общи разпореждания, които да послужат като основа за водене на полемика по въпроса ”, написа в претекстовете.
Според препоръчаните текстове вземането на органи при този вид донорство ще става единствено след
нотариално
заверено
документално
единодушие
от страна на донорите, в което са написани и имената на техните реципиенти, а всички би трябвало да са включени в служебния указател на организация “Медицински контрол ” не по-късно от 2 месеца преди интервенцията.
Програми за кръстосано донорство съществуват от над 20 година, само че няма единно европейско или интернационално законодателство. Всяка страна го е регламентирала по друг метод - от
цялостна възбрана
в Германия,
през опция за осъществяване на кръстосано донорство в Съединени американски щати, Канада, Испания, Италия, до опция за алтруистично даряване бъбрек на чужд във Англия.
“Законната опция за кръстосано донорство би понижила риска от отменяне на вкоренен орган заради съществуването на по-голям избор от живи донори и надлежно по-добра възможност за съгласуемост сред донор и реципиент, както и заради вероятността да се понижи времето, в което животът на пациента се поддържа с диализно лекуване ”, написа в претекстовете. Освен това този вид трансплантации са още една опция
най-много за
нуждаещите се
от нов бъбрек,
които са и най-дългият лист. В българската листа от общо 1162 чакащи за нов орган 1042-ма имат потребност от бъбречна трансплантация.
Трансплантация на матка е нов способ, който е с дребен международен опит и предизвика въпроси от етично и деонтологично естество, показват вносителите, само че допълват, че съгласно водещи медицински експерти у нас са налице благоприятни условия за такава трансплантация, с което ще се даде опция на
дами без матка
да родят
свои деца
“Важно е да се води полемика по значими въпроси като това какви са критериите за установяване на дамата като подобаващ донор на матка и по кое време една жена е осъществила към този момент репродуктивните си функционалности, след което може да стане донор. Важно е да се имат поради и възможни субективни моменти в желанията на дамата да ражда деца и други ”, се добавя в претекстовете. 1162-ма са българските пациенти в листата на чакащите за нов орган.
В тях се показва и образецът на страни с опит в тази област - Швеция, Франция, Чехия, Англия, Белгия, Италия. В Швеция през 1999 година започва стратегия за трансплантация на матка от жив донор, от която досега са родени 8 деца. В Чехия активността започва като научно проучване през 2016 година и са трансплантирани 10 матки от трупен донор и 10 от жив. Във Франция има два плана - 8 трансплантации от трупен донор и 10 от жив.
През плана на Закона за лечебните заведения се залагат и нужните промени в Закона за здравното обезпечаване, които официализират разпоредбите за систематизиране на заплатите на лекарите и медицинските сестри. Те бяха признати в Националния рамков контракт - бе решено, че не по-малко от 50% от приходите на лечебните заведения ще отиват за разноски за личен състав, от които най-малко 80% ще са за медиците. Съотношението сред заплатите на лекари и медсестри, лекарски асистенти и акушери пък ще е 1,6:1.
След приемането на закона организация “Медицински контрол ” ще следи дали държавните и общинските лечебни заведения съблюдават тези правила за образуване на работните заплати. Освен това е написано правото на лекарски асистенти,
медсестри
и акушерки
да разкриват
свои кабинети
или групови практики и лечебни заведения, в които да правят независимо медицински и здравни грижи, да вършат операции като слагане на инжекции, култивиране на рани и така нататък, както и да правят действия по промоция на здравето, предварителна защита и профилактика на заболяванията.
“Сега невъзможността за даване на независими здравни грижи от експерти в доста случаи постанова хоспитализиране на пациентите и надлежно изразходването на по-голям публичен или персонален запас ”, стимулират се вносителите. Освен това регламентирането на новия тип лечебно заведение основава още една опция за професионално развиване на медицинските експерти, както и за привличане на младежи към специалността, от която има отлив. Очаква се по този начин да се разшири и достъпът до здравни грижи на пациентите.
Сред останалите промени, залегнали в закона, е стягане на финансовата дисциплинираност в лечебните заведения. Ще се постановат наказания за лечебните заведения, в случай че не извършват отговорностите си да показват финансови доклади и друга информация с административна цел, изисквана за реализиране на надзор от съответните органи.
Болниците, лекуващи с лекарства, за които ще бъде несъмнено да се наблюдава резултатът от лечението с тях, пък ще би трябвало ежедневено да пращат информация до Националния съвет по цени и реимбурсиране. Ако не го създадат, санкцията е от 2500 до 5000 лева
Властта отново си търси болница
По предложение на здравния министър Министерският съвет да дефинира болница, която да обезпечава здравна помощ на президента, вицепрезидента, ръководителя на Народното събрание, министър-председателя и основния прокурор. Тази наредба е част от измененията в Закона за лечебните заведения, импортирани в Народното събрание от Министерски съвет.
Лекари от определената болница ще пътуват с управниците при визитите им в чужбина и ще обезпечават здравна помощ на задграничните делегации при визити в България, както и на депутатите по време на пленарните съвещания.
До януари 2019 година тези функционалности изпълняваше болница “Лозенец ”, само че държавното управление реши да анулира статута ѝ на ведомствено лечебно заведение и я преобразува в комерсиално сдружение. Решението пристигна, откакто министър председателят Бойко Борисов съобщи, че такава болница не е нужна.
Разликата в този момент е, че новата “правителствена ” ще обслужва по-малък кръг от ръководещи, а не както преди - цялата държавна администрация, депутати, министри, шефове на организации и околните им. Освен това, когато се лекуват задгранични делегати или лекари пътуват в чужбина с наши, разноските ще са за сметка на съответното ведомство. Във всички останали случаи ще се покриват от здравното министерство или касата.
Този въпрос години наред провокира необятни полемики измежду лекарите и в обществото, тъй като за него липсва ясно дефиниран и подсилен законово отговор. За първи път въпросът намира законодателно решение - той влиза в измененията в Закона за трансплантациите. Една от задачите на законопроекта е да се усилят донорите в България.
В плана е написано, че “при липса на родственици могат да се вземат органи, тъкани и кафези ”, с което категорично се прецизира, че умрялото лице може да бъде донор.
Ключовата редакция в Закона за трансплантациите пък се прави през промени в Закона за лечебните заведения, импортиран от Министерския съвет в Народното събрание. След старта на новата сесия идната седмица следва планът да се прегледа в отрасловата здравна комисия, а след това и да влезе на пъ рво четене в пленарната зала, където евентуално следва тежък спор.
“Към момента този въпрос не беше ясно организиран и предизвикваше полемики, вследствие на които не се стигаше до донорство. С смяната би могло да се чака увеличение на броя на донорските обстановки в лечебните заведения, което от своя страна би могло да помогне на повече нуждаещи се от трансплантация ”, написа в претекстовете към него.
С плана се вкарват и други промени, целящи възстановяване на донорската и трансплантационната активност у нас. Сред тях са
разширение на
кръга от родственици,
които могат да
дадат единодушие
умрял човек
да стане донор
В момента решение за донорство на органите на собствен непосредствен могат да вземат съпруг/а, родител, дете, брат или сестра. Сега се дава опция воля за донорство да могат да показват и други родственици по съребрена линия до четвърта степен, “включително при роднинство, зародило въз основа на осиновяване, само че не по-рано от 3 година от осиновяването ”. Сред тях са първи братовчеди, чичовци и лели. Изрично се разяснява, че всеки идващ ред родственици могат да образуват воля само при липса на по-близки такива.
Друг проблем, чието слагане се чака от години, е кръстосаното донорство. Във импортирания план се предлага разрешаването му, както и трансплантацията на матка. За първи път тези случаи са в детайли дефинирани с концепция да тръгне публичен спор по тематиката преди цялостното им приемане.
Кръстосано е донорство на правилото на взаимност - при съществуване на двама реципиенти и надлежно двама донори (техни роднини), които желаят да им дарят орган, само че са биологично несъвместими,
се позволява
трансплантация
на нуждаещите
се посредством замяна
на донорите,
в случай че те са съвместими със съответните реципиенти.
“Въпросът поражда доста полемики, заради което, преди да се вземе решение, е от изключително значимо значение да се реализира публичен, медицински и институционален консенсус по въпроса. Именно заради тази причина в законопроекта са включени общи разпореждания, които да послужат като основа за водене на полемика по въпроса ”, написа в претекстовете.
Според препоръчаните текстове вземането на органи при този вид донорство ще става единствено след
нотариално
заверено
документално
единодушие
от страна на донорите, в което са написани и имената на техните реципиенти, а всички би трябвало да са включени в служебния указател на организация “Медицински контрол ” не по-късно от 2 месеца преди интервенцията.
Програми за кръстосано донорство съществуват от над 20 година, само че няма единно европейско или интернационално законодателство. Всяка страна го е регламентирала по друг метод - от
цялостна възбрана
в Германия,
през опция за осъществяване на кръстосано донорство в Съединени американски щати, Канада, Испания, Италия, до опция за алтруистично даряване бъбрек на чужд във Англия.
“Законната опция за кръстосано донорство би понижила риска от отменяне на вкоренен орган заради съществуването на по-голям избор от живи донори и надлежно по-добра възможност за съгласуемост сред донор и реципиент, както и заради вероятността да се понижи времето, в което животът на пациента се поддържа с диализно лекуване ”, написа в претекстовете. Освен това този вид трансплантации са още една опция
най-много за
нуждаещите се
от нов бъбрек,
които са и най-дългият лист. В българската листа от общо 1162 чакащи за нов орган 1042-ма имат потребност от бъбречна трансплантация.
Трансплантация на матка е нов способ, който е с дребен международен опит и предизвика въпроси от етично и деонтологично естество, показват вносителите, само че допълват, че съгласно водещи медицински експерти у нас са налице благоприятни условия за такава трансплантация, с което ще се даде опция на
дами без матка
да родят
свои деца
“Важно е да се води полемика по значими въпроси като това какви са критериите за установяване на дамата като подобаващ донор на матка и по кое време една жена е осъществила към този момент репродуктивните си функционалности, след което може да стане донор. Важно е да се имат поради и възможни субективни моменти в желанията на дамата да ражда деца и други ”, се добавя в претекстовете. 1162-ма са българските пациенти в листата на чакащите за нов орган.
В тях се показва и образецът на страни с опит в тази област - Швеция, Франция, Чехия, Англия, Белгия, Италия. В Швеция през 1999 година започва стратегия за трансплантация на матка от жив донор, от която досега са родени 8 деца. В Чехия активността започва като научно проучване през 2016 година и са трансплантирани 10 матки от трупен донор и 10 от жив. Във Франция има два плана - 8 трансплантации от трупен донор и 10 от жив.
През плана на Закона за лечебните заведения се залагат и нужните промени в Закона за здравното обезпечаване, които официализират разпоредбите за систематизиране на заплатите на лекарите и медицинските сестри. Те бяха признати в Националния рамков контракт - бе решено, че не по-малко от 50% от приходите на лечебните заведения ще отиват за разноски за личен състав, от които най-малко 80% ще са за медиците. Съотношението сред заплатите на лекари и медсестри, лекарски асистенти и акушери пък ще е 1,6:1.
След приемането на закона организация “Медицински контрол ” ще следи дали държавните и общинските лечебни заведения съблюдават тези правила за образуване на работните заплати. Освен това е написано правото на лекарски асистенти,
медсестри
и акушерки
да разкриват
свои кабинети
или групови практики и лечебни заведения, в които да правят независимо медицински и здравни грижи, да вършат операции като слагане на инжекции, култивиране на рани и така нататък, както и да правят действия по промоция на здравето, предварителна защита и профилактика на заболяванията.
“Сега невъзможността за даване на независими здравни грижи от експерти в доста случаи постанова хоспитализиране на пациентите и надлежно изразходването на по-голям публичен или персонален запас ”, стимулират се вносителите. Освен това регламентирането на новия тип лечебно заведение основава още една опция за професионално развиване на медицинските експерти, както и за привличане на младежи към специалността, от която има отлив. Очаква се по този начин да се разшири и достъпът до здравни грижи на пациентите.
Сред останалите промени, залегнали в закона, е стягане на финансовата дисциплинираност в лечебните заведения. Ще се постановат наказания за лечебните заведения, в случай че не извършват отговорностите си да показват финансови доклади и друга информация с административна цел, изисквана за реализиране на надзор от съответните органи.
Болниците, лекуващи с лекарства, за които ще бъде несъмнено да се наблюдава резултатът от лечението с тях, пък ще би трябвало ежедневено да пращат информация до Националния съвет по цени и реимбурсиране. Ако не го създадат, санкцията е от 2500 до 5000 лева
Властта отново си търси болница
По предложение на здравния министър Министерският съвет да дефинира болница, която да обезпечава здравна помощ на президента, вицепрезидента, ръководителя на Народното събрание, министър-председателя и основния прокурор. Тази наредба е част от измененията в Закона за лечебните заведения, импортирани в Народното събрание от Министерски съвет.
Лекари от определената болница ще пътуват с управниците при визитите им в чужбина и ще обезпечават здравна помощ на задграничните делегации при визити в България, както и на депутатите по време на пленарните съвещания.
До януари 2019 година тези функционалности изпълняваше болница “Лозенец ”, само че държавното управление реши да анулира статута ѝ на ведомствено лечебно заведение и я преобразува в комерсиално сдружение. Решението пристигна, откакто министър председателят Бойко Борисов съобщи, че такава болница не е нужна.
Разликата в този момент е, че новата “правителствена ” ще обслужва по-малък кръг от ръководещи, а не както преди - цялата държавна администрация, депутати, министри, шефове на организации и околните им. Освен това, когато се лекуват задгранични делегати или лекари пътуват в чужбина с наши, разноските ще са за сметка на съответното ведомство. Във всички останали случаи ще се покриват от здравното министерство или касата.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ