Един е възможният политически отговор срещу щетите от пандемията
Може би към този момент е прекомерно късно политиците да парират рецесия в публичното опазване на здравето, само че към момента е допустимо да се вкарат финансови и парични ограничения, с цел да се избегне икономическа злополука. Това отбелязва водещият икономист и създател на „ Капитализъм 4.0: Раждането на новата стопанска система след рецесията “ Анатол Калецки в публикация, оповестена в новия брой на списание " Мениджър ", който към този момент е на пазара. Печатното копие на „ Мениджър “ е налично на всички точки на разпространяване в страната, които действат в условия на изключително състояние – бензиностанции, хранителни магазини и независими търговски обекти, както и в платформите Helikon, Boxie, PoChehli, Biblio.
Калецки предлага и самоуверено решение за париране на злополука от нашествието на COVID-19 по света. Вижте неговата рецепта!
Напълно назад на първичните ми упования разпространяването на новия ковид по света не следва относително удобните сюжети към днешна дата в Китай (извън провинция Хубей и столицата ѝ Ухан), в Южна Корея, Сингапур и останалата част от Азия. Вместо това из цяла Европа – а доста евентуално и в Съединени американски щати – разпространяването на вируса от ден на ден припомня това, което се случи в Хубей.
Заплахата е по едно и също време здравна и икономическа злополука. И до момента в който наподобява, че може би към този момент е прекомерно късно политиците да парират рецесия в публичното опазване на здравето, към момента е допустимо да се вкарат финансови и парични ограничения, с цел да се избегне икономическа злополука. За да се случи това, би трябвало да се стигне по-далеч от паричните политики, обявени от Щатския федерален запас към този миг, а и от предложенията на администрацията на Тръмп за необятни данъчни облекчения и безусловно разпределяне на парични тласъци.
Има един вероятен политически отговор, който може да предотврати вредите от епидемията даже и при относително рисковата ѝ форма от Хубей, с цел да не се стигне до икономическа злополука, по-лоша от финансовата рецесия през 2008 година Правителствата на огромните стопански системи би трябвало да подсигуряват неограничена отплата за изгубени доходи и заплати на всички бизнеси и служащи, наранени от карантината и лимитираното придвижване – в случай че не напълно, то най-малко 80-90%.
В идеалния случай тази отплата би пристигнала под формата на безплатни средства посредством фискални прехвърляния, само че друга опция за огромните компании може да са дълготрайни безлихвени заеми или кредитни гаранции. За благополучие, сходен отговор наподобява вероятен поради метода, по който рецесията от 2008 година трансформира международната стопанска система и финансовите пазари, предлагайки на държавните управления безгранично финансиране с нулева рента, ниска инфлация и приемливост към преди немислими парични и фискални опити.
За да стане по-ясно, в актуалната обстановка паричната политика няма да реализира стимулиране на икономическа интензивност.
И политиците не желаят това – по-голяма икономическа интензивност в този момент единствено ще задълбочи здравната рецесия. Но нулевите лихвени проценти и големите ликвидни инжекции са нужни, с цел да предпазят финансовата система от срутване.
Фискалните ограничения, целящи да поддържат възобновяване, би трябвало да почакат, до момента в който вирусът бъде овладян. Това, което държавните управления могат и би трябвало да създадат, е да успокоят жителите и бизнеса, че може да си останат у дома, без да се тормозят за изгубените приходи, тъй като държавното управление ще компенсира тези загуби незабавно щом рецесията свърши.
На базата на китайския опит с COVID-19 финансовото измерение на цялостните обезщетения за загубен доход може да доближи 10% от годишния Брутният вътрешен продукт и до 25% от Брутният вътрешен продукт в Съединени американски щати и Европа, в случай че се окаже, че епидемията там е в по-големи мащаби, което все още наподобява тъкмо по този начин.
Тези суми наподобяват стряскащи, само че има няколко метода, по които може да бъдат обезпечени.
Първо, всяка страна от Г-20, евентуално като се изключи Италия, би могла елементарно да усили равнището на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт с 25 процентни пункта, без въобще да се повдигат въпроси за платежоспособността.
Цената на обслужване на тези задължения надали би се покачила, в случай че централните банки се ангажират да държат краткосрочните лихвени равнища на 0% за най-малко две години, а вложителите бъдат принудени регулаторно и под опасност от финансови рестрикции да се финансират единствено посредством принадлежности с дълготраен матуритет.
Има фундаментална разлика сред еднократен фискален трансфер, колкото и да е огромен, и фискални тласъци посредством орязване на налози или разходи, които ще усилят бюджетните дефицити трайно. Еднократен трансфер от 25% от Брутният вътрешен продукт ще навреди по-малко на дълготрайната фискална кредитоспособност, в сравнение с данъчно облекчение от 1 или 2% от Брутният вътрешен продукт, или пък дълготрайни разходи, което ще промени фискалната конструкция за десетилетия.
Второ, централните банки могат да усилят стратегиите си за количествени облекчения, с цел да поемат напълно спомагателното издаване на дълг. Накратко, паричната база на всяка стопанска система от Г-7 може просто да се разшири с 25% от Брутният вътрешен продукт.
Компенсациите за бизнеса и служащите може да дойдат и непосредствено от централните банки посредством ориентирани преводи на така наречен хеликоптерни пари.
Споразумението сред държавните управления и централните банки по света за обединен метод ще усили доверието към сходна реакция.
Разбира се, на процедура може би ще се приложи някаква композиция от тези три политики. Но би трябвало ли?
Има две съществени възражения против цялостната държавна отплата: тя непосредствено може да усили инфлацията и ще съставлява невиждана интервенция от държавните управления за избавяне и субсидиране на бизнеса.
Това са несъстоятелни възражения. Днес всеки търси по-висока инфлация. Макар че най-после – към втората половина на десетилетието – това може да се окаже неточност, ще има задоволително време да се премине към антиинфлационни политики.
Пълната отплата надалеч не е казус
Земеделските производители постоянно са обезщетени за селскостопански произшествия, както беше при заболяването „ Луда крава “ да вземем за пример, или даже за падащи цени на земеделската продукция и търговски войни. Райони и семейства, потърпевши от наводнения, трусове или пожари, нормално са подпомагани посредством спешна помощ при естествени бедствия или посредством субсидирани застраховки.
От 2008 година до момента банките, застрахователните компании и финансовите пазари в доста страни са получили ефикасни фискални прехвърляния за доста повече от 25% от Брутният вътрешен продукт. Различното в тази ситуация е, че тази злополука визира всички, което кардинално прави аргументацията в интерес на обезщетенията още по-силна. Единствената причина, заради която сега държавните управления по света към момента обмислят ограничения като заеми и банкови гаранции, вместо за директни фискални обезщетения, е, че няма профилирано лоби като на земеделските производители или банкерите, което да упорства за ориентирано подкрепяне.
Правата за издание на този текст в " Мениджър " са предоставени от © Project Syndicate, 2020. Никакви елементи от него не могат да бъдат свободно препубликувани
Калецки предлага и самоуверено решение за париране на злополука от нашествието на COVID-19 по света. Вижте неговата рецепта!
Напълно назад на първичните ми упования разпространяването на новия ковид по света не следва относително удобните сюжети към днешна дата в Китай (извън провинция Хубей и столицата ѝ Ухан), в Южна Корея, Сингапур и останалата част от Азия. Вместо това из цяла Европа – а доста евентуално и в Съединени американски щати – разпространяването на вируса от ден на ден припомня това, което се случи в Хубей.
Заплахата е по едно и също време здравна и икономическа злополука. И до момента в който наподобява, че може би към този момент е прекомерно късно политиците да парират рецесия в публичното опазване на здравето, към момента е допустимо да се вкарат финансови и парични ограничения, с цел да се избегне икономическа злополука. За да се случи това, би трябвало да се стигне по-далеч от паричните политики, обявени от Щатския федерален запас към този миг, а и от предложенията на администрацията на Тръмп за необятни данъчни облекчения и безусловно разпределяне на парични тласъци.
Има един вероятен политически отговор, който може да предотврати вредите от епидемията даже и при относително рисковата ѝ форма от Хубей, с цел да не се стигне до икономическа злополука, по-лоша от финансовата рецесия през 2008 година Правителствата на огромните стопански системи би трябвало да подсигуряват неограничена отплата за изгубени доходи и заплати на всички бизнеси и служащи, наранени от карантината и лимитираното придвижване – в случай че не напълно, то най-малко 80-90%.
В идеалния случай тази отплата би пристигнала под формата на безплатни средства посредством фискални прехвърляния, само че друга опция за огромните компании може да са дълготрайни безлихвени заеми или кредитни гаранции. За благополучие, сходен отговор наподобява вероятен поради метода, по който рецесията от 2008 година трансформира международната стопанска система и финансовите пазари, предлагайки на държавните управления безгранично финансиране с нулева рента, ниска инфлация и приемливост към преди немислими парични и фискални опити.
За да стане по-ясно, в актуалната обстановка паричната политика няма да реализира стимулиране на икономическа интензивност.
И политиците не желаят това – по-голяма икономическа интензивност в този момент единствено ще задълбочи здравната рецесия. Но нулевите лихвени проценти и големите ликвидни инжекции са нужни, с цел да предпазят финансовата система от срутване.
Фискалните ограничения, целящи да поддържат възобновяване, би трябвало да почакат, до момента в който вирусът бъде овладян. Това, което държавните управления могат и би трябвало да създадат, е да успокоят жителите и бизнеса, че може да си останат у дома, без да се тормозят за изгубените приходи, тъй като държавното управление ще компенсира тези загуби незабавно щом рецесията свърши.
На базата на китайския опит с COVID-19 финансовото измерение на цялостните обезщетения за загубен доход може да доближи 10% от годишния Брутният вътрешен продукт и до 25% от Брутният вътрешен продукт в Съединени американски щати и Европа, в случай че се окаже, че епидемията там е в по-големи мащаби, което все още наподобява тъкмо по този начин.
Тези суми наподобяват стряскащи, само че има няколко метода, по които може да бъдат обезпечени.
Първо, всяка страна от Г-20, евентуално като се изключи Италия, би могла елементарно да усили равнището на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт с 25 процентни пункта, без въобще да се повдигат въпроси за платежоспособността.
Цената на обслужване на тези задължения надали би се покачила, в случай че централните банки се ангажират да държат краткосрочните лихвени равнища на 0% за най-малко две години, а вложителите бъдат принудени регулаторно и под опасност от финансови рестрикции да се финансират единствено посредством принадлежности с дълготраен матуритет.
Има фундаментална разлика сред еднократен фискален трансфер, колкото и да е огромен, и фискални тласъци посредством орязване на налози или разходи, които ще усилят бюджетните дефицити трайно. Еднократен трансфер от 25% от Брутният вътрешен продукт ще навреди по-малко на дълготрайната фискална кредитоспособност, в сравнение с данъчно облекчение от 1 или 2% от Брутният вътрешен продукт, или пък дълготрайни разходи, което ще промени фискалната конструкция за десетилетия.
Второ, централните банки могат да усилят стратегиите си за количествени облекчения, с цел да поемат напълно спомагателното издаване на дълг. Накратко, паричната база на всяка стопанска система от Г-7 може просто да се разшири с 25% от Брутният вътрешен продукт.
Компенсациите за бизнеса и служащите може да дойдат и непосредствено от централните банки посредством ориентирани преводи на така наречен хеликоптерни пари.
Споразумението сред държавните управления и централните банки по света за обединен метод ще усили доверието към сходна реакция.
Разбира се, на процедура може би ще се приложи някаква композиция от тези три политики. Но би трябвало ли?
Има две съществени възражения против цялостната държавна отплата: тя непосредствено може да усили инфлацията и ще съставлява невиждана интервенция от държавните управления за избавяне и субсидиране на бизнеса.
Това са несъстоятелни възражения. Днес всеки търси по-висока инфлация. Макар че най-после – към втората половина на десетилетието – това може да се окаже неточност, ще има задоволително време да се премине към антиинфлационни политики.
Пълната отплата надалеч не е казус
Земеделските производители постоянно са обезщетени за селскостопански произшествия, както беше при заболяването „ Луда крава “ да вземем за пример, или даже за падащи цени на земеделската продукция и търговски войни. Райони и семейства, потърпевши от наводнения, трусове или пожари, нормално са подпомагани посредством спешна помощ при естествени бедствия или посредством субсидирани застраховки.
От 2008 година до момента банките, застрахователните компании и финансовите пазари в доста страни са получили ефикасни фискални прехвърляния за доста повече от 25% от Брутният вътрешен продукт. Различното в тази ситуация е, че тази злополука визира всички, което кардинално прави аргументацията в интерес на обезщетенията още по-силна. Единствената причина, заради която сега държавните управления по света към момента обмислят ограничения като заеми и банкови гаранции, вместо за директни фискални обезщетения, е, че няма профилирано лоби като на земеделските производители или банкерите, което да упорства за ориентирано подкрепяне.
Правата за издание на този текст в " Мениджър " са предоставени от © Project Syndicate, 2020. Никакви елементи от него не могат да бъдат свободно препубликувани
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ