Може би най-лошият аспект от глобализацията е повсеместната инфантилизация на

Може би най-лошият аспект от глобализацията е повсеместната инфантилизация на човечеството – светът се трансформира в „ световна детска градина “, цялостна с играчки, дрънкулки, бонбони и близалки.

Амос Оз е израелски публицист и публицист.

Професор по литература в университета Бен-Гурион в Беер Шева и съосновател на пацифисткото придвижване „ Мир в този момент “.

Наричан е „ еврейския Толстой “, написа на иврит, създател е на 18 книги и над 450 есета, преведени на 37 езика и издавани в 39 страни.

Носител е на многочислени награди и през последните години бе измежду най-сериозните претенденти за Нобелова премия за литература.

Провинциалният доктор, за какъвто се мисля, предписва развиването на умеенето да си представим другия и възприятието за комизъм не като сурогат на рационалния компромис, а като нужна подготовка за него. Ние имаме потребност от компромис, имаме потребност от контракт, с който да разделим общото ни жилище на обособени жилища. Добронамереността и възприятието за комизъм няма да заместят всичко това, само че ще обезпечат подобаващата атмосфера за пристъпване към тези значими решения. Да си представим другия е не просто естетически апел, а етичен императив. В фамилията – освен сред народи или сред разнообразни общности – пъхането в кожата на другия е честен императив. Искам да споделя с вас една загадка: да си представиш другия е същинско наслаждение. Тайно наслаждение, голямо наслаждение. Представяйки си другия, ние се трансформираме освен в по-добри съседи и по-добри съпрузи, само че и в по-добри любовници.

Просто споделям, че семето на фанатизма никне там, където има безкомпромисна и непоклатима увереност в личната справедливост.

Фанатикът е ужасно угрижен за теб; при него няма приблизително състояние – той или се хвърля на врата ти, тъй като те обича откровено, или се спуска да ти пререже гърлото, ако се окажеш безвъзвратен.

Фанатиците по предписание са саркастични. Някои от тях имат остро като жило език, само че не и възприятие за комизъм. Хуморът наложително включва способността да се смееш на себе си. Хуморът допуска релативизъм, дарба да се погледнеш в профил и да се видиш подобен, какъвто те виждат другите, опция да проумееш, че колкото и да си прав и непогрешим, животът има и една смешна страна.

В основата на фанатизма лежи желанието да променим другите. Често срещаният блян да изправим близък, да „ облагородим “ брачна половинка или брачната половинка, да моделираме детето или да променим брат си, вместо да ги оставим да си живеят такива, каквото са. Фанатикът е всичко друго, само че не и лакомец. Фанатикът е най-големият човеколюбец. Той се интересува доста повече от теб, в сравнение с от себе си. Иска да избави душата ти, да те избави от греховете и грешките, от тютюнопушеното, от вярата или безверието, да те излекува от неприятните хранителни привички, от пиенето или от неправилните ти политически възгледи.

Да си представим другия, когато се караме или се оплакваме, да си го представим сега, в който сме уверени, че сме 100 % прави. Дори да сме 100 % прави, а другият да бърка 100 %, отново е от изгода да можем да си представим неговата позиция.

Светлината си свети на открито от заран до вечер, без да осъзнава, че е светлина. Високите дървета вдишват тишина, без да е нужно да дирят дълбоката същина на дървесината. Пустите степи се излягат по тил и протягат снага до безспир, без да се питат за патоса на своята пустош. Подвижни пясъци просто се движат, не мислят за нищо, докога, накъде. Цялото това изумително съществувание е изумително, без то самото да е удивено. Червената луна наподобява на разцепено око, прогаря мрака на небето, без да се усеща сюрпризирана от свойта самотност. И котка дреме на оградата. Спи, диша. Толкоз. Вятърът не стопира нощ след нощ, духа над гори и планини. Вихри се безкрай. И духа. Не се замисля и не се оплаква. Само ти, о, тленна плът, пишеш цяла нощ и триеш, търсиш смисъл и причина да поправиш.

Веднъж, бях на седем-осем, с мама отивахме до магазина за обувки или до поликлиниката, не помня тъкмо, само че бяхме седнали на последната седалка на рейса, и тя ми сподели, че с годините книгите се трансформират тъкмо като хората, само че с тази разлика, че хората могат да те изоставят, в случай че към този момент нямат изгода, интерес или най-малко някакво възприятие към теб, само че книгите в никакъв случай няма да те изоставен. По-скоро ти ги забравяш за няколко години или вечно, само че те в никакъв случай няма да ти извърнат тил, даже и да си ги предал, ще чакат безшумно и непретенциозно на някой рафт, до момента в който се върнеш при тях. Ще чакат и 10 години, няма да се оплакват. И една нощ, когато ненадейно ти се прииска някоя книга, даже и в три през нощта, даже и да си я бил зарязал от дълго време, да си я изтрил от съзнанието си, бъди сигурен, че тя няма да те разочарова, ще слезе от рафта и ще бъде с теб в този миг на потребност. Няма да се прави на афектирана, да търси предлог да ти откаже, да се пита, дали си заслужава, дали ти заслужаваш, дали към момента си подхождате, а ще пристигна незабавно щом я потърсиш. Книгата в никакъв случай няма да те разочарова