Тайната е разгадана: Смолянчанинът Съби разкри как са си общували министрите на Тато, както и диктаторите Сталин и Хитлер!
Модел на латвийски радиоприемник " Фестивал " с кабелно отдалечено от 1968 година, основан особено за министри и висши фрагменти на Партията в някогашния Съветски съюз, пази в сбирката си смолянчанинът Съби Мезински. За радиото с отдалечено той броил крупната за времето си сума от 600 лева Купил го от Русе преди години. Системата, която работи сходно на днешно уоки токи, има 9 станции, за всяка има копче на отдалеченото както на апарата.
Мазински е буен познавач на апарати. В сбирката си съхранява 246 лампови радиоприемника, като всички работят и до през днешния ден. Родопчанинът съхранява стотиците машини в зала, предоставена му безплатно през 2009 година в постройката на " Отворено общество " в центъра на Смолян.
Цената на сбирката му е внушителна, само че нищо в нея не е за обмен. Всеки от експонатите има лична историята, а Мезински може да приказва с часове за тях.
" Най-новият радиоприемник в сбирката получих като подарък предходната година от Холандия. Той е " Филипс ", създаден 1927 година и е най-старият, който имам. Дойде със специфичен документ. Не знам какъв брой пари са дали моите близки, с цел да го имам ", споделя Мезински.
Смолянчанинът е радиотехник по обучение. Наследил пристрастеността от татко си, който е първият занаятчия на апарати в Смолянско. " Открил сервиза през 1938 година. По това време бил единственият радиотехник в Смолян и околията. Поправяше апарати до края на живота си. Аз също започнах работа при татко ми, само че продължих с киното и малкия екран. 19 години механически контрольор в киното и работих в сервиза на малкия екран ", спомня си Мезински.
70-годишният родопчанин и брат му Асен подариха на музея в Смолян тази седмица два скъпи радиоапарата - единият е от 1961 година, а дареното портативно радио е от 1968 година. И двата са създадени от татко им Алдин Мезински. Дарението е съпроводено със сребърен „ Народен медал на труда “ от 1964 година, връчен на татко им.
Синът му Съби приел пристрастеността към радиоапаратите и към този момент 41 години събира радиоапарати от разнообразни столетия, поправя ги и ги поддържа. Някои са му подарък от другари и близки, други купувал, трети прибирал от боклука, където ги изпращала техническата гражданска война.
Радиоапаратите му са на възраст сред 50 и 90 години. Произведени са в разнообразни страни - Германия, Холандия, Чехия, Австрия, Унгария, Съединени американски щати, Франция, Полша, Италия, някогашен Съветски съюз. Има и доста български приемници. Колекцията е представяна на 4 изложби - през 1998 година на Международния механически панаир в Пловдив и на изложения в Смолян през 1977, 1995 и 2006 година За ревюто в Пловдив той застраховал сбирката си за 100 000 лв.. Най-трудно се поддържат платът и дървото, само че всички работят, споделя родопчанинът.
В сбирката има модели пристигнали от целия свят, измежду тях са нацистки боен " Нора ", българските " Гусла " и " Линейка ". Любимият на Съби е американски " Зенит " от 1936 година Той е и най-масивният в сбирката му с тегло от 70 кг. " Това е стерео радиоапарат от 1971 година, докаран от Кувейт в София. С него са правили дискотека в едно читалище. Тежко е, тъй като има доста огромни представители, усилвателят също е доста тежък ", изяснява Мезински.
Освен действителни фабричен производства в сбирката му е и радио, което е цялостно копие на първия съветски радиоприемник от 1925 година Съби го направил самичък по интернет фотография от Музея в Москва. Изумителното е, че и в този момент приемникът работи.
До един апаратите свирят безупречно, излъскани са като преди малко излезли от фабриката. Според колекционера най-ценните радиа като направа са българските поради съвършеното дърво на кутиите си. " Те са направени най-стабилно и са красиви. Скъпо радио се прави с доста пари, в такова дърво червеи не влизат. Но са обработвали дървото доста, държали са в солена основа кутиите, по-късно са го обработвали и по други способи, дълъг и безценен развой е било, правили са ги безконечни, както са правили мебели ", изяснява родопчанинът.
Мезински демонстрира и уред, какъвто е имал в кабинета си Сталин. До него пък е изложен радиоприемник от различен деспот, обърнал историята на света през 20. век - Адолф Хитлер. Радиоапаратът наподобява на сейф, изработен е в херметическа кутия и е изработван за пълководците в армията на фашистите. " В тях се включва батерия и всеки военачалник е имал подобен, с цел да следи с него хода на войната. Освен за военните германците вършат радиоприемник на акумулатори за пикник за популацията. Той е в куфар от дърво и тежи 6-7 кг ", демонстрира Мезински. До радиото за пикник на немските фамилии е изложен и Телефункен от 1930-1940 година, какъвто били закупили преди време всички църковни настоятелства у нас.
Един от най-скъпите приемници в сбирката е руски радиоприемник " Звезда ". На него е инкрустирана звездичка от същински сапфир. Той пък наподобява на остарял акордеон за дете.
В България има десетина колекционери на радиоапарати, само че и съгласно Мезински неговата сбирка е най-голяма. На Балканите го биел единствено един румънец.
Източник: marica.bg
Мазински е буен познавач на апарати. В сбирката си съхранява 246 лампови радиоприемника, като всички работят и до през днешния ден. Родопчанинът съхранява стотиците машини в зала, предоставена му безплатно през 2009 година в постройката на " Отворено общество " в центъра на Смолян.
Цената на сбирката му е внушителна, само че нищо в нея не е за обмен. Всеки от експонатите има лична историята, а Мезински може да приказва с часове за тях.
" Най-новият радиоприемник в сбирката получих като подарък предходната година от Холандия. Той е " Филипс ", създаден 1927 година и е най-старият, който имам. Дойде със специфичен документ. Не знам какъв брой пари са дали моите близки, с цел да го имам ", споделя Мезински.
Смолянчанинът е радиотехник по обучение. Наследил пристрастеността от татко си, който е първият занаятчия на апарати в Смолянско. " Открил сервиза през 1938 година. По това време бил единственият радиотехник в Смолян и околията. Поправяше апарати до края на живота си. Аз също започнах работа при татко ми, само че продължих с киното и малкия екран. 19 години механически контрольор в киното и работих в сервиза на малкия екран ", спомня си Мезински.
70-годишният родопчанин и брат му Асен подариха на музея в Смолян тази седмица два скъпи радиоапарата - единият е от 1961 година, а дареното портативно радио е от 1968 година. И двата са създадени от татко им Алдин Мезински. Дарението е съпроводено със сребърен „ Народен медал на труда “ от 1964 година, връчен на татко им.
Синът му Съби приел пристрастеността към радиоапаратите и към този момент 41 години събира радиоапарати от разнообразни столетия, поправя ги и ги поддържа. Някои са му подарък от другари и близки, други купувал, трети прибирал от боклука, където ги изпращала техническата гражданска война.
Радиоапаратите му са на възраст сред 50 и 90 години. Произведени са в разнообразни страни - Германия, Холандия, Чехия, Австрия, Унгария, Съединени американски щати, Франция, Полша, Италия, някогашен Съветски съюз. Има и доста български приемници. Колекцията е представяна на 4 изложби - през 1998 година на Международния механически панаир в Пловдив и на изложения в Смолян през 1977, 1995 и 2006 година За ревюто в Пловдив той застраховал сбирката си за 100 000 лв.. Най-трудно се поддържат платът и дървото, само че всички работят, споделя родопчанинът.
В сбирката има модели пристигнали от целия свят, измежду тях са нацистки боен " Нора ", българските " Гусла " и " Линейка ". Любимият на Съби е американски " Зенит " от 1936 година Той е и най-масивният в сбирката му с тегло от 70 кг. " Това е стерео радиоапарат от 1971 година, докаран от Кувейт в София. С него са правили дискотека в едно читалище. Тежко е, тъй като има доста огромни представители, усилвателят също е доста тежък ", изяснява Мезински.
Освен действителни фабричен производства в сбирката му е и радио, което е цялостно копие на първия съветски радиоприемник от 1925 година Съби го направил самичък по интернет фотография от Музея в Москва. Изумителното е, че и в този момент приемникът работи.
До един апаратите свирят безупречно, излъскани са като преди малко излезли от фабриката. Според колекционера най-ценните радиа като направа са българските поради съвършеното дърво на кутиите си. " Те са направени най-стабилно и са красиви. Скъпо радио се прави с доста пари, в такова дърво червеи не влизат. Но са обработвали дървото доста, държали са в солена основа кутиите, по-късно са го обработвали и по други способи, дълъг и безценен развой е било, правили са ги безконечни, както са правили мебели ", изяснява родопчанинът.
Мезински демонстрира и уред, какъвто е имал в кабинета си Сталин. До него пък е изложен радиоприемник от различен деспот, обърнал историята на света през 20. век - Адолф Хитлер. Радиоапаратът наподобява на сейф, изработен е в херметическа кутия и е изработван за пълководците в армията на фашистите. " В тях се включва батерия и всеки военачалник е имал подобен, с цел да следи с него хода на войната. Освен за военните германците вършат радиоприемник на акумулатори за пикник за популацията. Той е в куфар от дърво и тежи 6-7 кг ", демонстрира Мезински. До радиото за пикник на немските фамилии е изложен и Телефункен от 1930-1940 година, какъвто били закупили преди време всички църковни настоятелства у нас.
Един от най-скъпите приемници в сбирката е руски радиоприемник " Звезда ". На него е инкрустирана звездичка от същински сапфир. Той пък наподобява на остарял акордеон за дете.
В България има десетина колекционери на радиоапарати, само че и съгласно Мезински неговата сбирка е най-голяма. На Балканите го биел единствено един румънец.
Източник: marica.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ