Колко пъти се открива културен център Ахмед Доган в Турция
Може ли културен център да се открие близо 10 години след основаването му? Оказва се, че може. Стига да има избори и това да се употребява в предизборната акция. Нещо сходно се случва с културния център " Балканска къща Ахмед Доган " в турския град Ялова.
Може ли културен център да се открие близо 10 години след основаването му? Оказва се, че може. Стига да има избори и това да се употребява в предизборната акция. Нещо сходно се случва с културния център " Балканска къща Ахмед Доган " в турския град Ялова.
Червена лента с 10-годишно забавяне
В рамките на предизборната си обиколка в Турция в края на предходната седмица ръководителят на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ, съпроводен от заместника си в партията и кмет на Кърджали Хасан Азис, както и организационния секретар Ахмед Ахмедов, участваха на формалното разкриване на културния център, носещ името на почетния ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган. По мотив събитието от партията пуснаха просторен репортаж от откриването на центъра дружно с богат снимков материал. В него се изяснява, че културното средище е учредено през 2012 година като Балканска къща " Д-р Ахмед Доган " с концепцията да бъде връзка сред побратимени общини в Турция. В пространствата има експозиции, които пресъздават живота в другите краища на България и също така се учи и български език от децата на българските изселници в Турция.
В Ялова живеят доста изселници, пристигнали в града през няколкото изселнически талази до 1989 година, а тези с двойно поданство - българско и турско, са към 10 000 души. От Движение за права и свободи показват и, че активността на Балканската къща през годините се е " разширила " и затова към този момент е прерастнала в Културен център " Ахмед Доган ".
От оповестената информация на уеб страницата на Движение за права и свободи за събитието се схваща още, че Карадайъ е приказвал за активността на някогашния водач на Движение за права и свободи, в този момент почетен ръководител, само че дружно с това е пропагандирал присъстващите да гласоподават за придвижването на идните парламентарни избори.
Реклама
От фотоси, оповестени в турски уеб сайтове във връзка събитието, се вижда по какъв начин Карадайъ, дружно с домакините си от Ялова - кметът и валията на града, както и представители на едно от най-големите изселнически сдружения " Балгьоч ", даже прерязват алена лента.
Кога в действителност е издигнат центъра
Във всичко това, несъмнено, няма нищо укоримо, макар странния метод културния център приживе да носи име на даден човек, в тази ситуация на Доган. Интересното обаче е друго.
Първо, строителството на въпросния културен център е почнало през 2012 година И е приключено година по-късно. Според информация в уеб страницата " yalova.edu.tr " на първата копка на постройката са участвали тогавашният зам.-председател на Движение за права и свободи Рушен Риза, депутатът Джевдет Чакъров, кметове от придвижването, както и представители на изселническата организация " Балгьоч ".
Спорно наподобява и по кое време е зародила концепцията Балканската къща да се споделя Ахмед Доган. Според информацията от този момент в същия уебсайт още при първата копка е оповестено, че Балканската къща ще носи името на Доган, който към оня миг към момента беше ръководител на Движение за права и свободи.
Реклама
Според статус във фейсбук на някогашния кмет на Ялова Якуб Кочал, по чието време се реализира концепцията за построяването на културния център и който участва на " формалното " разкриване предходната събота, концепцията е зародила през 2013 година В обществената мрежа той е разказал, че е участвал на националната конференция на Движение за права и свободи през същата година, когато по време на изявлението си пред делегатите Доган беше атакуван с газов револвер. По думите на Кочал по-късно той е приказвал в залата от името на 15-те кметове от Турция, които са били посетители на форума и е предложил Балканската къща да носи името на Доган. " Помолих Ахмед Доган да разреши името му да бъде обещано на Културния дом, който изградихме в Ялова ", написа някогашният кмет на Ялова.
Според изявления в турската преса формалното решение на общинската администрация на Ялова културният център да носи името на Доган е взето през 2015 година
Deja vu
Разминаване има и в наименованието на въпросния център. Според информацията на Движение за права и свободи това към този момент е единствено културен център " Ахмед Доган ". В турските уеб сайтове, отразили " формалното " разкриване, това към момента е културен център " Балканска къща Ахмед Доган ". Още повече, че в постройката няма нещо, което да е по-различно отпреди години, с изключение на поставената на входа й табела с надпис " Културен център Ахмед Доган ", която стои над надписа " Балканска къща ". По време на предизборната акция за предходните парламентарни избори през октомври предходната година Карадайъ също е посетил центъра. При това в компанията още веднъж на кмета на Кърджали Хасан Азис и Ахмед Ахмедов. Дори оповестените на уеб страницата на Движение за права и свободи фотоси от в този момент и тези от преди година си наподобяват. Например като тази от една от стаите, в които има изложени национални носии, които са носили българските турци от началото на предишния век. И на двете ръководителят на Движение за права и свободи и сътрудниците му са седнали по турски към синия (малка масичка).
Снимката вляво е от визитата на Мустафа Карадайъ в културния център в Ялова по време на предизборната акция за вота предходната година, а тази вдясно е от визитата му предходната събота Фотограф: Движение за права и свободи Трябваше ни време
Пред " Капитал " ръководителят на Дружеството на балканските изселници Лютфи Йозгюр, което се обитава също в постройката на Балканската къща, описа, че откриването на културния център през годините се е бавило по разнообразни аргументи. Първо е трябвало да съберат движимостите за експозицията, които са отпреди век като концепцията е била по този метод " да се покаже и запази за поколенията битът на българските турци отпреди 100 години ". Той даже се похвали, че имат експонат - синия, която е на 125 години. След това е трябвало общината в Ялова да даде позволение за името на центъра, в който с изключение на курсове на български език, се организират и други занимания. " За това време се сменяха разнообразни кметове и нямаше по какъв начин да го открием. След това пристигна и пандемията от коронавирус, а и трябваше да съобразим откриването с програмата на ръководителя на Движение за права и свободи, с цел да може да участва ", сподели той. " Затова при настоящето му идване в Ялова казахме, че не можем повече да отлагаме откриването ", добави Йозгюр.
Може ли културен център да се открие близо 10 години след основаването му? Оказва се, че може. Стига да има избори и това да се употребява в предизборната акция. Нещо сходно се случва с културния център " Балканска къща Ахмед Доган " в турския град Ялова.
Червена лента с 10-годишно забавяне
В рамките на предизборната си обиколка в Турция в края на предходната седмица ръководителят на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ, съпроводен от заместника си в партията и кмет на Кърджали Хасан Азис, както и организационния секретар Ахмед Ахмедов, участваха на формалното разкриване на културния център, носещ името на почетния ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган. По мотив събитието от партията пуснаха просторен репортаж от откриването на центъра дружно с богат снимков материал. В него се изяснява, че културното средище е учредено през 2012 година като Балканска къща " Д-р Ахмед Доган " с концепцията да бъде връзка сред побратимени общини в Турция. В пространствата има експозиции, които пресъздават живота в другите краища на България и също така се учи и български език от децата на българските изселници в Турция.
В Ялова живеят доста изселници, пристигнали в града през няколкото изселнически талази до 1989 година, а тези с двойно поданство - българско и турско, са към 10 000 души. От Движение за права и свободи показват и, че активността на Балканската къща през годините се е " разширила " и затова към този момент е прерастнала в Културен център " Ахмед Доган ".
От оповестената информация на уеб страницата на Движение за права и свободи за събитието се схваща още, че Карадайъ е приказвал за активността на някогашния водач на Движение за права и свободи, в този момент почетен ръководител, само че дружно с това е пропагандирал присъстващите да гласоподават за придвижването на идните парламентарни избори.
Реклама
От фотоси, оповестени в турски уеб сайтове във връзка събитието, се вижда по какъв начин Карадайъ, дружно с домакините си от Ялова - кметът и валията на града, както и представители на едно от най-големите изселнически сдружения " Балгьоч ", даже прерязват алена лента.
Кога в действителност е издигнат центъра
Във всичко това, несъмнено, няма нищо укоримо, макар странния метод културния център приживе да носи име на даден човек, в тази ситуация на Доган. Интересното обаче е друго.
Първо, строителството на въпросния културен център е почнало през 2012 година И е приключено година по-късно. Според информация в уеб страницата " yalova.edu.tr " на първата копка на постройката са участвали тогавашният зам.-председател на Движение за права и свободи Рушен Риза, депутатът Джевдет Чакъров, кметове от придвижването, както и представители на изселническата организация " Балгьоч ".
Спорно наподобява и по кое време е зародила концепцията Балканската къща да се споделя Ахмед Доган. Според информацията от този момент в същия уебсайт още при първата копка е оповестено, че Балканската къща ще носи името на Доган, който към оня миг към момента беше ръководител на Движение за права и свободи.
Реклама
Според статус във фейсбук на някогашния кмет на Ялова Якуб Кочал, по чието време се реализира концепцията за построяването на културния център и който участва на " формалното " разкриване предходната събота, концепцията е зародила през 2013 година В обществената мрежа той е разказал, че е участвал на националната конференция на Движение за права и свободи през същата година, когато по време на изявлението си пред делегатите Доган беше атакуван с газов револвер. По думите на Кочал по-късно той е приказвал в залата от името на 15-те кметове от Турция, които са били посетители на форума и е предложил Балканската къща да носи името на Доган. " Помолих Ахмед Доган да разреши името му да бъде обещано на Културния дом, който изградихме в Ялова ", написа някогашният кмет на Ялова.
Според изявления в турската преса формалното решение на общинската администрация на Ялова културният център да носи името на Доган е взето през 2015 година
Deja vu
Разминаване има и в наименованието на въпросния център. Според информацията на Движение за права и свободи това към този момент е единствено културен център " Ахмед Доган ". В турските уеб сайтове, отразили " формалното " разкриване, това към момента е културен център " Балканска къща Ахмед Доган ". Още повече, че в постройката няма нещо, което да е по-различно отпреди години, с изключение на поставената на входа й табела с надпис " Културен център Ахмед Доган ", която стои над надписа " Балканска къща ". По време на предизборната акция за предходните парламентарни избори през октомври предходната година Карадайъ също е посетил центъра. При това в компанията още веднъж на кмета на Кърджали Хасан Азис и Ахмед Ахмедов. Дори оповестените на уеб страницата на Движение за права и свободи фотоси от в този момент и тези от преди година си наподобяват. Например като тази от една от стаите, в които има изложени национални носии, които са носили българските турци от началото на предишния век. И на двете ръководителят на Движение за права и свободи и сътрудниците му са седнали по турски към синия (малка масичка).
Снимката вляво е от визитата на Мустафа Карадайъ в културния център в Ялова по време на предизборната акция за вота предходната година, а тази вдясно е от визитата му предходната събота Фотограф: Движение за права и свободи Трябваше ни време
Пред " Капитал " ръководителят на Дружеството на балканските изселници Лютфи Йозгюр, което се обитава също в постройката на Балканската къща, описа, че откриването на културния център през годините се е бавило по разнообразни аргументи. Първо е трябвало да съберат движимостите за експозицията, които са отпреди век като концепцията е била по този метод " да се покаже и запази за поколенията битът на българските турци отпреди 100 години ". Той даже се похвали, че имат експонат - синия, която е на 125 години. След това е трябвало общината в Ялова да даде позволение за името на центъра, в който с изключение на курсове на български език, се организират и други занимания. " За това време се сменяха разнообразни кметове и нямаше по какъв начин да го открием. След това пристигна и пандемията от коронавирус, а и трябваше да съобразим откриването с програмата на ръководителя на Движение за права и свободи, с цел да може да участва ", сподели той. " Затова при настоящето му идване в Ялова казахме, че не можем повече да отлагаме откриването ", добави Йозгюр.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ