От Струмяни до Клепало по Коридор „Нула” до никъде
Може ли да тръгнеш от „ Нула ” и да стигнеш до на никое място? Може!, би дала отговор Алиса - героинята на Луис Карол. Стига да мине по транспортен кулоар № 8, който си е чиста нула, защото съществува единствено като положително благопожелание. Част от този кулоар е и митичният граничен пункт „ Клепало ” сред Струмяни и Берово, който би трябвало да свърже България със Северна Македония.
БГНЕС
От македонска страна има построена инфраструктура още преди 15-ина години, пътят от Берово до българската граница е подготвен, както и постройката на самия граничен пункт. От българска страна няма никакъв пункт, пътят от Струмяни до село Клепало, над който е граничната вадичка, е подготвен на две трети. Въпреки договорите и споразуменията за добросъседство сред двете прилежащи страни, подписани от самите министър председатели Зоран Заев и Борисов, които заявиха, че приоритет ще бъде инфраструктурата.
От общинския център Струмяни пътят за бъдещият пункт е главно рехабилитиран през предходната година. За бъдещия пункт се отбива вдясно след Струмяни в посока село Микрево. Табела за Раздол и Клепало няма, а единствено за Цапарево.-->
БГНЕС
От Микрево до с. Клепало дистанцията е 30 км, две трети от него напряко греят с новия асфалт и мантинели.
Поемаме по пътя нагоре от мъглата, обвила долината на река Струма. Някъде след 4-5 км от мъглата изведнъж се появява мъж, който пасе стадо кози.
„ В околните години надали ще има граничен пункт, само че нека в миналото го създадат ”, споделя изплувалият от мъглата Митко Зехирски.
Малко след стадото кози и пастира им, издигащият се по скатовете на Малешевска планина път, пробиваме мъглата и слънцето блества. Морето от мъгла остава някъде долу, против нас като на пейзаж се кипрят белите върхове на Северен Пирин.
Хубавият път свършва на 20-ия километър в м. Студената вода. Следва разклон, наляво и надясно. Табела йок, т.е. никаква. Поемаме наляво, и на една изтърбушена сграда цъфва надписът „ Само Локо София ”. Както на мемориала в Хирошима и пирамидите в Египет. Макар и във Втора лига, „ Локо ” е на всички места.
След „ Локо ” и разклона, пътят със старичък, съвсем 40-годишен асфалт, се спуска надолу към с. Раздол. За първи път от много време съзираме табела, на която даже написа: „ Добре пристигнали ”-с.Раздол. Стари къщи се редуват една след друга, както и едно дългоухо магаре, чийто уши ту се разперват, ту прибират, като пеленгатори.
БГНЕС
В селото все едно е паднала неутронна бомба, не се мярка жив човек. Под дома за възрастни кретат дядо и старица. Съседи са.
„ Как да има пункт, като път няма ”, споделя бай Славчо. Тук сме все такива-стари и изостанали, споделя 81-годишният мъж.
След Раздол пътя продължава да пропада, има нов разклон, надясно към този момент е Клепало. Веднага пътната конюнктура се утежнява, дупка след дупка, въпреки, че сред тях се вижда и асфалт. В някои от тях има вода, а пътят е необятен не повече от метър и осемдесет, разминаването е невероятно.
Край пътя стоят като почетна стража борове, с цел да не стърчат доста, ги режат. Непосредствено преди Клепало две товарни коли са препречили пътя към „ граничния пункт ” като укрепление. Претоварват от ЗИЛ на „ Скания ” дърва. С принуда водачът на съветската машина връща обратно, с цел да мине публицистичната Астра, и заснемем несъществуващия граничен пункт.
БГНЕС
Асфалтът, както и Коридор „ Нула ”, свършват пред постройката на кметството в Клепало. На постройката написа „ Кино ” и даже МИР. Като надписите по стените отпреди демокрацията „ Мир, труд, социализъм ”.„ Социализъм ” от дълго време няма, „ Труд ” пък хептен, само че пък мир да е!
Пред кметството дремят, а след появяването ни, стартират и да лаят две кучета. Едното черно, другото кафяво. Само те, хора никакви, въпреки да има 22-ма поданици. Коминът на къщата вляво пуши, само че тя е заключена с катанец. Така наподобява никъдето, където няма никого.
БГНЕС
Пускам в деяние клаксона, с цел да се покаже някой. По едно време вдясно от кметството като видение се демонстрира 79-годишната Аника Милушева. „ Пункт откъм нас няма, само че отвъд има, ходила съм два пъти до Берово, един път валеше дъжд, само че там по-добре живеят хората, тука е капут работа ”, споделя Аника.
Тя изяснява, че границата минава по билото на километър-два над селото, ловците създали беседка, с цел да се събират след лов. Обмисляли са пътят до бъдещия Граничен контролно-пропусквателен пункт да мине не през Раздол и Клепало, а по билото, където свършва рехабилитираната 20-километрова права. Но ловджийската беседка няма по какъв начин да се брои за граничен пункт. Какъвто от отвъд граничната бента е построен от дълго време.
Поемаме с Опела след баба Аника и стигаме единствено до един овчарник. Нагоре е границата, а кулоар „ Нула ” се лимитира до два коловоза в тревата. Само джип може да мине по него. Забуксуваме, по този начин както желанията за Граничен контролно-пропусквателен пункт Струмяни-Берово, и поемаме назад надолу. Към царството на мъглата, в която щем, не щем, отново се гмуркаме.
БГНЕС От македонска страна има построена инфраструктура още преди 15-ина години, пътят от Берово до българската граница е подготвен, както и постройката на самия граничен пункт. От българска страна няма никакъв пункт, пътят от Струмяни до село Клепало, над който е граничната вадичка, е подготвен на две трети. Въпреки договорите и споразуменията за добросъседство сред двете прилежащи страни, подписани от самите министър председатели Зоран Заев и Борисов, които заявиха, че приоритет ще бъде инфраструктурата.
От общинския център Струмяни пътят за бъдещият пункт е главно рехабилитиран през предходната година. За бъдещия пункт се отбива вдясно след Струмяни в посока село Микрево. Табела за Раздол и Клепало няма, а единствено за Цапарево.-->
БГНЕС От Микрево до с. Клепало дистанцията е 30 км, две трети от него напряко греят с новия асфалт и мантинели.
Поемаме по пътя нагоре от мъглата, обвила долината на река Струма. Някъде след 4-5 км от мъглата изведнъж се появява мъж, който пасе стадо кози.
„ В околните години надали ще има граничен пункт, само че нека в миналото го създадат ”, споделя изплувалият от мъглата Митко Зехирски.
Малко след стадото кози и пастира им, издигащият се по скатовете на Малешевска планина път, пробиваме мъглата и слънцето блества. Морето от мъгла остава някъде долу, против нас като на пейзаж се кипрят белите върхове на Северен Пирин.
Хубавият път свършва на 20-ия километър в м. Студената вода. Следва разклон, наляво и надясно. Табела йок, т.е. никаква. Поемаме наляво, и на една изтърбушена сграда цъфва надписът „ Само Локо София ”. Както на мемориала в Хирошима и пирамидите в Египет. Макар и във Втора лига, „ Локо ” е на всички места.
След „ Локо ” и разклона, пътят със старичък, съвсем 40-годишен асфалт, се спуска надолу към с. Раздол. За първи път от много време съзираме табела, на която даже написа: „ Добре пристигнали ”-с.Раздол. Стари къщи се редуват една след друга, както и едно дългоухо магаре, чийто уши ту се разперват, ту прибират, като пеленгатори.
БГНЕС В селото все едно е паднала неутронна бомба, не се мярка жив човек. Под дома за възрастни кретат дядо и старица. Съседи са.
„ Как да има пункт, като път няма ”, споделя бай Славчо. Тук сме все такива-стари и изостанали, споделя 81-годишният мъж.
След Раздол пътя продължава да пропада, има нов разклон, надясно към този момент е Клепало. Веднага пътната конюнктура се утежнява, дупка след дупка, въпреки, че сред тях се вижда и асфалт. В някои от тях има вода, а пътят е необятен не повече от метър и осемдесет, разминаването е невероятно.
Край пътя стоят като почетна стража борове, с цел да не стърчат доста, ги режат. Непосредствено преди Клепало две товарни коли са препречили пътя към „ граничния пункт ” като укрепление. Претоварват от ЗИЛ на „ Скания ” дърва. С принуда водачът на съветската машина връща обратно, с цел да мине публицистичната Астра, и заснемем несъществуващия граничен пункт.
БГНЕС Асфалтът, както и Коридор „ Нула ”, свършват пред постройката на кметството в Клепало. На постройката написа „ Кино ” и даже МИР. Като надписите по стените отпреди демокрацията „ Мир, труд, социализъм ”.„ Социализъм ” от дълго време няма, „ Труд ” пък хептен, само че пък мир да е!
Пред кметството дремят, а след появяването ни, стартират и да лаят две кучета. Едното черно, другото кафяво. Само те, хора никакви, въпреки да има 22-ма поданици. Коминът на къщата вляво пуши, само че тя е заключена с катанец. Така наподобява никъдето, където няма никого.
БГНЕС Пускам в деяние клаксона, с цел да се покаже някой. По едно време вдясно от кметството като видение се демонстрира 79-годишната Аника Милушева. „ Пункт откъм нас няма, само че отвъд има, ходила съм два пъти до Берово, един път валеше дъжд, само че там по-добре живеят хората, тука е капут работа ”, споделя Аника.
Тя изяснява, че границата минава по билото на километър-два над селото, ловците създали беседка, с цел да се събират след лов. Обмисляли са пътят до бъдещия Граничен контролно-пропусквателен пункт да мине не през Раздол и Клепало, а по билото, където свършва рехабилитираната 20-километрова права. Но ловджийската беседка няма по какъв начин да се брои за граничен пункт. Какъвто от отвъд граничната бента е построен от дълго време.
Поемаме с Опела след баба Аника и стигаме единствено до един овчарник. Нагоре е границата, а кулоар „ Нула ” се лимитира до два коловоза в тревата. Само джип може да мине по него. Забуксуваме, по този начин както желанията за Граничен контролно-пропусквателен пункт Струмяни-Берово, и поемаме назад надолу. Към царството на мъглата, в която щем, не щем, отново се гмуркаме.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ