Можем ли да станем по-умни с упражнения?
Може ли човек да увеличи интелекта си – и по какъв начин?
Повечето учени, които изследват човешките когнитивни качества, оферират да стартираме с различен въпрос:
Какво е разсъдък, можем ли да го сложим на кантара, да мерим на кг и да спазарим цената?
Според някои учени съществува така наречен „ биологична просветеност “, или успеваемост на невронните връзки и „ психометрична просветеност “ – това, което се мери като коефициент – индиректен и посредствен способ за оценяване на биологичната просветеност. Ако такова универсално нещо съществува.
Традиционният „ коефициент на просветеност “ е резултат от решаването на типов тест. С него се мери отклонението от междинното ниво в разнообразни възрастови групи. За всяка междинният резултат 100. 15 точки е общоприетото отклоняване. Човек с коефициент на просветеност 116 е с просветеност малко над междинната.
„ Полето за неточност към всеки благонадежден резултат е плюс или минус 5 - 6 точки “ – показва пред LiveScience Алън Кауфман, професор по клинична логика на психиката в Йейлския университет.
„ Ако човек има резултат 126, може да се каже с 95% убеденост, че неговият коефициент на просветеност е някъде сред 120 и 132 “.
През 1904 година френският психолог Алфред Бине сформира първия тест за просветеност, с цел да отдели децата със забавено умствено развиване, тъй че да получат особено обучение. След години питат Бине какво е просветеност, а той дава отговор: „ Това, което мерят моите проби ”.
Харвардският психолог Хауърд Гарднър е един от учените, които отхвърлят IQ като повсеместен индикатор за човешките умствени качества. Неговата доктрина за множествената просветеност включва осем разнообразни вида – логико-математическа, лингвистична, музикална, визуално-пространствена, телесно-кинестетична, интерперсонална (междуличностна), интраперсонална (вътреличностна) и натуралистична, която е добавена по-късно. Ходете и мерете, в случай че имате предпочитание.
Затова е по-лесно да се концентрираме върху това, което се мери – коефициента на просветеност (IQ, КИ).
Може ли коефициентът на просветеност да бъде усъвършенстван?
Може, декларира науката. Само преди няколко години той се разглеждаше като вродена даденост, която не може да бъде изменена. Но голям брой модерни проучвания опровергаха това изказване.
