В съда може да се атакуват и нотариални, и саморъчни завещания
Може ли да се оспорват завети? Има ли значение дали те са саморъчни, или пък са пред нотариус?
В.Н., София
------------------
Завещанието е измежду обичайните български начини за предписание приживе с имущество от страна на наследодателите. То е и едностранен акт, който съдържа изявлението на един-единствен човек, именуван от законите завещател, трябва да съдържа неговата последна воля и създава деяние само след неговата гибел. Дотогава става дума за волеизявление, което освен може да бъде променено, само че даже анулирано.
При всички положения наследството би трябвало да дава отговор на доста, в това число и строго официални правила, и в случай че те не бъдат спазвани, може да се стигне до оборване. Затова е значимо те да се познават и следват. Така да вземем за пример, за да може едно лице да напише наследство и да се разпореди със своето имущество, са нужни няколко неща - да е навършило 18 години, да не е сложено под цялостно забраняване заради малоумие, да е способно да работи рационално.
Важно е да се знае също, че наследството може да е два типа - нотариално (публично) или саморъчно, от време на време наричано скрито. Нотариалното се прави от нотариус в наличието на двама очевидци. Технически това става, като завещателят изявява устно своята воля пред нотариуса, който я записва. След това прочита наследството на завещателя пред очевидците. После отново нотариусът би трябвало да направи отбелязвания - място и дата на сформиране. Накрая документът се подписва от завещателя, от очевидците и от нотариуса.
Саморъчното наследство пък би трябвало да бъде напълно написано ръкописно от самия човек, да има дата на сформиране и автограф. Това са наложителни детайли в него. То може да бъде предадено за бранене от нотариус, да се съхранява от самия завещател или от негово доверено лице. Според закона за наследството " лицето, в което се намира едно саморъчно наследство, би трябвало незабавно откакто узнае за гибелта на завещателя, да желае оповестяването му от нотариуса ".
Категорично би трябвало да се означи, че има избрана група наследници, които не могат да бъдат спрени по никакъв метод да оспорят едно наследство. Става дума за така наречен законни наследници - деца, брачен партньор, родители, за които е планувана запазена част, която не може да бъде пипана от наследодател нито със наследство, нито с подаяние. И в случай че тя бъде накърнена, посочените могат да оспорят наследството пред съд, без значение дали е саморъчно или нотариално.
Саморъчно завещание може да бъде оспорвано и по отношение на неговата правота, само че единствено от лице с юридически интерес. Това става в правосъден развой, в който се открива неговата достоверност. Тук се сочат всевъзможни доказателства, вършат се графологически експертизи, употребяват се движимости лица. Автентичността се потвърждава от този, в чиято изгода е наследството. Завещанието може да бъде оспорено и като се твърди, че лицето, което го е съставило, не било способно да действува рационално.
Ето още някои правила, които може да докарат сполучливо оборване на наследство, в случай че не се съблюдават. По закон не може две или повече лица да извършат завещателните разпоредби в един и същи акт, и то един на различен или в интерес на трето лице. Не е фактически и наследство, в което единият брачен партньор е направил наследство в интерес на другия, само че бракът се е прекратил заради бракоразвод, без значение по чия виновност. Не създава деяние и предписание, в случай че лицето, в интерес на което е направено, почине преди завещателя. Същото се отнася и до обстановка, в която е завещана движимост - да вземем за пример парцел, кола, а при откриването на наследството, т.е. след гибелта на завещателя, се окаже, че той не е техен притежател.
В.Н., София
------------------
Завещанието е измежду обичайните български начини за предписание приживе с имущество от страна на наследодателите. То е и едностранен акт, който съдържа изявлението на един-единствен човек, именуван от законите завещател, трябва да съдържа неговата последна воля и създава деяние само след неговата гибел. Дотогава става дума за волеизявление, което освен може да бъде променено, само че даже анулирано.
При всички положения наследството би трябвало да дава отговор на доста, в това число и строго официални правила, и в случай че те не бъдат спазвани, може да се стигне до оборване. Затова е значимо те да се познават и следват. Така да вземем за пример, за да може едно лице да напише наследство и да се разпореди със своето имущество, са нужни няколко неща - да е навършило 18 години, да не е сложено под цялостно забраняване заради малоумие, да е способно да работи рационално.
Важно е да се знае също, че наследството може да е два типа - нотариално (публично) или саморъчно, от време на време наричано скрито. Нотариалното се прави от нотариус в наличието на двама очевидци. Технически това става, като завещателят изявява устно своята воля пред нотариуса, който я записва. След това прочита наследството на завещателя пред очевидците. После отново нотариусът би трябвало да направи отбелязвания - място и дата на сформиране. Накрая документът се подписва от завещателя, от очевидците и от нотариуса.
Саморъчното наследство пък би трябвало да бъде напълно написано ръкописно от самия човек, да има дата на сформиране и автограф. Това са наложителни детайли в него. То може да бъде предадено за бранене от нотариус, да се съхранява от самия завещател или от негово доверено лице. Според закона за наследството " лицето, в което се намира едно саморъчно наследство, би трябвало незабавно откакто узнае за гибелта на завещателя, да желае оповестяването му от нотариуса ".
Категорично би трябвало да се означи, че има избрана група наследници, които не могат да бъдат спрени по никакъв метод да оспорят едно наследство. Става дума за така наречен законни наследници - деца, брачен партньор, родители, за които е планувана запазена част, която не може да бъде пипана от наследодател нито със наследство, нито с подаяние. И в случай че тя бъде накърнена, посочените могат да оспорят наследството пред съд, без значение дали е саморъчно или нотариално.
Саморъчно завещание може да бъде оспорвано и по отношение на неговата правота, само че единствено от лице с юридически интерес. Това става в правосъден развой, в който се открива неговата достоверност. Тук се сочат всевъзможни доказателства, вършат се графологически експертизи, употребяват се движимости лица. Автентичността се потвърждава от този, в чиято изгода е наследството. Завещанието може да бъде оспорено и като се твърди, че лицето, което го е съставило, не било способно да действува рационално.
Ето още някои правила, които може да докарат сполучливо оборване на наследство, в случай че не се съблюдават. По закон не може две или повече лица да извършат завещателните разпоредби в един и същи акт, и то един на различен или в интерес на трето лице. Не е фактически и наследство, в което единият брачен партньор е направил наследство в интерес на другия, само че бракът се е прекратил заради бракоразвод, без значение по чия виновност. Не създава деяние и предписание, в случай че лицето, в интерес на което е направено, почине преди завещателя. Същото се отнася и до обстановка, в която е завещана движимост - да вземем за пример парцел, кола, а при откриването на наследството, т.е. след гибелта на завещателя, се окаже, че той не е техен притежател.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ