Участвали в изграждането на Альоша: Премахването е възможно само чрез взривяване
Може ли да бъде отстранен Паметника на Альоша в Пловдив? Отговор на този въпрос дава община Пловдив, съобщи кореспондент на Plovdiv24.bg.
" Този въпрос не е от компетентността на общинската администрация въз основата на информация, направена от Регионален исторически музей – Пловдив “, се споделя в отговора на общината на репортерско питане.
Паметникът на Съветската войска (известен с името " Альоша " ) е гранитна скулптура с височина 10,5 м, издигната на върха на Хълма на освободителите, който рид получава това име през 1934 година, а измежду обществеността е одобрено и името " Бунарджик ". Паметникът има безспорна художествена и историческа стойност. Припомня се и историята на основаването на паметника - повдигнат е през 1954 – 1957 година от архитектите Борис Марков, Петър Цветков, Николай Марангозов, скулпторите Васил Радославов, Георги Коцев, Иван Топалов, Александър Занков и каменоделците Сашо Спасов, Вълчо Кадийски, Григор Михов. Прототип на статуята е съветският боец Алексей Иванович Скурлатов (1922 – 2013), а паметникът е един от доста дребното персонифицирани монументи в Европа, свързани с Втората международна война.
В Европа има над 4000 мемориала и монументи, отдадени на историческата борба на Съветската войска против хитлеро-фашизма. В тях са заровени над 2,5 милиона руски воини (руси, белоруси, украинци, грузинци, арменци и от всички останали националности в някогашния Съветски съюз), взели участие в окончателния погром на хитлеристка Германия. Най-много монументи и гробове на бойци от Червената войска има в Унгария - 940, в Полша - 560, в Чехия и Словакия - към 60. Паметници и мемориали на Съветската войска има още в Австрия, Белгия, Холандия, Норвегия, Сърбия, Хърватия, Франция, Румъния и в България. Такива монументи има и в Германия, и в Съединени американски щати.
Първото и най-важно нещо, което следва да се има поради, е, че демонтирането, частичното или цялостното пренасяне на Альоша е под защитата на страната и е регламентирано със следните документи:
Резолюциите на Организация на обединените нации от 2008 и 2009 година за отбрана на паметниците във връзка Втората международна война;
Европейска културна спогодба от 19.12.1954 година, призната в Париж;
Европейска харта за архитектурното завещание, призната от Комитета на министрите на Съвета на Европа от 26.09.1975 г.;
Препоръка № 880/1979 година на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за предпазване на европейското културно наследство;
Конвенция за опазване на архитектурното завещание на Европа от 03.10.1985 година, призната в Гренада;
Закон за авторското право и сродните му права;
Международен контракт сред България и Руската федерация за другарски връзки и съдействие, подписан на 04.08.1992 година от президентите Жельо Желев и Борис Елцин. С член 14 от този контракт България и Русия поемат експлицитния ангажимент взаимно да опазваме паметниците си - и исторически, и монументи на просвета, с които се представяме в съответните страни.
Всички тези интернационалните съглашения и документи демонстрират, че премахването на паметника не е елементарен акт, обвързван с организация на физическото му разглобяване, а изисква приемането на решение от компетенцията на Министерство на културата и Министерски съвет.
През миналите години, изключително след измененията през 1989 година, тематиката е повдигана неведнъж, имало е разнообразни полемики, както по време на публични събития, по този начин и в медиите с приближаване на годишнини или по време на предизборни акции.
Чисто юридическите измерения на проблема са безапелационни и еднопосочни, само че по време на полемиките са изтъквани и други доводи за запазването и съхранението на " Альоша ", които още веднъж следва да бъдат показани на вниманието на българската общност в процеса на разискване.
Сред тях са изразените позиции на общественици, политици, публицисти и жители, които може да се намерят и в медиите. Принципно премахването на каквито и да било монументи се смята за удостоверение за незряло и поляризирано общество. Паметникът не символизира единствено поклонението и загатна за настояща политическа обстановка към даден миг, а един път повдигнат се трансформира в част от градското пространство и просвета – в място наизуст, която обаче не може да бъде статична. Хубав или неприятен, пловдивският " Альоша “ от дълго време се е трансформирал в едно от знаковите за града места.
Нашият град Пловдив притегля интерес и се откроява с натрупването на археологически, исторически и архитектурни свидетелства за минали столетия. Щеше ли да го има това, в случай че всеки нов властник на града премахваше радикално и напълно построеното от неговите прародители. През вековете това са били нерядко даже негови съперници, а от време на време и същински врагове.
Разрушения и загуби, несъмнено, е имало и то немалки, само че те от дълго време са наказани от обществото като непредвидливост, назадничавост, безчовечие, даже нерядко квалифицирани като закононарушение.
Задавани са и въпроси за това, в случай че се отстрани този пам АНКЕТА:
Трябва ли да махнат Альоша от Бунарджика?
Да
Не
Нямам мнение по въпроса
етник, дали Пловдив ще стане по-хубав? Какво тъкмо би трябвало да се резервира, с цел да се знае, че в България в миналото е имало тоталитарен режим? Не сме ли задължени да помним и да завещаем на поколенията след нас загатна на тези времена – когато в България е наложена непозната на страната и народа идеологическа и стопанска система, която е злоупотребявала със силите, морала, труда и живота на тогавашните хора.
Паметниците на Съветската войска в Западна Европа съществуват и сега и за тях се поставят грижи. Безспорен исторически факт е, че Червената войска изиграва решаваща роля светът да се избави от бедствията на Втората международна война и фашистката болест. В момента Русия е изрично в ролята на агресор, само че да се поставят знаци на тъждество на събития, отстоящи на десетки години, съгласно експертите значи, че не сме научили нищо от уроците, които ни дава историята.
Паметникът е повдигнат като знак на признателността към героизма и самопожертвователността на бойците от руската войска в битката им против фашизма по време на Втората международна война. Паметникът " Альоша " показва признателността към всеки боец от всяка една от участващите страни, който е взел присъединяване в най-смъртоносния и кръвопролитен спор в историята на човечеството. Задължение на поколенията е да пазят паметта им чиста и неопетнена от превратностите на времето и настоящото злободневие.
Не на последно място, при предходни разисквания и начинания за унищожаване на паметника, водещи експерти и някои от участвалите в неговото създаване, показват изрично мнение, че премахването на паметника Альоша е допустимо единствено посредством взривяване, което би нанесло непоправими вреди на естествената забележителност Хълм на освободителите/ Бунарджика и на намиращите се в неговото подножие, жилищни квартали.
И още нещо значимо като фактология напомнят от община Пловдив:
През 1996 година със свое Решение № 89, взето с Протокол № 8 от 10.04.1996г. Общински съвет – Пловдив е упълномощил на Кмета на Община Пловдив да " предприеме неотложно нужните дейности за изтриване на паметника " Альоша “ от Хълма на Освободителите, като знак на руската войска – окупаторка “. Върховният съд на Република България е отменил решението като незаконосъобразно, както излиза наяве от Отчет на Кмета на Община Пловдив за осъществяване на решенията на Общински съвет през интервала 09.11.1995 година до 31.10.1998 година, признат за сведение с Решение № 2, взето с Протокол № 2 от 22.01.1999 година.
" Този въпрос не е от компетентността на общинската администрация въз основата на информация, направена от Регионален исторически музей – Пловдив “, се споделя в отговора на общината на репортерско питане.
Паметникът на Съветската войска (известен с името " Альоша " ) е гранитна скулптура с височина 10,5 м, издигната на върха на Хълма на освободителите, който рид получава това име през 1934 година, а измежду обществеността е одобрено и името " Бунарджик ". Паметникът има безспорна художествена и историческа стойност. Припомня се и историята на основаването на паметника - повдигнат е през 1954 – 1957 година от архитектите Борис Марков, Петър Цветков, Николай Марангозов, скулпторите Васил Радославов, Георги Коцев, Иван Топалов, Александър Занков и каменоделците Сашо Спасов, Вълчо Кадийски, Григор Михов. Прототип на статуята е съветският боец Алексей Иванович Скурлатов (1922 – 2013), а паметникът е един от доста дребното персонифицирани монументи в Европа, свързани с Втората международна война.
В Европа има над 4000 мемориала и монументи, отдадени на историческата борба на Съветската войска против хитлеро-фашизма. В тях са заровени над 2,5 милиона руски воини (руси, белоруси, украинци, грузинци, арменци и от всички останали националности в някогашния Съветски съюз), взели участие в окончателния погром на хитлеристка Германия. Най-много монументи и гробове на бойци от Червената войска има в Унгария - 940, в Полша - 560, в Чехия и Словакия - към 60. Паметници и мемориали на Съветската войска има още в Австрия, Белгия, Холандия, Норвегия, Сърбия, Хърватия, Франция, Румъния и в България. Такива монументи има и в Германия, и в Съединени американски щати.
Първото и най-важно нещо, което следва да се има поради, е, че демонтирането, частичното или цялостното пренасяне на Альоша е под защитата на страната и е регламентирано със следните документи:
Резолюциите на Организация на обединените нации от 2008 и 2009 година за отбрана на паметниците във връзка Втората международна война;
Европейска културна спогодба от 19.12.1954 година, призната в Париж;
Европейска харта за архитектурното завещание, призната от Комитета на министрите на Съвета на Европа от 26.09.1975 г.;
Препоръка № 880/1979 година на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за предпазване на европейското културно наследство;
Конвенция за опазване на архитектурното завещание на Европа от 03.10.1985 година, призната в Гренада;
Закон за авторското право и сродните му права;
Международен контракт сред България и Руската федерация за другарски връзки и съдействие, подписан на 04.08.1992 година от президентите Жельо Желев и Борис Елцин. С член 14 от този контракт България и Русия поемат експлицитния ангажимент взаимно да опазваме паметниците си - и исторически, и монументи на просвета, с които се представяме в съответните страни.
Всички тези интернационалните съглашения и документи демонстрират, че премахването на паметника не е елементарен акт, обвързван с организация на физическото му разглобяване, а изисква приемането на решение от компетенцията на Министерство на културата и Министерски съвет.
През миналите години, изключително след измененията през 1989 година, тематиката е повдигана неведнъж, имало е разнообразни полемики, както по време на публични събития, по този начин и в медиите с приближаване на годишнини или по време на предизборни акции.
Чисто юридическите измерения на проблема са безапелационни и еднопосочни, само че по време на полемиките са изтъквани и други доводи за запазването и съхранението на " Альоша ", които още веднъж следва да бъдат показани на вниманието на българската общност в процеса на разискване.
Сред тях са изразените позиции на общественици, политици, публицисти и жители, които може да се намерят и в медиите. Принципно премахването на каквито и да било монументи се смята за удостоверение за незряло и поляризирано общество. Паметникът не символизира единствено поклонението и загатна за настояща политическа обстановка към даден миг, а един път повдигнат се трансформира в част от градското пространство и просвета – в място наизуст, която обаче не може да бъде статична. Хубав или неприятен, пловдивският " Альоша “ от дълго време се е трансформирал в едно от знаковите за града места.
Нашият град Пловдив притегля интерес и се откроява с натрупването на археологически, исторически и архитектурни свидетелства за минали столетия. Щеше ли да го има това, в случай че всеки нов властник на града премахваше радикално и напълно построеното от неговите прародители. През вековете това са били нерядко даже негови съперници, а от време на време и същински врагове.
Разрушения и загуби, несъмнено, е имало и то немалки, само че те от дълго време са наказани от обществото като непредвидливост, назадничавост, безчовечие, даже нерядко квалифицирани като закононарушение.
Задавани са и въпроси за това, в случай че се отстрани този пам АНКЕТА:
Трябва ли да махнат Альоша от Бунарджика?
Да
Не
Нямам мнение по въпроса
етник, дали Пловдив ще стане по-хубав? Какво тъкмо би трябвало да се резервира, с цел да се знае, че в България в миналото е имало тоталитарен режим? Не сме ли задължени да помним и да завещаем на поколенията след нас загатна на тези времена – когато в България е наложена непозната на страната и народа идеологическа и стопанска система, която е злоупотребявала със силите, морала, труда и живота на тогавашните хора.
Паметниците на Съветската войска в Западна Европа съществуват и сега и за тях се поставят грижи. Безспорен исторически факт е, че Червената войска изиграва решаваща роля светът да се избави от бедствията на Втората международна война и фашистката болест. В момента Русия е изрично в ролята на агресор, само че да се поставят знаци на тъждество на събития, отстоящи на десетки години, съгласно експертите значи, че не сме научили нищо от уроците, които ни дава историята.
Паметникът е повдигнат като знак на признателността към героизма и самопожертвователността на бойците от руската войска в битката им против фашизма по време на Втората международна война. Паметникът " Альоша " показва признателността към всеки боец от всяка една от участващите страни, който е взел присъединяване в най-смъртоносния и кръвопролитен спор в историята на човечеството. Задължение на поколенията е да пазят паметта им чиста и неопетнена от превратностите на времето и настоящото злободневие.
Не на последно място, при предходни разисквания и начинания за унищожаване на паметника, водещи експерти и някои от участвалите в неговото създаване, показват изрично мнение, че премахването на паметника Альоша е допустимо единствено посредством взривяване, което би нанесло непоправими вреди на естествената забележителност Хълм на освободителите/ Бунарджика и на намиращите се в неговото подножие, жилищни квартали.
И още нещо значимо като фактология напомнят от община Пловдив:
През 1996 година със свое Решение № 89, взето с Протокол № 8 от 10.04.1996г. Общински съвет – Пловдив е упълномощил на Кмета на Община Пловдив да " предприеме неотложно нужните дейности за изтриване на паметника " Альоша “ от Хълма на Освободителите, като знак на руската войска – окупаторка “. Върховният съд на Република България е отменил решението като незаконосъобразно, както излиза наяве от Отчет на Кмета на Община Пловдив за осъществяване на решенията на Общински съвет през интервала 09.11.1995 година до 31.10.1998 година, признат за сведение с Решение № 2, взето с Протокол № 2 от 22.01.1999 година.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ