Защо коронавирусът ни се размина? Защото системата ни убива преди него
Може би е време да стартират първите опити за преглед на ковид и това, което се случи - откакто няколко дни подред оздравелите са повече от инфектираните и докладваме затихващи числа.
Първият въпрос: Кой се оказа прав - Мутафчийски или Мангъров? И с уголемен подтекст - за всички тези, които са изтощени от обсесията с тях двамата: какво се оказа ковид - гибелен вирус или болест, малко по-силна от общоприетия грип? Беше ли наложителна изолацията или, както твърди доцентът, " сами сме се простреляли в крайници "? Колко щяха да бъдат жертвите, в случай че не бе спазена карантината, какъв беше смисълът от нея, за какво в едни страни има повече умряли от други и най-сетне - каква бе българската обстановка по отношение на международния подтекст?
Започваме с Мангъров.
Доцентът се оказа прав, може би за най-важното. В дарвинистко-фройдисткия му жанр ( " коронавирусът като секс без зачеване ", " ще изгорят единствено сухи съчки ", " Бойко сподели, че в случай че беше жена, щеше да ми пусне " и т.н.), имаше една открояваща се истина, която се удостовери.
Тя бе в следното наблюдаване: че в България липсват евентуалните жертви на ковид по демографски аргументи.
Ужасяващ сюжет и зейната като полева болница " Арена Армеец ", подготвена да приюти стотици страдащи, се оказа приказен и неосъществим боязън. Но не тъй като тя не би се напълнила в други страни, а тъй като българските пенсионери тук умират 10 години по-рано - приблизително на 74 , в съпоставяне със междинната възраст на смъртността в Италия и Испания - 85 . А огромният скок, който коронавирусът прави в смъртността си, е таман при над 74-годишните. Към това може да прибавим и друга разлика в сравнението сред нас и Западна Европа: скупчването на хора в старешки домове в развитите страни против гледането на родители у дома в България, което способства доста за отбягване на заплахата от това да ги събира дружно в по-големи групи. Разбира се, дребното пенсионери в старешки домове тук са свързани отново с демографската обстановка: малко са тези, които остаряват чак толкоз доста, че да се постанова да бъдат пращани там; а в случай че въпреки всичко се наложи, не всяко семейство може да си го разреши.
Накратко, нещата наподобяват по този начин: тези, които умират в Италия, Испания, Англия - в България не съществуват.
Отишли са си доста по-рано.
Най-красноречиво това се вижда през сравнението на две статистики. Колкото и противоречиво да е дали някой почива С ковид или ОТ ковид, до каква степен изобщо може да се тестват задоволително хора, дали страните не манипулират резултатите и така нататък, има един по-сигурен маркер - сравнението на общата смъртност. Това съпоставяне става все по-необходимо и поради всички последни неразбории към тестваните и действителната им кондиция или умрелите. Например - всички въпросителни към Испания и новият им способ за отчитане, който приказва за по-малка смъртност, както и доста незнайни към българската математика, която още в първия ден от разпускането на щаба " НОЩ " даде спорни резултати. Постепенно разликите сред статистика и мистичност започнаха да наподобяват неразбираеми и по тази причина тук ще предложим друго - да не обръщаме внимание въобще на стандарта " инфектирани от ковид - умряли от/с ковид ".
Затова вместо това в опита си да разберем ковид, ще се откажем от голямата вълна от информация за него, заради всевъзможни подозрения за верността ѝ и всички елементи към докладваните случаи, и ще съпоставяме простичко общата смъртност през 2020-та за миналите пролетни месеци със смъртността за пролетните месеци от годините преди пандемичната. От тези съпоставения проличава следното:
1) Оказа се, че в България няма покачване на смъртността в съпоставяне с 2019-та и предходните години, когато нямаше пандемия. В последните няколко са си отивали близо 40 000 българи за първите 4 месеца от годината, а тази са дори малко по-малко. Това събитие, предстоящо, даде учредения на склонните към тайни теории мозъци да смятат, че става дума за голяма неистина. Но против това стои друго събитие - следното:
2) Тъкмо противоположното се записва в Италия, Англия, Испания. Общата смъртност там е повишена сензитивно през същите пролетни месеци на 2020-та, спрямо предишните години.
На долната графика се вижда каква е смъртността във Англия и Уелс съгласно националната статистика там. Както се вижда, графиките от 2016-та до 2019-та се движат в сравнителна и предвидима непосредственост, общо взето паралелно едни с други. През пролетните месеци на 2020-та обаче седмичната смъртност във Англия скача от нормалните 10 000 души на седмица до над 18 000 - усилва се съвсем със 100 % в своя пик. Подобни внезапни промени на смъртността са безспорни аномалии, в случай че не са съпровождани от някакво съответно събитие - и мъчно може да оттеглим съмненията, че това събитие е точно коронавирусът.
Графика: Седмична смъртност в Англия и Уелс от 2016-та до 2020-та.
Продължаваме с Италия. Там сравнението е още по-тежко. Докато приблизително в Италия в страната са умирали по 400-500 дневно в предходни години, при започване на пролетта на 2020-та графиката стартира да пораства стремително нагоре. В пика на ковид там си отиват по над 1500 души всеки ден, спрямо нормалните към 500 за миналите години. Става дума, несъмнено, за същите месеци, в които коронавирусът влезе в страната и потресаващите репортажи от италианските лечебни заведения, дефицитът на кревати и дихателни апарати, готови за почти явен банкет на белодробно заболели, който обаче ескалира до доста по-високи равнища. В пика на епидемията, както се вижда и от долната графика, приказваме за 300 % нарастване на смъртността по отношение на предишните години.
Графика: Дневна смъртност в Италия от 2016-та до 2020-та.
Източник: https://voxeu.org/
Подобна е обстановката в Белгия, Съединени американски щати (най-вече в Ню Йорк), Нидерлания и доста други страни от развитите страни - пролетните месеци ненадейно са нараснали смъртността там с от двуцифрени до трицифрени проценти. А по същия метод пък други страни, с по-нисък стандарт и по-кратко протичащ живот, както България, не демонстрират покачване на общата смъртност. Оттам и тезата на Мангъров наподобява вярна - коронавирусът не може да сее гибел в страна, в която тези, които той заплашва най-вече, от дълго време са умряли.
Ако ние се доверим на тези съпоставения, ще забележим, че коронавирусът се движи със сходна смъртност както елементарния грип до към 50 годишна възраст (тоест, пренебрежимо ниска) само че след 60 стартира да се ускорява, до момента в който над 75 стартира да се трансформира в бедствието, което е в пъти по-жестоко от грипа. Ето и демографията на жертвите по възраст, в поддръжка на това изказване - близо половината от хората , починали от вирусът, са над 75 - т.е., над междинната възраст, на която българите са към този момент умряли. (допълнителна тежест оказва и събитието, че вирусът поразява по-силно мъжете, а тяхната междинна възраст на смъртност у нас е 72-73, а по-високите 77-78 на дамите оформят и междинното число 75). Графиката, която демонстрираме в поддръжка на изказванието, е за Ню Йорк, само че съответствува с минимални разлики с други страни.
Източник: Wolrdometers
Кошмарът на " националния шанс "
Всичко това обаче изобщо не е " народен шанс ", а безспорен неуспех: изводът е, че системата, методът на живот, занижените пенсии, слабото опазване на здравето, изобщо не съумяват да доведат популацията до оня по-дълъг живот, който коронавирусът заплашва.
Системата тук те убива по-бързо и по-сигурно от ковид, оттова и " успокояващото " наблюдаване, че коронавирусът е относително безвреден. Така е. Държавата е по-опасна от него. Той ще си тръгне. Тя остава.
В това отношение - тъй като сега представяме таман тезата на Мангъров - в никакъв случай препоръчаната от него версия за ковид, която бе стартирана неведнъж като рецензия против изолацията, не артикулираше задоволително ясно рецензия към властта, тъй като тя ръководи към този момент десетилетие, т.е. задоволително дълъг интервал, с цел да има отговорност към ранната смъртност. Вместо това Мангъров се почувства напълно комфортно в облика си на " гласа на истината " и когато пристигна момента за паметната му среща с Борисов вместо да продължи напред с най-важната истина, избра неуместно да се похвали с " стартирането " от страна на премиера. А самият Борисов няколко дни по-късно също толкоз самодоволно съобщи - " Направихме знамение - най-хубавите резултати с най-хубавите ограничения ". В подтекста на целият разбор дотук, чудото е в действителност ето това: чудото на ранната смъртност, на смазването на цели генерации, които просто не могат да се радват на по-дълъг живот. И да, министър председателят не излъга - той, както и управлявалите преди него, имат принос към същото знамение, те в действителност го направиха. Но в случай че това е " дългът " на политиците и потвърденото му използване в последните 30 години, не е дългът на лекаря - Мангъров избра да се възрадва от преместването на престижа от Мутафчийски към него и да остави нещата до такава степен, вместо да ги довърши до край.
А в този момент накъде?
Общото въодушевление, с което бе посрещнат ковид първоначално, спрямо това през днешния ден, е диаметрално противоположно. От нерешителност, спазвана изолираност и добре разбирани препоръки от първите седмици на щаба " НОЩ ", през днешния ден всеобщото възприятие е, че се е вдигнал доста звук за нищо, че нещо са ни излъгали и ненужно наплашили и единствено дето сме прекарали тези ужасни месеци у дома, опасявайки се от най-лошото, когато то е било напълно безобидно. Последните думи на Мутафчийски, че доста хора крепко ще измрат, започват да звучат все по-глупаво и наподобяват нервна неистина, вместо същинско предизвестие.
Това, което обаче не се регистрира и на което обърнахме внимание няколко пъти в други материали, е в следния логичен абсурд: критиците на изолацията цитират ниската смъртност от ковид като мотив за събаряне на изолацията, чиято смъртност бе ниска точно поради изолацията. И то не просто българската, която е доста дребна частица във веригата от поголовното отрязване на обществен подтекст - континент по континент, страна по страна, град по град, човек по човек. Всяка страна, която затвори границите, в действителност вършеше работа на идната страна, която ще го направи, която пък вършеше работа на следващата; този модел на " равнене на кривата " бе международен и той мултиплицираше резултата си по същия метод по който заразяването и жертвите биха мултиплицирали резултата си, в случай че световният карантинен модел не беше се случил.
Накрая стана по този начин, че колкото по-добре се оправя щаба " НОЩ ", толкоз по-зле наподобява, че се оправя. Щабът споделя не излизайте, че доста хора ще умрат, ние не излизаме два месеца и най-после отвръщаме: добре де, за какво да стоим у дома, когато никой не измира? Прилича на оня анекдот, в който се ръси с пясък против крокодили, а крокодили няма, тъй като се ръси с пясък. В това отношение вицът обаче се разцепва на две - в единият случай е правилен, в другият е комизъм: крокодили има в развитите страни, само че тук са малко. Пясък се ръсеше на всички места, тъй като надценихме личната ни демография и автоматизирано я пренесохме от Италия към България. В същото време това бе изцяло неизбежно решение, тъй като пандемия, известно е, идва от пан - всичко; тя касае всички и решението за справяне с нея е групово. Ако България не е дала толкоз жертви, колкото се е очаквало, тя е съдействала за по-малко жертви в други страни и е избавило някой някъде другаде.
Какво следва оттук насетне?
Ние може да се доверим на Мангъров, който твърдеше, че жертвите в Ухан не са намалели толкоз поради изолацията, а тъй като най-вероятно го е преболедувал голям брой от популацията безсимптомно, построил се е стаден имунитет и коронавирусът към този момент не може да се популяризира, защото тези, които са го изкарали, служат за щит във вирусната трансмисия и я прекъсват. В същото време последните изследвания сочат, че имунитетът против ковид трае най-вече 6 месеца, което значи че сега сме в относително безвредни времена, тъй като се допуска, че огромни проценти от популацията са построили в последните месеци този имунитет, без значение дали изобщо са разбрали за това или не. Ако този имунитет трае 6 месеца обаче, таман през октомври и есенния сезон ще стартира да изчезва; това значи, че " щитовете ", въпреки и отново налични на места, ще стартират да оредяват. А сред първата вълна и втората вълна ще има една съществена и евентуално злокобна разлика: тя е, че всеобщи карантини, от пролетния вид, към този момент изобщо няма по какъв начин да се случат. Никоя стопанска система не може да издържи в границите на една година два пъти наново упражнение - даже един беше задоволително и възобновяване стои още доста надалеч. Какво може да провокира ковид без да е удрян от суровите ограничения на карантината изобщо не е ясно - и в този подтекст прогнозите за " якото измиране " наподобяват не толкоз нелогични. Според Световната здравна организация има действителен късмет коронавирусът да стане непрекъснат ендемичен сателит, т.е., в никакъв случай да не изчезне и да се възобновява през разнообразни талази. Според доцент Мангъров и други вирусолози, критици на организацията, той обаче ще последва ориста на предходния SARS - един зимен сезон (2002) и изгубване през лятото (2003). Ако сегашният COVID-19 повтори същата траектория, то умерено може да считаме, че той е завършил и че пиковете, които минаха в плата, а платата - в занижения, към този момент водят вирусът към естествения му край, който както тогава, по този начин и в този момент, ще съвпадне с лятото. Обратният сюжет обаче, при който вирусът се трансформира в ендемичен, значи, че предстоят мрачни години, в които стопанската система няма да може да предложи износения си така и така буфер, и вирусът ще отнеме повече жертви от тези, на които дотук бяхме очевидци - доста повече.
Но всичко това - единствено в международен мащаб. Тук може да сме спокойни - оазисът на преждевременната ни смъртност вее палмови листа и ни разведрява с приятната мисъл, че това, което вирусът е можел да направи, към този момент го е свършила страната. Може да се патентова като " българския модел ", посочил най-хубава успеваемост против международна пандемия. Чудото.
Автор: Райко Байчев
Първият въпрос: Кой се оказа прав - Мутафчийски или Мангъров? И с уголемен подтекст - за всички тези, които са изтощени от обсесията с тях двамата: какво се оказа ковид - гибелен вирус или болест, малко по-силна от общоприетия грип? Беше ли наложителна изолацията или, както твърди доцентът, " сами сме се простреляли в крайници "? Колко щяха да бъдат жертвите, в случай че не бе спазена карантината, какъв беше смисълът от нея, за какво в едни страни има повече умряли от други и най-сетне - каква бе българската обстановка по отношение на международния подтекст?
Започваме с Мангъров.
Доцентът се оказа прав, може би за най-важното. В дарвинистко-фройдисткия му жанр ( " коронавирусът като секс без зачеване ", " ще изгорят единствено сухи съчки ", " Бойко сподели, че в случай че беше жена, щеше да ми пусне " и т.н.), имаше една открояваща се истина, която се удостовери.
Тя бе в следното наблюдаване: че в България липсват евентуалните жертви на ковид по демографски аргументи.
Ужасяващ сюжет и зейната като полева болница " Арена Армеец ", подготвена да приюти стотици страдащи, се оказа приказен и неосъществим боязън. Но не тъй като тя не би се напълнила в други страни, а тъй като българските пенсионери тук умират 10 години по-рано - приблизително на 74 , в съпоставяне със междинната възраст на смъртността в Италия и Испания - 85 . А огромният скок, който коронавирусът прави в смъртността си, е таман при над 74-годишните. Към това може да прибавим и друга разлика в сравнението сред нас и Западна Европа: скупчването на хора в старешки домове в развитите страни против гледането на родители у дома в България, което способства доста за отбягване на заплахата от това да ги събира дружно в по-големи групи. Разбира се, дребното пенсионери в старешки домове тук са свързани отново с демографската обстановка: малко са тези, които остаряват чак толкоз доста, че да се постанова да бъдат пращани там; а в случай че въпреки всичко се наложи, не всяко семейство може да си го разреши.
Накратко, нещата наподобяват по този начин: тези, които умират в Италия, Испания, Англия - в България не съществуват.
Отишли са си доста по-рано.
Най-красноречиво това се вижда през сравнението на две статистики. Колкото и противоречиво да е дали някой почива С ковид или ОТ ковид, до каква степен изобщо може да се тестват задоволително хора, дали страните не манипулират резултатите и така нататък, има един по-сигурен маркер - сравнението на общата смъртност. Това съпоставяне става все по-необходимо и поради всички последни неразбории към тестваните и действителната им кондиция или умрелите. Например - всички въпросителни към Испания и новият им способ за отчитане, който приказва за по-малка смъртност, както и доста незнайни към българската математика, която още в първия ден от разпускането на щаба " НОЩ " даде спорни резултати. Постепенно разликите сред статистика и мистичност започнаха да наподобяват неразбираеми и по тази причина тук ще предложим друго - да не обръщаме внимание въобще на стандарта " инфектирани от ковид - умряли от/с ковид ".
Затова вместо това в опита си да разберем ковид, ще се откажем от голямата вълна от информация за него, заради всевъзможни подозрения за верността ѝ и всички елементи към докладваните случаи, и ще съпоставяме простичко общата смъртност през 2020-та за миналите пролетни месеци със смъртността за пролетните месеци от годините преди пандемичната. От тези съпоставения проличава следното:
1) Оказа се, че в България няма покачване на смъртността в съпоставяне с 2019-та и предходните години, когато нямаше пандемия. В последните няколко са си отивали близо 40 000 българи за първите 4 месеца от годината, а тази са дори малко по-малко. Това събитие, предстоящо, даде учредения на склонните към тайни теории мозъци да смятат, че става дума за голяма неистина. Но против това стои друго събитие - следното:
2) Тъкмо противоположното се записва в Италия, Англия, Испания. Общата смъртност там е повишена сензитивно през същите пролетни месеци на 2020-та, спрямо предишните години.
На долната графика се вижда каква е смъртността във Англия и Уелс съгласно националната статистика там. Както се вижда, графиките от 2016-та до 2019-та се движат в сравнителна и предвидима непосредственост, общо взето паралелно едни с други. През пролетните месеци на 2020-та обаче седмичната смъртност във Англия скача от нормалните 10 000 души на седмица до над 18 000 - усилва се съвсем със 100 % в своя пик. Подобни внезапни промени на смъртността са безспорни аномалии, в случай че не са съпровождани от някакво съответно събитие - и мъчно може да оттеглим съмненията, че това събитие е точно коронавирусът.
Графика: Седмична смъртност в Англия и Уелс от 2016-та до 2020-та.
Продължаваме с Италия. Там сравнението е още по-тежко. Докато приблизително в Италия в страната са умирали по 400-500 дневно в предходни години, при започване на пролетта на 2020-та графиката стартира да пораства стремително нагоре. В пика на ковид там си отиват по над 1500 души всеки ден, спрямо нормалните към 500 за миналите години. Става дума, несъмнено, за същите месеци, в които коронавирусът влезе в страната и потресаващите репортажи от италианските лечебни заведения, дефицитът на кревати и дихателни апарати, готови за почти явен банкет на белодробно заболели, който обаче ескалира до доста по-високи равнища. В пика на епидемията, както се вижда и от долната графика, приказваме за 300 % нарастване на смъртността по отношение на предишните години.
Графика: Дневна смъртност в Италия от 2016-та до 2020-та.
Източник: https://voxeu.org/
Подобна е обстановката в Белгия, Съединени американски щати (най-вече в Ню Йорк), Нидерлания и доста други страни от развитите страни - пролетните месеци ненадейно са нараснали смъртността там с от двуцифрени до трицифрени проценти. А по същия метод пък други страни, с по-нисък стандарт и по-кратко протичащ живот, както България, не демонстрират покачване на общата смъртност. Оттам и тезата на Мангъров наподобява вярна - коронавирусът не може да сее гибел в страна, в която тези, които той заплашва най-вече, от дълго време са умряли.
Ако ние се доверим на тези съпоставения, ще забележим, че коронавирусът се движи със сходна смъртност както елементарния грип до към 50 годишна възраст (тоест, пренебрежимо ниска) само че след 60 стартира да се ускорява, до момента в който над 75 стартира да се трансформира в бедствието, което е в пъти по-жестоко от грипа. Ето и демографията на жертвите по възраст, в поддръжка на това изказване - близо половината от хората , починали от вирусът, са над 75 - т.е., над междинната възраст, на която българите са към този момент умряли. (допълнителна тежест оказва и събитието, че вирусът поразява по-силно мъжете, а тяхната междинна възраст на смъртност у нас е 72-73, а по-високите 77-78 на дамите оформят и междинното число 75). Графиката, която демонстрираме в поддръжка на изказванието, е за Ню Йорк, само че съответствува с минимални разлики с други страни.
Източник: Wolrdometers
Кошмарът на " националния шанс "
Всичко това обаче изобщо не е " народен шанс ", а безспорен неуспех: изводът е, че системата, методът на живот, занижените пенсии, слабото опазване на здравето, изобщо не съумяват да доведат популацията до оня по-дълъг живот, който коронавирусът заплашва.
Системата тук те убива по-бързо и по-сигурно от ковид, оттова и " успокояващото " наблюдаване, че коронавирусът е относително безвреден. Така е. Държавата е по-опасна от него. Той ще си тръгне. Тя остава.
В това отношение - тъй като сега представяме таман тезата на Мангъров - в никакъв случай препоръчаната от него версия за ковид, която бе стартирана неведнъж като рецензия против изолацията, не артикулираше задоволително ясно рецензия към властта, тъй като тя ръководи към този момент десетилетие, т.е. задоволително дълъг интервал, с цел да има отговорност към ранната смъртност. Вместо това Мангъров се почувства напълно комфортно в облика си на " гласа на истината " и когато пристигна момента за паметната му среща с Борисов вместо да продължи напред с най-важната истина, избра неуместно да се похвали с " стартирането " от страна на премиера. А самият Борисов няколко дни по-късно също толкоз самодоволно съобщи - " Направихме знамение - най-хубавите резултати с най-хубавите ограничения ". В подтекста на целият разбор дотук, чудото е в действителност ето това: чудото на ранната смъртност, на смазването на цели генерации, които просто не могат да се радват на по-дълъг живот. И да, министър председателят не излъга - той, както и управлявалите преди него, имат принос към същото знамение, те в действителност го направиха. Но в случай че това е " дългът " на политиците и потвърденото му използване в последните 30 години, не е дългът на лекаря - Мангъров избра да се възрадва от преместването на престижа от Мутафчийски към него и да остави нещата до такава степен, вместо да ги довърши до край.
А в този момент накъде?
Общото въодушевление, с което бе посрещнат ковид първоначално, спрямо това през днешния ден, е диаметрално противоположно. От нерешителност, спазвана изолираност и добре разбирани препоръки от първите седмици на щаба " НОЩ ", през днешния ден всеобщото възприятие е, че се е вдигнал доста звук за нищо, че нещо са ни излъгали и ненужно наплашили и единствено дето сме прекарали тези ужасни месеци у дома, опасявайки се от най-лошото, когато то е било напълно безобидно. Последните думи на Мутафчийски, че доста хора крепко ще измрат, започват да звучат все по-глупаво и наподобяват нервна неистина, вместо същинско предизвестие.
Това, което обаче не се регистрира и на което обърнахме внимание няколко пъти в други материали, е в следния логичен абсурд: критиците на изолацията цитират ниската смъртност от ковид като мотив за събаряне на изолацията, чиято смъртност бе ниска точно поради изолацията. И то не просто българската, която е доста дребна частица във веригата от поголовното отрязване на обществен подтекст - континент по континент, страна по страна, град по град, човек по човек. Всяка страна, която затвори границите, в действителност вършеше работа на идната страна, която ще го направи, която пък вършеше работа на следващата; този модел на " равнене на кривата " бе международен и той мултиплицираше резултата си по същия метод по който заразяването и жертвите биха мултиплицирали резултата си, в случай че световният карантинен модел не беше се случил.
Накрая стана по този начин, че колкото по-добре се оправя щаба " НОЩ ", толкоз по-зле наподобява, че се оправя. Щабът споделя не излизайте, че доста хора ще умрат, ние не излизаме два месеца и най-после отвръщаме: добре де, за какво да стоим у дома, когато никой не измира? Прилича на оня анекдот, в който се ръси с пясък против крокодили, а крокодили няма, тъй като се ръси с пясък. В това отношение вицът обаче се разцепва на две - в единият случай е правилен, в другият е комизъм: крокодили има в развитите страни, само че тук са малко. Пясък се ръсеше на всички места, тъй като надценихме личната ни демография и автоматизирано я пренесохме от Италия към България. В същото време това бе изцяло неизбежно решение, тъй като пандемия, известно е, идва от пан - всичко; тя касае всички и решението за справяне с нея е групово. Ако България не е дала толкоз жертви, колкото се е очаквало, тя е съдействала за по-малко жертви в други страни и е избавило някой някъде другаде.
Какво следва оттук насетне?
Ние може да се доверим на Мангъров, който твърдеше, че жертвите в Ухан не са намалели толкоз поради изолацията, а тъй като най-вероятно го е преболедувал голям брой от популацията безсимптомно, построил се е стаден имунитет и коронавирусът към този момент не може да се популяризира, защото тези, които са го изкарали, служат за щит във вирусната трансмисия и я прекъсват. В същото време последните изследвания сочат, че имунитетът против ковид трае най-вече 6 месеца, което значи че сега сме в относително безвредни времена, тъй като се допуска, че огромни проценти от популацията са построили в последните месеци този имунитет, без значение дали изобщо са разбрали за това или не. Ако този имунитет трае 6 месеца обаче, таман през октомври и есенния сезон ще стартира да изчезва; това значи, че " щитовете ", въпреки и отново налични на места, ще стартират да оредяват. А сред първата вълна и втората вълна ще има една съществена и евентуално злокобна разлика: тя е, че всеобщи карантини, от пролетния вид, към този момент изобщо няма по какъв начин да се случат. Никоя стопанска система не може да издържи в границите на една година два пъти наново упражнение - даже един беше задоволително и възобновяване стои още доста надалеч. Какво може да провокира ковид без да е удрян от суровите ограничения на карантината изобщо не е ясно - и в този подтекст прогнозите за " якото измиране " наподобяват не толкоз нелогични. Според Световната здравна организация има действителен късмет коронавирусът да стане непрекъснат ендемичен сателит, т.е., в никакъв случай да не изчезне и да се възобновява през разнообразни талази. Според доцент Мангъров и други вирусолози, критици на организацията, той обаче ще последва ориста на предходния SARS - един зимен сезон (2002) и изгубване през лятото (2003). Ако сегашният COVID-19 повтори същата траектория, то умерено може да считаме, че той е завършил и че пиковете, които минаха в плата, а платата - в занижения, към този момент водят вирусът към естествения му край, който както тогава, по този начин и в този момент, ще съвпадне с лятото. Обратният сюжет обаче, при който вирусът се трансформира в ендемичен, значи, че предстоят мрачни години, в които стопанската система няма да може да предложи износения си така и така буфер, и вирусът ще отнеме повече жертви от тези, на които дотук бяхме очевидци - доста повече.
Но всичко това - единствено в международен мащаб. Тук може да сме спокойни - оазисът на преждевременната ни смъртност вее палмови листа и ни разведрява с приятната мисъл, че това, което вирусът е можел да направи, към този момент го е свършила страната. Може да се патентова като " българския модел ", посочил най-хубава успеваемост против международна пандемия. Чудото.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ