Проф. дфн Донка Александрова – председател на Българската асоциация по реторика, пред „Труд“: Лъжата е лъчезарна, за да вярват хората в нея
Могат ли нашите политици да приказват добре, умеят ли да владеят и да убеждават аудиторията, какви неточности вършат най-често. Имаме ли оратори в този момент или те останаха в предишното. Каква е оценката за първите хора в страната. Имат ли учениците и студентите задоволително лексикален ресурс. По тези въпроси беседваме с най-големия експерт по изразителност у нас проф. Донка Александрова.
– Проф. Александрова, реториката е просвета, която малко на брой владеят. Тя постоянно може да реши даже огромен спор. Владеят ли днешните политици реториката, когато желаят да убеждават аудиторията?
– Реториката в действителност е просвета и изкуство. От хилядолетия е била отричана, оплювана, обругавана, без значение, че никой не може да мине без нея. Нито в политиката, нито в дипломацията, нито във финансите или друга област на публичния живот. Щастлива съм, че преди 43 години бях първият човек, назначен в университетската катедра „ Реторика “, а самата тя беше единствената в социалистическия лагер. Сега множеството политици бягат от реториката. Разбира се, има някои които я владеят до съвършенство – с позитивен или с негативен смисъл, като виртуозна измама. Наистина има такива, на които можеш да им свалиш шапка. Като моя доста добър другар и преподавател Андрей Пантев. Не върша конференция на Българската асоциация по изразителност без него. Той е роден оратор.
– Сигурно постоянно слушате по какъв начин приказват политиците ни – кое ви нервира най-вече, какво не могат да схванат те? Кои са най-честите им неточности?
– Най-много ме нервира демагогията. Макар тя да е обърната към народа, въпреки политиците да приказват по този начин, както хората желаят да чуят. Ужасно е, когато демагогията се обръща в безспорна неистина и безогледно те гледат в очите, говорейки таман противоположното на това, което през вчерашния ден са казвали и писали. Как да не се смееш на такива думи като „ входирам “? Или на безсмислената приложимост на думи като „ бистрота “, на театрализираната езикова експанзия. Първото, което се сещам, е по какъв начин един невисок, противен и плешив народен представител посъветва собствен сътрудник да понижи мъжките си хормони. Друг пък посъветва: „ Да бяхте поканили някой трагичен охлюв “… доста сходни образци има.
– Преди години е имало страхотни оратори, в последните 30 години, когато свободата на гласната мисъл е цялостна, имаше политици, които същински омайваха слушателите. Напоследък обаче ораторите се броят на пръсти, мъчно се приказва добре. Каква оценка ще дадете?
– За страдание, сте права. В началото на предишния век Емил Радев разгласява „ Политическото сладкодумство “, където приказва за такива оратори като Георги Кирков, който е омайвал националното заседание, като Никола Генадиев – помни се превъзходната му тирада за величието на България… Непосредствено след измененията през 1989-а еуфорията роди огромно благосъстояние от слово, тъй като беше цялостна с очакване на нещо ново, което за съвсем 30 години по този начин и не пристигна – като във превъзходната пиеса „ В очакване на Годо “. Мога да посоча превъзходен оратор, бил в пандиза, само че не изгубил вярата си за обществено тъждество – доктор Петър Дертлиев, който ориста трябваше да сложи за президент. Или изкусният оратор „ Човека парламент “ Гиньо Ганев – светла им памет.
– А огромните политици на прехода – министър председателите, имаха ли декламаторски качества?
– Всички те имаха избрана тенденция на ораторското си умеене. Иван Костов е доста ерудиран, логически, непротиворечив, не допускащ на съперниците да го изведат от релси, без значение, че не всички от неговите разбори почиват на истината. Две години той беше ядосан на българския народ и мълчеше – тази реторическа фигура на мълчанието и на тишината извади на показ доста неща, само че под сурдинка. Говореше се какво е взето, какво е национализирано, само че нищо не се случи след разкритията. Той е говорлив анализатор, направи и изчерпателен център. Много забавен беше Димитър Попов, изключително с репликата „ За Бога, братя, не купувайте “. Да не забравяме, че беше и юрист. Прави му чест на Симеон Сакскобургготски, че научи български добре, тъй като първоначално той говореше един остарял език. От българите обаче бе запомнен с несъгласието сред думи и каузи. Не може да не се признае на царя, както го назовават, че внесе европейски детайл и друга просвета на другарство в политическия ни живот.
– Има ли в този момент хора, които приказват парламентарната естрада, и да владеят залата?
– С доста мощ би трябвало да изровя от паметта си такива хора. Езикът на омразата и идеологическото партийно опълчване дотам е преляло и навлязло в дебатите на Народното събрание, че там диспути в действителност няма, има единствено опровержения, крясъци, обиди. Професор Андрей Пантев и Гиньо Ганев и през днешния ден са несравними оратори. Може да съм малко пристрастна, само че доста хубаво усещане ми правеха Стела Банкова и Велизар Енчев, те и двамата са ми били студенти. От ГЕРБ Томислав Дончев е необорим и логически, само че доста други вършат невероятни неточности в говоренето си. Наистина е мъчно да посоча някой от сегашните в Народното събрание, които бих слушала на драго сърце. Няма го на банката в пленарната зала Андрей Пантев. Радва единствено читателите си.
– А от опозицията има ли добре говорещи хора?
– Преди на драго сърце слушах двете остриета на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова и Мая Манолова. Корнелия е остроумна, умна и ерудирана, има прекрасен юношески женски жар, само че й би трябвало повече толерантност и приемливост към другия.
– Как бихте коментирали първите мъже на страната – по какъв начин се оправят със словото президентът и министър председателят?
– Президентът получи поддръжката на над 2 милиона българи. Неговото държание като бранител на истината, обществената правдивост, действителната народна власт е съответно. Вярно, че за новогодишната му тирада кой ли не се изказа… Е, би трябвало ли да приказваме лъжа, единствено тъй като мотивът е безоблачен, вяра? Истината би трябвало да се каже каквато е, и да се даде вяра, да се окуражат хората. Много съм писала за премиера, даже с мои студенти направихме речник „ Бойковизми “. След това синът на Радой Ралин – Кин Стоянов, издаде такава брошура. Бойко Борисов е талантлив лидер. Той в действителност има харизма от Бога, тъй като съумява да съкрати дистанцията, може да се прегърне и целуне с всеки от европейските началници, както ги назовава, с български олигарси или с най-обикновени хора. Но това е външната страна. Другата страна е, че министър председател, с цел да бъде почитан и вътре и на открито, би трябвало да държи повече на националната чест, на българското достолепие. Не е задоволително единствено да се прегръщаш с един куцащ от ишиас или по други аргументи европейски водач, или пък със симпатична канцлерка, която споделя, че ислямът е част от Германия – та това е изменничество към европейската просвета.
– Трудно ли се владее всеобщото схващане? Как е по света, имате ли взор? Хората през днешния ден не избират ли по-опростената и народняшка тирада, или назад?
– Действително, освен в България, а по целия свят се избира примитивната, народняшка, разбираема тирада. Защото всеобщата просвета по целия свят е такава. Преди недоволствахме от петъчните руските филми, а в този момент напряко ми се повръща от ужасните американски филми, цялостни с убийства, принуждение и секс. А имат превъзходни психически трилъри, само че и в Америка ги пускат сред 2 и 4 часа, тъй като всеобщата просвета не ги желае в гледаемото време. Трудно се овладява всеобщото схващане. И таман, тъй като е всеобщо, то има опция да възприема по-примитивна, по-ниска в езиково, културно и психическо отношение тирада. Затова и чалга културата се настани в България. Стана взрив на независимост на слово, просвета, спектакъл, а на повърхността излезе най-агресивното, само че не и най-интелигентно. Интелигентът се съмнява – пита се ще стане ли, а другият е подготвен на всичко – ще стане!
– Има ли международни и европейски политици, които бихте показали за образец във владеенето на масите?
– Кадафи беше подобен водач, можеше да приказва прелестно, всички в Либия бяха грамотни, нямаше беднотия. Да, беше деспот, само че народът му – образован. Де такива диктатори днес… С риск да ме обвините, че съм русофил, само че в моето схващане международният водач, който е най-непротиворечив, е Владимир Путин. Само едно ще ви посоча като доказателство – неговите годишни конференции. Колко са водачите в света, които могат да си разрешат да излязат против 1000-2000 публицисти и да отговорят незабавно в ефир? Е, ще кажете, че има човек, който дава думата, който прави селекция. Но къде няма селекция?
– Брюкселският език, както назовават актуалното говорене, наподобява много отегчителен и витиеват, също така към този момент се държи на нов диалект – даже не разбираш защо иде тирада. Това ли е модерният език?
– Да се надяваме, че този бюрократичен език е единствено в начална фаза и наложително би трябвало да бъде овладян. Защото парите са там. Тези началници, както ги назовава Бойко Борисов, дават парите. За да направиш план, би трябвало да си овладял в тънкости този бюрократичен език. Това е едната страна на въпроса. Другата е така наречен политическа уместност. Тоест, значи да не споделяме истината в очите. Това, в което упрекваха президента.
– Сегашните студенти владеят ли изкуството да приказват, имат ли задоволително ресурс от лексика? Училището дава ли им опция да могат да се показват добре?
– Стремим се все към по-лесното, в този момент се изпитва с проби. Като ученичка знаех стиховете на Пеньо Пенев наизуст. Да не приказваме за Ботев, Вапцаров, Вазов, Смирненски, Павел Матев… Ученето наизуст тренира паметта. Помня по какъв начин във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) огромният артист Константин Кисимов ни съветваше, в случай че желаеме паметта ни да е добре, всеки божи ден да научаваме единствено по един куплет. Да, децата в този момент не приказват и не развиват речевата си просвета. Тестовете са като тото – улучваш отговора. Ако си чел повече, ще познаеш повече. Нямат задоволително лексикален речников ресурс, нито пък граматическа просвета. Напоследък в учебно заведение се отхвърляме от родната литература, от фолклора. А по този начин вървим към самоунищожението ни като народ. В Министерството на образованието сякаш се опасяват от Бай Ганьо на Алеко Константинов – да не би някои от днешните политици да се огледат в неговите герои. На 34 години Алеко е талантлив, както Ботев на 28 години. Наистина вървим към заличаване на корените ни, народността и традициите ни.
– Опошляването на езика е в ход, наклонност ли е, до каква степен ще ни докара?
– Това е наклонност. Електронните медии имат огромна „ заслуга “ за опошляването на езика. От години групирам неточности на телевизионни водещи – те мекат, не знаят нищо за ятовия преглас – къде и по какъв начин, вършат обикновени неточности, които би трябвало да бъдат изкоренявани още от началното учебно заведение. Не съм оптимист в това отношение.
– Словото, споделят, че може и да убива. Демагогията на политическия марионетен спектакъл продължава с цялостна мощ. Хората подготвени ли са да слушат и гледат дълго сходна сцена?
– Демагогията е неизтребима. Тя си има и правила. Основното в тази партитура на измама е да се подменя истината, лъжата да се показва толкоз лъчезарна и примамлива, че хората да повярват в нея. А хората желаят да бъде по този начин. Словото в действителност може да убива. Хората постоянно ще бъдат пострадали от демагогията, тъй като тя е безконечна. Като лъжата. Да създадем разграничения – и в религиите лъжата се отхвърля, само че в това време има религиозни водачи, които я ползват за да бъде потребна. Същото приказва Платон в „ Държавата “, Макиавели във „ Владетелят “. Няма по какъв начин да бъде прикрит обстоятелството, че и в този момент в политиката господстват правила на Гьобелс, за съжаление…
– Бихте ли дали образец с някое от тези правила?
– Дано да не прозвучи обидно, само че ето няколко: Никога не оставяй публиката да се успокои. Никога не признавай неточност или нещо неприятно. Никога не признавай, че може да има нещо положително в твоите врагове. Никога не оставяй пространство за други възможности. Никога не приемай обвинявания. Концентрирай се върху един зложелател и го обвинявай за всичко неприятно. Хората ще възприемат огромната неистина по-лесно от дребната. Повтаряй я задоволително постоянно и хората рано или късно ще повярват в нея. Има още доста, само че аз въпреки всичко се надявам в младите. След 50 години преподавателски стаж в разнообразни университети у нас и в чужбина, си признавам, че не преставам да се изучавам от моите студенти. А в случай че някой учител каже друго, значи ще излъже. Бъдещето е на техниката, само че тя не трябва да подменя индивида. Истинските водачи, политически водачи са сърцеведите, които приказват освен на мозъка, само че и на сърцата.
Нашият посетител
Професор дфн Донка Александрова е родена в Дряново. Завършва българска лингвистика и история във ВТУ, има докторска дисертация в НАТФИЗ. Специализира в няколко университети – в Санкт Петербург, Москва, Делхи, Тексас и в президентската библиотека „ Джордж Буш ”. Отличена е с огромната премия на фондация „ Човещина ”, ръководител е на Българската асоциация по изразителност. Автор е на първите стратегии по изразителност, на десетки учебници.
– Проф. Александрова, реториката е просвета, която малко на брой владеят. Тя постоянно може да реши даже огромен спор. Владеят ли днешните политици реториката, когато желаят да убеждават аудиторията?
– Реториката в действителност е просвета и изкуство. От хилядолетия е била отричана, оплювана, обругавана, без значение, че никой не може да мине без нея. Нито в политиката, нито в дипломацията, нито във финансите или друга област на публичния живот. Щастлива съм, че преди 43 години бях първият човек, назначен в университетската катедра „ Реторика “, а самата тя беше единствената в социалистическия лагер. Сега множеството политици бягат от реториката. Разбира се, има някои които я владеят до съвършенство – с позитивен или с негативен смисъл, като виртуозна измама. Наистина има такива, на които можеш да им свалиш шапка. Като моя доста добър другар и преподавател Андрей Пантев. Не върша конференция на Българската асоциация по изразителност без него. Той е роден оратор.
– Сигурно постоянно слушате по какъв начин приказват политиците ни – кое ви нервира най-вече, какво не могат да схванат те? Кои са най-честите им неточности?
– Най-много ме нервира демагогията. Макар тя да е обърната към народа, въпреки политиците да приказват по този начин, както хората желаят да чуят. Ужасно е, когато демагогията се обръща в безспорна неистина и безогледно те гледат в очите, говорейки таман противоположното на това, което през вчерашния ден са казвали и писали. Как да не се смееш на такива думи като „ входирам “? Или на безсмислената приложимост на думи като „ бистрота “, на театрализираната езикова експанзия. Първото, което се сещам, е по какъв начин един невисок, противен и плешив народен представител посъветва собствен сътрудник да понижи мъжките си хормони. Друг пък посъветва: „ Да бяхте поканили някой трагичен охлюв “… доста сходни образци има.
– Преди години е имало страхотни оратори, в последните 30 години, когато свободата на гласната мисъл е цялостна, имаше политици, които същински омайваха слушателите. Напоследък обаче ораторите се броят на пръсти, мъчно се приказва добре. Каква оценка ще дадете?
– За страдание, сте права. В началото на предишния век Емил Радев разгласява „ Политическото сладкодумство “, където приказва за такива оратори като Георги Кирков, който е омайвал националното заседание, като Никола Генадиев – помни се превъзходната му тирада за величието на България… Непосредствено след измененията през 1989-а еуфорията роди огромно благосъстояние от слово, тъй като беше цялостна с очакване на нещо ново, което за съвсем 30 години по този начин и не пристигна – като във превъзходната пиеса „ В очакване на Годо “. Мога да посоча превъзходен оратор, бил в пандиза, само че не изгубил вярата си за обществено тъждество – доктор Петър Дертлиев, който ориста трябваше да сложи за президент. Или изкусният оратор „ Човека парламент “ Гиньо Ганев – светла им памет.
– А огромните политици на прехода – министър председателите, имаха ли декламаторски качества?
– Всички те имаха избрана тенденция на ораторското си умеене. Иван Костов е доста ерудиран, логически, непротиворечив, не допускащ на съперниците да го изведат от релси, без значение, че не всички от неговите разбори почиват на истината. Две години той беше ядосан на българския народ и мълчеше – тази реторическа фигура на мълчанието и на тишината извади на показ доста неща, само че под сурдинка. Говореше се какво е взето, какво е национализирано, само че нищо не се случи след разкритията. Той е говорлив анализатор, направи и изчерпателен център. Много забавен беше Димитър Попов, изключително с репликата „ За Бога, братя, не купувайте “. Да не забравяме, че беше и юрист. Прави му чест на Симеон Сакскобургготски, че научи български добре, тъй като първоначално той говореше един остарял език. От българите обаче бе запомнен с несъгласието сред думи и каузи. Не може да не се признае на царя, както го назовават, че внесе европейски детайл и друга просвета на другарство в политическия ни живот.
– Има ли в този момент хора, които приказват парламентарната естрада, и да владеят залата?
– С доста мощ би трябвало да изровя от паметта си такива хора. Езикът на омразата и идеологическото партийно опълчване дотам е преляло и навлязло в дебатите на Народното събрание, че там диспути в действителност няма, има единствено опровержения, крясъци, обиди. Професор Андрей Пантев и Гиньо Ганев и през днешния ден са несравними оратори. Може да съм малко пристрастна, само че доста хубаво усещане ми правеха Стела Банкова и Велизар Енчев, те и двамата са ми били студенти. От ГЕРБ Томислав Дончев е необорим и логически, само че доста други вършат невероятни неточности в говоренето си. Наистина е мъчно да посоча някой от сегашните в Народното събрание, които бих слушала на драго сърце. Няма го на банката в пленарната зала Андрей Пантев. Радва единствено читателите си.
– А от опозицията има ли добре говорещи хора?
– Преди на драго сърце слушах двете остриета на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова и Мая Манолова. Корнелия е остроумна, умна и ерудирана, има прекрасен юношески женски жар, само че й би трябвало повече толерантност и приемливост към другия.
– Как бихте коментирали първите мъже на страната – по какъв начин се оправят със словото президентът и министър председателят?
– Президентът получи поддръжката на над 2 милиона българи. Неговото държание като бранител на истината, обществената правдивост, действителната народна власт е съответно. Вярно, че за новогодишната му тирада кой ли не се изказа… Е, би трябвало ли да приказваме лъжа, единствено тъй като мотивът е безоблачен, вяра? Истината би трябвало да се каже каквато е, и да се даде вяра, да се окуражат хората. Много съм писала за премиера, даже с мои студенти направихме речник „ Бойковизми “. След това синът на Радой Ралин – Кин Стоянов, издаде такава брошура. Бойко Борисов е талантлив лидер. Той в действителност има харизма от Бога, тъй като съумява да съкрати дистанцията, може да се прегърне и целуне с всеки от европейските началници, както ги назовава, с български олигарси или с най-обикновени хора. Но това е външната страна. Другата страна е, че министър председател, с цел да бъде почитан и вътре и на открито, би трябвало да държи повече на националната чест, на българското достолепие. Не е задоволително единствено да се прегръщаш с един куцащ от ишиас или по други аргументи европейски водач, или пък със симпатична канцлерка, която споделя, че ислямът е част от Германия – та това е изменничество към европейската просвета.
– Трудно ли се владее всеобщото схващане? Как е по света, имате ли взор? Хората през днешния ден не избират ли по-опростената и народняшка тирада, или назад?
– Действително, освен в България, а по целия свят се избира примитивната, народняшка, разбираема тирада. Защото всеобщата просвета по целия свят е такава. Преди недоволствахме от петъчните руските филми, а в този момент напряко ми се повръща от ужасните американски филми, цялостни с убийства, принуждение и секс. А имат превъзходни психически трилъри, само че и в Америка ги пускат сред 2 и 4 часа, тъй като всеобщата просвета не ги желае в гледаемото време. Трудно се овладява всеобщото схващане. И таман, тъй като е всеобщо, то има опция да възприема по-примитивна, по-ниска в езиково, културно и психическо отношение тирада. Затова и чалга културата се настани в България. Стана взрив на независимост на слово, просвета, спектакъл, а на повърхността излезе най-агресивното, само че не и най-интелигентно. Интелигентът се съмнява – пита се ще стане ли, а другият е подготвен на всичко – ще стане!
– Има ли международни и европейски политици, които бихте показали за образец във владеенето на масите?
– Кадафи беше подобен водач, можеше да приказва прелестно, всички в Либия бяха грамотни, нямаше беднотия. Да, беше деспот, само че народът му – образован. Де такива диктатори днес… С риск да ме обвините, че съм русофил, само че в моето схващане международният водач, който е най-непротиворечив, е Владимир Путин. Само едно ще ви посоча като доказателство – неговите годишни конференции. Колко са водачите в света, които могат да си разрешат да излязат против 1000-2000 публицисти и да отговорят незабавно в ефир? Е, ще кажете, че има човек, който дава думата, който прави селекция. Но къде няма селекция?
– Брюкселският език, както назовават актуалното говорене, наподобява много отегчителен и витиеват, също така към този момент се държи на нов диалект – даже не разбираш защо иде тирада. Това ли е модерният език?
– Да се надяваме, че този бюрократичен език е единствено в начална фаза и наложително би трябвало да бъде овладян. Защото парите са там. Тези началници, както ги назовава Бойко Борисов, дават парите. За да направиш план, би трябвало да си овладял в тънкости този бюрократичен език. Това е едната страна на въпроса. Другата е така наречен политическа уместност. Тоест, значи да не споделяме истината в очите. Това, в което упрекваха президента.
– Сегашните студенти владеят ли изкуството да приказват, имат ли задоволително ресурс от лексика? Училището дава ли им опция да могат да се показват добре?
– Стремим се все към по-лесното, в този момент се изпитва с проби. Като ученичка знаех стиховете на Пеньо Пенев наизуст. Да не приказваме за Ботев, Вапцаров, Вазов, Смирненски, Павел Матев… Ученето наизуст тренира паметта. Помня по какъв начин във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) огромният артист Константин Кисимов ни съветваше, в случай че желаеме паметта ни да е добре, всеки божи ден да научаваме единствено по един куплет. Да, децата в този момент не приказват и не развиват речевата си просвета. Тестовете са като тото – улучваш отговора. Ако си чел повече, ще познаеш повече. Нямат задоволително лексикален речников ресурс, нито пък граматическа просвета. Напоследък в учебно заведение се отхвърляме от родната литература, от фолклора. А по този начин вървим към самоунищожението ни като народ. В Министерството на образованието сякаш се опасяват от Бай Ганьо на Алеко Константинов – да не би някои от днешните политици да се огледат в неговите герои. На 34 години Алеко е талантлив, както Ботев на 28 години. Наистина вървим към заличаване на корените ни, народността и традициите ни.
– Опошляването на езика е в ход, наклонност ли е, до каква степен ще ни докара?
– Това е наклонност. Електронните медии имат огромна „ заслуга “ за опошляването на езика. От години групирам неточности на телевизионни водещи – те мекат, не знаят нищо за ятовия преглас – къде и по какъв начин, вършат обикновени неточности, които би трябвало да бъдат изкоренявани още от началното учебно заведение. Не съм оптимист в това отношение.
– Словото, споделят, че може и да убива. Демагогията на политическия марионетен спектакъл продължава с цялостна мощ. Хората подготвени ли са да слушат и гледат дълго сходна сцена?
– Демагогията е неизтребима. Тя си има и правила. Основното в тази партитура на измама е да се подменя истината, лъжата да се показва толкоз лъчезарна и примамлива, че хората да повярват в нея. А хората желаят да бъде по този начин. Словото в действителност може да убива. Хората постоянно ще бъдат пострадали от демагогията, тъй като тя е безконечна. Като лъжата. Да създадем разграничения – и в религиите лъжата се отхвърля, само че в това време има религиозни водачи, които я ползват за да бъде потребна. Същото приказва Платон в „ Държавата “, Макиавели във „ Владетелят “. Няма по какъв начин да бъде прикрит обстоятелството, че и в този момент в политиката господстват правила на Гьобелс, за съжаление…
– Бихте ли дали образец с някое от тези правила?
– Дано да не прозвучи обидно, само че ето няколко: Никога не оставяй публиката да се успокои. Никога не признавай неточност или нещо неприятно. Никога не признавай, че може да има нещо положително в твоите врагове. Никога не оставяй пространство за други възможности. Никога не приемай обвинявания. Концентрирай се върху един зложелател и го обвинявай за всичко неприятно. Хората ще възприемат огромната неистина по-лесно от дребната. Повтаряй я задоволително постоянно и хората рано или късно ще повярват в нея. Има още доста, само че аз въпреки всичко се надявам в младите. След 50 години преподавателски стаж в разнообразни университети у нас и в чужбина, си признавам, че не преставам да се изучавам от моите студенти. А в случай че някой учител каже друго, значи ще излъже. Бъдещето е на техниката, само че тя не трябва да подменя индивида. Истинските водачи, политически водачи са сърцеведите, които приказват освен на мозъка, само че и на сърцата.
Нашият посетител
Професор дфн Донка Александрова е родена в Дряново. Завършва българска лингвистика и история във ВТУ, има докторска дисертация в НАТФИЗ. Специализира в няколко университети – в Санкт Петербург, Москва, Делхи, Тексас и в президентската библиотека „ Джордж Буш ”. Отличена е с огромната премия на фондация „ Човещина ”, ръководител е на Българската асоциация по изразителност. Автор е на първите стратегии по изразителност, на десетки учебници.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ