Може и да не ви се вярва, но привидно баналното

Може и да не ви се има вяра, само че видимо баналното гъделичкане е една огромна мистерия за научната общественост. Понастоящем са направени доста проучвания, въз основа на които се оферират редица пояснения за естеството на чувствата, които гъделичкането провокира, само че никоя към момента не се е наложила като съществена. Може ли човек да се гъделичка самичък, за какво се смеем от гъделичкане, за какво някои хора „ нямат гъдел ”, животните познават ли това чувство, смеят ли се лабораторните плъхове, когато ги гъделичкат – това са все питания, на които науката търси отговори.
Защо сме толкоз чувствителни при гъделичкане?
Според една версия - това е предпазен механизъм на нашето тяло, безусловният инстикт, който сме получили от животинските си предшественици. Обяснението е просто: гъделичкането е належащо за бързо разкриване и елиминиране на инсекти от най-уязвимите елементи на тялото. Учените имат вяра също, че гъделичкането е един от страничните рефлекси, зародили по време на развиването на централната ни нервна система. Това е самобитна реакция на тялото при допиране на области с огромен брой нервни окончания и кръвоносни съдове (крака, корем, подмишници и други „ чувствителни “ места), гранична реакция при главните типове чувства при излагане на контакт (ласка и болка).
Защо се смеем, когато ни гъделичкат, макар че това не постоянно е прелестно
Въпрос за милион $. Често процесът на гъделичкане провокира отрицателни страсти, даже може да бъде противен, а зя някои - мъчителен. Следователно в този миг не би трябвало да ни е до смях. Учените съумяха да открият, че две зони реагират неотложно на гъделичкане в човешкия мозък: едната, която е виновна за приятните чувства, и втората, която е виновна за защитната функционалност на тялото при заплаха. Някои учени настояват, че смехът от гъделичкане е тип въведения към рева от дискомфорт или мощна болежка, а големият брой внезапни и неволни придвижвания в този миг е сходна на реакцията на тялото ни при болежка.
Още един забавен факт: когато се смее (от гъделичкане или от шега), човек не е в положение да произнася нито срички, нито обособени букви. Това се дължи на обстоятелството, че в този миг центровете на речта в човешкия мозък се потискат. Ето за какво в припадък на мощен смях ни е толкоз мъчно да изтръгнем даже и една членоразделна дума.