Могат ли несъвършените хора да управляват самите себе си? Това

Могат ли несъвършените хора да ръководят самите себе си? Това умеене преглежда в книгата си „ Изкуството да владееш себе си “ известният съветски доктор, психолог и психотерапевт Владимир Леви. Как да развием рационална убеденост и хладнокръвие, усъвършенствайки се всеки ден? Най-напред, като приемем и обикнем себе си. 

♥ Докато не пристигна бедата…

Никого не можеш да принудиш да се самоусъвършенства - нито с увещание, нито със закани, нито с внушаемост, в случай че няма за това лични вътрешни подбуди. Несъвършенството нормално ни изненадва неподготвени. Непълнотата на своето всекидневно хладнокръвие човек стартира да вижда при компликации: нараснал размер и трудност на работата, напрегната обстановка, спор, болест, възраст - тогава излиза наяве, че за доста сякаш елементарни неща би трябвало да се учим или доучваме на концентриране и готовност, превключване и прочувствена пренастройка, разпределяне, отмора, сън...

Да управляваш себе си е мъчно тогава, когато това е изключително належащо. Огромното мнозинство от хората в никакъв случай не се учат особено на това. За чудене ли е, че на изпитите те идват неподготвени?

♥ Няма съвършени

Няма човек, който на всички места и постоянно да се оправя със себе си, както няма и подобен, който в никакъв случай да не е в положение да се овладее. Много хора, прелестно владеещи се при другарство, невъзмутими в най-опасни обстановки, не могат нищо да създадат, когато би трябвало да си наложат да се занимават с нещо, или пък не устояват пред чашката. Стегнатите и проведените постоянно са раздразнителни или стеснителни. Един губи надзор над себе си при обществено изявление, различен на изпит, трети единствено в интимни обстановки, четвърти при другарство с един-единствен човек. С една дума, всеки има своите сфери на минимален и на максимален самоконтрол. И надали е належащо човек постоянно еднообразно да се владее!

Аз не мога да дефинира тази мяра - всеки я дефинира самичък за себе си. А с цел да се разбере за какво в един случай човек е стопанин на себе си, а различен не, от време на време се постанова да се проучва целият му живот от ранно детство, да се съобразяваме и с наследствеността, и с възпитанието му. Психотерапевтите спорят. Но човек може самичък да разбере доста за себе си, имайки поради половин дузина истини, до които създателят е стигнал частично заради личните си неточности

1. Не можеш да промениш себе си в мечтаната тенденция, без да се изучаваш непрекъснато.

2. Не можеш да изучиш себе си, без да се опитваш да се промениш.

3. Не можеш да изучиш себе си, без да изучаваш по едно и също време и със същата заинтригуваност другите хора (поне още един човек, само че колкото повече, толкоз по-добре).

4. Не може да се учи индивидът бездушно: по подобен метод човек е неузнаваем, тъй като природата му се съпротивява на проучването, както и на насилието; същински може да се разбере индивидът единствено като му се оказва помощ.

5. Не можеш да изучиш себе си, нито другите отвън активността и общуването.

6. Изучаването на индивида и самоизучаването по принцип са безкрайни, тъй като човек е „ открита система “, изменяща се постоянно непредвидено; повече от което и да е друго създание човек „ се основава “, а не „ е “.

♥ Отначало би трябвало да приемеш себе си

И по този начин никаква пропаганда за самоусъвършенстване тук повече няма да се прави. Напротив, желая да подчертая още едно значимо изискване за оня, който желае да се самоусъвършенства - обикни себе си като близък си!

Поетът е призовавал към това иронично, философът - съществено, само че любовта към себе си е в действителност първото обвързване на индивида. Никой, несъмнено, не обича самодоволните, а мнозина прелестни хора ги изтезава неодобрение от себе си. Но човек, който по никакъв начин не обича себе си, е заплашителен. Само оня, който решително, без преструвки обича себе си, е кадърен по този начин да обича и другите. Вгледайте се в най-обаятелните, положителни и открити хора и ще се убедите, че е по този начин: те обичат себе си по този начин умерено, че не им би трябвало да поддържат тази обич с никакво самоутвърждаване, не им се постанова чак толкоз да прикриват минусите си и да се опасяват от подигравки и наказание. Тази обич е естествена и по тази причина незабележима, в нея няма нищо измъчено. Ето тези хора постоянно са любимци, те демонстрират, че любовта към себе си няма нищо общо със самодоволството и напълно не е това, което назовават самолюбие, егоцентризъм.

Най-близко до това е по какъв начин сте се отнасяли към себе си, когато сте били напълно дребни: това е мъдрото и храбро достолепие на живото създание, инстинктивното възприятие за своята полезност без всякакво посягане върху полезността на другите. Тогава вие още неумишлено сте обичали в себе си целия свят и неповторимата самородност на уникума, какъвто в реалност сте! Този набор на гени, тази библиотека на паметта, това живо, чувстващо, необичайно, познато, изменящо се, такова, точно такова създание, в никакъв случай по-рано не е имало и няма да има - и това сте вие. Всяко ваше свойство и качество може би е допустимо да се намерят поотделно у някого си или нещо близко, само че тяхното комбиниране е единственото в мислимия живот.

Напълно допустимо е в този момент тази книга да я чете гениалният събирач на корени (допещерната епоха), Великият вълшебник (варварството) или Световният първенец по телепатичен многобой (тридесети век), в този момент стругар шести разред.

Личността е и по-млада, и по-стара от цивилизацията. Всеки носи у себе си около задатъка на известни качества, ценени в съвременността, още „ Н “-неизвестни - към този момент или към момента ненужни.

Ние сме складове на безмълвни загадки. Ако го нямаше това обстойно, несигурно, тайнствено мозъчно обилие, нажежавано в човешките глави, по какъв начин би могла историята във всяка ера да открива нужните й гении, постоянно разнообразни и неприличащи си.

Нима не е явно, че всеки човек е нещо несравнимо повече, по-широко, по-дълбоко от това, което може да се изяви, било то специалност, стихове или осанка? Оценките, които си даваме един на различен, са смехотворно лимитирани и тъпи. Тайната, която носим непроявена в себе си, неповтарящата се сплав на минало, настояще и бъдеще, заслужава да се обича!

От: „ Изкуството да владееш себе си “, Владимир Леви, изд. Медицина и физкултура, 1975 
Снимки: 22-91.ru, jerusalem-korczak-home.com