Българите не одобряват как се харчат публичните средства, сочи проучване
Мнозинството от българите поддържат главните параметри на бюджета, само че считат, че обществените средства се харчат неефективно . Една трета от българите наблюдават дебатите към бюджета за 2019 година, до момента в който 60% не ги наблюдават. Въпреки че по-големият дял не са заинтригувани от параметрите на бюджета, 65% от всички запитани считат, че те са значими.
Това сочат данни от изследване на проучвателен център „ Тренд “, отдадено на настройките на българите по отношение на бюджет 2019 година Проучването е осъществено в интервала 6-12 ноември 2018 година посредством директно полустандартизирано изявление „ лице в лице “ измежду 1004 души на възраст 18+. Проучването е представително за пълнолетното население на страната.
Всяка от главните точки, показани от кабинета " Борисов 3 ", които са заложени в бюджета за идната година, са достигнали до болшинството от пълнолетните български жители. В разбивките по демографски групи, очевидно най-младите остават най-незапознати. Изключения по отношение на запознатостта при общата картина вършат нарастването с 40 милиона лв. на помощите за отопление, което е чуто/разбрано от малко над половината от всички интервюирани (53%), повишението на оптималният застрахователен предел (58%) и увеличението на парите за опазване на здравето (58%). Повишаването на минималната работна заплата, нарастването учителските заплати и пенсиите пък е достигнало до най-вече хора, надлежно 82%, 75% и 74%. В демографските разбивки ясно проличава, че измежду заинтригуваните лица (тези над 60 г.) съвсем всички (около 90%) са разбрали за идното нарастване на пенсиите.
Най-силна поддръжка измежду респондентите среща нарастването със 150 милиона лв. на парите за хора с увреждания (95%), както и увеличението на пенсиите (93%), повишението на минималната работна заплата (92%), увеличение на парите за опазване на здравето (87%). Най-ниска поддръжка събират параметрите свързани с повишението на заплатите в бюджетния бранш (50%) и увеличението на оптималния застрахователен предел (52%), като все пак болшинството от хората поддържат тези ограничения.
Традиционно ограниченията свързани с понижаване на държавните разноски са непопулярни измежду хората, като единствената алтернатива, която събира основна поддръжка (75%), е понижаване на броя на заетите в държавната администрация. Съкращаването на броя на университетите по-скоро разполовява респондентите, макар че по-голямата част не поддържат мярката (45%). Съкращаването на броя на културните институти, броя на линиите и влаковете на БДЖ и броя на лечебните заведения са ограничения, които срещат голямо отрицание.
Там, където българинът вижда най-големи проблеми, са и сферите, в които съгласно него би трябвало да се отделят повече средства, а точно – опазване на здравето, обществената сфера и образованието.
" Зададохме и въпрос, обвързван с погасяването на държавните задължения, поради намаляването им в последните години. Най-голям дял показват, че не знаят или не могат да преценяват (41%) и единствено 22% са на мнение, че моментът е подобаващ ", споделят социолозите на " Тренд ".
Въпреки положителните макроикономически индикатори, 85% от българите не усещат усъвършенстваната икономическа обстановка по своя джоб.
Липсата на успеваемост на обществените средства се осъзнава като един от сериозните проблеми. Практически в нито една сфера няма превес на мнението, че парите се харчат дейно. Това значително е разследване от ниското доверие на жителите по отношение на институциите, а не толкоз върху техните наблюдения по браншове. Сферите, в които българите обичайно намират за проблематични пък се следят най-сериозни натрупвания, като опазването на здравето е характерен подобен образец.
Това сочат данни от изследване на проучвателен център „ Тренд “, отдадено на настройките на българите по отношение на бюджет 2019 година Проучването е осъществено в интервала 6-12 ноември 2018 година посредством директно полустандартизирано изявление „ лице в лице “ измежду 1004 души на възраст 18+. Проучването е представително за пълнолетното население на страната.
Всяка от главните точки, показани от кабинета " Борисов 3 ", които са заложени в бюджета за идната година, са достигнали до болшинството от пълнолетните български жители. В разбивките по демографски групи, очевидно най-младите остават най-незапознати. Изключения по отношение на запознатостта при общата картина вършат нарастването с 40 милиона лв. на помощите за отопление, което е чуто/разбрано от малко над половината от всички интервюирани (53%), повишението на оптималният застрахователен предел (58%) и увеличението на парите за опазване на здравето (58%). Повишаването на минималната работна заплата, нарастването учителските заплати и пенсиите пък е достигнало до най-вече хора, надлежно 82%, 75% и 74%. В демографските разбивки ясно проличава, че измежду заинтригуваните лица (тези над 60 г.) съвсем всички (около 90%) са разбрали за идното нарастване на пенсиите.
Най-силна поддръжка измежду респондентите среща нарастването със 150 милиона лв. на парите за хора с увреждания (95%), както и увеличението на пенсиите (93%), повишението на минималната работна заплата (92%), увеличение на парите за опазване на здравето (87%). Най-ниска поддръжка събират параметрите свързани с повишението на заплатите в бюджетния бранш (50%) и увеличението на оптималния застрахователен предел (52%), като все пак болшинството от хората поддържат тези ограничения.
Традиционно ограниченията свързани с понижаване на държавните разноски са непопулярни измежду хората, като единствената алтернатива, която събира основна поддръжка (75%), е понижаване на броя на заетите в държавната администрация. Съкращаването на броя на университетите по-скоро разполовява респондентите, макар че по-голямата част не поддържат мярката (45%). Съкращаването на броя на културните институти, броя на линиите и влаковете на БДЖ и броя на лечебните заведения са ограничения, които срещат голямо отрицание.
Там, където българинът вижда най-големи проблеми, са и сферите, в които съгласно него би трябвало да се отделят повече средства, а точно – опазване на здравето, обществената сфера и образованието.
" Зададохме и въпрос, обвързван с погасяването на държавните задължения, поради намаляването им в последните години. Най-голям дял показват, че не знаят или не могат да преценяват (41%) и единствено 22% са на мнение, че моментът е подобаващ ", споделят социолозите на " Тренд ".
Въпреки положителните макроикономически индикатори, 85% от българите не усещат усъвършенстваната икономическа обстановка по своя джоб.
Липсата на успеваемост на обществените средства се осъзнава като един от сериозните проблеми. Практически в нито една сфера няма превес на мнението, че парите се харчат дейно. Това значително е разследване от ниското доверие на жителите по отношение на институциите, а не толкоз върху техните наблюдения по браншове. Сферите, в които българите обичайно намират за проблематични пък се следят най-сериозни натрупвания, като опазването на здравето е характерен подобен образец.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ