Невиждано: Изкуствен интелект нареди кубчето на Рубик за секунда
Може би по-впечатляващото в тази ситуация обаче е, че съгласно неговият основател проф. Пиер Балди, DeepCubeA не е бил програмиран да извършва тази задача.
„ Той се научи самичък “, разяснява Балди.
Изследователите, които стоят зад плана, означават, че DeepCubeA е подходил към разрешаването на логическия пъзел по радикално друг метод от този, който употребяват хората.
„ Ако би трябвало да върша догадки, допускам, че метода, по който разсъждава изкуствения разсъдък е изцяло друг от този, по който мислим ние “, споделя Балди.
В изследването, оповестено в Nature Machine Intelligence, се показва, че в логаритъма са били заложени над 10 милиарда разнообразни комбинации за пъзела, като задачата е била той да дешифрира всяка една от тях в границите на 30 хода.
Програмата е била тествана при 1000 от комбинациите, като DeepCubeA е съумял да реши всяка една от тях, намирайки най-краткия път към задачата в към 60% от случаите.
Хората, които се оправят най-бързо с нареждането на кубчето на Рубик, нормално го вършат в 50 хода. Системата за изкуствен интелект се е нуждаела приблизително от 28 хода.
Новият логаритъм не е нито първият, нито най-бързият, разрешил логическия пъзел. Рекордът за експедитивност се държи от системата min2phase на Macaчyзeтcĸия тexнoлoгичeн инcтитyт, която подрежда кубчето три пъти по-бързо.
Разликата сред двете системи е, че DeepCubeA не употребява невронна мрежа, имитираща човешкия мозък, нито пък машинно образование, заложено от хора. Изкуственият разсъдък е получил вероятните комбинации и е бил претрупан с тяхното декодиране, до което е достигнал самичък.
Създаването на система, която сама се учи по какъв начин да позволява задания и проблеми, се преглежда като първата стъпка към изкуствен интелект, който има способността да се оправя освен с игри и пъзели, само че и с действителни провокации в човешкия свят.
„ Нареждането на кубчето на Рубик изисква алегорично, математическо и нереално мислене. Това значи, че машината, която е в положение сама да се оправи с подобен пъзел, се приближава до това да се трансформира в система, която може да мисли, разсъждава, възнамерява и взима решения “, споделя проф. Балди.
„ Как може да създадем изкуствен интелект, който е по-умен, по-способен да разсъждава, да схваща света и да възнамерява? Този план е стъпка към тази амбициозна цел. “, прибавя той.
„ Той се научи самичък “, разяснява Балди.
Изследователите, които стоят зад плана, означават, че DeepCubeA е подходил към разрешаването на логическия пъзел по радикално друг метод от този, който употребяват хората.
„ Ако би трябвало да върша догадки, допускам, че метода, по който разсъждава изкуствения разсъдък е изцяло друг от този, по който мислим ние “, споделя Балди.
В изследването, оповестено в Nature Machine Intelligence, се показва, че в логаритъма са били заложени над 10 милиарда разнообразни комбинации за пъзела, като задачата е била той да дешифрира всяка една от тях в границите на 30 хода.
Програмата е била тествана при 1000 от комбинациите, като DeepCubeA е съумял да реши всяка една от тях, намирайки най-краткия път към задачата в към 60% от случаите.
Хората, които се оправят най-бързо с нареждането на кубчето на Рубик, нормално го вършат в 50 хода. Системата за изкуствен интелект се е нуждаела приблизително от 28 хода.
Новият логаритъм не е нито първият, нито най-бързият, разрешил логическия пъзел. Рекордът за експедитивност се държи от системата min2phase на Macaчyзeтcĸия тexнoлoгичeн инcтитyт, която подрежда кубчето три пъти по-бързо.
Разликата сред двете системи е, че DeepCubeA не употребява невронна мрежа, имитираща човешкия мозък, нито пък машинно образование, заложено от хора. Изкуственият разсъдък е получил вероятните комбинации и е бил претрупан с тяхното декодиране, до което е достигнал самичък.
Създаването на система, която сама се учи по какъв начин да позволява задания и проблеми, се преглежда като първата стъпка към изкуствен интелект, който има способността да се оправя освен с игри и пъзели, само че и с действителни провокации в човешкия свят.
„ Нареждането на кубчето на Рубик изисква алегорично, математическо и нереално мислене. Това значи, че машината, която е в положение сама да се оправи с подобен пъзел, се приближава до това да се трансформира в система, която може да мисли, разсъждава, възнамерява и взима решения “, споделя проф. Балди.
„ Как може да създадем изкуствен интелект, който е по-умен, по-способен да разсъждава, да схваща света и да възнамерява? Този план е стъпка към тази амбициозна цел. “, прибавя той.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ