Блокчейнът и криптовалутите: предстоят големи промени в банковото дело
Може да наподобява поразително, само че през последните 300-400 години банковата система като платежен инструмент остана на процедура непроменена. Банката както бе клирингов център за своя клиент, по този начин си и остана. Но през това време светът стана напълно различен: появиха се нови технологии, интернет, криптовалутите. Създадени бяха нови информационни канали. А банковата общественост надали не преди жестоко казано 10 години мина от телетайпа към интернет протоколите, посредством които обменя данни. А SWIFT едвам преди няколко години разгласи, че отстранява хардуерната и софтуерната инфраструктура на мрежите, основани на X.25 протокола, който е най-старият протокол за продан на информация.
Времето се трансформира прекомерно бързо
Но в този момент е време и банките да се трансформират. Предпоставките за идните огромни промени са две. Първата е в това, че Европейският съюз, осъзнавайки че банките са прекомерно зациклени в себе си, а качеството на техните услуги провокират все по-голямо неодобрение в популацията, реши да ускори конкуренцията на финансовия пазар в региона на разплащателния бизнес. Причината да се постъпи по този начин е, че банките към този момент не дават отговор на упованията на клиентите и зад стените на огромните цифри не могат да видят потребностите на съответния „малък“ клиент.
Европейската централна банка реши, че е належащо да се разшири конкурентната среда. За тази цел на територията на Евросъюза бе признато ново законодателство, регулиращо разплащанията на предприятията. Финансовите институции бяха разграничени на две категории. Първата са доставчиците на платежни услуги ( payment service providers ) и втората – финансовите институции, профилирани върху покупко-продажбите с електронно разплащане ( electronic money institutions ). Последните де факто се занимават освен със самите разплащания, само че и със съхраняването на потребителските средства. Но да уточним, че и двете категории не са банки и не могат да одобряват депозити от своите клиенти. E-money Institutions, както и Payment Service Providers са задължени потребителските средства да съхраняват в обособена сметка. Регулаторните органи деликатно наблюдават тези финансови институции да не употребяват парите на своите клиенти за каквито и да било странични действия. По този метод, точно неналичието на опасности, свързани с вероятната загуба на парични средства, дава опция на европейския регулатор да лицензира новите институции по доста по-опростена спрямо банките скица. Регулаторното натоварване както за E-money Institutions, по този начин и за Payment Service Providers, е доста по-ниско.
Втората причина за промени в банковия сегмент в появяването на блокчейн технологията, въз основата на която бе измислена криптовалутата. И преди имаше значими технологии от сходен вид, само че те бяха възпирани от банките. Така да вземем за пример, един от първите прототипи на електронен портфейл бяха смарт картите на системата Mondex, които имаха лични вградени чипове. Те бяха основани още през 1994 година от консорциум интернационалните банки, в който участваха National Westminster Bank, Midland Bank, Royal Bank of Canada, Canadian Imperial Bank of Commerce и други. Системата още при започване на 1990-те години даваше опция за реализиране на преводи без присъединяване на трета страна. Да станеш Mondex консуматор, трябваше да си вземеш смарт карта от съответния финансов сътрудник и да преведеш на нейната сметка известна парична сума. В самите чипове се съхраняваше информацията за наличността на потребителя, която в системата се считаше за паричен еквивалент. Но тази концепция не получи разпространяване. Доста бързо технологията бе купена от MasterCard, която по този метод резервира своите позиции в областта на разплащателния бизнес.
Но блокчейнът е идната стъпка в еволюцията на разплащателните технологии. Блокчейнът е на процедура идеалната среда за работа със смарт контракти. От една страна тази система е изцяло транспарантна, а от друга – дава опция за осъществяване на комплицирани схеми за реализиране на покупко-продажбите.
Кой е най-важното
Новите законодателни начинания на Евросъюза, както и блокчейнът ще окажат извънредно съществено въздействие на бъдещето на цялата разплащателна промишленост и ще я върнат към нейните корени. А какво имаме в основата? Да си напомним, по какъв начин е можело да се мери благосъстоянието на съответен човек от Средновековието. Мерилото е някаква торбичка със златни монети, закачена на пояса.
Но по-късно се появяват банките, които оферират на същия този човек да съхраняват парите му и за тази цел той да получава някаква спомагателна сума. Тази концепция са харесва на богатите хора от това време. До един избран миг банките са посещавали по-богатите хора и посредством най-различни рекламни способи ги увещават да дадат паричните си средства на отговорно предпазване.
Но с течението на времето обстановката се трансформира. Банките последователно натрупват големи суми и в прочут смисъл стартират да се държат много безочливо – те стартират да се разпореждат с парите на своите клиенти, без да се допитват до тяхното мнение. Старите обичаи последователно са забравени и банките към този момент изобщо не се интересуват, дали техният съответен клиент е склонен парите му да бъдат дадени за заеми за фермерите, за подкрепяне на избрани заводи и така нататък Вместо това банките стават медиатори при потребителските разплащания. По този метод целият клиринг стартира да минава през банките. В последна сметка банките в действителност стават монополисти в съхранението на непознатите пари. Сега към този момент нашият предполагаем човек от Средновековието става изцяло подвластен от банките, а банката става негова сътрудник по обслужването на неговите сметки.
Доминирането на банките дефинитивно укрепва след Втората международна война. Хората, които внасят парите си в банката към този момент по безусловно никакъв метод не въздействат на нейната работа. Никой към този момент не пита клиента да вземем за пример „трябва ли да се дадат пари на компанията Enron?“ Неговите пари просто се дават на енергийната корпорация Enron, която обаче излезе извънредно доста на загуба след провеждането на редица неудачни покупко-продажби и най-после банкрутира, като дружно с това своите спестявания изгубиха и клиентите на банката. След това, с цел да не се позволяват обществени разтърсвания, държавните управления започнаха да застраховат депозитите на популацията. Тоест, за ефикасната работа на банките отговорността стартира да носи страната. Държавата от своя страна, цялостни хазната посредством налозите. И ето по какъв начин, при банкрут и неплатежоспособност на банката парите заплаща нашият към този момент не предполагаем, а напълно действителен човек.
Решението на трите задания
И ето, към този момент през 2008 година се появяват криптовалутите и блокчейн технологията. Ситуацията внезапно се обръща на 180 градуса. Същият този предполагаем човек внезапно осъзнава, че към този момент не му би трябвало банка, с цел да се разплаща с всички. Той с облекчение въздъхва и си споделя, че повече няма потребност от медиатори. Не мъчно да се досетим, че това състояние на нещата въобще не се харесва на банките. Започват игрите с покачване и намаляване курсовете на криптовалутите. Криптовалутният пазар съществено се разтриса, само че както сами можем да се убедим, оцеля.
Системата, основана на блокчейн технологията, може да се оправи единствено с две от главните проблеми на клиринговия бизнес. Кои са тези проблеми? Мащабируемост, скорост и сигурност . Блокчейнът може по едно и също време да реши две от тези задания, само че не и трите. Технологията би трябвало да се усъвършенства още малко и точно върху това работят стотици хиляди IT експерти от целия свят. Вече започнаха да се появяват известия, че съвсем всичко е готово и в този момент се тестват новите решения.
Виждаме, че спрямо обичайните активи волатилността на криптовалутите е доста висока. Средната годишна волатилност на фиатните пари не надвишава 3-4%, а за криптовалутите съмненията в курса доближават 20%. А от време на време и 40-50%. Но това може да се реши посредством основаването на деривати и други финансови механизми, които ще хеджират тези опасности. И в случай че потреблението на криптовалутите стане по-мащабно и те станат част от екосистемата, то тяхната волатилност внезапно ще падне.
Главното е друго. Отново се връщаме към обстановката на индивида с кесията злато. Само че функционалността на кесията към този момент се извършва от флаш стик или друго предпазено устройство за запазване на цифрови данни. Част от известността на криптовалутите е точно в това – хората към този момент разполагат със своите „кесии със злато“ и могат да се разпореждат със своите пари без медиатори.
„Разплащанията са една от сферите, които можем сериозна да опростим“ – съобщи Марк Зукърбърг тази пролет по време на конференцията за разработчици. Съвсем не е инцидентно, че Фейсбук към този момент повече от една година работи върху основаването на лична криптовалута, която би дала на 2-та милиарда консуматори на тази обществена мрежа опцията да изпращат пари един на различен. Но Зук може да бъде изпреварен от Павел Дуров, който към този момент е подготвен със своята лична криптовалута Gram , която употребява платформата Telegram Open Network (TON) . Навсякъде с появиха се известия, че продажбите на криптовалутата Gram стартират на 10 юли, а в уеб страницата на борсата Liquid към този момент тече противоположното преброяване до началото на продажбите, когато Gram ще стане налична за всеки искащ.
Заедно или настрана?
Това състояние на нещата за банките е еднакво на нощен призрачен сън и може да сме сигурни, че те ще се съпротивляват. Но това, което се случва сега е еволюция и тези назрели към този момент процеси не могат да бъдат спрени даже и от най-влиятелните лобита. Нека се вгледаме – новите финтех компании лишават от банките даже и едрия платежен бизнес. Това към този момент се случва. И точно това е вторият стадий в еволюцията на банковата система.
Най-парадоксалното е, че на банките платежният бизнес не е кой знае какъв брой нужен. За обслужване на разплащателните сметки и разплащанията се постанова поддържането на голям щат банкови чиновници. Не е неприятна концепция банките да се спогодят някак с финтех бранша за взаимна работа. Но това не става, макар че финансово-техническите компании съхраняват средствата на своите клиенти точно в банките. Редица финансови специалисти са на мнение, че банките са прекомерно бавни и тромави и като че ли не схващат, че им вземат бизнеса.
Да погледнем – единствено Revolut има 4 милиона клиенти. И това е в Европа, където пазарът на банковите услуги е не просто е кондензиран, а пренаситен. Навярно е допустима взаимната работа на банките и финтех фирмите, само че към този момент няма никакви признаци за това.
Назад в бъдещето
Как би изглеждала промишлеността на разплащателните услуги след 10 или 15 години? Очевидна е наклонността парите да си остават в клиента, без значение в коя банка има сметка, а може и да няма. Днешните блокчейн технологии към момента не разрешават това, само че те напълно скоро ще бъдат сменени с нови, които ще могат по едно и също време да решат трите съществени задания – скорост, мащабируемост, сигурност. Тогава множеството заплащания ще се реализират без медиатори. И единствено в случаите, когато е нужен медиатор, неговата роля ще се извършва от финтех.
А какво ще стане с банките? Техните основни функционалности са предпазване парите на клиентите във тип на депозити и предоставяне на пари във тип на заеми. Но при един добре развъртян криптовалутен пазар с нови блокчейн технологии банките ще би трябвало да дадат доста стабилен %, с цел да привлекат депозити. А и заемите ще би трябвало да бъдат давани намерено и транспарантно – с откриване на проектите за кредитния портфейл и може би в редица случаи със координиране с мненията на клиентите, чиито депозити ще бъдат употребявани за финансиране на заемите.
Тази система ще бъде по-ефективна от днешната. Новият безусловно нужен баланс във финансовата система ще възникне на пресечната точка на три съществени детайла: криптовалутите, транспарантните банкови заеми и депозити и заплащания, реализирани от финтеха. Вече се построяват финансови компании от напълно нов и актуален вид, които се преценяват с една нова платежна система.
По материали на Forbes
Времето се трансформира прекомерно бързо
Но в този момент е време и банките да се трансформират. Предпоставките за идните огромни промени са две. Първата е в това, че Европейският съюз, осъзнавайки че банките са прекомерно зациклени в себе си, а качеството на техните услуги провокират все по-голямо неодобрение в популацията, реши да ускори конкуренцията на финансовия пазар в региона на разплащателния бизнес. Причината да се постъпи по този начин е, че банките към този момент не дават отговор на упованията на клиентите и зад стените на огромните цифри не могат да видят потребностите на съответния „малък“ клиент.
Европейската централна банка реши, че е належащо да се разшири конкурентната среда. За тази цел на територията на Евросъюза бе признато ново законодателство, регулиращо разплащанията на предприятията. Финансовите институции бяха разграничени на две категории. Първата са доставчиците на платежни услуги ( payment service providers ) и втората – финансовите институции, профилирани върху покупко-продажбите с електронно разплащане ( electronic money institutions ). Последните де факто се занимават освен със самите разплащания, само че и със съхраняването на потребителските средства. Но да уточним, че и двете категории не са банки и не могат да одобряват депозити от своите клиенти. E-money Institutions, както и Payment Service Providers са задължени потребителските средства да съхраняват в обособена сметка. Регулаторните органи деликатно наблюдават тези финансови институции да не употребяват парите на своите клиенти за каквито и да било странични действия. По този метод, точно неналичието на опасности, свързани с вероятната загуба на парични средства, дава опция на европейския регулатор да лицензира новите институции по доста по-опростена спрямо банките скица. Регулаторното натоварване както за E-money Institutions, по този начин и за Payment Service Providers, е доста по-ниско.
Втората причина за промени в банковия сегмент в появяването на блокчейн технологията, въз основата на която бе измислена криптовалутата. И преди имаше значими технологии от сходен вид, само че те бяха възпирани от банките. Така да вземем за пример, един от първите прототипи на електронен портфейл бяха смарт картите на системата Mondex, които имаха лични вградени чипове. Те бяха основани още през 1994 година от консорциум интернационалните банки, в който участваха National Westminster Bank, Midland Bank, Royal Bank of Canada, Canadian Imperial Bank of Commerce и други. Системата още при започване на 1990-те години даваше опция за реализиране на преводи без присъединяване на трета страна. Да станеш Mondex консуматор, трябваше да си вземеш смарт карта от съответния финансов сътрудник и да преведеш на нейната сметка известна парична сума. В самите чипове се съхраняваше информацията за наличността на потребителя, която в системата се считаше за паричен еквивалент. Но тази концепция не получи разпространяване. Доста бързо технологията бе купена от MasterCard, която по този метод резервира своите позиции в областта на разплащателния бизнес.
Но блокчейнът е идната стъпка в еволюцията на разплащателните технологии. Блокчейнът е на процедура идеалната среда за работа със смарт контракти. От една страна тази система е изцяло транспарантна, а от друга – дава опция за осъществяване на комплицирани схеми за реализиране на покупко-продажбите.
Кой е най-важното
Новите законодателни начинания на Евросъюза, както и блокчейнът ще окажат извънредно съществено въздействие на бъдещето на цялата разплащателна промишленост и ще я върнат към нейните корени. А какво имаме в основата? Да си напомним, по какъв начин е можело да се мери благосъстоянието на съответен човек от Средновековието. Мерилото е някаква торбичка със златни монети, закачена на пояса.
Но по-късно се появяват банките, които оферират на същия този човек да съхраняват парите му и за тази цел той да получава някаква спомагателна сума. Тази концепция са харесва на богатите хора от това време. До един избран миг банките са посещавали по-богатите хора и посредством най-различни рекламни способи ги увещават да дадат паричните си средства на отговорно предпазване.
Но с течението на времето обстановката се трансформира. Банките последователно натрупват големи суми и в прочут смисъл стартират да се държат много безочливо – те стартират да се разпореждат с парите на своите клиенти, без да се допитват до тяхното мнение. Старите обичаи последователно са забравени и банките към този момент изобщо не се интересуват, дали техният съответен клиент е склонен парите му да бъдат дадени за заеми за фермерите, за подкрепяне на избрани заводи и така нататък Вместо това банките стават медиатори при потребителските разплащания. По този метод целият клиринг стартира да минава през банките. В последна сметка банките в действителност стават монополисти в съхранението на непознатите пари. Сега към този момент нашият предполагаем човек от Средновековието става изцяло подвластен от банките, а банката става негова сътрудник по обслужването на неговите сметки.
Доминирането на банките дефинитивно укрепва след Втората международна война. Хората, които внасят парите си в банката към този момент по безусловно никакъв метод не въздействат на нейната работа. Никой към този момент не пита клиента да вземем за пример „трябва ли да се дадат пари на компанията Enron?“ Неговите пари просто се дават на енергийната корпорация Enron, която обаче излезе извънредно доста на загуба след провеждането на редица неудачни покупко-продажби и най-после банкрутира, като дружно с това своите спестявания изгубиха и клиентите на банката. След това, с цел да не се позволяват обществени разтърсвания, държавните управления започнаха да застраховат депозитите на популацията. Тоест, за ефикасната работа на банките отговорността стартира да носи страната. Държавата от своя страна, цялостни хазната посредством налозите. И ето по какъв начин, при банкрут и неплатежоспособност на банката парите заплаща нашият към този момент не предполагаем, а напълно действителен човек.
Решението на трите задания
И ето, към този момент през 2008 година се появяват криптовалутите и блокчейн технологията. Ситуацията внезапно се обръща на 180 градуса. Същият този предполагаем човек внезапно осъзнава, че към този момент не му би трябвало банка, с цел да се разплаща с всички. Той с облекчение въздъхва и си споделя, че повече няма потребност от медиатори. Не мъчно да се досетим, че това състояние на нещата въобще не се харесва на банките. Започват игрите с покачване и намаляване курсовете на криптовалутите. Криптовалутният пазар съществено се разтриса, само че както сами можем да се убедим, оцеля.
Системата, основана на блокчейн технологията, може да се оправи единствено с две от главните проблеми на клиринговия бизнес. Кои са тези проблеми? Мащабируемост, скорост и сигурност . Блокчейнът може по едно и също време да реши две от тези задания, само че не и трите. Технологията би трябвало да се усъвършенства още малко и точно върху това работят стотици хиляди IT експерти от целия свят. Вече започнаха да се появяват известия, че съвсем всичко е готово и в този момент се тестват новите решения.
Виждаме, че спрямо обичайните активи волатилността на криптовалутите е доста висока. Средната годишна волатилност на фиатните пари не надвишава 3-4%, а за криптовалутите съмненията в курса доближават 20%. А от време на време и 40-50%. Но това може да се реши посредством основаването на деривати и други финансови механизми, които ще хеджират тези опасности. И в случай че потреблението на криптовалутите стане по-мащабно и те станат част от екосистемата, то тяхната волатилност внезапно ще падне.
Главното е друго. Отново се връщаме към обстановката на индивида с кесията злато. Само че функционалността на кесията към този момент се извършва от флаш стик или друго предпазено устройство за запазване на цифрови данни. Част от известността на криптовалутите е точно в това – хората към този момент разполагат със своите „кесии със злато“ и могат да се разпореждат със своите пари без медиатори.
„Разплащанията са една от сферите, които можем сериозна да опростим“ – съобщи Марк Зукърбърг тази пролет по време на конференцията за разработчици. Съвсем не е инцидентно, че Фейсбук към този момент повече от една година работи върху основаването на лична криптовалута, която би дала на 2-та милиарда консуматори на тази обществена мрежа опцията да изпращат пари един на различен. Но Зук може да бъде изпреварен от Павел Дуров, който към този момент е подготвен със своята лична криптовалута Gram , която употребява платформата Telegram Open Network (TON) . Навсякъде с появиха се известия, че продажбите на криптовалутата Gram стартират на 10 юли, а в уеб страницата на борсата Liquid към този момент тече противоположното преброяване до началото на продажбите, когато Gram ще стане налична за всеки искащ.
Заедно или настрана?
Това състояние на нещата за банките е еднакво на нощен призрачен сън и може да сме сигурни, че те ще се съпротивляват. Но това, което се случва сега е еволюция и тези назрели към този момент процеси не могат да бъдат спрени даже и от най-влиятелните лобита. Нека се вгледаме – новите финтех компании лишават от банките даже и едрия платежен бизнес. Това към този момент се случва. И точно това е вторият стадий в еволюцията на банковата система.
Най-парадоксалното е, че на банките платежният бизнес не е кой знае какъв брой нужен. За обслужване на разплащателните сметки и разплащанията се постанова поддържането на голям щат банкови чиновници. Не е неприятна концепция банките да се спогодят някак с финтех бранша за взаимна работа. Но това не става, макар че финансово-техническите компании съхраняват средствата на своите клиенти точно в банките. Редица финансови специалисти са на мнение, че банките са прекомерно бавни и тромави и като че ли не схващат, че им вземат бизнеса.
Да погледнем – единствено Revolut има 4 милиона клиенти. И това е в Европа, където пазарът на банковите услуги е не просто е кондензиран, а пренаситен. Навярно е допустима взаимната работа на банките и финтех фирмите, само че към този момент няма никакви признаци за това.
Назад в бъдещето
Как би изглеждала промишлеността на разплащателните услуги след 10 или 15 години? Очевидна е наклонността парите да си остават в клиента, без значение в коя банка има сметка, а може и да няма. Днешните блокчейн технологии към момента не разрешават това, само че те напълно скоро ще бъдат сменени с нови, които ще могат по едно и също време да решат трите съществени задания – скорост, мащабируемост, сигурност. Тогава множеството заплащания ще се реализират без медиатори. И единствено в случаите, когато е нужен медиатор, неговата роля ще се извършва от финтех.
А какво ще стане с банките? Техните основни функционалности са предпазване парите на клиентите във тип на депозити и предоставяне на пари във тип на заеми. Но при един добре развъртян криптовалутен пазар с нови блокчейн технологии банките ще би трябвало да дадат доста стабилен %, с цел да привлекат депозити. А и заемите ще би трябвало да бъдат давани намерено и транспарантно – с откриване на проектите за кредитния портфейл и може би в редица случаи със координиране с мненията на клиентите, чиито депозити ще бъдат употребявани за финансиране на заемите.
Тази система ще бъде по-ефективна от днешната. Новият безусловно нужен баланс във финансовата система ще възникне на пресечната точка на три съществени детайла: криптовалутите, транспарантните банкови заеми и депозити и заплащания, реализирани от финтеха. Вече се построяват финансови компании от напълно нов и актуален вид, които се преценяват с една нова платежна система.
По материали на Forbes
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ